Решение по дело №14740/2016 на Районен съд - Пловдив

Р  Е  Ш  Е  Н  И  Е

 

№  938                        27.03.2017 година                            град Пловдив

 

В  И М Е Т О  Н А  Н А Р О Д А

 

ПЛОВДИВСКИЯТ РАЙОНЕН СЪД, гражданско отделение, XVI граждански състав, в публично заседание на двадесет и осми февруари две хиляди и седемнадесета година, в състав:     

 

             ПРЕДСЕДАТЕЛ: АЛЕКСАНДЪР  ТОЧЕВСКИ

                                                                  

при участието на секретаря Ангелина Димитрова,

като разгледа доклааното от съдията гражданско дело № 14740 по описа на съда за 2016 г. и, за да се произнесе, взе предвид следното:

 

 

 

Предявен е иск с правна квалификация по чл. 55 ал. 1, предложение първо от ЗЗД.

Ищецът „Кълектор“ ЕООД, ЕИК: *********, със седалище и адрес на управление: град София, ул. „Любляна“ № 42, вх. Б, ет. 3, ап. 29, представлявано от у. Д.Н.Д., чрез пълномощника си ю. Л.Ч., е предявил против „ЕВН България Електроснабдяване“ ЕАД, ЕИК: *********, със седалище и адрес на управление: град Пловдив, ул. „Христо Г. Данов“ № 37, представлявано от Ж.П.С. и Р.Д., иск за осъждане на ответника да му заплати сумата в размер на 13 293, 77 лева, прехвърлена с два договора за цесия, представляваща недължимо платена от „Поло Комерс“ ООД, ЕИК: *********, сума по корекция на сметка за електроенергия за периода 30.04.2011 г.- 14.07.2011 г. по издадена фактура № **********/ 24.10.2011 г., ведно със законната лихва върху сумата от датата на подаване на исковата молба до окончателното плащане.

В исковата молба се твърди, че „Поло Комерс“ ООД, ЕИК: *********, бил потребител на ел. енергия на обект в гр. Н., като с писмо от 25.10.2011 г. ответникът го уведомил за извършена проверка на 14.07.2011 г. на СТИ в обекта, при която се установило манипулиране на уреда, който не отчитал цялото количество консумирана ел. енергия. В тази връзка била извършена корекция на сметка на абоната за период от 75 дни- от 30.04.2011 г. до 14.07.2011 г., като била начислена допълнително сума в размер на 13 293, 57 лева, за което се издала фактура № **********/ 24.10.2011 г. Сумата била доброволно заплатена, за да не бъде спряно електроснабдяването на имота. На 18.06.2013 г. между „Поло Комерс“ ООД и И.Ж.П., ЕГН: **********, и двете страни действащи чрез един и същ пълномощник- а. К.Т., бил сключен договор за прехвърляне на вземане, с който дружеството прехвърлило възмездно на физическото лице платената сума по фактурата. Предишният кредитор упълномощил цесионера по договора да съобщи на длъжника, което направил пълномощникът му, подписвайки съобщението с електронен подпис, изпратено на електронната поща на ответника и получено там. На 13.04.2016 г. И.Ж.П. от своя страна сключил друг договор за цесия, но този път с ищеца, като двете страни отново се представлявали от пълномощника си а. Т., с който договор „Кълектор“ ЕООД придобило вземането по процесната фактура. Пълномощникът отново уведомил длъжника по електронен път, като цесията била породила своето действие на основание чл. 99 ал. 4 от ЗЗД. Задължението по фактурата се оспорва по основание и размер, като се твърди, че то не било ликвидно и изискуемо, а ответникът дължал връщането му на основание чл. 55 ал. 1, предложение първо от ЗЗД. Доставчикът на ел. енергия нямал законово основание да извършва едностранна корекция на сметки, нито по действието на предходната, нито по актуалната нормативна уредба. По този въпрос вече била формирана задължителната практика на ВКС, в която това право на доставчика се отричало, а клаузите от общите условия, които го предвиждали, били обявени от съда за нищожни, защото нарушавали основни принципи за равнопоставеност на страните в договорното правоотношение и за защита на интересите на потребителите при търговия с електрическа енергия. От друга страна, в случая нямало виновни действия на клиента, който не бил манипулирал въпросния електромер, а пък ответникът не бил доказал наличие на виновни действия на потребителя, поради което пак според задължителната съдебна практика коригирането на сметка за ел. енергия за минал период било лишено от правно основание. След като абонатът не бил извършил действия, които да са довели до неточно отчитане на електроенергията, не можело да му се ангажира никаква отговорност и така платената по фактурата сума се оказвало, че била получена от ответника без основание, поради което той дължал връщането й. В този смисъл се моли за осъждането му да я заплати, като се претендират и разноските по делото. В съдебно заседание чрез пълномощника си поддържа иска. Представя писмено становище по спора, както и писмена защита.

В срока по чл. 131 от ГПК ответникът чрез пълномощника си подава писмен отговор, с който оспорва иска по основание и размер. На първо място се оспорва валидността на договора за цесия от 18.06.2013 г., като се твърди, че същият бил нищожен на основание чл. 26 ал. 2 от ЗЗД поради липса на съгласие, защото бил подписан от един и същ пълномощник на двете страни, който не разполагал с такава представителна власт. По същия начин се оспорва и вторият договор за цесия от 13.04.2016 г. Твърди се, че първото пълномощно на а. било поправено и със заличена дата, а второто също било неавтентично. Справка от сайта на а. колегия- В. пък установявала, че за периода 17.07.2015 г.- 17.03.2016 г. а. К.Т. бил със спрени права. В тази връзка и уведомлението за цесия не било редовно по смисъла на чл. 99 ал. 3 от ГПК, защото било подписано от същото лице. Алтернативно се излагат съображения за това, че процесната сума била начислена правомерно и тя била дължима за изразходвана ел. енергия в размер на 71 660 kWh за м. юли 2011 г., като тя била измерена от СТИ и редовно ежемесечно отчитана. Общите условия за продажба и пренос на ел. енергия били публични, достъпни на интернет сайта на дружеството и публикувани в пресата, като те били одобрени и с решение на ДКЕВР. Ответникът продавал ел. енергия на клиентите си по тези ОУ, като по тях имал задължение да снабдява обекта на „Поло Комерс“ ООД в гр. Н., който имал открита партида с номер ***. Абонатът пък трябвало да заплаща задълженията си в съответните срокове, като измервателните системи се отчитали на място или от разстояние поне веднъж месечно. Затова в конкретния случай отчетът на електромера бил извършен в края на м. юли 2011 г., което не противоречало на действащата правна уредба, а доставената ел. енергия се измервала със СТИ, собственост на оператора. Между „Поло Комерс“ ООД и ответника била сключена спогодба от 23.05.2012 г., според която абонатът бил признал задължението си по фактурата и не оспорвал, че употребил описаното в нея количество ел. енергия. Ищецът бил доставил до клиента за м. юли 2011 г. съответното количество ел. енергия, възлизащо на стойността по фактурата, начислена правомерно. Освен това електромерът на обекта бил разположен така, че абонатът има визуален достъп до показанията му и можел да ги следи, като регулира потреблението си. Прави се възражение и за изтекла погасителна давност. Моли за отхвърляне на иска, като също претендира разноски. В съдебно заседание чрез пълномощника си поддържа отговора.

Съдът, като обсъди събраните по делото доказателства и с оглед наведените от страните доводи, намира за установено от фактическа страна следното:

С писмо от 25.10.2011 г. „ЕВН България Електроразпределение“ АД е уведомило клиента си „Поло Комерс“ ООД, ЕИК: *********, че на 14.07.2011 г. при извършена проверка на обекта му в гр. Н.- „Поло маркет“, било констатирано, че електромерът отчитал с грешка- минус 44, 74 %, поради манипулация на уреда, за което бил съставен съответния протокол.

Видно от документа с фабричен номер 003939/ 14.07.2011 г. за извършената проверка на обекта, е отразена грешката в измервателната група и е посочено, че е бил свален електромерът за проверка в БИМ, като наред с това е представен и констативен протокол № 291190/ 20.09.2011 г. от БИМ за експертиза на този електромер, установила, че уредът не съответства на метрологичните и техническите изисквания. Приложена е и справка за коригиране на сметката за електроенергия.

В процесната фактура № **********/ 24.10.2011 г. на стойност 13 293, 57 лева за 71 660 kWh обаче не е посочено, че поради неточното отчитане с нея се извършва корекция на сметката с допълнително начислена електрическа енергия на абоната за минал период, а, че фактурата е издадена за консумирана ел. енергия и мрежови услуги за отчетен период м. юли 2011 г.

На 23.05.2012 г. между „ЕВН България Електроснабдяване“ АД и „Поло Комерс“ ООД е подписана спогодба, с която страните се съгласяват, че абонатът дължи на доставчика на ел. енергия сумата от 14 320, 83 лева по гореописаната фактура № **********/ 24.10.2011 г., ведно с обезщетение за забава, която сума е било договорено да се заплати на четири месечни вноски съобразно описания в спогодбата график.

На 18.06.2013 г. е сключен договор за прехвърляне на вземане между „Поло Комерс“ ООД, като цедент и И.Ж.П., ЕГН: **********, като цесионер, по силата на който сумата от 13 293, 57 лева по корекционната фактура № **********/ 24.10.2011 г., е прехвърлена възмездно. Двете страни по договора за цесия са представлявани от един и същ пълномощник- а. К.Т., надлежно упълномощен от у. на „Поло Комерс“ ООД- Х.И.С. на 14.06.2013 г. и от И.Ж.П., също на 14.06.2013 г. с изрични писмени пълномощни. От И.Ж.П. са представени молба от 13.02.2017 г., с която лицето заявява, че потвърждава всички извършени от а. Т. действия по настоящото дело, нотариално заверено пълномощно за представителство от 16.02.2017 г., както и молба, адресирана до ответника с нотариална заверка на подписа от 17.02.2017 г. за потвърждаване на извършените от а.а действия по договора за прехвърляне на вземането с декларация на лицето, че тези действия не са във вреда на страните по цесията. Пълномощникът е уведомил ищеца за прехвърленото вземане по фактурата по електронен път с електронен подпис, за което е представено съответното писмено известие.

На 13.04.2016 г. е сключен нов договор за прехвърляне на вземане, но този път между И.Ж.П., като цедент и ищеца „Кълектор“ ЕООД, като цесионер, с който сумата от 13 293, 57 лева по корекционната фактура пак е прехвърлена възмездно. И тук цедентът е представляван от пълномощника си а. К.Т., който пак по електронен път е уведомил ответника за извършената нова цесия.

Видно от справка от а. съвет- В., а. К.Д. Т. е бил лишен от право да упражнява а. професия за периода 17.07.2015 г.- 17.03.2016 г.

Като писмени доказателства са приети още удостоверения гражданско състояние на лицата И.Ж.П. и Х.И.С. от съответните общини по постоянните им адреси на лицата, от които са видни семейното им положение, техните съпруги и деца.

С решение № 117/ 20.01.2014 г., постановено по търг. дело № 3532/ 2011 г. на СГС, ТО, VI- 11 състав, е открито производство по несъстоятелност на „Поло Комерс“ ООД, обявена е начална дата на неплатежоспособността- 01.01.2011 г. и на дружеството е назначен временен синдик.

При така установената фактическа обстановка, от правна страна съдът намира следното:

В случая е предявен иск за неоснователно обогатяване на ответника с платената от негов абонат сума за начислена ел. енергия, което вземане е било прехвърлено с два последователни договора за цесия. Така от една страна ищецът трябва да установи, че е носител на редовно прехвърлено вземане по фактурата, а от друга- ответникът безспорно да установи, че сумата е получена от него на валидно правно основание.

На първо място, във връзка с направените в отговора оспорвания за валидността на цесията, свързани с легитимацията на ищеца, следва да се посочи, че основното възражение на ответника касае представителната власт на пълномощника на страните по договора за прехвърляне на вземане. Няма спор по това, че ответникът по делото е трето лице по договорите за цесия и именно поради това той няма правен интерес да се позовава за липса на представителната власт на пълномощник на страните. В този смисъл е и точка 2 от ТР № 5/ 2014 г. на ОСГТК на ВКС, където изрично е предвидена възможността при сключване на договор от лице без представителна власт на недействителността на сделката да може да се позове само лицето, от името на което е сключен въпросния договор. Оттук следва, че единствено мнимо представляваният може да се позове на недействителността, но не и третите за договора лица, които нямат такъв правен интерес. Доколкото ответникът не е страна по цесията, а трето лице за тази сделка, той няма право да навежда каквито и да е възражения за нищожност, касаещи представителната власт на пълномощника.

Независимо от изложеното до момента обаче, от приложените по делото пълномощни е видно, че а. Т. е разполагал със съответните представителни права. Същият е бил валидно упълномощен, както от у. на „Поло Комерс“ ООД- Х.И.С., така и от И.Ж.П. към момента на подписване на договора за цесия между тях. Дори нещо повече, изрично е представена и молба с нотариална заверка на подписа (л. 70), адресирана до ответника от И.Ж.П.- цесионер по първия и цедент по втория договор за цесия, за потвърждаване на извършените от а.а правни и фактически действия, както във връзка със сключването на договорите за прехвърленото по фактурата вземане, така и във връзка с уведомяването за цедираното вземане. Действително по делото са представени две пълномощни на у. на „Поло Комерс“ ООД (л. 12 и л. 69), които макар визуално да са различни, имат едно и също съдържание, а именно това е определящото, като с тях са предоставени представителните права на а. Т.. Второто пълномощно, което е в оригинал, има и дата- 14.06.2013 г., предхождаща датата на договора за прехвърляне на вземания от 18.06.2013 г. Ответникът оспорва и достоверността на датата в пълномощното, позовавайки се на нормата на чл. 181 от ГПК, но в случая следва да се посочи, че ЕВН ЕС не е трето лице по смисъла на цитираната норма, поради което вписаната в пълномощното дата го обвързва. Това е така, защото третите лица не са всички други лица извън участвалите в съставянето на частния документ, а само тези, които действително не са участвали в съставянето му, но черпят права от издателя му, в който смисъл е и задължителната съдебна практика. Само тази категория трети лица биха могли евентуално да бъдат увредени от антидатирането на документа, като за всички други посочената в него дата важи. Пренесено към настоящия случай, това означава, че доколкото ответникът няма твърдения, че черпи права от упълномощителя „Поло Комерс“ ООД, посочената дата в пълномощното го обвързва и направеното възражение за достоверността на датата в частния писмен документ се явява ирелевантно.

Във връзка с оспорените в отговора права на а. Т. като пълномощник за представителство по договорите за цесия, следва да се посочи, че действително, видно от представената справка от а. колегия (л. 33), за определен период от време същият е бил лишен от право да упражнява а. професия. Времето на наказанието от 17.07.2015 г. до 17.03.2016 г. обаче въобще не съвпада нито с момента на подписване на пълномощните му, нито пък с този на сключването на договорите за цесия или уведомяването на ответника за прехвърленото вземане, поради което представителната власт е напълно действителна от тази гледна точна. Относно пък възраженията за липса на права на у. на „Поло Комерс“ ООД поради обявяване на дружеството в производство по несъстоятелност, следва да се посочи, че решението на съда, с което това производство е открито, е от 20.01.2014 г., която дата е последваща спрямо момента на упълномощаването- 14.06.2013 г. и този на сключване на цесията от 18.06.2013 г. Към онзи минал момент правомощията на у. на дружеството не са били прекратени, нито пък са му отнети от съда или синдика, поради което той валидно е можел да се разпорежда от името на юридическото лице в качеството му на негов законен представител, сключвайки съответната упълномощителна сделка.

Горните съображения, преценени в тяхната съвкупност и взаимовръзка, водят до еднозначния извод, че ищецът се явява надлежно материално и процесуалноправно легитимирано лице, което е носител на вземането по фактурата, въз основа на редовно сключени договори за цесия след валидно упълномощаване на представителя на участниците в прехвърлянето, като ответникът е бил валидно писмено уведомен за прехвърленото вземане, поради което цесията е породила за него своя правен ефект.

На второ място, другият спорен по делото въпрос е свързан с основанието, от което произтича начисляването от страна на ответника на ел. енергията за абоната. От една страна, в процесната фактура с № **********/ 24.10.2011 г. е посочено, че сумата от 13 293, 57 лева се отнасяла за консумирана от „Поло Комерс“ ООД ел. енергия и мрежови услуги за м. юли 2011 г. в количество 71 660 kWh. Подобни твърдения са изложени и в отговора, като според ответника начислената сума отразявала редовно използваната енергия в обекта на клиента, без въобще да става въпрос за корекция на сметка или за допълнително начислена за минал период сума. От друга страна обаче, ищецът ангажира писмени доказателства, неоспорени от ответника, от които е видно точно обратното- че на обекта на потребление на абоната „Поло Комерс“ ООД в гр. Н. е била извършена проверка на 14.07.2011 г., като според констатациите от съставения по случая протокол се установява, че електромерът измервал с грешка, поради което същият е бил свален и предоставен в БИМ за изготвяне на експертиза, установила несъответствието му с метрологичните и технически изисквания. В тази връзка до клиента е било изпратено писмо от енергийния оператор, в което е посочено, че поради манипулацията на електромера, уредът не е измервал точно реално доставената ел. енергията в обекта, поради което на основание чл. 54 ал. 2 от ОУ на ЕВН ЕР се налага корекция на сметката на ел. енергия за 75 дни назад, за периода 30.04.2011 г.- 14.07.2011 г., като допълнително на абоната се начислява такава за количество от 71 600 kWh, възлизаща на стойност от 13 293, 57 лева. Изготвена е била и справка за начисляване на ел. енергията, отразяваща начина й на остойностяване за съответния корекционен период, с посочване на клиентския номер на потребителя и номера на електромера, съвпадащи изцяло с данните за абоната по процесната фактура, издадена в същия ден- 24.10.2011 г., в който е изготвена и справката за корекция на сметката за минал период. При това положение, настоящият състав намира за безспорно доказано и то само от съставените от ответника документи- констативни протоколи, писмо и справка, че начислената на абоната сума е свързана с корекция на сметката му за ел. енергия, а не представлява цена на реално измерена и потребена от клиента ел. енергия за съответния месец. Независимо, че точно това основание за начисляване на сумата е посочено във фактурата, съдът намира, че неоспорените писмени доказателства, съставени от ответника, изцяло опровергават неговата теза, поради което следва да се приеме, че в случая сумата се е търсила от абоната не за реално изразходвана от него ел. енергия за един месец, а като корекция на сметка за минал период в следствие на констатирана манипулация на електромера, отчитащ консумацията. Фактурата не може да бъде разглеждана самостоятелно или изолирано от останалите предшестващи я документи, съставени от доставчика, нито пък вписаното основание в нея има обвързваща за съда сила, за да се приеме за безусловно установено, че посоченото вярно отразява фактическата обстановка по издаване на документа. Пълното съответствие между име на абонат, номер на електромер, дължима сума, количество ел. енергия, дати на съставяне на фактурата и справката за корекция, като и фактът, че именно ответникът изрично е уведомил писмено клиента си за това, че му начислява допълнително ел. енергия поради установена в следствие на проверка манипулация на уреда, водят до еднозначния извод, че в случая е била издадена корекционна фактурата за начислена за минал период ел. енергия на основание общите условия на оператора, предвиждащи подобна възможност при констатирано неточно измерване на електромер. Затова и следващите аргументи в мотивите на решението са свързани именно с обсъждане на въпроса дали е допустимо подобно начисляване от страна на оператора за корекция на сметка за минал период.

Изцяло в тежест на ответника е да докаже, че са били налице предпоставките за извършване на подобна корекция на сметка за ел. енергия, чрез начисляване според методиката на допълнителната за плащане сума, но доказателства в тази насока въобще не са ангажирани. Независимо от това обаче, според настоящия съдебен състав едностранната корекция на сметка за вече доставена и ползвана ел. енергия противоречи на норми от действащото законодателство, които уреждат потребителските права- чл. 143 т. 6 и т. 18 от Закона за защита на потребителите. Без значение е дали извършената корекция от оператора се основава на общите му условия или пък тя е направена по приетите в последствие Правила за измерване на количеството електрическа енергия, които съдържат единствено реда за уведомяване на клиента при извършване на корекция на сметка, без обаче да създават право за едностранна корекция на сметки на абонати, при всички положения се касае за нищожни по своя характер норми. Същите нарушават основните принципи за равнопоставеност на страните в договорното правоотношение и засягат защитата на интересите на потребителите при продажбата им на ел. енергия. По този начин абонатът е поставен в неравноправно положение, защото няма как да защити интереса си при предприета от страна на дружеството служебна корекция на сметката му за минал период в следствие на твърдяно неточно измерване на ел. енергията особено, когато доставената и потребена енергия му е била редовно отчитана и заплащана във времето. Електромерите са собственост на електроразпределителното дружество, което е длъжно да ги поддържа в изправност за своя сметка, да обезпечава правилното им функциониране и да следи за отклонения в измерването. Неправомерното въздействие или нерегламентираният достъп до тях е свързан с извършването на такава манипулация върху уреда, която се изразява в способността за точното и коректно измерване на реално консумираната енергия. В тежест на ответника е да докаже наличие на осъществен без санкцията на дружеството достъп на абоната до електромера, за да се ангажира отговорността му, като при липса на всякакви данни в тази насока не може да се презюмира виновно поведение на потребителя по извършване на неправомерна манипулация или осъществяване на нерегламентиран достъп. Клиентът няма как да носи отговорност, защото той няма задължения по експлоатацията на уреда, нито пък по делото се установяват негови неправомерни действия в тази насока. В тази връзка е недопустимо да се ангажира отговорността на абоната чрез едностранна корекция в сметките му за минал период, защото правоотношението между доставчика на ел. енергия и потребителя е договорно и единствено недобросъвестното поведение на едната страна по договора представлява основание по смисъла на чл. 82 от ЗЗД тя да бъде санкционирана за всички настъпили за контрагента й вреди. Затова, след като не е било констатирано съответно виновно поведение на клиента, липсва законово основание за извършване на въпросната едностранна корекция, която би могла да се извърши единствено, ако абонатът е осуетил или препятствал правилното отчитане. Именно в този смисъл нормите от ОУ или ПИКЕЕ са неравноправни, защото без да се държи сметка за виновното поведение на една от страните по договора, същата е принудена да търпи санкционни последици при добросъвестно изпълнение на задълженията си по заплащане на доставена енергия. Извън тези общи принципни положения, в случая въобще не се установява и причината, поради която съответната сметка е била коригирана за минал период точно от 75 дни, което обстоятелство е пряко свързано с периода на корекцията, чийто начален момент следва да бъде безспорно установен, при наличието на твърдения за редовно ежемесечно отчитане. Липсата на доказаност на това защо и как точно е бил определен този период, не дава право на доставчика едностранно да коригира сметка за минал период, защото така той може да получи цена за услуга, по отношение на която обаче не е доказано, че за този период е била доставена или ползвана. Горните съображения са напълно достатъчни, за да обосноват извода, че за извършената в случая корекция липсва нормативно основание, поради което за вземането на оператора, удостоверено чрез фактурата, ответникът не може да получи плащане. Доколкото обаче няма спор, че такова е било извършено, то се явява недължимо като получено без правно основание, поради което и подлежи на връщане.

На следващо място, ответникът навежда възражения за това, че сумата по фактурата била дължимо платена въз основа на спогодба, сключена с абоната, като по този начин клиентът сам бил признал задължението си по фактурата. Подобна теза обаче не може да бъде споделена, защото спогодбата не създава самостоятелно основание за дължимост на сумата по фактурата, а уговаря само начина на плащане на това задължение, което се разсрочва във времето. С други думи, основанието за заплащане остава извършената корекционна процедура на сметка на потребител на ел. енергия за минал период, като споразумението изрично препраща към сумата от фактурата и оттук- с него само е разсрочено задължението по корекцията. Предвид вече изложените по- горе съображения за липса на законово основание за извършване на едностранно начисляване на корекция на сметка, при липса на валидно възникнало задължение по фактурата и спогодбата за разсроченото му плащане също се явява лишена от предмет. В този смисъл са основателни съображенията на ищеца за нищожност на спогодбата според чл. 366 от ЗЗД, която норма забранява да се валидират чрез спогодба правните последици на нищожни договори. При положение, че сумата по фактурата е начислена в следствие на корекция на сметка за ел. енергия за минал период, каквото право на оператора в конкретния случай не е съществувало и то се намира в противоречие с вече обсъдените императивни правила на ЗЗД и ЗЗП, не е допустимо посредством спогодбата това право на ответника да бъде признато. Противното би означавало, че с едно споразумение с клиента винаги енергийният оператор ще може да преодолее законовата забрана за извършване на едностранни корекции на сметки и така да получава плащания, което би представлявало форма на заобикаляне на закона, а това не е допустимо от правния ред. Затова и представената с отговора спогодба се явява подписана в нарушение на закона, поради което тя се явява нищожна и като такава не създава права в полза на ответника, свързани с получаване на годно правно основание на посочената сума по корекционната фактура. В тази връзка платеното от абоната по споразумението не представлява признание за наличие на валиден дълг, защото спогодбата не санира правните последици на извършената нищожната корекция сметка за ел. енергия.

На последно място, следва да се посочи, че в отговора е отбелязано, макар и да не е конкретно развито като основание в хода на процеса, че ответникът прави възражение за изтекла погасителна давност. В случая обаче не се касае за вземания на енергийното дружество, произтичащи от задължения с периодичен характер, за се прилага кратката погасителна давност, предвидена в чл. 111 буква „в” от ЗЗД, съобразно  ТР № 3/ 2011 г. на ОСГТК на ВКС, защото, макар задължението на потребителя на ел. енергия да е периодично като свързано с редовно отчитане показанията на електромера и съставяне на ежемесечна фактура, правопораждащият факт на вземането тук не е плащане на доставена и реално потребена ел. енергия. Както по- горе се посочи, основанието за издаване на фактурата е корекция на сметка на абоната за минал период, поради което заплатената от клиента сума не представлява периодично плащане, а такова по еднократна корекция на сметката му. В този смисъл тук не е приложима кратката тригодишна давност, защото няма задължение с периодичен характер, а се касае за плащане по повод извършена корекция на сметка. Затова и вземането в случая се погасява с общата петгодишна давност, която обаче не е изтекла, защото считано от датата на изискуемостта му, посочена във фактурата- 03.11.2011 г., до датата на подаване на исковата молба по куриер (л. 24)- 31.10.2016 г., този срок не е изминал, поради което и това възражение на ответника се явява неоснователно.

С оглед горното, не е необходимо да се навеждат повече допълнителни съображения по останалите поддържани от страните доводи, защото като краен резултат съдът намира, че предявеният осъдителен иск се явява основателен и доказан, поради което той следва да се уважи изцяло.

Предвид изхода на делото, на основание чл. 78 ал. 1 от ГПК ответникът следва да бъде осъден да заплати на ищеца разноските в настоящото производство, доколкото такива се претендират, като за тях е представен и съответният списък по чл. 80 от ГПК, а са налице и доказателства, че те са действително направени- внесена държавна такса в размер на 531, 75 лева (л. 23) и заплатено адвокатско възнаграждение в размер на 1 200 (л. 77), по отношение на което не е направено възражение за прекомерност. Направените пък от ответника разноски за внесени такси за издаване на съдебни удостоверения и за начислено юрисконсултско възнаграждение на пълномощника му си остават за негова сметка, без да се възлагат в тежест на противната страна.

 

Поради изложеното, съдът

 

Р    Е    Ш    И :

 

ОСЪЖДА „ЕВН България Електроснабдяване” ЕАД, ЕИК: *********, със седалище и адрес на управление: град Пловдив, ул. „Христо Г. Данов” № 37, представлявано от Ж.П.С. и Р.Д., чрез пълномощника си ю. И.П., да заплати на „Кълектор“ ЕООД, ЕИК: *********, със седалище и адрес на управление: град София, ул. „Любляна“ № 42, вх. Б, ет. 3, ап. 29, представлявано от у. Д.Н.Д., чрез пълномощника му ю. Л.Ч., сумата в размер на 13 293, 77 (тринадесет хиляди двеста деветдесет и три лева и седемдесет и седем стотинки) лева, представляваща недължимо платена от „Поло Комерс“ ООД, ЕИК: *********, сума по корекция на сметка за електроенергия за периода 30.04.2011 г.- 14.07.2011 г. по издадена фактура № **********/ 24.10.2011 г., прехвърлена от „Поло Комерс“ ООД на И.Ж.П., ЕГН: **********, с договор за цесия от 18.06.2013 г. и в последствие прехвърлена от И.Ж.П. на ищеца, с друг договор за цесия от 13.04.2016 г., ведно със законната лихва върху сумата от датата на подаване на исковата молба- 31.10.2016 г. до окончателното й плащане.

 

ОСЪЖДА „ЕВН България Електроснабдяване” ЕАД, ЕИК: *********, със седалище и адрес на управление: град Пловдив, ул. „Христо Г. Данов” № 37, представлявано от Ж.П.С. и Р.Д., чрез пълномощника си ю. И.П., да заплати на „Кълектор“ ЕООД, ЕИК: *********, със седалище и адрес на управление: град София, ул. „Любляна“ № 42, вх. Б, ет. 3, ап. 29, представлявано от у. Д.Н.Д., чрез пълномощника му а. К.Т., направените по делото разноски, както следва: внесена държавна такса в размер на 531, 75  (петстотин тридесет и един лева и седемдесет и пет стотинки) лева и заплатено адвокатско възнаграждение в размер на 1 200 (хиляда и двеста) лева.

 

Решението подлежи на обжалване пред Окръжен съд- Пловдив в двуседмичен срок от връчването му на страните.

 

СЪДИЯ :/п/

 

Вярно с оригинала.

АД