Р Е Ш Е Н И Е
№...
12.07.2021г. Гр.Стара
Загора
В ИМЕТО НА НАРОДА
СТАРОЗАГОРСКИ
РАЙОНЕН СЪД XI Граждански състав
На 30.06.2021г.
В публично заседание в следния състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
НЕДЕЛИНА МИНЧЕВА
Секретар Емилия Димитрова, като
разгледа докладваното от съдия Минчева гражданско
дело №299 по описа за 2021г. и за да се произнесе взе предвид следното:
Предявени са искове с правно
основание чл.422 във връзка с чл.415, ал.1 от ГПК.
Исковете
са предявени от “ВТА СЕКЮРИТИ СТАРА ЗАГОРА” ЕООД гр.Стара Загора срещу Т.К.К.
***. С исковата молба се твърди, че страните сключили Договор №2129/23.10.2017г.,
по силата на който ответникът, в качеството на възложител възложил на ищеца в
качеството на изпълнител, срещу заплащане, охрана, наблюдение и инспекция със
СОТ на определен недвижим имот – къща, находяща се в .... В изпълнение на
задълженията си по договора ищецът инсталирал в имота техника за охрана –
централа (Eclipse 8), клавиатура (Eclipse 8),
батерия (4Ah), трансмитер (TP 2000 U), сирена, обемен датчик вътрешен монтаж (Paradox-pet) – 4
броя, на стойност 840,00лв. с ДДС. В периода на договора имотът бил продаден,
поради което по взаимно споразумение на страните договорът бил прекратен. В
този случай възложителят имал задължение да върне предоставената му техника на
изпълнителя в срок до 3 дни. Това задължение възложителят не изпълнил и
допуснал техниката да бъде унищожена, тъй като къщата била разрушена. Съгласно
т.4.11 от договора, при забава изпълнението на задължението за връщане на
техниката възложителят дължи на изпълнителя неустойка в размер на 500,00лв.
Ответникът не изпълнил задълженията си, поради което ищецът подал заявление за
издаване на заповед за изпълнение, по което било образувано ч.гр.дело
№3954/2020г. по описа на РС-Стара Загора. Съдът издал заповед за изпълнение,
срещу която ответникът подал възражение в срок. Това породило за ищеца правен
интерес да предяви настоящия установителен иск.
Моли съда
да постанови решение, с което да признае за установено, че ответникът му дължи
сумата от 840,00лв. - главница, представляваща стойността на предоставена за
ползване техника по Договор от 23.10.2017г., 500,00лв. – неустойка по т.4.11 от
договора, законната лихва върху главницата от датата на подаване на заявлението
за издаване на заповед за изпълнение в съда до окончателното изплащане на
сумата, както и направените в настоящото и в заповедното производство разноски.
Ответникът в срока
за писмен отговор и
в съдебно заседание чрез процесуалния си представител изразява становище, че предявените искове са
неоснователни. Не оспорва факта на сключения между страните договор и причините
за неговото прекратяване. Твърди, че е уведомил ищеца за продажбата на
недвижимия имот, в който е била инсталирана охранителната техника. Ответникът
изразил готовност техниката да бъде демонтирана от представител на ищеца. Ищецът
обаче възнамерявал да се свърже с новия собственик на имота за евентуално
продължаване на охраната му. След този разговор ищецът повече не се е свързвал
с ответника. Уведомителното писмо било изпратено на грешен адрес, поради което
не е достигнало до ответника. Ответникът не знаел дали ищецът се е свързал с
новия собственик на имота и какви договорки са постигнали, но разбрал, че
впоследствие къщата е разрушена. Твърди, че клаузите на т.4.10. и т.4.11 от
договора били неравноправни и нищожни. Твърди, че действителната стойност на
охранителната техника е трикратно по-малка, което прави и клаузата за неустойка
прекомерна. Моли предявените искове да бъдат отхвърлени като неоснователни.
По молба
на ответника съдът конституира като трето лице-помагач на ответника Н.О.В., тъй като същата е купувач на имота,
в който е била монтирана охранителната техника. Третото лице-помагач не изразява становище по
предявените искове.
Съдът
като взе предвид събраните по делото доказателства, прецени поотделно и в
тяхната съвкупност, ведно със становищата на страните, намира за установена
следната фактическа и правна обстановка:
От приложеното към настоящото производство ч.гр.д.
№3954/2020г. по
описа на РС-Стара Загора е видно, че ищецът е подал заявление за издаване на
заповед за изпълнение по реда на чл.410 ГПК за сумата от 840,00лв.
- главница, представляваща стойността на предоставена за ползване техника по
Договор от 23.10.2017г., 500,00лв. – неустойка по т.4.11 от договора, законната лихва върху главницата
от датата на подаване на заявлението в съда до окончателното изплащане на
сумата и съдебни разноски. Съдът е издал Заповед за изпълнение
№260312/12.10.2020г., с която е уважил заявлението на ищеца. Срещу така
издадената заповед ответникът е подал възражение в срок, поради което за ищеца
се е породил правен интерес за предяви настоящия установителен иск.
Съдът е приел за безспорни и ненуждаещи се от доказване обстоятелствата, че между страните е бил
сключен Договор №2129/23.10.2017г., по силата на който ищецът е предоставил на
ответника охранителна техника, както и че същият е бил прекратен. Тези
факти се удостоверяват с приетите като писмени доказателства копия на: Договор №2129/23.10.2017г.,
Приемо-предавателен протокол от 23.10.2017г., Предизвестие за прекратяване от
18.08.2018г.
Съгласно клаузите на договора ответникът,
в качеството на възложител възложил на ищеца в качеството на изпълнител, срещу
заплащане, охрана, наблюдение и инспекция със СОТ на определен недвижим имот –
къща, находяща се в .... За целта на охраната ищецът инсталирал в имота техника
за охрана – централа (Eclipse 8), клавиатура (Eclipse 8),
батерия (4Ah), трансмитер (TP 2000 U), сирена, обемен датчик вътрешен монтаж (Paradox-pet) – 4
броя, като страните изрично са предвидили в договора цената на инсталираната
техника, а именно – 700,00лв. без ДДС. В т.4.10. от договора е предвидено, че в
случай, че действието на договора бъде прекратено, възложителят дължи връщане
на изпълнителя на инсталираната техника в срок от три дни от възникване на
задължението за връщане, като при неизпълнение на това задължение страните са
предвидили възложителят да заплати на изпълнителя неустойка в размер на
500,00лв. в т.4.11. от договора.
Няма спор между страните, че
договорът е прекратен с подадено от ответника предизвестие на 18.08.2018г.
Причина за прекратяване на договора е била продажбата на имота, чиято охрана е
била негов предмет. Видно от представеното и прието като доказателство по
делото копие на Нотариален акт
за покупко-продажба на недвижим имот с вх.рег.№7399 от 30.07.2018г., акт №41,
том XX, дело №4198/2018г. по описа на Служба по вписвания гр.Стара Загора, недвижим имот – къща,
находяща се в ... е била продадена от ответника на третото лице-помагач на
30.07.2018г., като на същия ден владението на имота е било предадено на третото
лице.
На ответника е било изпратено Уведомително писмо с изх.№654/22.04.2020г.,
с известие за доставяне, което обаче не е достигнало до последния, тъй като е било изпратено на
грешен адрес.
За установяване на фактите по делото съдът допусна
събирането на гласни доказателства.
От показанията на свидетеля Г.Д.Г. се установява, че
същата работи при ищеца като технически секретар. Познава ответника във връзка
със сключения договор за охрана на неговия имот. През месец август 2018г.
ответникът дошъл в офиса да подаде предизвестие за прекратяване на договора за
охрана, като самото предизвестие било изготвено от свидетелката, а ответникът съм
си написал причината за прекратяването – продажба на имота. Ответникът
предоставил телефонен номер на купувача на имота – Н., като предложил на ищеца
да се свържат с нея, за да си вземат техниката или да се договорят да продължат
да охраняват имота. Още същия ден свидетелката се обадила на купувача на имота
– Н., която я уведомила, че сградата е напълно съборена и не могат да си вземат
техниката, нито пък има интерес от охраната на имота. След това ответникът
многократно посещавал офиса на ищеца с цел уреждане на отношенията им във
връзка със задължението му да върне техниката, при което бил уведомен, че щом
не може да върне техниката, дължи нейното заплащане, в противен случай ищецът
ще потърси правата си по съдебен ред, но ответникът не предприел конкретно
действие – нито върнал техниката, нито предоставил друга от същия вид, нито я
заплатил на ищеца. Едва през 2020г. ищецът направил последен опит да решат
спора си извънсъдебно като изпратил на ответника уведомително писмо, но същото
не било получено от ответника. Макар да не било получено, свидетелката твърди,
че отново се е обадила на ответника и е разговаряла с него за връщане на
техниката или възстановяване на стойността й, но ответникът не се отзовал на
поканите. Ответникът не е оспорвал факта, че техниката е на посочената
стойност.
Съдът, след преценка по реда на чл.172 ГПК, кредитира с
доверие показанията на свидетелката. Действително свидетелката работи при
ищеца, но именно поради тази причина тя е придобила непосредствени впечатления
от отношенията между страните. Освен това показанията й се подкрепят от
събраните по делото писмени доказателства. Тяхната правдивост не се разколебава
от наведените от процесуалния представител на ответника възражения, а именно,
че от датата на продажбата на имота до подаването на предизвестието не било
възможно да бъде съборена сградата, както и, че ако е била съборена, то
охранителната техника е щяла да извести ищеца. Възможно е събарянето да е
започнало още преди нотариалното изповядване на сделката, или непосредствено
след това. А охранителната техника би известила фирмата за охрана, ако е
включена. Ако тя е изключена, няма как да подаде сигнал за нарушаване целостта
на сградата.
От така установените факти, съдът намира от
правна страна следното:
Страните са сключили договор,
като се предвидили начин за неговото прекратяване и последиците от
прекратяването му. Възложителят е поел задължението при прекратяване на
договора за охрана да върне на изпълнителя поставената в имота охранителна техника.
Страните не спорят, че това задължение не е изпълнено от страна на ответника.
Първоначално ответникът твърди, че стойността, на която се твърди да е закупена
техниката надхвърляла реалната й стойност, но не представи никакви
доказателства за стойността на техника от посочения вид. Поради тази причина
съдът приема, че стойността на монтираната в имота на ответника охранителна
техника е именно тази, посочена в договора – 700,00лв. без ДДС, съответно
840,00лв. с ДДС. Ответникът не само, че не е върнал техниката на ищеца, но е
поставил ищеца в невъзможност да си я вземе от третото лице или да предостави
възможност на третото лице да я ползва, доколкото ответникът е сигнализирал
ищеца за продажбата на имота едва след физическото събаряне на сградата и
евентуалното унищожаване на техниката. Поради тази причина съдът приема за
основателен иска на ищеца за възстановяване на стойността на унищожената от
ответника охранителна техника за размера, за който е предявен – 840,00лв. с
ДДС.
По
отношение на иска за неустойка. Съгласно разпоредбата на чл.92, ал.1 ЗЗД „Неустойката обезпечава
изпълнението на задължението и служи като обезщетение за вредите от
неизпълнението, без да е нужно те да се доказват. Кредиторът може да иска
обезщетение и за по-големи вреди.”
Неустойката е акцесорна на главното задължение на страната, тя обезпечава кредитора при неизпълнение на задължението на длъжника, като установява предварително размера на обезщетението за вредите, които кредиторът би претърпял в случай на неизпълнение. Вредите, чийто размер покрива неустойката, не е необходимо да бъдат доказвани.
Съгласно Тълкувателно решение №1/15.06.2010г. на ОСТК на ВКС, като клауза, уговорена в договора, неустойката е проявление на принципа на автономия на волята в частното право (чл.9 ЗЗД). С нея страните уговарят предварително размера на обезщетението, което ще заплати неизправната страна, в случай че не изпълни своите задължения, без да е необходимо да се доказва размера на вредите, настъпили от неизпълнението. Неустойката е винаги форма на договорна отговорност. Автономията на волята на страните да определят свободно съдържанието на договора и в частност да уговарят неустойка е ограничена от разпоредбата на чл.9 ЗЗД в две посоки: съдържанието на договора не може да противоречи на повелителни норми на закона, а в равна степен и на добрите нрави.
Добрите
нрави са морални норми, на които законът е придал правно значение, защото
правната последица от тяхното нарушаване е приравнена с тази на противоречието
на договора със закона (чл.26, ал.1 ЗЗД). Добрите нрави не са писани,
систематизирани и конкретизирани правила, а съществуват като общи принципи или
произтичат от тях, като за спазването им при иск за присъждане на неустойка
съдът следи служебно.
Един от
тези принципи е принципът на справедливостта, който в гражданските и
търговските правоотношения изисква да се закриля и защитава всеки признат от
закона интерес.
Условията
и предпоставките за нищожност на клаузата за неустойка произтичат от нейните
функции, както и от принципа за справедливост в гражданските и търговските
правоотношения. Преценката за нищожност на неустойката поради накърняване на
добрите нрави следва да се прави за всеки конкретен случай към момента на
сключване на договора, а не към последващ момент, като могат да бъдат
използвани някои от следните критерии: естеството им на парични или на
непарични и размерът на задълженията, изпълнението на които се обезпечава с
неустойка; дали изпълнението на задължението е обезпечено с други правни
способи-поръчителство, залог, ипотека и др.; вид на уговорената неустойка
(компенсаторна или мораторна) и вида на неизпълнение на задължението -
съществено или за незначителна негова част; съотношението между размера на
уговорената неустойка и очакваните от неизпълнение на задължението вреди;
Неустойката
следва да се приеме за нищожна, ако единствената цел, за която е уговорена,
излиза извън присъщите й обезпечителна, обезщетителна и санкционна функции.
Прекомерността на неустойката не я прави a priori нищожна поради накърняване на
добрите нрави.
В конкретния случай съдът намира, че цитираната кауза за
неустойка в процесния договор не е нищожна поради противоречие с добрите нрави.
Тя цели да обезщети възложителя по договора и ищец по настоящото производство
за вредите, които той може да претърпи поради неизпълнението на задължението за
връщане на охранителната техника в срок. Неустойката е била предвидена в
договора, поради което съдът счита за неоснователно възражението на ответника,
че клаузата за неустойка не е индивидуално уговорена. Неустойката е предвидена
при закъснение от страна на възложителя да върне предоставената му техника в
срок от три дни от прекратяване на договора. Въпреки това ищецът е положил
много усилия и е давал много пъти възможност на ответника да възстанови сумата
за техниката, за което свидетелстват показанията на разпитаната свидетелка и
фактът, че ищецът е предприел действия за принудително събиране на вземането си
едва две години по-късно след настъпване на падежа. Този факт е показателен, че
целта на неустойката не е обогатяване на ищеца. Съдът не споделя възраженията
на процесуалния представител на ответника, че ищецът е изпаднал в забава, тъй
като не е оказал необходимото съдействие за демонтиране на техниката, без което
ответникът бил в обективна невъзможност да я върне. Съгласно договора – т.4.2.,
възложителят дължи такса за демонтаж на техниката в размер на 25,00лв., платима
в срок от три дни след преустановяване на изпълнението на дейностите по охрана
на обекта. Установено бе по делото, че в деня, в който ответникът е уведомил
ищецът за продажбата на охранявания имот, техниката вече не е можело да бъде
демонтирана, нито е имало такова искане или заплатена такава такса от страна на
ответника. Поради тази причина не може да се приеме, че ищецът не е оказал
съдействие за изпълнение на задължението на ответника.
Нещо повече – съгласно договореното в т.4.3. от договора,
ответникът е можел да придобие техниката, като заплати нейната цена на ищеца и
по този начин ответникът би се освободил от задължението за връщането на
техниката и за заплащане на неустойка. Тази клауза от договора също е
доказателство за факта, че предвидената неустойка има именно обезщетителна
функция, а не води до неоснователно обогатяване на ищеца.
Предвид изложеното съдът намира, че искът за признаване
за установено, че ответникът дължи на ищеца заплащане на сумата от 500,00лв. –
неустойка за забава за изпълнение на задължението за връщане на охранителната
техника от ответника на ищеца е основателен и следва да бъде уважен.
По претенцията за разноски съдът
намира, че ответникът с поведението си е станал причина за водене на делото.
Същият е изпаднал в забава, което е накарало ищеца да предяви претенцията си по
реда на заповедното производство по чл.410 ГПК. Поради тази причина съдът
намира, че следва да присъди разноски в тежест на ответника и за исковото и за
заповедното производство. Ищецът е направил разноски за държавна такса в размер
на 26,80лв. и 600,00лв. за адвокатско възнаграждение в исковото производство и
за държавна такса в размер на 26,80лв. за заповедното производство, които
следва да се присъдят в тежест на ответника.
Воден от горните мотиви, съдът
Р Е Ш
И:
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО, че Т.К.К., ЕГН **********,*** дължи на “ВТА
СЕКЮРИТИ СТАРА ЗАГОРА” ЕООД,
ЕИК *********, със седалище и адрес на управление: гр.Стара Загора, ул.”Цар Иван Шишман” №1а, представлявано от Нели Петрова Николова, сумата от 840,00лв. (осемстотин и четиридесет лева) - главница, представляваща
стойността на предоставена за ползване техника по Договор от 23.10.2017г., 500,00лв. (петстотин лева) – неустойка
по т.4.11 от договора, законната лихва върху главницата от датата на подаване
на заявлението за издаване на заповед за изпълнение в съда – 06.10.2020г. до
окончателното изплащане на сумата, за което задължение е издадена Заповед за изпълнение №260312/12.10.2020г.
по ч.гр.д. №3954/2020г. по
описа на РС-Стара Загора.
ОСЪЖДА Т.К.К., ЕГН **********,*** да заплати на “ВТА СЕКЮРИТИ СТАРА ЗАГОРА” ЕООД, ЕИК *********,
със седалище и адрес на управление: гр.Стара Загора, ул.”Цар
Иван Шишман” №1а, представлявано от Нели Петрова Николова, направените разноски по
делото в размер на общо 626,80лв.
(шестстотин двадесет и шест лева и 80 стотинки) за платена държавна такса и
адвокатско възнаграждение.
ОСЪЖДА Т.К.К., ЕГН **********,*** да заплати на “ВТА СЕКЮРИТИ СТАРА ЗАГОРА” ЕООД, ЕИК *********,
със седалище и адрес на управление: гр.Стара Загора, ул.”Цар
Иван Шишман” №1а, представлявано от Нели Петрова Николова, направените разноски по
делото в размер на 26,80лв.
(двадесет и шест лева и 80 стотинки) за платена държавна такса, която сума е
присъдена и включена в Заповед за изпълнение по чл.410 от ГПК №260312/12.10.2020г.
по ч.гр.д. №3954/2020г. по
описа на РС-Стара Загора.
Решението подлежи на обжалване
пред Окръжен съд гр.Стара Загора в двуседмичен срок от връчването му на
страните.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: