№ 183
гр. Пловдив, 11.04.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
АПЕЛАТИВЕН СЪД – ПЛОВДИВ, 2-РИ ТЪРГОВСКИ СЪСТАВ, в
публично заседание на двадесет и пети февруари през две хиляди двадесет и
втора година в следния състав:
Председател:Нестор Сп. Спасов
Членове:Емилия Ат. Брусева
Радка Д. Чолакова
при участието на секретаря Катя Н. Митева
като разгледа докладваното от Нестор Сп. Спасов Въззивно търговско дело
№ 20215001000962 по описа за 2021 година
Производство по чл. 258 и сл. ГПК.
Повод за започването му са две на брой жалби против постановеното
по т. дело № 1056/2021 г. по описа на С. окръжен съд решение.
С него „Д.З.“ АД, ЕИК *********, **** е осъдено да заплати на Д. Д.
Д., ЕГН **********, действаща със съгласието на майка си И.Т.К. ЕГН
********** и двете от **** сумата от 30 000 лв. представляваща обезщетение
за причинените й неимуществени вреди вследствие на настъпило ПТП на
30.11.2019 г. ведно със законната лихва от 12.12.2019 г. до окончателното
изплащане и сумата от 260 лв. представляваща обезщетение за причинените й
имуществени вреди изразяващи се в направени разходи за лечение ведно със
законната лихва от 12.12.2019 г. до окончателното изплащане.
Съответно искът на Д. Д. Д., ЕГН ********** против „Д.З.“ АД, ЕИК
*********, гр.С. за присъждане на обезщетение за причинените й
неимуществени вреди вследствие на настъпило ПТП на 30.11.2019 г. е бил
отхвърлен за разликата между претендираните 60 000 лв. и присъдените 30
000 лв.
1
По отношение на разноските „Д.З.“ АД, ЕИК *********, **** е било
осъдено да заплати на адв. П. К., **** адвокатско възнаграждение за
осъществената безплатна адвокатска помощ в общ размер на 3 156 лв.
съразмерно с уважената част от исковете. То е било осъдено и да заплати в
полза на държавата по бюджета на съдебната власт сумата от 1460, 40 лв.
направени разноски в първоинстанционното производство.
Д. Д. Д., ЕГН **********, действаща със съгласието на майка си
И.Т.К. ЕГН ********** пък е била осъдена да заплати на „Д.З.“ АД, ЕИК
*********, **** разноски от 1 785,36 лв. по съразмерност с отхвърлената част
от исковете.
Едната въззивна жалба е подадена от Д. Д. Д., ЕГН **********, която
към момента на подаването й вече е станала пълнолетна. С нея решението се
обжалва в частта отхвърляща исковата й претенция за неимуществени вреди.
В жалбата са изложени подробни съображения за неправилност и
незаконосъобразност на обжалваната част от решението, иска се отмяната му
и постановяване на друго уважаващо иска в пълния му размер.
Другата жалба е подадена от „Д.З.“ АД и с нея решението се обжалва в
частта уважаваща претенцията за неимущестевни вреди за разликата между
присъдените 30 000 лв. и дължимите според застрахователя 20 000 лв., т.е. за
сумата от 10 000 лв.
В жалбата се излагат съображения за неправилност и
незаконосъобразност на решението, иска се отмяната му и постановяване на
друго отхвърлящо иска за този размер.
Всяка от страните излага становище за неоснователност за жалбата на
другата.
Съдът след като се запозна са акта предмет на обжалване и събраните
доказателства намери за установено следното:
На 09.06.2020 г в Районен съд Г. е постъпила изходяща от Д. Д. Д.,
ЕГН **********, действаща със съгласието на майка си И.Т.К. ЕГН
********** искова молба против „Д.З.“ АД, гр. С.. Било е образувано гр.
дело № 218/2020 г. по описа на съда.
В обстоятелствената част на същата се говори, че на 30.11.2019 г.,
около 12, 45 ч. по улица „П.“ в с. О. се движел лек автомобил „Р.М.“, рег. № *
2
**** **. Той бил управляван от Б.Б., който нарушил правилата за движение
по пътищата, изгубил контрол над автомобила, напуснал платното за
движение и се блъснал в метална врата, ограда на къща и крайпътно дърво.
Споменава се, че пътничка в този автомобил била ищцата, който пострадала
от произшествието. Тя била настанена в клиниката по неврохирургия на
УМБАЛ „Проф. Д-р С.К.“ АД, гр. С.З. с оплаквания от болки в кръста в
дясно, прилошаване и повръщане. Направени й били изследвания и
консултативни прегледи. При компютърната томография на лумбален
сегмент бил установен снишен кранио-каудален размер на тялото на L1 на
базата на компресионна фрактура. О тази причина й била назначена
медикаментозна терапия. Била изписана на 03.12.2019 г. с диагноза - Fraktura
L 1 и препоръка за носене на тораколумбален корсет за период от 6 м.
Пътнотранспортното произшествие станало причина за образуване на
досъдебно производство №256/2019 г. по описа на РУ Г., пр.пр. №1750/2019
г. по описа на ТО Г. към РП С.З.. По повод на същото се сочи, че то към
момента на предявяване на иска не било приключило.
На база изложеното от страна на ищцата е направен извод, че причина
за катастрофата е допуснати от страна на шофьора Б. нарушения на правилата
за движение по пътищата и че същата е в пряко причинна връзка с
получените от нея физически увреждания. Сочи се, че той следва да обезщети
претърпените от нея вреди - неимуществени и имуществени.
Първите се извеждат от претърпените силни болки и много страдания
от увреждането. Сочи се, че преди инцидента тя била в много добро
здравословно състояние, изключително активно и жизнерадостно дете, но
след него се изолирала и вече не била в състояние да извършва обичайните си
занимания с връстниците си. Получените наранявания и приложените методи
за лечение с тораколумбален корсет намалявали значително възможността и
да се движи и натоварвали физически за дълъг период от време. Следвало да
спазва режим на покой, прекаран в голямата си част на легло, като за това
време за задоволяване на елементарни нужди от ежедневието разчитала
единствено на помощта на своите близки. Твърди се и че към момента на
предявяване на иска болката в контузените области продължавала, като освен
тях ищцата изживяла и силен емоционален стрес. Тя счита, че за
обезщетяване на тези вреди й се дължи сумата от 60 000 лв.
3
Наред с това е посочено, че за лечението на установеното физическо
увреждане извършила разходи за закупуване на корсет в размер на 260 лв.,
които също следва да бъдат обезщетени.
Наред с гореизложеното тя сочи, че за управлявания от Б. лек
автомобил имало валидно сключена застраховка по риска „Гражданска
отговорност на автомобилистите“ с ответното дружество. Прави се извод, че с
оглед разпоредите на КЗ тя може да претендира заплащане на обезщетението
и пряко от застрахователя.
Отправено е искане за осъждането му да й заплати сумата от 15 000
лв., като част от дължимите 60 000 лв. и сумата от 260 лв. за претърпени
имуществени вреди. Претендира се и присъждане на законна лихва върху
тези суми от 07.12.2019 г., евентуално от 12.12.2019 г., на която дата се
твърди застрахователят да е уведомен за застрахователното събитие.
В отговора си „Д.З.“ АД не е оспорило наличието на валидно
застрахователно правоотношение. Изразил е обаче становище за
недопустимост, респ. неоснователност на исковите претенции.
Недопустимостта се извежда от това, че не била проведена изцяло
процедурата по чл. 380 от КЗ, която била абсолютна процесуална
предпоставка за допустимост на прекия иск за заплащане на обезщетение за
вреди /чл. 498, ал. 3 от КЗ/. В тази връзка се сочи, чу ищцата била уведомена
за необходимостта от представяне на допълнителни документи, необходими
за установяване на основателността и размера на претенцията, но такива пред
застрахователя не били представени. Твърди се по този повод, че исковата
молба била предявена преди приключване на същата.
По същество на спора доводите за първото възражение за
неоснователност на иска се извеждат от твърдението, че не се дължи
обезщетение поради хипотезата на чл. 494, т.1 от КЗ. В тази връзка се
споменава, че никъде в представените с ИМ доказателства не се срещала
информация, че Б. е управлявал автомобила. Говори се също, че от същата не
е ясен механизма на настъпване на ПТП и за липса на конкретизация за
нарушените от виновния водач правила за движение по пътищата.
Относно представеният като доказателство Констативен протокол за
ПТП с пострадали лица №26/30.11.2019 г. е казано, че няма доказетлествена
сила досежно установените на местопроизшествието лица, тъй като ПТП-то
4
не било реализирано в присъствие на съставителя на акта. На тази база се
твърди, че този протокол не доказва качеството пътник по отношение на
ищцата.
Наред с това се сочи, че по делото липсват доказателства, че описаните
в ИМ наранявания и страдания са в причинно-следствена връзка с ПТП-то.
По този повод е възразено, че дори да се приеме, че водачът на автомобила е
лице различно от ищцата, то травмите не са последица от неговото виновно
поведение. В хода на тези разсъждения се сочи, че той не по своя вина е бил
поставен в невъзможност да избегне настъпването на ПТП-то и загубата на
контрол над автомобила се дължала на обстоятелства, стоящи извън контрола
и възможностите на водача на МПС.
На тази база е направено заключение за липсата на елементите от ФС
на непозволеното увреждане.
Направено е и евентуално възражение за съпричиняване на
вредоносния резултат от страна на ищцата, защото в нарушение на чл. 137а
от ЗДвП тя пътувала в автомобила без поставен предпазен колан.
Съответно съдът е пристъпил към събиране на поисканите от страните
и относими по делото доказателства. След извършване на тези процесуални
действия от страна на ищцата е направено увеличение на иска за
неимуществени вреди от 15 000 лв. на 60 000 лв. Същото е допуснато, което е
станало причина производството по делото пред РС Г. да се прекрати и то да
се изпрати по подсъдност на Сз ОС.
Там е било образувано т. дело № 1056/2021 г. Проведено е едно
съдебно заседание и делото е било обявено за решаване.
В постановеното решение е изразено становище, че предпоставките за
ангажиране отговорността на застрахователя за репариране на причинените
на ищцата неимуществени вреди с оглед разпоредбите на чл. 432 от КЗ са
налице.
След обсъждане на събрания по делото доказателствен материал е
формиран извод, че дължимото обезщетение за претърпените от ищцата
неимуществени вреди е 60 000 лв. Намерено е за основателно обаче
възражението за съпричиняване. Размерът на същото е определен на 50 % и е
направен извод, че посоченото по- горе обезщетение следва да се намали със
същия.
5
Така искът за неимуществени вреди е уважен за 30 000 лв. и е бил
отхвърлен за разликата до 60 000 лв.
Искът за имуществени вреди независимо от извода за съпричиняване е
бил уважен в пълня му размер.
Законната лихва върху тези суми е присъдена от 12.12.2019 г. - датата
на уведомяване на застрахователя.
Недоволни от решенето са останали и двете страни и са подали
жалбите станали причина за започване на настоящето производство.
Д. Д. Д. обжалва същото в отхвърлителната му част като оспорва
изводите на съда за наличие на съпричиняване. На тази база прави анализ на
събраните доказателства за да аргументира липсата на такова
От страна на застрахователното дружество решението се обжалва в
осъдителната му част и то само за разликата между присъдените 30 000 лв. и
дължимите според него 20 000 лв. Основните доводи за незаконосъобразност
се свързват с несправедливо определен размерна обезщетението за
неимуществени вреди поради несъобразяване с реалните вреди на ищцата и
икономическата обстановка в страната.
С оглед разпоредбата на чл. 269 от ГПК съдът дължи произнасяне за
валидността и допустимостта на обжалваното решение служебно, а досежно
правилността му с оглед посоченото в жалбата.
По повод на тази преценка ПАС намира за нужно да посочи, че едно
решение е невалидно (нищожно), когато не е постановено от надлежен орган
или е постановено от ненадлежен състав, т.е. от лице, което няма качество на
съдия или от едноличен вместо троен състав и т.н. Нищожно е и решение,
което не е подписано или не е постановено в предвидената от закона писмена
форма. Налице е нищожност и в случаите, когато решението е постановено от
съда извън пределите на неговата компетентност, т.е. срещу лица
неподчинени на правораздавателната власт на българските съдилища.
В случая нито една от тези предпоставки не е налице и за нищожност
не може да се говори.
По отношение на недопустимостта е нужно да се спомене, че от
съдържанието на чл. 270, ал.3 от ГПК следва извод, че такава е налице, когато
е извършено произнасяне въпреки липсата на право на иск или има
6
произнасяне по един непредявен иск. Налице е недопустимост и когато
спорът е разгледан от некомпетентен съд, т.е. във всички случай, когато е
постановен съдебен акт въпреки липсата на предпоставки за разрешаване на
спора по същество.
В случая за липса на право на иск в патримониума на ищцата от
изложената фактическа обстановка не може и да се говори.
Съдът е сезиран с иск с правно основание чл. 432, ал.1 от КЗ.
В тази законова разпоредба е казано, че увреденото лице, спрямо
което застрахованият е отговорен, има право да иска обезщетението пряко от
застрахователя по застраховка „Гражданска отговорност“ при спазване на
изискванията на чл. 380.
В чл. 380 от КЗ е предвидено, че лицето, което желае да получи
застрахователно обезщетение, е длъжно да отправи към застрахователя
писмена застрахователна претенция.
Съответно в чл. 496, ал.1 от КЗ е казано, че срокът за окончателно
произнасяне по претенция по задължителна застраховка „Гражданска
отговорност“ на автомобилистите не може да е по-дълъг от три месеца от
нейното предявяване по реда на чл. 380 пред застрахователя, сключил
застраховката или пред неговия представител за уреждане на претенции.
В чл. 498, ал. 3 от КЗ се предвижда, че увреденото лице може да
предяви претенцията си за плащане пред съда само ако застрахователят не е
платил в срока по чл. 496, откаже да плати обезщетение или ако увреденото
лице не е съгласно с размера на определеното или изплатеното обезщетение.
Анализът на горните текстове води до извод, че допустимостта на
искова претенция по чл. 432, ал.1 от КЗ е обусловена от това ищецът първо да
е упражнил правото си по чл. 380 от КЗ и от това в сроковете по чл. 496 КЗ да
няма плащане на обезщетение, да има отказ, респ. претендиращият
обезщетение да не е доволен от размера му.
В случая от представените по делото доказателства е безспорно, че
ищцата е изпратила претенция за заплащане на обезщетение имуществени и
неимуществени вреди до ответното дружество на 12.12.2019 г. С писмо от
18.12.2019 г. застрахователят е поискал още доказателства. Такива не са
представени, а в посочените по- горе срокове не е извършено положително
произнасяне по искането, респ. плащане. Не е постановен и отказ за плащане.
7
Така изложеното сочи наличието на интереса у ищцата за предявяване
на иск по чл. 432, ал.1 от КЗ, като в случая е без значение, че застрахователят
свързва непроизнасянето с липсата на доказателства. Това е така по причина,
че в тези случаи той дължи отказ.
Именно такъв иск е бил разгледан от първоинстанционния съд , като
предмет на преценка са били факти и обстоятелства от значение за искове от
този тип.
Решението не е постановено и от съд, който с оглед разпоредбите на
ГПК/чл. 115, ал.2/ не е следвало да разглежда настоящия правен спор.
Казаното сочи, че ПАС съобразно разпоредбите на чл. 271 от ГПК
следва да реши спора по същество, като потвърди или измени изцяло или
отчасти обжалваното решение. При извършване на тази преценка той ще е
обвързан от посочените в жалбата съображения за неправилност на същото.
От съдържанието на чл. 432, ал.1 от КЗ следва, че основателността на
искови претенции от този тип на първо место е обусловена от наличието на
застрахователно правоотношение за застраховка „Гражданска отговорност”
между извършителят на деликта и ответното застрахователно дружество.
По силата на такъв договор съгласно разпоредбата на чл. 477, ал. 1 от
КЗ обект на застраховане по задължителната застраховка „Гражданска
отговорност на автомобилистите“ е гражданската отговорност на
застрахованите физически и юридически лица за причинените от тях на трети
лица имуществени и неимуществени вреди, свързани с притежаването и/или
използването на моторни превозни средства, за които застрахованите
отговарят съгласно българското законодателство или законодателството на
държавата, в която е настъпила вредата.
В чл. 493, ал.1 от КЗ е посочено, че застрахователят по задължителна
застраховка „Гражданска отговорност на автомобилистите“ покрива
отговорността на застрахования за причинените на трети лица, в това число
пешеходци, велосипедисти и други участници в движението по пътищата,
вреди вследствие на притежаването или използването на моторно превозно
средство по време на движение или престой. В т.1 сред подлежащите на
покриване вреди е посочено, че са неимуществените и имуществените вреди
вследствие на телесно увреждане или смърт.
8
Това от своя страна води до извод, че отговорността на
застрахователното дружество при наличие на сключен договор за застраховка
гражданска отговорност е обусловена и от установяването на отговорност на
застрахованото лице за причинено от него увреждане. Тя при непозволеното
увреждане произтича от разпоредбите на чл. 45 и сл. от ЗЗД.
Според нормата на чл. 45 от ЗЗД всеки е длъжен да поправи вредите,
които виновно е причинил другиму.
Според чл. 51 от ЗЗД пък обезщетение се дължи за всички вреди,
които са пряка и непосредствена последица от увреждането.
Това предполага, че фактическият състав на непозволеното увреждане
обхваща наличието на противоправно деяние, вина и вредоносен резултат,
което да е пряка и непосредствена последица от увреждането.
В случая видно от изложеното по- горе решението е влезнало в сила по
отношение присъдите имуществени вреди и за неимуществените вреди от
20 000 лв. Това води до извод, че между страните със СПН са разрешени
всички въпроси свързани с наличието на предпоставките за ангажиране
отговорността на застрахования, респ. застрахователното дружество.Тук
следва да се посочи, че по въпросите досежно извършването на деянието,
противопрваността му и вината са приложими и разпоредбите на чл. 300 от
ГПК
Реално пред ПАС е пренесен спорът единствено за справедливия
размер на дължимото обезщетение и това е или не е налице съпричиняване.
Според чл. 52 от ЗЗД обезщетението за неимуществени вреди се
определя от съда по справедливост. Това съобразено и с ППВС № 4 от 1968 г.
сочи, че размерът му зависи от вътрешното убеждение на решаващия съдебен
орган, което следва да е изградено на база събрания по делото доказателствен
материал установяващ характера на увреждането начина, по който то се е
отразило на духовното и психично състояние на увреденото лице и разбира се
икономическата обстановка в страната.
От изслушаната и приета по делото комплексна СМАТЕ е безспорно,
че вследствие на произшествието ищцата е получила компресионна фрактура
- счупване тялото на първи поясен прешлен. От медицинска гледна точка в
експертизата се сочи, че тази травма е причинила на ищцата трайно
затруднение на движенията на снагата. За лечението и възстановяването на
9
този тип травма е било наложително да се носи от ищцата торако - лумбален
корсет за период от 6 месеца. Посочено е и че за пълното възстановяване
движенията на снагата са необходими 12 месеца.
Изводи в подкрепа на тези експертни заключения следват и от
показанията на разпитаните по делото двама свидетели. Те сап близки на
семейството на ищцата и са имали преки и непосредствени впечатления от
изживяванията й към момента на ПТП-то, така и впоследствие за целия
период на възстановяване. Те двамата споменават, че непосредствено след
инцидента Д.Д. била замаяна и не е била в състояние да ходи. Изпитвала
силни болки в гърба. Сочат, че периода на болнично лечение бил 5 дни , през
който пострадалата имала нужда от постоянни грижи на медицинските сестри
и изпитвала болки в ръба. Те били факт и към момента на изписването.
Нуждата от постоянни грижи/ водене до тоалетна, къпане и т.н./ продължила
и след това с оглед на факта, че била с поставен колан на гърба за период от 6
месеца и не можела да ходи хубаво. В периода от 6 месеца според
свидетелите момичето седяло вкъщи, била на легло и ходела трудно.
Споменава се и за оплаквания от замайване за период от 1-2 месеца след
катастрофата / св. С./ Тя свързва същото с това, че детето било ударено и в
главата. За оток на главата се говори и в показанията на св. С.. Свидетелите
сочат, че до 9 месеца след ПТП-то ищцата не можела да се движи хубаво
самостоятелно, не била в състояние да се наведе, да прави резки движения и
т.н. Споменават също и че към момента на разпита им ищцата не била
възстановена напълно.
Описаните до тук изживявания двамата свидетели свързват и с
нарушения в психиката на Д.. Тя станала по затворена, изпитвала страх от
пътуване в автомобил и т.н.
От изложеното е видно, че ищцата още на 16 години изпаднала в
състояние да не може да се движи хубаво и да зависи от други за
задоволяване на нуждите си. Получила травма на жизнено важен елемент от
костната структура на тялото си, което можело да е направи инвалид за цял
живот. Това за ПАС е достатъчно, за да се приеме, че за обезщетяване на
претърпените неимуществени вреди претендираната с исковата молба сума от
60 000 лв. е реална и справедлива. При определянето й ПАС се съобрази с
икономическата обстановка в страната към момента на инцидента, като за
10
сведение на застрахователя следва да се посочи, че това съобразяване не става
с буквалното съотнасяне на минималната и мизерна работна заплата за
страната в онзи период към определеното обезщетение, а на база преценка
всички икономически аспекти имащи значение за водене на нормален живот.
От така изложеното би следвало да се достигне до извод, че исковата
претенция е основателна в пълния й предявен размер.
В случая обаче съдът се изразява условно по причина, че от страна на
застрахователното дружество се прави възражение за съпричиняване.
По този повод следва да се посочи, че според чл. 51, ал.2 от ЗЗД
наличието му е основание да се намали дължимото обезщетение.Изводите за
това следва да се направят на база съпоставка действията на деликвента и
пострадалия към момента на произшествието и преценка с оглед на същата
дали то би настъпило независимо от поведението на пострадалия. При нея
следва да се има предвид, че за допринасянето е без значение психическото
състояние на пострадалия. Това е така по причина, че законодателят не
обуславя приложимостта на чл. 51, ал. 2 от ЗЗД от същото, а само от това
дали действията са допринесли за настъпване на инцидента, т.е.
възможността да ръководи и разбира постъпките си е без значение за извода е
или не е налице съпричиняване. В този смисъл е и приетото в ППВС № 16 от
1963г.
Без значение за извода за настъпване на съпричиняването с оглед
изложеното по- горе са и действията на трети лица допринесли за настъпване
на увреждането с изключение на случаите, при които самото пострадало лице
е знаело, че те са настъпили или, че ще бъдат извършени, но не е предприело
нищо за предотвратяването им. В тези хипотези обаче изводите за
съпричиняване и необходимост от намаляване на обезщетението пак се
правят на база поведението на пострадалото лице- знанието за тези действия и
непротивопоставяне на същите.
По процесния казус съпричиняването според ответника се изразява в
пътуване без предпазен колан.
Задължението за поставяне на такъв е предвидено с разпоредбата на
чл. 137 а от ЗДП и то касае водачите и пътниците. В случая ищцата като
пътник в автомобила е следвало да ползва предпазен колан. Това нейно
задължение не може да се вмени в тежест на водача на автомобила по
11
простата причина, че към момента на ПТП-то тя не е малолетна, а
непълнолетна и по отношение на нея не са приложими разпоредбите на чл.
137а, ал.2 от ЗДП.
При отговора на въпроса е или не е налице съпричиняване по тази
причина следва да се изхожда и от факта дали автомобилът, с което е станало
ПТП-то е бил оборудван с предпазни колани. Това е така по причина, че
липсата на оборудване води до невъзможност за използване на такъв.
От приетата по делото експертиза е видно, че автомобили като
процесния са фабрично оборудван с обезопасителни колани на предните и
задната седалки. По делото е представено и заверено копие от показанията на
ищцата в досъдебното производство. Тези нейни изявление за нуждите на
настоящия процес имат характер на обяснения и могат да бъдат използвани. В
тях тя споменава, че е била с предпазен колан. Това нейно твърдение при
условие, че е изгоден за нея факт не води до извод, че ползването на колан е
доказано, но е достатъчно да се приеме, че тя не е възприела липсата на
колани в автомобила. По тази причина за ПАС следва извод, че той и към
инцидента е бил с фабричното си оборудване.
От показанията на разпитаните по делото свидетели данни за това
дали ищцата е била с предпазен колан не могат да се изведат. Това е така,
защото ищцата е ангажирала свидетелки показания на лица, които не са били
преки участници в инцидента въпреки съществуването на такива.
По тази причина отговор на въпроса за това е или не е ползван колан
може да се получи от заключенията на комплексната експертиза. В същата не
се съдържа информация за установени по тялото на ищцата следи, които да
предполагат , че към момента на удар тя е била с колан. Самите вещи лице
правят заключенията ползван или не е ползван колан на база вида на
получената от ищцата травма.
Тя както се спомена е компресионна фрактура -счупване тялото на
първи поясен прешлен. Експертите са категорични, че травма от такъв тип се
получава, когато оста на действаща сила действа по хода на гръбначния стълб
Било то в посока отгоре надолу или обратно. Така те правят извод, че ударът
в процесния случай трябва да е или в областта на главата /отгоре надолу/ или
в областта на седалището/отдолу нагоре/.
Експертите правят и категоричен извод, че такова счупване не би
12
могло да се получи при поставен обезопасителен колан въпреки наколкото
удара на автомобила в заобикалящи го предмети.
Това за ПАС е достатъчно , за да се приеме, че в случая ищцата е била
без поставен обезопасителен колан. За този извод на съда е без значение
това, че в последващите обяснения на експертите при приемане на
заключението те развиват няколко възможности за движение на тялото на
ищцата довело до удара станал причина по протежение на гръбнака да
въздейства сила и да причини счупването. Това е така, защото счупването би
станало факт независимо от дали ищцата се е ударила с главата в таблото
или със седалището си. Тук следва да се посочи, че мястото на пътуване на
ищцата в автомобила безспорно се установява от дадените от самата нея
обяснения, за които стана реч по- горе. Това е средата на задната седалка. По
тази причина е и логичен извода на експертите, че следствие на удара се е
получило изтласкването на тялото напред и сблъсък с арматурното табло още
повече, че средата на задната седалка е точно зад празното пространство
между двете предни седалки на автомобила.
На база изложеното за ПАС пътуването без обезопасителен колан е
доказано. В случая е без значение заявеното при приемане на заключението
оспорване на същото от ищцата при условие, че то не е съпроводено с искане
за назначаване на друго или повече вещи лице. Не е било съпроводено и с
искане за разпит на другите присъствали лица в автомобила, които имат
преки впечатления за точния механизъм на ПТП-то.
По тази причина следва да се определи и размера на съпричиняването.
При определяне на същото следва да се извърши съпоставка между
поведението на деликвента и това на пострадалото лице. В случая
противоправното поведение на деликвента е свързано с управление на
автомобила с несъобразена скорост и неупражняване на постоянен контрол
над превозното средство, което управлява. Това съпоставено с факта, че
нарушението на ищцата се изразява само с пътуване без предпазен колона
води до извод, че не може да се поставя знак на равенство между
извършените от двамата действия. Така за ПАС размера на съпричиняването
следва да се определи на 20 %, т.е. определеното по- горе обезщетение се
намали със сумата от 12 000 лв.
Това води до извод, че на ищцата се дължи обезщетение от 48 000 лв.,
13
а искът до пълния му размер следва да се отхвърли
Върху тази сума се дължи и законна лихва. Във връзка със същата е
нужно да се посочи, че според чл. 492, ал. 2, т.2 от КЗ в застрахователното
обезщетение се включват и лихви за забава, когато застрахованият отговаря
за тяхното плащане пред увреденото лице. Посочено е че същите се дължат
при условията посочени в ал. 3 на чл. 429 от КЗ. В тази алинея пък е
предвидено, че те се плащат от застрахователя в рамките на лимита на
отговорност и считано от по - ранната дата измежду датата на уведомяването
от застрахования за настъпването на застрахователното събитие по реда на
чл. 430, ал. 1, т. 2 или тази на уведомяване или на предявяване на
застрахователна претенция от увреденото лице.
При отговорността по чл. 45 от ЗЗД деликвента дължи законна лихва
от момента на увреждането. Това сочи, че тази законна лихва се дължи и от
застрахователя съответно считано от посочения в чл. 429, ал.3 от КЗ начален
момент. В случая момента на уведомяване е 12.12.2019г. и от тази дата се
дължи, а и се претендира обезщетение в размер на законната лихва.
На база изложеното следва извод, че решението на СзОС следва да се
потвърди в обжалваната осъдителна част присъждаща обезщетение за
неимуществени вреди за разликата между присъдената от Сз ОС сума от
30 000 лв. и дължимите според застрахователя 20 000 лв. То следва да се
потвърди и в частта отхвърляща тази претенция за разликата между
претендираните 60 000 лв. и дължимите според ПАС 48 000 лв.
Същото от своя страна в частта отхвърляща иска за сумата от 18 000
лв. равняваща се на разликата между дължимите според ПАС 48 000 лв. и
присъдените от Сз ОС 30 000 лв. ще се отмени и вместо това ще се постанови
друго осъждащо застрахователя да злати още 18 000 лв. обезщетение за
неимуществени вреди.
Изложеното налага промяна на решението на Сз ОС и в частта за
разноските.
Ответното дружество следва да бъде осъдено да заплати на адв. П. К.
още 648 лв. с ДДС представляващи адв. възнаграждение по чл. 38, ал.2 от ЗА
за осъщественото процесуално представителство пред Сз ОС. Дружеството
следва да бъде осъдено да заплати в полза на бюджета на съдебната власт по
сметка на Сз ОС и още 720 лв. ДТ за производството пред Сз ОС.
14
Дължимите от ищцата на застрахователя разноски по съразмерност за
производството пред Сз ОС са 714, 15 лв., т.е. решението на Сз ОС следва да
се отмени за сумата от 1071, 21 лв.
Съответно „Д.З.“ АД следва да бъде осъдено да заплати на адв. П. К.
648 лв. представляващи адвокатско възнаграждение с ДДС за по чл. 38, ал.2
от ЗА за производството пред Пловдивския апелативен съд, а в полза на полза
на бюджета на съдебната власт по сметка на Пловдивския апелативен съд за
сумата от 360 лв. ДТ .
Водим от това съдът
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА постановеното по т. дело № 1056/2021 г. по описа на
С. окръжен съд решение в обжалваната осъдителна част, с която „Д.З.“ АД,
ЕИК *********, **** е осъдено да заплати на Д. Д. Д., ЕГН **********,
действаща със съгласието на майка си И.Т.К. ЕГН ********** и двете от ****
сумата от 10 000 лв. представляваща обезщетение за причинените й
неимуществени вреди вследствие на настъпило ПТП на 30.11.2019 г. ведно
със законната лихва от 12.12.2019 г. до окончателното изплащане и
равняваща се на разликата между присъдените от Сз ОС с решението 30 000
лв. и дължимите според застрахователя 20 000 лв.
ПОТВЪРЖДАВА постановеното по т. дело № 1056/2021 г. по описа на
С. окръжен съд решение в частта, с която искът на Д. Д. Д., ЕГН **********,
действаща със съгласието на майка си И.Т.К. ЕГН ********** и двете от ****
против „Д.З.“ АД, ЕИК *********, **** за осъждането на дружеството да й
заплати обезщетение за причинените й неимуществени вреди вследствие на
настъпило ПТП на 30.11.2019 г. ведно със законната лихва от 12.12.2019 г. до
окончателното изплащане на сумата е отхвърлен за сумата от 12 000 лв.
равняващи се на разликата между пълния размер на претендирното
обезщетение от 60 000 лв. и дължимото такова според ПАС от 48 000 лв.
ОТМЕНЯ постановеното по т. дело № 1056/2021 г. по описа на С.
окръжен съд решение в частта, с която искът на Д. Д. Д., ЕГН **********,
действаща със съгласието на майка си И.Т.К. ЕГН ********** и двете от с.О.
обл. **** против „Д.З.“ АД, ЕИК *********, **** за осъждането на
дружеството да й заплати обезщетение за причинените й неимуществени
15
вреди вследствие на настъпило ПТП на 30.11.2019 г. ведно със законната
лихва от 12.12.2019 г. до окончателното изплащане на сумата е отхвърлен за
сумата от 18 000 лв. равняващи се на разликата между дължимя според ПАС
размер на обезщетение от 48 000 лв. и приъдения от Сз ОС такъв от 30 000
лв., като вместо това ПОСТАНОВЯВА:
ОСЪЖДА „Д.З.“ АД, ЕИК *********, **** да заплати на Д. Д. Д., ЕГН
********** вече пълнолетна от с.О., **** сумата от 18 000 лв.
представляваща обезщетение за причинените й неимуществени вреди
вследствие на настъпило ПТП на 30.11.2019 г. ведно със законната лихва от
12.12.2019 г. до окончателното изплащане и равняваща се на разликата между
дължимия според ПАС размер на обезщетение от 48 000 лв. и присъдения от
Сз ОС такъв от 30 000 лв.
ОТМЕНЯ постановеното по т. дело № 1056/2021 г. по описа на С.
окръжен съд решение в частта, с която Д. Д. Д., ЕГН **********, действаща
със съгласието на майка си И.Т.К. ЕГН ********** е била осъдена да заплати
на „Д.З.“ АД, ЕИК *********, **** сумата от 1071, 21 лв. разноски по
съразмерност представляващи разликата между присъдените такива от 1
785,36 лв. и дължимите в размер на 714, 15 лв.
ОСЪЖДА „Д.З.“ АД, ЕИК *********, **** да заплати на адв. П. К.,
**** още 648 лв. представляващи адвокатско възнаграждение с ДДС за
осъществената безплатна адвокатска помощ по чл. 38, ал.2 от ЗА на Д. Д. Д.
за производството пред Сз ОС, както и 648 лв. представляващи адвокатско
възнаграждение с ДДС за осъществената безплатна адвокатска помощ по чл.
38, ал.2 от ЗА Д. Д. Д. за производството пред Пловдивския апелативен съд.
ОСЪЖДА „Д.З.“ АД, ЕИК *********, **** да заплати в полза на
държавата по бюджета на съдебната власт по сметка на С. окръжен съд още
720 лв. ДТ.
ОСЪЖДА „Д.З.“ АД, ЕИК *********, **** да заплати в полза на
държавата по бюджета на съдебната власт по сметка на Пловдивския
апелативен съд сумата от 360 лв. ДТ.
Решението може да се обжалва в 1 месечен срок от получаване на
съобщението за изготвянето му пред ВКС.
Председател: _______________________
16
Членове:
1._______________________
2._______________________
17