№ 34
гр. Б., 12.10.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – Б., VI-ТИ НАК. СЪСТАВ в закрито заседание на
дванадесети октомври, през две хиляди двадесет и първа година в следния
състав:
Председател:Н. Ц. П.
като разгледа докладваното от Н. Ц. П. Административно наказателно дело
№ 20211810200312 по описа за 2021 година
Производството е по реда на чл.59- 63 от ЗАНН.
Предметът на обжалване:
Наказателно постановление № * от 15.01.2021г., издадено от Началник
група към ОДМВР, упълномощен със Заповед № * на МВР, с което на В. ЦВ.
ХР., ЕГН ********** на основание чл.174, ал.3 от ЗДвП и Наредба * на МВР
е наложено административно наказание „глоба“ в размер на 2000 /две
хиляди/лева и лишаване от право да управлява МПС за срок от 24 месеца.
В подадената жалба от санкционираното лице, чрез адв. Й. от САК е
описано искане за отмяна на така издаденото Наказателно постановление
като незаконосъобразно, при допуснати процесуални нарушения. Не се
претендират разноски.
В съдебното заседание жалбоподателят, редовно призован, се явява
лично.
Въззиваемата страна, редовно уведомена, не се явява в открито съдебно
заседание и не се представлява от надлежно упълномощен процесуален
представител. В съпроводителното писмо по чл. 60, ал. 2 от ЗАНН и писмена
1
защита от гл. юрисконсулт П. Иванова наказващият орган е изложил
съображения за законосъобразност на процесното НП и прекомерност на
разноските в съдебното производство. Претендира юрисконсултско
възнаграждение.
Съдът, като прецени обхвата на съдебен контрол, събраните по делото
доказателства и направените доводи, приема за установено следното от
фактическа страна:
Срещу В. ЦВ. ХР. е бил съставен акт за установяване на
административно нарушение /АУАН/ серия */01.10.2020г. от Ф. ЦВ. В.,
младши автоконтрольор при ОДМВР С. за това, че на 09.01.2021 г. в 11:30 ч.,
в Община Б. на автомагистрала Х., в района на 35 км в посока към гр. Варна
управлява лек автомобил Ф. г. с рег. № *, като отказва извършването на
проверка за установяване употреба на алкохол с техническо средство
Алкотест Дрегер 7510 с фабричен № 0180. На жалбоподателя е издаден талон
за медицинско изследване № * до ФСМП- Б., както и 7 броя холограмни
стикери.
Актът бил подписан от актосъставителя В., свидетеля при установяване
на нарушението Д., както и от жалбоподателя, като последният получил
препис от него.
След извършена справка е установено, че автомобилът описан в
процесния АУАН е собственост на жалбоподателя.
В срока по чл. 44, ал. 1 ЗАНН не са направени писмени възражения.
Въз основа на АУАН срещу жалбоподателя е съставено наказателно
постановление № * от 15.01.2021г., издадено от Началник група към ОДМВР,
упълномощен със Заповед № * на МВР, с което е наложено административно
наказание „глоба“ от 2 000 лева и „лишаване от право да управлява МПС“ за
срок от 24 месец на основание чл. 174, ал. 3, пред. първо от Закона за
движение по пътищата /ЗДвП/, за това, че е отказал проверка с техническо
средство за установяване употреба на алкохол в кръвта и не е изпълнил
предписание за изследване с доказателствен анализатор и за медицинско
изследване и вземане на биологична проба за химическо лабораторно
изследване за установяване на концентрация на алкохол в кръвта му.
2
Изложената фактическа обстановка съдът прие за установена въз основа
на приетите по делото на основание чл.283 от НПК писмени доказателства
(АУАН серия */09.01.2021г., НП №* от 15.01.2021г., Заповед № * от
14.05.2018 г. на министър на МВР, справка за собственост на ППС, справка за
нарушител, талон за изследване № *. Писмените доказателства, събрани по
делото, са обективни, достоверни и имат доказателствена сила за посочените
в тях обстоятелства. Поради това съдът им се доверява изцяло. От Заповедта
на министъра на вътрешните работи – правомощието на лицата да съставят
АУАН и НП.
Актосъставителят и свидетелят по акта нямат какъвто и да е спомен по
обстоятелствата предмет на доказване.
Така установената фактическа обстановка налага следните изводи от
правна страна:
Жалбата срещу НП № * от 15.01.2021г.., издадено от Началник група
към ОДМВР, е подадена от наказаното лице, чрез процесуален представител,
т.е. от процесуално легитимирано лице в предвидения от закона преклузивен
срок. Жалбата е подадена и до родово и местно компетентния според чл.59,
ал. 1 от ЗАНН съд, т.е. жалбата е процесуално допустима.
Проверяваният акт е издаден от упълномощен за това орган. АУАН
също е съставен от компетентен служител. Спазени са сроковете за съставяне
на АУАН и издаване на НП. Както в АУАН, така и в НП е описано пълно и
точно извършеното нарушение, обстоятелствата, при които е осъществено. В
НП правилно е цитирана разпоредбата, която е нарушена, както и
санкционната норма. С оглед на това, съдът счита, че при съставянето на
АУАН и при издаването на НП са спазени съответно разпоредбите на чл.42
от ЗАНН и чл.57 от ЗАНН. Не се констатират съществени процесуални
нарушения, допуснати в хода на административно-наказателното
производство, които да нарушават правото на защита на жалбоподателя, с
оглед на което този съдебен състав не споделя доводите в тази насока,
инкорпорирани в жалбата.
Разгледана по същество същата е основателна, поради следните
съображения:
3
Доколкото показанията на В. - актосъставител и Д.-свидетел по акта са
неинформативни за конкретното нарушение – свидетелите не си спомнят
конкретния случай, нито дали водачът на МПС е отказал извършването на
проверка за установяване употреба на алкохол с техническо средство, както и
дали не е изпълнил предписанието в акта за извършване на химическо
лабораторно изследване за установяване концентрацията на алкохол в кръвта.
Поради това съдът не може въз основа на тези гласни доказателства да
приема за установено твърдяното нарушение. Доколкото по отношение на
този основен правно релевантен факт, респ. дали написаното в АУАН е вярно,
показанията на свидетелите са неинформативни, то БРС прие, че е доказано
самото съставяне на АУАН, но не и обстоятелствата, посочени в него. По
отношение на АУАН, доколкото с жалбата на Х. същият се оборва, а от
показанията на разпитаните свидетели не се установи по безспорен и
несъмнен начин, че написаното в акта се е осъществило, следва да се приеме,
че в конкретния случай изведената със закон доказателствена сила на АУАН и
презумпция за истинност е оборена, т.е. макар да е редовно съставен, АУАН
няма онази доказателствена сила, която чл.189, ал.2 от ЗДвП има предвид. По
делото не са налице други доказателства, от които да може да се установи, че
написаното в АУАН се е осъществило, поради това съдът приема за
недоказани описаните в АУАН факти.
По разноските:
Не се претендират от въззивника и съдът не дължи произнасяне по
разноски.
Съдът следва да осъди въззиваемата страна, да заплати в полза на
държавата по сметката на Районен съд-Б. направените разноски по а.н.
производство пред въззивната инстанция, за пътни разходи на свидетелите, в
размер на 70,75 лв. /седемдесет лева и седемдесет и пет стотинки/.
Така мотивиран и на основание чл.63, ал.1 от ЗАНН, Районен съд-Б.,
въззивен състав
РЕШИ:
ОТМЕНЯ Наказателно постановление № * от 15.01.2021г., издадено от
4
Началник група към ОДМВР, упълномощен със Заповед № * на МВР, с което
на В. ЦВ. ХР., ЕГН ********** на основание чл.174, ал.3 от ЗДвП и Наредба
* на МВР е наложено административно наказание „глоба“ в размер на 2000
/две хиляди/лева и лишаване от право да управлява МПС за срок от 24
месеца, за нарушение на
ОСЪЖДА ОДМВР-С. да заплати в полза на държавата по сметката на
Районен съд-Б., направените разноски по съдебното производство, за пътни
разходи на свидетели, в размер на размер на 70,75 лв. /седемдесет лева и
седемдесет и пет стотинки/.
Решението може да се обжалва по реда на АПК пред
Административен съд – С. област в 14-дневен срок от съобщаването му на
страните.
Съдия при Районен съд – Б.: _______________________
5