Р Е Ш Е Н И
Е
№
гр.София, 22.03.2019 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ
ГРАДСКИ СЪД, НАКАЗАТЕЛНО ОТДЕЛЕНИЕ, III въззивен състав
в открито съдебно заседание на тринайсети декември две хиляди и деветнайсета
година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:ХРИСТИНКА
КОЛЕВА
ЧЛЕНОВЕ:
МИРОСЛАВА ТОДОРОВА
СВЕТОСЛАВ СПАСЕНОВ
с
участието на секретаря Нели Драндарова и на прокурор Митко Димитров, след като
разгледа докладваното от съдия ТОДОРОВА ВНОХД
№ 3811 по описа за 2018 година, за да се произнесе взе
предвид следното:
Производството е по реда на глава XXI
НПК.
С присъда от 4.12.2017 г., постановена
по н.о.х.д № 20165/2015г., Софийският районен съд, Наказателно отделение, 23-ти
състав, е признал подсъдимия Й.Н.Й. за невинен
в това на 4.09.2014 г. около 17:20 ч. в гр.София, бул.“Пенчо Славейков“,
непосредствено след бензиностанция „Петрол“ , да е отнел чужда движима вещ –
1брой техническо средство тип “Скоба“, на стойност 150,15 лв., собственост на „Ц.з.г.м.“***,
представлявано от С.К.А., от владението на служителите на „ЦЕМ“ ЕАД – С. П.и Г.К.,
без тяхно съгласие, с намерение противозаконно да я присвои и на основание
чл.304 НПК го е оправдал по повдигнатото обвинение за извършено престъпление по
чл. 194, ал.1 от НК.
С
присъдата съдът е отхвърлил предявения граждански иск от „ЦГМ“ ЕАД в размер на
150,15 лв. като неоснователен и недоказан.
Срещу така постановената присъда е
постъпил протест и допълнение към него в които се твърди, че присъдата е
неправилна, тъй като е постановена без да са взети предвид всички събрани по
делото доказателства. Излагат се доводи, че районният съд неправилно не е
кредитирал в цялост показанията на св. Д. Л., както и изготвените снимки, тъй
като не били приобщени по надлежния ред. Изтъква се, че това обстоятелство е
следвало да бъде изяснено по време на разпита на служителите „ЦГМ“ ЕАД. Отделно
от това е следвало да бъдат изискани от общинското дружество снимките, свалени
на електронен носител. В заключение се иска отмяна на присъдата и връщане на
делото за ново разглеждане от друг състав на съда или постановяване на нова
присъда, с която подсъдимият да бъде признат за виновен и осъден по
повдигнатото му обвинение. Не се правят искания за събиране на доказателства.
В закрито съдебно заседание от 20.09.2018
г. по реда на чл. 327 и сл. от НПК, въззивният съд прецени, че за изясняване на
обстоятелствата по делото не се налага разпит на подсъдимия, разпит на
свидетели и изслушване на експертизи, като в този смисъл не необходимо
провеждане на въззивно съдебно следствие.
В открито съдебно заседание пред въззивната инстанция
служебният защитникът на подс. Й. моли
протестът да се остави без уважение. Поддържа, че по делото не са установени по
категоричен начин авторството и механизмът на деянието, като прокуратурата се е
задоволила с обстоятелството, че е установен регистрационния номер на процесния
автомобил. Обръща внимание, че по делото не е извършено разпознаване нито по
снимков материал, нито е било назначена идентификационна експертиза. Поради
това авторството е останало недоказано. Моли да се потвърди първоинстанционната
присъда като правилна и законосъобразна.
Прокурорът при СГП поддържа протеста по
изложените в него съображения и моли да бъде уважен.
Процесуалният представител на
дружеството граждански ищец се присъединява към становището
на прокурора и моли да бъде уважен гражданският иск.
Подсъдимият Й.Й., неродовно призован, не
се явява пред въззивната инстанция, за него делото се разглежда при условията
на чл. 269, ал.3, т.2 НПК.
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, като прецени
доводите и възраженията на страните и като провери изцяло правилността на
атакувания съдебен акт, на основание чл. 314 от НПК, намира за установено
следното.
Въззивният протест е подаден в срока по
чл. 319 от НПК от легитимирано лице,
отговаря на изискванията на чл. 320 от НПК, поради което е процесуално
допустим и следва да бъде разгледан.
За да постанови протестираната присъда,
СРС е провел съдебно следствие по общия ред, в хода на което е изяснил всички
правно значими обстоятелства, свързани с разглежданото събитие, въз основа на
събраните по делото относими гласни и писмени доказателства показанията на
свидетелите Г.С.К., И.К.Т.и Д. Л. П., заключението на изготвената съдебнооценителна
експертиза, писмените доказателства – справка за собствеността на автомобила,
справката
за съдимост на подсъдимия, приети по реда на чл. 283 от НПК.
Въззивният съд намира, че не са налице
основания за съществена промяна на установената от СРС фактическа обстановка.
Обосновано първостепенният съд е установил, че св. Г.К.и С. П.през септември 2014 г. работели
на длъжност „контрольор автомобилен транспорт“ към „Ц.з.г.м.“ ЕАД. На 4.09.2014г. около 16:55
ч. двамата свидетели се намирали на бул. „“Пенчо Славейков“ срещу сградата на МБАЛСМ
„Пирогов“, където бил районът им за изпълнение на служебните им задължения, и поставили
техническо средство тип „скоба“ на лек
автомобил, марка „Мерцедес“, модел „Ц 200 ЦДИ“ с ДК № ******, собственост на
подсъдимия Й.Й.. Около 15 минути по-късно св. К. и С. П.били уведомени от техен
колега, че неустановено по делото лице се опитва да демонтира сложената скоба.
Двамата се насочили към мястото и
забелязали до автомобила двама мъже, по-възрастният от които се опитвал
да демонтира поставената от тях скоба. След като успял да я свали, мъжът я
поставил в багажника на автомобила и потеглил. Контрольорите уведомили за
случилото се прекия си ръководител св. Д. П., който подал сигнал в 6 РУП-СДВР.
По данните за регистрационния номер на автомобила била извършена справка за
собствеността му и било установено, че подсъдимият е собственик.
Техническото средство тип „скоба“
възлизало на 150, 15 лева, а минималната работна заплата за страната в този
период от време била 340 лева.
На първо място въззивният съд установи,
че в първоинстанционното съдебно следствие са събрани в пълнота относимите
доказателства и са изчерпани доказателствените възможности.
На
следващо място настоящият съдебен състав извърши проверка на оценката на
доказателствата, извършена от районния съд, и констатира, че доказателствените
материали са анализирани добросъвестно и точно.
Обосновано първостепенният съд е приел,
че не се установяват съществени противоречия в събраните доказателства по
отношение на разглежданото събитие. От съвкупния анализ на показанията на
свидетелите Г. К., И.Т.и Д. Л. се извеждат съществените обстоятелства, свързани
с първоначалното монтиране на скобата и с последвалия й демонтаж. От тези
доказателствени средства обаче, както и от събраните писмени, не може да бъде
изведен категоричен идентификационен извод, че именно подсъдимият е лицето,
което е демонтирал скобата и я е прибрал в лекия автомобил. От показанията на
св. Г.К.и
св. Д.
Л. става ясно, че на мястото са били двама мъже, по-възрастният от които с
ножовка отстранил скобата. Разпознаването в хода на досъдебното производство,
когато споменът на свидетелите е бил пресен, не е извършено, поради което и в
хода на съдебното следствие, значително отдалечено от събитието, надеждни
доказателства за идентификация на извършителя не е могло да бъдат събрани. По
делото са били представени снимки, които не представляват случайни
доказателства, а са изготвени за нуждите на процеса, но не по предвидения в НПК
ред, поради което представляват недопустими доказателствени средства.
Независимо от това, видно от изображенията, които съдържат, снимките също не
могат да допринесат за категорично идентифициране на мъжа, който отнел
скобата.
При това положение, щом събраните по делото доказателствени материали са
анализирани съобразно точния им смисъл и не е допуснато превратното им
тълкуване, вътрешното убеждение на първостепенния съд по фактите е правилно
формирано и не може да бъде променяно или замествано.
Оттук нататък районният съд е дал верен правен отговор на въпросите по чл. 301 НПК, като е достигнал до
крайния извод, че по делото не се установява по несъмнен начин подс. Й. да е осъществил
състава на престъплението по чл. 194, ал. 1 НК, тъй като не е установено от
обективна страна, че именно той противозаконно
е прекъснал фактическата власт на собственика върху инкриминираната вещ
и е установил своя. При това положение обосновано и законосъобразно
първостепенният съд на основание чл. 304 НПК е признал подсъдимия за невинен и
го е оправдал по повдигнатото му обвинение.
С
оглед изхода на делото по наказателното обвинение законосъобразно районният съд
е приел, че гражданският иск следва да бъде отхвърлен, доколкото не е
установено подсъдимият да е осъществил фактическия състав на непозволеното
увреждане.
В заключение, след обобщаване на резултатите от извършената на основание
чл. 314 НПК служебна проверка на присъдата, въззивната инстанция не констатира
основания за нейното изменение или отмяна, поради което прие, че следва да бъде
потвърдена.
Мотивиран от изложеното и на основание чл. чл. 334, т. 6 НПК и 338 НПК,
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, НК, IIІ въззивен състав
Р Е Ш И:
ПОТВЪРЖДАВА
присъда от 4.12.2017г., постановена по н.о.х.д № 20165/2015г., по описа на СРС,
НО, 23 състав.
Решението е окончателно и не подлежи на
обжалване. Да се съобщи на страните.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: 1.
2.