№ 131
гр. Сливница, 03.11.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – СЛИВНИЦА, I-ВИ ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в
публично заседание на пети октомври през две хиляди двадесет и първа
година в следния състав:
Председател:Николай Св. Василев
при участието на секретаря Мария В. Иванова
като разгледа докладваното от Николай Св. Василев Гражданско дело №
20211890100179 по описа за 2021 година
Производството е образувано по искова молба на „Профи Кредит
България“ ЕООД, с която против АЛ. Б. М. е предявен осъдителен иск с
правно основание чл. 79, ал. 1, пр. 1 от ЗЗД, вр. чл. 10а, ал. 1 от ЗПК за
заплащане на сумата от 331,59 лева, представляваща възнаграждение за
закупен пакет от допълнителни услуги по договор за потребителски кредит №
............. от 15.02.2019 г., ведно със законната лихва върху сумата от подаване
на исковата молба до изплащане на вземането.
Ищецът – „Профи Кредит България“ ЕООД, твърди, че на 15.02.2019 г. е
сключил с ответника договор за потребителски кредит № ............., по силата
на който на 06.12.2019 г. му е предал сумата от 400 лева, а ответникът се е
задължил да я върне за срок от 7 месеца до 06.07.2020 г. Посочва, че
ответникът е сключил и пакет от допълнителни услуги към договора за
кредит и се е задължил да заплати уговорено възнаграждение в общ размер на
331,59 лева, което също е разсрочено на равни месечни вноски от 47,37 лева.
Твърди, че ответникът не е заплатил възнаграждението за допълнителния
пакет от услуги. Ето защо ищецът моли съда да осъди ответника да му
заплати процесната сума, ведно със законната лихва от подаване на исковата
молба до окончетелното изплащане на вземането.
Ответникът – АЛ. Б. М. се е възползвала от възможността да подаде
отговор на исковата молба, с който оспорва иска. Счита, че договорът за
кредит е недействителен. Счита, че клаузата за заплащане на възнаграждение
за допълнителен пакет от услуги противоречи на чл. 21, ал. 1 от ЗПК.
Районен съд - Сливница, като прецени доказателствата по делото и
доводите на страните съгласно чл. 12 и чл. 235, ал. 2 от ГПК, намира
1
следното:
По иска с правно основание чл. 79, ал. 1, пр. 1 от ЗЗД, вр. чл. 10а, ал. 1
от ЗПК.
Съгласно чл. 10а, ал. 1 от ЗПК кредиторът може да събира от
потребителя такси и комисионни за допълнителни услуги, свързани с
договора за потребителски кредит. Таксите и комисионните не трябва да са
свързани с усвояването и управлението на кредита. Кредиторът не може да
събира повече от веднъж такса и/или комисионна за едно и също действие.
Видът, размерът и действието, за което се събира такса трябва да са ясно и
точно определени /чл. 10, ал.2, ал. 3 и ал. 4 от ЗПК/.
За основателност на иска в тежест на ищеца е да установи наличието на:
облигационно отношение между ищеца и ответника по договор за
потребителски кредит, по силата на което за ответника е възникнало
задължението за плащане на процесната сума – възнаграждение за пакет от
допълнителни услуги, а именно – клауза, в която е уговорено това
възнаграждение; настъпване на изискуемостта на вземането за заплащане на
главница – изтичане на срока за заплащане задължението; какъв е размерът на
вземането;
Съгласно представения по делото договор за потребителски кредит №
............. от 15.02.2019 г., сключен между ищеца „Профи Кредит България“
ЕООД /заемодател/ и ответника /заемополучател/, се установява, че ищецът
се е задължил да предостави на ответника заем в размер на 400 лева, а
ответникът се е задължил да върне предоставената му в заем сума на 6 равни
месечни вноски от 63,20 лева и 1 последна вноска от 63,21 лева. По делото е
представено и споразумение за предоставяне на пакет от допълнителни
услуги, по силата на което ответницата се е задължила да заплати
възнаграждение за допълнителни услуги в общ размер на 331,59 лева, което
също е било разсрочено на 7 равни месечни вноски. Така общата дължима
месечна вноска е била определена на 110,57 лева.
Сключеният между ищеца „Профи Кредит България“ ЕООД и отвеника
договор, представлява договор за потребителски кредит по смисъла на чл. 9,
ал. 1 от ЗПК, поради което са приложими разпоредбите на този закон. Според
чл. 10а, ал. 1 от ЗПК кредиторът може да събира такси /т.е. възнаграждение/
за допълнителни услуги, свързани с договора за кредит, но тези дейности не
може да са свързани с усвояването и управлението на кредита и освен това
трябва да са точно и ясно определени в договора. Освен това таксата може да
се събира само веднъж за едно действие.
Видно от представеното по делото споразумение за предоставяне на
пакет от допълнителни услуги, предоставените от ищеца услуги се изразяват
във възможност на кредитополучателя-ответник да си осигури приоритетно
разглеждане и отпускане на кредита, възможност за отлагане на плащането на
определен брой вноски, възможност да намали вноските си по кредита или да
промени техния падеж, както и улеснена процедура за получаване на
допълнителни парични средства. Тази формулировка, води до извод, че
посочените допълнителни услуги всъщност са свързани със самото
2
усвояване, управление и администриране на кредита, а както беше посочено
според чл. 10а, ал. 2 от ЗПК не може да се изисква плащане на такси и
комисионни за действия, свързани с усвояването и управлението на кредита.
Освен това кредитополучателят заплаща такса не за ползвани услуги, а
за една бъдеща и евентуална възможност да ги използва. Отделно от това
таксата става изискуема не при ползването на някоя от услугите, а още при
подписването на споразумението. Поради това следва да се приеме, че
посочената сума е уговорена извън разрешените хипотези на чл. 10а от ЗПК и
следователно тази уговорка е нищожна на основание чл. 26, ал. 1, предл. 1 от
ЗЗД като противоречаща на повелителни норми на закона, съответно и сумата
от 331,59 лева не се дължи от ответника. В случая става въпрос за нищожност
на уговорки в договора за потребителски кредит поради противоречие със
закона, предоставящ защита на потребителите /ЗПК/, като съдът следва да
съобрази тази нищожност дори и без да има възражение от страна на
ответника, но такова е направено и своевременно в отговора на исковата
молба.
Отделно от това с въвеждането на подобен тип такси и разходи се
постига заобикаляне на императивната разпоредба на чл. 33, ал. 1 от ЗПК,
която предвижда, че при забава на потребителя кредиторът има право само на
лихва върху неплатената в срок сума за времето на забавата. Към главницата
по кредита се добавят допълнителни суми, които го оскъпяват за сметка на
потребителя, независимо от това, че той сам е избрал да сключи
споразумение за допълнителен пакет от услуги, за които всъщност
кредитодателят не следва да събира такса /възнаграждение/. На следващо
място следва да се отбележи и явното противоречие на уговорката за
заплащане на възнаграждение за пакет от допълнителни услуги с добрите
нрави. Ищецът претендира сума в размер на 331,59 лева, а отпуснатият
кредит е в размер на 400 лева, тоест претендираното възнаграждение за пакет
от услуги води до неоснователно голямо увеличение на дълга на ответника.
Възнаграждението, което се е задължил да заплати потребителят за
предоставения му пакет от допълнителни услуги се явява прекомерно и не
отговаря на изискванията на закона. Посоченото възнаграждение създава
предпоставки за неоснователно обогатяване на кредитора за сметка на
потребителя. Това е още един аргумент за недължимостта на посочената
сума. По изложените аргументи предявеният иск следва да бъде отхвърлен
като неоснователен.
По разноските:
С оглед изхода на делото и на основание чл. 78, ал. 3 от ГПК право на
разноски има само ответницата. Тя е била представлявана от адвокат, на
когото е заплатила 300 лева за адвокатско възнаграждение, което е видно от
договора за правна защита и съдействие.
Мотивиран от посоченото, съдът
РЕШИ:
3
ОТХВЪРЛЯ предявения от „Профи Кредит България“ ЕООД, ЕИК
........, с адрес: гр. С............., против АЛ. Б. М., ЕГН: **********, съдебен
адрес: гр. София, ул. „Б........“ № 27, чрез адв. К. КР., осъдителен иск с правно
основание чл. 79, ал. 1, пр. 1 от ЗЗД, вр. чл. 10а, ал. 1 от ЗПК за заплащане на
сумата от 331,59 лева, ведно със законната лихва от датата на подаване на
исковата молба – 11.03.2021 г. до изплащане на вземането, представляваща
възнаграждение за закупен пакет от допълнителни услуги по договор за
потребителски кредит № ............. от 15.02.2019 г.
ОСЪЖДА „Профи Кредит България“ ЕООД, ЕИК ........, с адрес: гр.
С............., да заплати на АЛ. Б. М., ЕГН: **********, съдебен адрес: гр.
София, ул. „Б........“ № 27, чрез адв. К. КР., на основание чл. 78, ал. 3 от ГПК
сумата в размер на 300 лева – разноски по делото.
Решението подлежи на обжалване пред Софийски окръжен съд в двуседмичен
срок от връчване на препис.
Съдия при Районен съд – Сливница: _______________________
4