Решение по дело №203/2023 на Окръжен съд - Добрич

Номер на акта: 96
Дата: 30 май 2023 г. (в сила от 7 юни 2023 г.)
Съдия: Атанас Милчев Каменски
Дело: 20233200200203
Тип на делото: Частно наказателно дело
Дата на образуване: 9 май 2023 г.

Съдържание на акта

РЕШЕНИЕ
№ 96
гр. гр. Добрич, 30.05.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – ДОБРИЧ в публично заседание на тридесети май
през две хиляди двадесет и Т. година в следния състав:
Председател:Калина Т. Д.а
Членове:Атанас М. Каменски

Деница Кр. Петрова
при участието на секретаря Елица Вл. Александрова
в присъствието на прокурора Д. Н. Д.
като разгледа докладваното от Атанас М. Каменски Частно наказателно дело
№ 20233200200203 по описа за 2023 година
Производството е образувано по реда на чл. 32, ал.1, във връзка с
чл.16, ал.1-ал.8 от Закона за признаване, изпълнение и изпращане на
решения за конфискация или отнемане и решения за налагане на
финансови санкции /ЗПИИРКОРНФС/, за разглеждане на постъпило в
Окръжен съд–гр.Добрич Удостоверение по чл.4 от Рамково решение
2005/214/ПВР на Съвета, изпратено от Федерална служба
„Правосъдие“-гр.Б., ***, по преписка №III5-9352/2E-B15-36A
2227/2023. Претендира се признаване на финансова санкция и
процесуални разноски, предмет на наказателно постановление
№23.0023932.6 от 07.09.2022г. на „P.R.“, ***, касаещи българския
гражданин В. П. А.-роден на *********г. в гр.В., с последен известен
адрес-с.О., общ.Т., улица „Т.“ №3.
На основание чл.3 от Наредба №14/2009г. на МП и МРРБ съдът
изиска и приложи справка относно заинтересованото лице,
идентифицирано като В. П. А. с ЕГН:**********, български
1
гражданин, с постоянен и настоящ адрес, идентични с този по
удостоверението.
Редовно уведомен А. не се явява, като е упълномощил
процесуален представител по делото. В приложеното писмено
изявление защитата се позовава на разпоредбата на чл.35, т.9 от
ЗПИИРКОРНФС, основавайки претенцията за постановяване на отказ
за признаване с твърдението, че заинтересованото лице не е
получавало лично или чрез представител уведомление за
констатираното нарушение, постановената санкция и процесуалните
способи за упражняване правото на защита, респективно-не е
удостоверявало получаването на каквито и да било документи от
административнонаказващия орган.
Представителят на ОП-гр.Добрич пледира за отхвърляне на
искането за признаване на санкцията и за прекратяване на
производството на същото правно основание.

С Удостоверението по чл.4 от Рамково решение 2005/214/ПВР на
Съвета относно прилагането на принципа за взаимно признаване на
финансови санкции е представено наказателно постановление
№23.0023932.6 от 07.09.2022г. на „P.R.“, ***. Със същото на А. е
наложена глоба в размер на двеста евро и са присъдени деловодни
разноски от двадесет и осем евро и петдесет евроцента, за това, че на
18.06.2022г. в района на гр.Н. при управление на МПС с българска
регистрация-К№СВ7235СС, превишил с 38км/ч. разрешената за
пътния участък скорост от 100км/ч. Деянието е квалифицирано като
административно нарушение по §41, ал.1, Приложение №2,
§49StVO/Наредба за движение по пътищата/, §24StVG/ЗДвП/,
11.3.4ВКат/Каталог за глобите/. Постановлението е влязло в сила на
05.10.2022г. По справка на възлагащата държава давностния срок за
изпълнение на санкцията изтича на 05.10.2025г. Срокът е идентичен с
този по българското законодателство-чл.82, ал.3, във в-ка с ал.2 от
2
ЗАНН. Не са представени доказателства за извършени плащания.
Изпратеното в ОС–гр.Добрич удостоверение съдържа
необходимата информация, съответстваща на данните в приложения
акт, чието признаване се иска и е издадено по образец, съгласно
Приложение №2 от ЗПИИРКОРНФС-в писмена форма, придружено с
превод на български език, изготвено от компетентен орган и
отговарящо на изискванията, залегнали в разпоредбите на чл.4 и чл.5
от ЗПИИРКОРНФС. Касае се за деяние, попадащо в приложното поле
на чл.30, ал.2, т.1 закона, за което не се изисква двойна наказуемост,
макар същото да съставлява нарушение и по националното
законодателство/чл.21 от ЗДвП/.
Възложената санкция не е в размер по-малък от седемдесет евро,
доколкото осъдителният диспозитив възлага парична сума в размер на
двеста двадесет и осем евро и петдесет евроцента-общо, като
подлежащото на признаване и изпълнение вземане възлиза на
четиристотин четиридесет и шест лева и деветдесет стотинки по
фиксирания курс на БНБ към датата на постановяване на
решението/1,9558:1/.
Същевременно съдът констатира действителното наличие на
соченото от защитата основание да се откаже признаването и
изпълнението на санкцията, визирано от разпоредбата на т.9 от чл.35
на ЗПИИРКОРНФС. Санкционната процедура е протекла
неприсъствено, в писмена форма, но липсват доказателства за
връчване на постановлението-лично или чрез упълномощен
представител, респективно-за надлежно уведомяване на нарушителя
относно сроковете и процедурата за обжалване. Въпреки
допълнително изискана по реда на чл.32, във в-ка с чл.16, ал.5 от
ЗПИИРКОРНФС информация от възлагащата държава, в
предоставения разумен срок немските власти не представиха
доказателства, годни да удостоверят верността на изявленията,
отразени по б.“ж“, т.1, пр.2, по б.“з“, т.2, б.“б“-“Потвърждава се, че
3
съответното лице е имало възможността да отнесе въпроса до съд по
наказателни дела“; „Потвърждаваме, че съответното лице е
уведомено съгласно законодателството на решаващата държава лично
или чрез упълномощен представител относно правото си да обжалва
решението, както и сроковете за обжалване“. Този факт съставлява
безспорно основание за отказ от признаване и изпълнение, влечащ и
прекратяването на настоящото производство. Процесната жалба е
основателна и следва да бъде уважена изцяло, поради което и на
основание чл.32, ал.1, във връзка с чл.16, ал.7, т.2, във връзка с чл.35,
т.9 от ЗПИИРКОРНФС, съдът



РЕШИ:
Отказва да признае и да допусне изпълнението на постановеното
имуществено наказание и присъждането на разноски по наказателно
постановление №23.0023932.6 от 07.09.2022г. на „P.R.“, изпратено с
Удостоверение по чл.4 от Рамково решение 2005/214/ПВР на Съвета
от Федерална служба „Правосъдие“-гр.Б., ***, по преписка №III5-
9352/2E-B15-36A 2227/2023, с което и на основание §41, ал.1,
Приложение №2, §49StVO/Наредба за движение по пътищата/,
§24StVG/ЗДвП/, 11.3.4ВКат/Каталог за глобите/, на българския
гражданин М. В. П. А. с ЕГН:********** е наложена глоба в размер
на двеста евро и са възложени деловодни разноски от двадесет и осем
евро и петдесет евроцента, общо равностойни на четиристотин
четиридесет и шест лева и деветдесет стотинки по фиксирания курс на
БНБ към датата на издаване на постановлението, като прекратява
производството по делото.
За отказаното признаване и изпълнение да се уведомят
компетентните органи на издаващата държава и Министерство на
правосъдието на Република България.
4
Решението подлежи на обжалване и протест пред Апелативен
съд–гр.В. в 7-дневен срок от днес.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
5