Решение по дело №128/2022 на Административен съд - Разград

Номер на акта: Не е посочен
Дата: 6 февруари 2023 г. (в сила от 6 февруари 2023 г.)
Съдия: Ива Станчева Ковалакова-Стоева
Дело: 20227190700128
Тип на делото: Касационно административно наказателно дело
Дата на образуване: 23 декември 2022 г.

Съдържание на акта Свали акта

Р Е Ш Е Н И Е   № 7

 

Гр. Разград,  06 февруари 2023 година

 

В     И М Е Т О     Н А     Н А Р О Д А

 

 

РАЗГРАДСКИЯТ АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД в публично заседание на тридесет и първи януари  две хиляди двадесет и трета година в състав:

 

                              ПРЕДСЕДАТЕЛ: ИВА КОВАЛАКОВА-СТОЕВА  

                                       ЧЛЕНОВЕ:           МАРИН МАРИНОВ

                                                                           ЮЛИЯНА ЦОНЕВА

                                                                         

при секретаря РАЛИЦА ВЪЛЧЕВА и в присъствието на прокурора ЕМИЛ ЕНЧЕВ разгледа докладваното от съдия ИВА КОВАЛАКОВА-СТОЕВА дело № 128 по описа за 2022 г.  и за да се произнесе взе предвид следното:

          Производството е по реда на глава ХІІ от АПК във вр. чл. 63в ЗАНН.

Образувано е по касационна жалба на Д. И. Д. от с. О., обл. Р. против Решение № 227/ 18.11.2022 г., постановено по АНД № 502/2022 г. по описа на Разградския районен съд, с което е потвърдено Наказателно постановление (НП) № 22 - **********/22.07.2022 г. на началник група в ОДМВР Разград, сектор „Пътна полиция“, с което на  жалбоподателя на основание чл. 175, ал. 3, предл. 1 от ЗДвП са наложени наказания „глоба“ в размер на 200. 00 лв. и „лишаване от право да управлява МПС“ за срок от шест месеца за извършено нарушение на чл. 140, ал. 1 от ЗДвП.

Недоволно от това  решение  е  останало  наказаното  лице.  В жалбата си и по същество сочи, че обжалваното решение е необосновано, неправилно като постановено в нарушение на материалния закон. Развива доводи, че извършеното от него нарушение се явява маловажно по смисъла на § 1, т. 4 от ДР ЗАНН, поради което не е следвало да бъде санкциониран, а само предупреден по реда и при условията на чл. 28 ЗАНН. С оглед на това моли съда да го отмени, ведно с произтичащите от това законни последици.

          Ответникът по касационната жалба, чрез своя процесуален представител, заявява, че тя е неоснователна и недоказана и моли съда да остави в сила решението на въззивния съд. Претендира и за присъждане на деловодни разноски.

          Прокурорът заключава, че жалбата е неоснователна, като сочи, че районният съд правилно и обосновано е преценил, че касаторът е извършил вмененото административно нарушение, което не разкрива белезите на маловажен случай, поради което законосъобразно е санкциониран за това.

          Разградският административен съд след като прецени направените  оплаквания, анализира  събраните по делото доказателства, които съобрази с доводите и становището на страните, констатира следното:

          Жалбата е допустима, като подадена в срока по чл. 211, ал. 1 АПК от надлежна страна срещу съдебен акт, който подлежи на инстанционен контрол. Разгледана по същество тя е неоснователна по следните фактически и правни изводи:

В хода на съдебното производство са събрани достатъчно доказателства, които да установяват относимите към спора факти. Те сочат, че на 01.05.2022 г., около 14, 50 часа, в с. Осенец, обл. Разград, полицейски служители спрели за проверка товарен автомобил „Газ 53“ с рег. № РР5101АТ, управляван от Д. И. Д. След справка в масивите на КАТ – ПП установили, че МПС е със служебно прекратена регистрация по реда и при условията на чл. 143, ал. 10 от ЗДвП. При тези данни срещу водача е съставен АУАН серия GA № 422766 от 01.05.2022 г., в който е посочено, че с деянието си той е нарушил разпоредбата на чл. 140, ал. 1, пр. 1 от ЗДвП. Този АУАН е надлежно предявен и подписан от уличеното лице без възражения.  

След съставяне на акта на основание чл. 33, ал. 2 и чл. 54, ал. 1, т. 9 от ЗАНН наказващият орган е прекратил административното производство и изпратил преписката на  Районна прокуратура - Разград с оглед данни за извършено престъпление по чл. 345, ал. 2 във вр. с ал. 1 от НК. С Постановление за отказ да се образува наказателно производство от 14.07.2022 г. прокурорът е отказал да образува наказателно производство за престъпление от общ характер, като е приел че деянието съставлява административно нарушение и преписката е върната за реализиране на  административнонаказателната отговорност по ЗДвП.

При тези факти и обстоятелства е издадено обжалваното НП, с което за вмененото нарушение по чл. 140, ал. 1 от ЗДвП на Д. Д. на основание  чл. 175, ал. 3, предл. 1 от ЗДвП са наложени наказанията „глоба“ в размер на 200. 00 лв. и „лишаване от право да управлява МПС“ за срок от шест месеца. В производството по чл.59 и сл. от ЗАНН това НП е потвърдено с решението на Разградския районен съд като законосъобразно. Изложените от него мотиви се споделят изцяло и от настоящата инстанция.  

При съставяне на АУАН и постановяване на НП са спазени процесуалните правила и норми. Тези актове са издадени от оправомощен орган, в кръга на неговата материална и териториална компетентност, при спазване на предвидените за това срокове. В тях ясно, точно и конкретно от фактическа и правна страна са посочени предпоставките и основанията и всички необходими елементи, които определят и индивидуализират административното нарушение, вменено във вина на нарушителя. Наказаното лице е могло да разбере в какво е обвинено и в пълен обем и достатъчно ефективно да организира своята защита. В съставения АУАН и издаденото въз основа на него НП са приложени и съответните законови норми.

Разпоредбата на чл. 140, ал. 1 от ЗДвП изисква по пътищата, отворени за обществено ползване, да се движат само моторни превозни средства и ремаркета, които са регистрирани. При неизпълнение на това задължение на водачите, които управляват МПС, което не е регистрирано по надлежния ред се налага съответното наказание, предвидено в санкционната норма на чл. 175, ал. 3, пр. 1 от ЗДвП, като  законът приравнява служебното прекратяване на регистрацията на МПС на липсата на регистрация на същото.

Наказаният водач не оспорва, че на посочените в НП дата, час и място е управлявал собствения си товарен автомобил със служебно прекратена регистрация по реда и при условията на чл. 143, ал. 10 от ЗДвП, за което е бил надлежно уведомен. В този смисъл са и всички събрани писмени и гласни доказателства. С оглед на това правилно и обосновано е прието,  че с противоправното си поведение той е извършил вмененото нарушение, поради което законосъобразно е ангажирана неговата административна отговорност. Наложените наказания са в минималния размер, предвиден от закона и с оглед забраната на чл. 27, ал. 4 и ал. 5 от ЗАНН липсва правна възможност те да бъдат намалени по размер или заменени по вид.

Неоснователни са твърденията на касатора, че извършеното от него нарушение съставлява маловажен случай. Според легалната дефиниция на § 1, т. 4 от ДР ЗАНН „маловажен случай“ е този, при който извършеното нарушение от физическо лице или неизпълнение на задължение от едноличен търговец или юридическо лице към държавата или община, с оглед на липсата или незначителността на вредните последици или с оглед на други смекчаващи обстоятелства, представлява по-ниска степен на обществена опасност в сравнение с обикновените случаи на нарушение или на неизпълнение на задължение от съответния вид. Конкретното нарушение е формално, на просто извършване и за осъществяването му не се изисква настъпването на вредоносен резултат. При преценката дали то разкрива признаците на маловажен случай, следва да се изхожда от съвкупния анализ на всички обстоятелства, определящи  обществената опасност на деянието и на дееца - време, място, начин на осъществяване, подбуди за извършване, както и данните за личността на извършителя. Събраните в хода на производството доказателства сочат, че конкретното нарушение е типично за своя вид и не се отличава с по-ниска степен на обществена опасност. Жалбоподателят е многократно наказван за други нарушения по ЗДвП. С оглед на това не може да се приеме, че са налице законовите предпоставки, за да бъде преценено то като маловажен случай.

Въз основа на така изложените фактически и правни съображения съдът намира, че обжалваното решение като валидно, обосновано, правилно и законосъобразно следва да бъде оставено в сила.

При този изход на делото и на основание чл. 63д, ал. 4 от ЗАНН в полза на ответника по касация следва да се присъдят разноски. Същите са своевременно предявени и доказани в размер на 80 лв. – юрисконсултско възнаграждение, определено по реда на чл. 37 от Закона за правната помощ и чл. 27е от Наредбата за заплащането на правната помощ.

Мотивиран така съдът  

 

Р  Е  Ш  И:

 

ОСТАВЯ В СИЛА Решение № 227/ 18.11.2022 г., постановено по АНД № 502/2022 г. по описа на Разградския районен съд.

ОСЪЖДА Д. И. Д. от с. О., обл. Р. да заплати на ОДМВР- Разград сумата от 80 (осемдесет) лева- дължимо юрисконсултско възнаграждение.

Решението е окончателно и не подлежи на обжалване.

 

 

ПРЕДСЕДАТЕЛ: /п/

 

ЧЛЕНОВЕ :   1. /п/

                        2. /п/