МОТИВИ към ПРИСЪДА №10 от 07.03.2014 година, постановена по нохд № 38 от 2014 година по описа на ОС- Перник :

Мотиви: Окръжна прокуратура гр. Перник е повдигнала обвинение  против К.Г. *** за това, че на 18.09.2013 г. на път ПП *** в района на километър *** на територията на обл. П., при управляване на МПС – л.а. “ Ситроен Ксара“ с ДК№ ***, нарушил правилата за движение по пътищата – чл.20, ал.1 ЗДВП – не контролирал непрекъснато пътното превозно средство, което управлявал, и по непредпазливост причинил смъртта на Т.Н.Ш. с ЕГН: ********** от гр. С. – престъпление по чл.343, ал. 1 б. “в“, вр. чл.342, ал.1 от НК.

Представителят на обвинението поддържа, че направеното от подсъдимия самопризнание се подкрепя от събраните по делото доказателства, които установяват по безспорен начин фактическата обстановка, описана в обвинителния акт и предлага да се вземе при определяне на размера на наказанието съдът да се съобрази с наличието на смекчаващо вината обстоятелство, каквото е чистото съдебно минало на подсъдимия и предлага да му бъде наложено наказание около минимума, предвиден в чл.343 ал.1 б. „в“ от НК и с оглед на редът, по който се разглежда производството  и съобразно чл. 373 ал.2 от НК така определеното наказание да бъде намалено съгласно чл. 58 „а“ ал.1 от НК с 1/3.  Счита, че по отношение на подсъдимия са налице основания за приложение на чл.66, поради което предлага наказанието „Лишаване от свобода“ да бъде отложено за срок от 3 години, а на основание чл.343 г. подсъдимият следва да бъде лишен от право да управлява МПС за срок от около година и половина.

Подсъдимият се признава за виновен, моли за справедлива присъда, като в хипотезата на чл.371 .2 от НПК признава изцяло фактите, изложение в обстоятелствената част на обвинителния акт. Процесуалният представител на подсъдимия моли при определяне на наказанието на подсъдимия да се вземе предвид наличието на многобройни смекчаващи отговорността обстоятелства. Моли да по реда на чл.66 НК да определи наказанието в рамките на допустимия от закона минимум.

Окръжният съд, след като взе предвид становищата на страните и прецени събраните по делото доказателства по реда на чл.14 и 18 НПК намери от фактическа и правна страна следното:

По делото е проведено съкратено съдебно следствие, в хипотезата на чл. 371 т.2 НПК, при което подсъдимият е признал изцяло фактите изложен в обстоятелствената част на обвинителния акт, без за тях да се събират доказателства. Тези факти са следните:

Подсъдимият К.Г. е роден в гр. С. и и живее в гр. С., работи като **** „А-Р.Д. “ – Г. ( Р. Б. – Р. к.), не е осъждан, провоспособен водач на МПС категория B,C.

На 19.08.2013 година подсъдимият се прибирал от село М. към гр. С. с л.а. „Ситроен Ксара“ с ЦД№ *** заедно с майка си Т.Н.Ш., която се намирала на мястото до водача и малолетното си дете – Б.К. Г.. Около 18,30 на 19.08.2013 година, автомобилът управляван от Г. навлязъл в границите на област П. В  районна на километър *** на ПП *** лекият автомобил се движел в дясната лента на пътното платно в посока към град С., със скорост 110- 111 км/ч. Подсъдимият погледнал назад към детето в дясно, при което завъртял и волана  надясно и автомобилът се отклонил надясно, напуснал платното за движение, преминал през линията за аварийно спиране и банкета след нея и продължил да се движи през затревената площ. Г. се опитал да върне автомобила на пътното платно, като завъртял волана рязко наляво, което довело до загуба на контрол върху управлението на превозното средство, автомобилът се преобърнал странично неколкократно и застанал на колелата си в лентата за аварийно спиране. При преобръщането на автомобила Т.Н.Ш. изпаднала от него на пътното платно.

Пътно-транспортното произшествие е настъпило при сухо време, в светлата част на денонощието, при режим за движение при максимална скорост от 120 км/ч, въведен с пътен знак. Пътното платно е еднопосочно с две ленти за движение и лента за аварийно спиране, покрито с асфалтова настилка, в добро състояние. К.Г.Г. е управлявал автомобила със скорост около 110-111 км/ч при максимално разрешена скорост за движение от 120 км/ч. Обстоятелството, че подсъдимият е отклонил вниманието си и е предприел неправилни действия с органите на управление на МПС довели до загуба на контрол и създаване на конкретната конфликта ситуация.

В резултат на пътно-транспортното произшествие Т.Н.Ш. е получила множество тежки увреждания описани подробно в съдебно медицинската експертиза и в следствие на тях е починала.

За настъпилото пътно-транспортно произшествие било уведомено ОД МВР гр. П. Бил извършен оглед на местопроизшествието.

Така приетата фактическа обстановка на основание чл.373, ал.3 вр. чл.372, ал.4 НПК се установява от самопризнанието на подсъдимия, показанията на всички разпитвани в досъдебната фаза свидетели, от събраните по делото писмени доказателства, приобщени към доказателствения материал по реда на чл. 283 НПК, както и от заключенията на съдебно- медицинската и авто-техническата експертизи.

От заключенията на изготвената съдебно-медицинската експертиза е видно, че на Т.Н.Ш. са били причинени следните увреждания:

Охлузвания по лицето. Кръвонасядане на лява гърда. Охлузвания и кръвонасядане на предна повърхност на дясно рамо. Дребни охлузвания по гръбна повърхност на двете ръце. Охлузвания по гърба. Кръвонасядане по дясно коляно и дясна подбедрица. Охлузване на ляво коляно и лява подбедрица. Счупване на дясна ключица. Охлузване по ляво коляно и лява подбедрица. Счупване на дясна ключица и на гръдната кост. Счупване на ребра двустранно. Кръвонасядане в средостението. Кръвоизлив в гръдната кухина (хемоторакс – общо около 800 мл. Разкъсване на слезката и на черния дроб. Кръвонасядане на мастната капсула на левия бъбрек. Счупване на лява хълбочна кост. Кръвоизлив в коремната кухина ( около 1 литър ). Леко изразена бледост на трупа и на вътрешните органи. Поставени абокати по гръбната повърхност на двете ръце и поставена инубационна тръба.

По делото е направена и авто – техническа експертиза съгласно, която най-вероятната причина за настъпването на ПТП е отклоняване на вниманието на водача и последвалите неправилни действия с органите за управление на МПС, довели до загуба на контрол и странично преобръщане.

От обективна страна престъплението е извършено чрез действие- подсъдимият К.Г.Г. е извършил фактически действия по управление на лекия автомобил, който съгласно константната практика на ВКС е „ всяка една манипулация и боравене с уредите, приборите и механизма му“

От субективна страна престъплението е извършено от подсъдимият по непредпазливост във форма на вина небрежност- подсъдимият не е целял и не е предвиждал настъпването на обществено опасните последици от своето деяние, но е бил длъжен и е могъл да предвиди тяхното настъпване.

При индивидуализацията на наказанието съдът възприе като смекчаващи вината обстоятелства чистото съдебно минало на подсъдимия, критичното му отношение към извършеното, дадените обяснения, с които реално се спомага за разкриването на обективната истина още от фазата на досъдебното производство. При това съдът намери, че едно наказание лишаване от свобода за срок от  четири месеца отговаря най-точно на целите  визирани в чл.36 НК.

Като прие, че за поправянето на подсъдимия не е наложително същия да изтърпи ефективно определеното наказание на основание чл.66 ал.1 НК съдът отложи изтърпяване на така определеното наказание за срок от три години, считано от влизане на присъдата в сила.

При същите смекчаващи и отегчаващи отговорността обстоятелства съдът на основание чл.343г, вр. чл.343 ал.1 б.”в” вр. чл.342, ал.1 вр. чл.37, ал.1 т.7 НК лиши подсъдимият от право да управлява МПС за срок от четири месеца.

С оглед на изхода на делото съдът осъди подсъдимия да заплати по сметка на ОДМВР П. сумата от 378,36 лв., разноски в производството за направени експертизи.

Съдът постанови иззетия като веществено доказателство л.а. „Ситроен Ксара“ с ДК№ *** – на съхранение в служебен паркинг на „Гражданска защита„ кв. К. гр. П. да се върне на собственика.

ПРЕДСЕДАТЕЛ: