Решение по дело №324/2021 на Окръжен съд - Бургас

Номер на акта: 260272
Дата: 7 април 2021 г. (в сила от 7 април 2021 г.)
Съдия: Мариана Георгиева Карастанчева
Дело: 20212100500324
Тип на делото: Въззивно гражданско дело
Дата на образуване: 24 февруари 2021 г.

Съдържание на акта

 

 

                              Р  Е  Ш  Е  Н  И  Е    № І-45  

                                    

 

 

                                   град Бургас ,  07.04. 2021 година     

 

 

Бургаският      окръжен     съд ,     гражданска колегия    ,

в   публично       заседание  

на .............31.03 …..през

две хиляди  двадесет  и първа     година ,             в състав :

 

 

                   ПРЕДСЕДАТЕЛ :Мариана Карастанчева 

                             ЧЛЕНОВЕ  :Пламена Върбанова         

                                                   мл.с.Детелина Димова                                                  

                                                                                              

при  секретаря А. Цветанова   като   разгледа  докладваното

от.съдията  М.Карастанчева  в.гр.д. №  324      по описа  за

                    2021 год.,за да се произнесе, взе предвид следното :

         

 

                                      Производството е по чл. 258 и сл. ГПК и е образувано  по повод на   въззивната жалба на  процесуалния  представител на Н.В.Т.   -ответник      по гр.д. № 2986 /2019 год. по описа на Бургаския   районен съд против решение № 260516/27.10.2020 год. в частта ,с която  е увеличена месечната издръжка на детето А.Т. за разликата от 152,50 лв. до 200 лв. ,ведно с лихва за забава от датата на исковата молба  и направените по делото разноски.

                             Въззивникът изразява недоволство от решението , като счита същото за незаконосъобразно ,неправилно и  необосновано.

                             Сочи се на първо място  ,че  не е настъпила промяна в обстоятелствата ,релевантни за определянето на издръжката и различни от тези при първоначалното й определяне  с решението по гр.д. № 7301/2012 г.,не е налице трайно и съществено изменение на нуждите на издържания и най-вече –във възможностите на задължения родител ,което обосновава предвидената в чл. 150 от СК  възможност да се иска изменение на издръжката .Към настоящия момент  брутното трудово възнаграждение на ответника е 610 лв. и реално не е настъпила промяна във възможностите му да осигурява издръжка  за детето,още повече в претендирания размер,значително завишен от първоначално определения.От събраните доказателства е било установено ,че получаваното от бащата трудово възнаграждение е значително по-малко от това ,получавано от майката .Ответникът няма други доходи ,заплаща наем за обитаваното от него жилище и изплаща  кредит,които задължения към момента успява да покрие единствено с помощта на свои близки.Независимо от това никога не е отказвал да подпомага  допълнително детето си –напр.лаптопът е закупен от бащата, а не от ищцата ,каквито са нейните твърдения .Освен това той има и второ дете ,на което също дължи издръжка.Вследствие на това нововъзникнало задължение  на ответника ,доходите му са намаляли  и това значително затруднява  и прави невъзможно плащането на издръжка в претендирания размер /към момента съпругата му е в тежко здравословно състояние  и не работи /.

                                      След преценка на доказаните нужди на детето и възможностите на родителите му/за да се определи и какви средства биха отделяли те за детето ,ако живееха заедно/,съдът не изложил мотиви защо приема ,че бащата има възможност да заплаща  издръжка в размер на 200 лв. и не е извършил сравнение  на доходите на ищцата и ответника ,не е съобразил и останалите изложени обстоятелства .Затова ,дори и да се приеме,че са нараснали потребностите на детето ,следва да се приеме ,че не са налице останалите предпоставки  за уважаване на иска ,а именно –материалните възможности на дължащия издръжка родител .

                            Моли се за отмяна на решението в обжалваната част и отхвърляне на  иска над размера на минималната издръжка от 152,50 лв. до претендирания  размер от 200 лв. ,който е уважен. Представят се доказателства  относно влошеното здравословно състояние на съпругата на въззивника –медицинско направление и 9 бр. касови бележки.

                             Въззивната жалба  е допустима,подадена от процесуално легитимирано лице  против подлежащ на обжалване акт. Въззимаемият ищец по делото в писмения си  отговор по чл. 263 от ГПК оспорва въззивната жалба и счита ,че при постановяване на атакуваното решение не са допуснати визираните нарушения.Сочи ,че  неоснователно във въззивната жалба се твърди ,че не било налице трайно и съществено изменение на нуждите на издържания –напротив  :при предходното определяне на издръжката от 80 лв. месечно детето е било 4 годишно и е посещавало детска градина, а сега е на 12 години  и  е ученик в шести клас.За осемте години ,изминали от  предходното определяне на издръжка са се променили   и нараснали нуждите от храна ,дрехи ,училищни принадлежности  и т.н.Възникнали са допълнителни разходи-за транспорт ,телефон,елекронни устройства ,интернет,които разходи не са

                  2.

                съществували преди 8 години .Оспорва се твърдението на въззивника,че не получава   други доходи извън трудовото си възнаграждение .Счита се ,че  той няма как да се издържа  при  представените доказателства за месечните си разходи / по 240 лв. наем,124,29 лв. вноска за погасяване на кредит, 700 лв. – за стоматологични услуги,издръжка на второ дете  / ,ако трудовото му възнаграждение  действително е минималното,каквито доказателства представя .Твърди се ,че ответникът  предоставя платени услуги извън работата си  и има допълнителни доходи.Оспорва се и твърдението ,че не притежавал други имоти ,от които да реализира доходи .Сочи се ,че притежава земя и сграда в гр. Завет,който имот може да бъде отдаван под наем .Оспорва се и твърдението ,че майката на второто дете била в тежко здравословно състояние /медицинските документи били само за домашно лечение ,приключило на 21.11.2020 г./.Що се касае до  алиментните задължения към другото дете ,първоинстанционният съд  ги е взел предвид при определяне размера на издръжката ,като не е присъдил пълния претендиран размер от 350 лв. ,а едва 200 лв. месечно. Моли се за потвърждаване на решението и присъждане на разноски пред настоящата инстанция .

                              След преценка на събраните по делото доказателства и като обсъди доводите на страните ,Бургаският окръжен съд прие за установено следното :

                             Безспорно е по делото ,че страните са родители на малолетното дете А.  /род.на *** г./,родителските права  по отношение на което се упражняват от майката  Е.З.Т.   ,като с решение по гр.д. № 7301/2012 г. на БРС  бащата е бил осъден да заплаща на детето  по 80 лв. месечна издръжка.   

                             Не може да има спор ,че за изминалите повече от осем  години от първоначалното определяне на издръжката за  малолетния А.   са се изменили както икономическите условия на живот в страната ,така и възрастта на детето  и съответните на тази възраст потребности –от дрехи ,храна ,учебни и извънучебни пособия и занимания  и т.н. При предходното определяне на издръжката детето е било на 4 години ,а към момента вече е тръгнало на училище ,ученик в  шести  клас,и  този факт също  води до заключението за нарастналите му нужди  за ежедневни разноски .Затова и изводите на първостепенния съд относно  нарастването на нуждите на детето до степен ,която да се квалифицира като изменение на обстоятелствата ,водещи до  нуждата от увеличаване на дължимата издръжка ,са правилни и обосновани . Както правилно е посочил съдът ,налице е и промяна на  нормативната уредба  относно минималния размер  на дължимата издръжка ,която според нормата на чл. 142 ал. 2 от СК е в размер на ¼  от размера на минималната работна заплата –т.е. 152,50 лв. При това положение  определената с предходното решение издръжка за малолетния  А.   е под минималната за страната ,а  с оглед на нуждите на детето и възможностите на родителите ,е налице основание за увеличаването й.

                                               Установено е по делото ,че майката на детето е на трудов договор с Военно формирование 34400  и  за последните  13 месеца е получила трудово възнаграждение в размер на 22 146,10 лв. /около 1700 лв. месечно/.Бащата  за миналата 2020 г.се е осигурявал върху 610 лв. месечно.Твърди, че е с ограничени финансови възможности ,защото има  задължение за издръжка и към друг низходящ – дете от новия му брак ,,като съпругата му е безработна.Заплаща месечен наем  за семейното си жилище  и изплаща  потребителски кредит .

                                               При така установените доходи на родителите на детето А.    с оглед  потребностите на детето  и възможностите на родителите   преценката на съда е ,че  дължимата от бащата   издръжка за детето  следва да възлиза на 200 лв. месечно .

                                               Определеният размер на издръжката , която следва да заплаща бащата , е съобразен с приложените по делото доказателства ,включително и с тези ,които установяват  задължение на същия  за изплащане на издръжка на друго дете /за което обаче се грижи и друг родител/,както и за изплащане на   изтеглен потребителски  заем  и на месечен наем за ползване на жилището ,в което живее    .

                                               Следва да се подчертае ,че задължението за заплащане на издръжка на непълнолетно дете е безусловно ..Разпоредбата на чл. 143 ал. 1 и 2 от СК  предвижда ,че родителите дължи издръжка на своите ненавършили пълнолетие деца ,независимо  дали последните са трудоспособни  и дали могат да се издържат от имуществото си  и са длъжни   съобразно своите възможности и материално състояние да осигурят условия  на живот ,необходим за развитието на детето .Правото  да получи издръжка е безусловно ,като е достатъчно  наличието на качеството „непълнолетно лице „ по отношение на претендиращия издръжката ,като размерът     на издръжката  съгласно чл. 142  от СК  се определя в зависимот от две величини –нуждите на детето и възможностите на родителя  и е определен само минималния размер  на издръжката  на едно дете ,равна на една четвърт  от минималната работна заплата .Нуждите на детето се преценяват с оглед на правилното му отглеждане ,здравословното състояние ,възраст ,нуждите от получаване на образование  на детето и задоволяване  на неговите потребности .Тук следва  да се преценяват нормалните , ежедневните нужди на детето  от храна , облекло , ученически пособия и т.н.По отношение средствата ,необходими за

                                                                                                                 3.

               отглеждането и възпитанието на детето А.   като дете на 12 години   следва да се посочи например ,че  съгласно чл. 49 ал. 2 от ППЗЗДет ,който регламентира издръжката ,която осигурява държавата ,се гарантира издръжка  за деца от 7 до 14 години  издръжка в размер на 3,5-кратния размер  на гарантирания минимален доход за страната ,а в чл. 50 от ППЗЗДет се гарантира  същата издръжка за деца ,настанени за отглеждане  в приемно семейство .Съгласно ПМС № 305/2017 г. месечния размер  на гарантирания минимален доход  е 75 лв. –т.е. за деца над 7 години  гарантираната издръжка  е в размер на 262,5 лв. месечно .Така посоченият размер на средствата за издръжка е критерий  за минимален и жизнено  необходим размер на средствата за отглеждането на едно дете  и за което поради липса на средства   или на отглеждане от  двама родители ,на настанени  за отглеждане в приемно семейство  или с ниски доходи  е предвидена социална защита от държавата  с посочения размер на средствата на база на възрастта на детето  и размера на гарантирания минимален доход в страната .В случая  издръжката за детето А.  следва да бъде определена така ,че на детето да бъде дадена възможност  за отглеждане , задоволяване на всички  жизнени  потребности ,така ,както детето би било отглеждано и в  семейството от двамата родители ,ако живеят заедно .В тази връзка правилно и законосъобразно първоинстанционният съд е съобразил  и възможностите на родителя , който дължи издръжка  .Също така без значение  за възможностите на дължащия издръжка  родител е това ,че същият има заеми ,тъй като  не го освобождават от задължението  му да заплаща издръжка  на непълнолетното си дете  и не го поставя в обективна невъзможност  да заплаща такава  в необходимия за правилното отглеждане и възпитание на детето ,както и за задоволяване на нуждите му размер ,така ,както тези нужди  биха били задоволени ,ако родителите живееха заедно .В случая задължението за заплащане на издръжка за малолетното му дете е привилегировано  пред всички останали задължения  на родителя и другите задължения не са основания за намаляване размера на издръжката ,необходим за задоволяване потребностите на детето .                                             В тази връзка  неоснователни за изложените във въззивната жалба възражения – за липса на конкретни доводи   към атакиваното съдебно решение –защо е прието ,че  бащата има възможност да заплаща  издръжка в размер на 200 лв.,както и за необоснованост на съдебния акт .

                                      С оглед на това правилно и в съответствие със съдебната практика  за определяне размера  на издръжката и ППВС № 5/70г.   първостепенният съд е приел  ,че бащата е в състояние  да заплаща издръжка в размер на 200 лв. месечно  за малолетното си дете  при отчитане и на това ,че другият родител  има доказани по-високи   доходи  и полага непосредствени грижи за детето .

                                      С оглед на горното  Бургаският окръжен съд  

 

 

 

                            Р        Е       Ш         И    :

 

 

 

                            ПОТВЪРЖДАВА  решение № 260516/27.10.2020 г. постановено по гр.д. № 2986/2020 г. по описа на Бургаския районен съд .

                            РЕШЕНИЕТО  не подлежи на обжалване .

 

 

 

 

 

 

           ПРЕДСЕДАТЕЛ :

 

                                                                  ЧЛЕНОВЕ :1.

 

                                                                                           2.