ОПРЕДЕЛЕНИЕ
№ 140
гр. Пловдив, 18.03.2020 г.
В ИМЕТО
НА НАРОДА
Пловдивският апелативен съд, втори наказателен
състав, на осемнадесети март през две хиляди и двадесета година, в закрито
заседание в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
МАГДАЛИНА ИВАНОВА
ЧЛЕНОВЕ: ДЕНИЦА СТОЙНОВА
ВЕЛИНА АНТОНОВА
като разгледа докладваното от
съдията Велина Антонова ВЧНД № 108 по описа за 2020 г.,
за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по глава ХХІІ от НПК.
С определение от 06.02.2020 г. в
разпоредително заседание, *окръжен съд е прекратил съдебното производство по
делото, поради допуснати в хода на досъдебното производство съществени
нарушения на процесуалните правила от категорията на отстранимите, довели до
ограничаване правото на защита на обвиняемата, поради което е изпратил делото
на Специализираната прокуратура - София.
Срещу определението е постъпил частен протест
с оплакване за неправилност и незаконосъобразност на атакувания съдебен акт.
Прави се искане същият да бъде отменен, а делото да бъде върнато на окръжния
съд за продължаване на разглеждането му.
Пловдивският апелативен съд, след като се
запозна с приложените по делото материали и с изложените в протеста доводи и
след като провери атакуваното определение прие, че частният протест се явява процесуално
допустим, но разгледан по същество е неоснователен.
С протестирания съдебен *ОС е приел, че на подсъдимата
Е.Е.е повдигнато обвинение за престъпление по служба по квалифицирания състав
на чл. 282, ал. 2 от НК за това, че като длъжностно лице, заемащо отговорно
служебно положение - * на Община *, нарушила и не изпълнила служебните си
задължения съгласно конкретно цитирани в обвинителния акт нормативни документи
по повод сключването на договори за СМР на различни обекти - общински път,
спортна зала, градска баня, при условията на продължавано престъпление и с цел
да причини вреда на общинския бюджет и да набави имотна облага на две дружества,
като причинила значителни вредни последици в размер на 256 297,54 лв. Първият
съд е посочил, че поднесената юридическа конструкция е взаимно противоречива
относно формата на изпълнителното деяние. Липсва конкретизация на всяко отделно
деяние /договорите/ от продължаваната престъпна дейност относно вредните
последици и техния характер - неустойки, лихви, съдебни разноски, разноски по
изпълнителни производства и прочие. Констатирал е и неяснота по отношение на размера
на имотната облага за всяко дружество и пострадали от престъплението. Като
пострадал е бил посочен конкретен общински бюджет, който не е правосубектен
като ЮЛ, каквото се явява Общината. Констатирана е била и неяснота при
очертаване на специалната цел на дееца по отношение на цялата престъпна дейност
и отделните деяния, включени в нея. Първият съд отбелязал и смесването на двете
форми на изпълнителното деяние на престъплението по служба, произтичащо от
това, че подсъдимата била обвинена едновременно в нарушаване и в неизпълнение
на служебните си задължения, произтичащи от едни и същи юридически факти -
подписването на договори и анекси към тях. Първият съд е цитирал и релевантна
към състава на чл. 282 НК практика - ППВС № 2/1980 г. относно изискванията към
обективната и субективната страна на престъплението по чл. 282 от НК, където е
било дефинирано, че длъжностното лице нарушава служебните си задължения, когато
извършва дейност, несъобразена с установените изисквания за заеманата длъжност,
а не изпълнява служебните си задължения, когато бездейства по служба, като е
приел, че различните проявни форми на
деянието следва да бъдат ясно разграничени. Коректно е била цитирана и относима
съдебна практика като например решение № 251/28.07.2011 г. по н. д. № 1393/2011
г. на ВКС, III н. о. и решение №372/16.02.2015 г. по н. д. № 1098/2014 г. на ВКС, II н. о., което е приело за недопустимо
смесване на двете форми на изпълнителното деяние по чл. 282 ал. 1 НК - „наруши“ или “не изпълни
служебните си задължения“, като по този начин подсъдимият е бил поставен в
невъзможност да организира ефективно защитата си. Във връзка с констатацията,
че за отделните деяния в продължаваното престъпление липсва достатъчна
конкретизация по време, място, начин и обстоятелства, при които са извършени,
както и вредни последици за всяко едно от тях също така е била цитирана
подходяща съдебна практика. Не могат да бъдат споделени доводите на
прокурора в протеста, че във внесения обвинителен акт са били формулирани
всички обективни и субективни признаци на деянието, ясно посочен произходът на
вредите – конкретни изпълнителни дела, образувани по осъдителни решения. Всъщност
първият съд е възприел изцяло посоченото в решение № 224/11.12.2019 г. по ВНОХД
№ 422/2019 г. на Апелативен съд – *, с което е била отменена присъдата от
18.06.2019 г. по НОХД № 90/2016 г. на Окръжен съд – *и делото е било върнато на
ОС –*за ново разглеждане. С това към дейността на първата инстанция в
разпоредително заседание, не може да бъде отправен упрек.
Не могат да бъдат споделени доводите на обвинението за яснота на
обвинителния акт по всички посочени от първия съд позиции, тъй като не намират
опора в материалите по делото. От една страна, обстоятелствената част на
обвинителния акт действително сочи, че обвиняемата е извършила отделните деяния
в продължаваната дейност с цел да набави облага за определени търговци и от дейността
й са настъпили значителни вредни последици за общинския бюджет, който изобщо не
е правосубектно лице. Прието било също така, че специалната цел е реализирана, като
в диспозитива на обвинителният акт във връзка с отделните престъпления
прокурорът се е ограничил само до посочване на специалната цел – набавяне на
облага, без да конкретизира нейния характер, вид и размер и настъпването на
значителните вредни последици. Въпреки че с обвинителния акт прокурорът е
приел, че специалната цел – набавянето на имуществена облага за определени
търговци е постигната, неясен е останал направеният извод, че за общинския
бюджет са настъпили значителни вредни последици от имуществен и неимуществен
характер. Без яснота в обвинението по всички посочени от първия съд обстоятелства,
включително и за пострадалото ЮЛ по чл. 74, ал. 1 от НПК, са налице съществени
непълноти относно обвинението и отделните деяния, в които се е изразило продължаваното
престъпление, поради което делото не
следва да се разглежда в открито съдебно заседание. Така изготвеният
обвинителен акт не очертава фактическите и юридическите параметри на
обвинението, по които съдът следва да се произнесе. Всеки от установените
пороци в неговата обстоятелствена и диспозитивната част представлява съществено
процесуално нарушение, тъй като ограничава правото на обвиняемата да разбере в
извършването на какво точно престъпление е обвинена, за да организира
пълноценно защитата си. Право на последната е да се защитава, както
срещу фактите, така и срещу тяхната правна квалификация.
Ето защо, протестът е неоснователен, а обжалваното
определение като правилно и законосъобразно по отношение на основанията за
връщане на делото на прокурора следва да се потвърди. Следва, обаче, да се
съобрази обстоятелството, че първият съд не е бил оправомощен да изпраща делото
директно на прокурор от специализираната прокуратура, което налага изменение на
определението по този му пункт.
Воден от горното, съдът
ОПРЕДЕЛИ:
ИЗМЕНЯ определение от 06.02.2020
г. по НОХД № 784/2019
г. по описа на Окръжен съд – *, с което е било
прекратено съдебното производство по делото и внесения обвинителен акт върнат
на прокурор, като го отменя в ЧАСТТА му, в която делото е било изпратено на
Специализираната прокуратура – София, като вместо това ИЗПРАЩА делото прокурора
при Окръжна прокуратура – *.
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО е окончателно и не подлежи на
обжалване и протест.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ:
1.
2.