№ 26
гр. Стара Загора , 07.07.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – СТАРА ЗАГОРА, II ТЪРГОВСКИ СЪСТАВ в закрито
заседание на седми юли, през две хиляди двадесет и първа година в следния
състав:
Председател:Румяна Б. Пенева
Членове:Иванела Ат. Караджова
Трифон Ив. Минчев
като разгледа докладваното от Румяна Б. Пенева Въззивно търговско дело №
20215501001098 по описа за 2021 година
Обжалвано е решение №260012/15.02.2021 г., постановено по гр.д.
№452/2020г. по описа на Районен съд - гр.Р., с което е отхвърлен предявеният
от СВ. Н. ХР. отрицателен установителен иск срещу въззиваемото дружество,
че не дължи сумата 2128,79 лв., представляваща коригирана стойност на
начислена ел.енергия за периода от 26.01.2017г. до 28.03.2017г., за която сума
е съставена фактура №**********/14.08.2020г. и са присъдени разноските по
делото.
Във въззивната жалба са наведени доводи за незаконосъобразност на
обжалваното решение, като са изложени подробни съображения в тази
връзка. Направено е искане да се постанови решение, с което да се отмени
първоинстанционното решение и да се постанови друго, с което да се уважи
предявеният иск.
В законоустановения срок не е постъпил писмен отговор от страна на
въззиваемия.
Окръжен съд – гр. Стара Загора, в настоящият състав, след като обсъди
данните по първоинстанционното и въззивното производства, намира за
1
установено следното:
Пред първоинстанционния съд е предявен иск с правно основание
чл.124, ал. 1 от ГПК.
Ищецът СВ. Н. ХР. моли съда да се произнесе с решение, с което да
признае за установено спрямо ответника, че не дължи сумата от 2128,79лв.,
начислена като корекция на сметката за ел.енергия за периода от 26.01.2017г.
до 28.03.2017г. по издадена фактура №********** от 14.08.2020 г.
Претендира разноските по делото.
В срока по чл. 131, ал. 1 от ГПК ответникът е депозирал писмен
отговор, с който оспорва иска, като излага подробни съображения.
По делото не се спори, че ищецът е бил потребител на електрическа
енергия за имот в с. Л., община Р. за процесния период, с ИТН ****,
клиентски номер ****.
От представения по делото Констативен протокол №322876/28.03.2017
г. за техническа проверка и подмяна на средства за търговско измерване се
установява, че при извършена на 28.03.2017г. проверка от представители на
ответното дружество, в присъствието на двама свидетели, единият от които е
ищецът, е констатирано, че електромерът с фабричен № 62746225 е
демонтиран и изпратен за метрологична експертиза, а на негово място е
монтиран друг електромер с фабричен № 62748830.
Видно от Констативен протокол от експертиза на средство за измерване
№ 615/08.06.2020 г. на БИМ-Регионалин отдел София, при извършена
проверка на техническите изисквания е констатирано отсъствие на механични
дефекти на кутията, на клемите, на клемния блок на електромера, като са
налични необходимите обозначения на табелката на електромера. След
направен вътрешен оглед не се е установила нерегламентирана намеса до
вътрешността на електромера, няма видими промени в конструкцията и
електрическата схема. При проверка на точността на електромера, е
констатирано, че са налице грешки в границите на допустимото, като при
софтуерно четене е установено наличие на енергия в тарифа 1.8.4 -
10906kWh, които не се визуализират на дисплея. Според констативния
протокол на БИМ, електромерът не съответства на техническите изисквания и
2
не измерва правилно консумираната електрическа енергия.
С писмо от 14.08.2020 г. ответното дружество е уведомило ищеца за
констатациите при извършената проверка на 28.03.2017г., както и за
резултата от експертизата на БИМ, както и за корекцията на сметката за ел.
енергия за минал период от 26.01.2017 г. до 28.03.2017 г., с начислена
допълнително ел.енергия на стойност 2128,79 лв. за 10906 квт/ч ел.енергия,
съобразно представена справка за коригиране на сметка. За допълнително
начислената ел.енергия е издадена фактура №**********/14.08.2020 г.
От представеното заключение на назначената съдебно-техническа
експертиза, се установява, че констативният протокол на БИМ отразява
действителното техническо състояние на електромера. За процесния период
на корекция обектът на ищеца бил снабден с електроенергия, която била
визуализирана на две тарифи - нощна и дневна и те били заплатени. Част от
преминалата през електромера електроенергия, обаче, била записана в тарифа
1.8.4, която не се визуализира на дисплея, не се отчита и съответно е останала
незаплатена. Електромерът е минал през съответните метрологични проверки.
Експертът сочи, че електромерът е отчел и преминалата електроенергия от
10906 kWh, но същата била отчетена и запаметена в скрита тарифа,
невизуализирана, поради което останала неотчетена и неплатена. Вещото
лице посочва, че в случая е правилно изчислена и разпределена запаметената
електроенергия, като нейната стойност е в размер на 2128,79 лв.
При така установеното от фактическа страна, съдът прави следните
правни изводи:
С оглед предмета на спора и направените от въззивника възражения в
жалбата, основните спорни въпроси по делото са, дали действително е
доставена и потребена допълнително начислената за обекта на ищеца ел.
енергия и ако това е така, дали ищецът дължи заплащане цената за същата на
доставчика. Следва да се прецени и дали евентуалната липса на приет в ОУ на
доставчика ред за уведомяване на абоната при хипотеза на корекция на
сметката му е основание абонатът да не дължи плащане стойността на
допълнително начислената му ел. енергия.
Във въззивната жалба се изтъква и фактът за прекомерно дългия период
между датата на съставяне на Констативен протокол №322876/28.03.2017 г. за
3
техническа проверка и подмяна на средства за търговско измерване и датата
на Констативен протокол от експертиза на средство за измерване
№615/08.06.2020г. Този период е с продължителност 3 години и 3 месеца.
Действително от констативен протокол № 322876/28.03.2017 г. за
техническа проверка и подмяна на средства за търговско измерване и от
Констативен протокол от експертиза на средство за измерване
№615/08.06.2020 г. на БИМ се установява, че средството за търговско
измерване не отчита изцяло консумираната ел.енергия.
Настоящият състав е запознат със становището на ВКС /Решение №124
от 18.06.2019 г. по гр. д. № 2991/2018 г., III г. о. и Решение № 150 от
26.06.2019 г. по гр. д. № 4160/2018 г., III г. о./ във връзка с наличието на
основание за корекция на сметката на потребителя при констатирано
неизмерване, неточно или неправилно измерване на потребената от него
електрическа енергия след изменението на Закона за енергетиката, в сила от
17.7.2012 г. и при действието само на чл. 48, 49, 50, 51 от ПИКЕЕ, в сила от
16.11.2013 г. и за възможността електроразпределителното дружество да
извършва корекции в сметките на потребителите за минал период, след
отмяната на чл. 47 ПИКЕЕ от 2013 г. с решение № 1500/06.02.2017 г. на ВАС
по адм. дело № 2385 от 2016 г., ако поради софтуерно въздействие върху
СТИ не е отчетена част от действително потребената електрическа енергия.
Съставът на Окръжен съд – Стара Загора напълно споделя посочената
от РС практика /решение от 12.08.2020 г. на ОС-Стара Загора по в.т.д. №
1100/2020 г., решение от 12.08.2020 г. на ОС-Стара Загора по в.т.д. №
1121/2020 г., решение от 18.01.2021 г. на ОС-Стара Загора по в.т.д. №
1567/2020 г./, но не споделя изводите на първоинстанционния съд в частта, с
която се приема, че дружеството има основание да претендира суми от
потребителя по силата на чл. 183 ЗЗД и на общия принцип за недопускане на
неоснователното обогатяване. Това е така, тъй като настоящия случай се
отличава с изключително дълъг период между съставянето на констативен
протокол №322876/28.03.2017 г. и Констативен протокол от експертиза на
средство за измерване №615/08.06.2020 г. на БИМ.
Извън посочените по-горе в мотивите на настоящия съдебен акт
множество съображения за това, възприемането им би довело до
4
неприложимост на изричната правна уредба, в която е предвиден специален
ред за провеждане на процедурата по корекция на сметка. Макар към момента
на техническата проверка /28.03.2017 г./ да са били отменени вече правилата
с Решение № 1500 от 2017 г. на ВАС на РБ - ДВ, бр. 15 от 2017 г., в сила от
14.02.2017 г., с което ВАС отменя правилниците за определяне на ел. енергия
на електроразпределителните дружество, с това решение са отменени
разпоредбите 43, 44 и 47, които регламентират реда и начина за извършване
на проверки на измервателните системи от оператора на съответната мрежа и
формалните изисквания при обективиране на констатациите, установени с
тези проверки, в случаите, когато има неправилно или неточно измерена
енергия. Съдът в цялост следи за законосъобразност на проведената
процедура за установяване на ел. енергията и извършената корекция на
сметка за изминал период. Съмнение буди прекомерно дългия период,
продължил повече от 3 години, между двете процедури- по сваляне на
електромера на потребителя за проверка и самата проверка /констатациите на
БИМ/, тяхната законосъобразност и с какви разписани правила са извършени.
Съдът взема предвид обстоятелството, че месец преди извършване на
техническата проверка са действали правила, които задължават оператора на
съответната мрежа да изпрати демонтираното средство за търговско
измерване на компетентния орган за метрологичен надзор в срок до 7 дни от
датата на проверката, а в настоящите правила операторът има срок до 14 дни
от датата на проверката.
Политиката на законодателя във връзка с енергетиката е да урежда
отношенията между енергийните дружества и ползвателите на мрежата чрез
специални императивни правни норми, като при наличието на празнота в тази
уредба, тя следва да се запълни по законодателен ред или чрез провеждане на
съответните административни процедури, а не чрез прилагане по аналогия на
общите правила на ЗЗД.
При преценка на конкретната фактическа обстановка, обаче, съдът е
длъжен да се съобразява с принципа на законност като разглежда и решава
делата според точния смисъл на законите, а когато те са непълни, неясно или
противоречиви – според общия им разум. При липса на закон, съдът основава
решението си на основните начала на правото, обичая и морала.
Поради това, съдът намира, че процедурата за извършване на
5
проверката на процесното устройство е опорочена, като извършена в един
неразумно и прекомерно дълъг период във времето, несъответстващ с
нормално необходимото и обозримо време за извършване на такъв тип
рутинни проверки.
Предвид гореизложеното, съдът намира, че ищецът не дължи исковата
сума, като предявеният от него отрицателен установителен иск се явява
основателен и следва да се уважи изцяло.
С оглед на изложеното, въззивният съд счита, че въззивната жалба
следва да се уважи, атакуваното решение следва да бъде отменено,
включително по отношение на присъдените разноски, и вместо него да се
постанови ново, с което искът да се изцяло уважи като основателен.
С оглед изхода на спора, въззиваемият следва да заплати разноските по
делото - направените в първоинстанционното производство разноски в
размер на 455,15 лв., както и направените пред въззивната инстанция
разноски в размер на по 342,58 лв.
Във връзка с възражението на пълномощника на въззиваемото
дружество за прекомерност на адвокатското възнаграждение на
пълномощника на въззивника, следва да се отбележи, че същото е
основателно. Договореното и заплатено адвокатско възнаграждение следва да
е в минималния размер по Наредба № 1/2004 г. за минималните размери на
адвокатските възнаграждения - 300 лв. и до този размер следва да се намали
претендирания от въззивника размер от 370 лв.
Водим от горните мотиви, съдът
РЕШИ:
ОТМЕНЯ Решение №260012/15.02.2021г., постановено по гр.д.
№452/2020г. по описа на Районен съд - гр.Р., като НЕПРАВИЛНО и вместо
него ПОСТАНОВЯВА:
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО по отношение на „Е.Б.ЕС.” ЕАД,
вписано в търговския регистър с ЕИК ****, с адрес на управление гр. П., ул.
*****, че СВ. Н. ХР. , ЕГН **********, с адрес с. Л., община Р. не дължи
6
сумата от 2 128, 79 лв. (две хиляди сто двадесет и осем лева и 79 ст.), с
включен ДДС, представляваща допълнително количество ел.енергия,
начислена за периода от 26.01.2017г. до 28.03.2017г., за която сума е
съставена фактура №**********/14.08.2020 г.
ОСЪЖДА „Е.Б.ЕС.” ЕАД, вписано в търговския регистър с ЕИК ****,
с адрес на управление гр. П., ул. ***** ДА ЗАПЛАТИ на СВ. Н. ХР. , ЕГН
**********, с адрес с. Л., община Р. сумата от 455,15лв., представляваща
направени по делото пред първата инстанция разноски и сумата от 342,58 лв,
представляваща направени пред въззивната инстанция разноски.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
7