№
547/12.10.2023г.
гр. Пазарджик
В И М Е Т О Н А
Н А Р О Д А
Административен
съд – Пазарджик – ХI – административен състав, в открито съдебно заседание на
двадесети септември две хиляди двадесет и трета година в състав:
|
ПРЕДСЕДАТЕЛ: |
Д. КРИВИРАЛЧЕВА |
|
||
|
ЧЛЕНОВЕ: |
1. ГЕОРГИ ВИДЕВ 2. ДИЯНА ЗЛАТЕВА-НАЙДЕНОВА |
|
||
|
при секретар |
Янка Вукева |
и с участието |
||
|
на прокурора |
Стоян Павлов |
изслуша докладваното |
||
|
от съдия |
Златева-Найденова |
|||
|
по к.а.н.д. № 552 по описа на съда за 2023 г. |
||||
Производството
е по реда на чл. 63в от Закона за административните нарушения и наказания (ЗАНН), във връзка с чл. 208 и следващите от
Административнопроцесуалния кодекс (АПК).
Образувано е по
касационната жалба на Директора на Дирекция „Инспекция по труда“ – Пазарджик
против Решение № 21/21.04.2023 г., постановено по АНД № 20235240200039 по описа
за 2023 г. на Районен съд – Пещера, с което е отменено НП №
13-2200442/03.02.2023 г. на Директора на Дирекция „Инспекция по труда“ –
Пазарджик, с което на „Ланико“ ЕООД, ЕИК ********* е наложено административно
наказание имуществена санкция в размер на 1 500 лева за извършено нарушение на
чл. 62, ал. 1 вр. с чл. 1, ал. 2 от КТ. Релевирани са доводи за неправилност на
обжалваното решение, по които се претендира отмяната му. По същество се твърди,
че първоинстанционният съд е отменил наказателното постановление с мотива, че в същото не е доказано по
категоричен начин наличието на трудово правоотношение, базирайки се единствено
на попълнените данни от работника в предявената ѝ декларация на основание
чл. 402 от КТ, като не е съобразил обективната невъзможност от страна на
контролните органи да принудят или задължат заварените в даден обект на контрол
лица да попълнят всички реквизити на съответните декларации.
В съдебно заседание
касаторът редовно уведомен, не се явява, не се представлява. Поддържа жалбата с
писмено становище вх. № 7502/19.09.2023 г. чрез процесуален представител юрк. Ш..
Моли решението на районния съд да бъде отменено като незаконосъобразно.
Претендира юрисконсултско възнаграждение.
Ответникът - „Ланико“
ЕООД гр. Пещера – редовно призован, не изпраща представител в съдебно
заседание. Оспорва жалбата с постъпило становище с вх. № 7506/20.09.2023 г. от
адв. К. – П.. Моли се касационната жалба
да бъде оставена без уважение, а решението на Районен съд - Пещера да бъде
оставено в сила. Претендира разноски.
Представителят на Окръжна
прокуратура – Пазарджик, дава заключение за неоснователност на касационната
жалба. Счита, че решението на районния съд е правилно и законосъобразно.
Административен
съд – Пазарджик, след проверка на оспореното решение във
връзка с изложените в жалбата
оплаквания, както и по реда на чл. 218, ал. 2 от АПК, намира за установено следното:
Касационната
жалба е подадена в срока по чл. 211, ал. 1
от АПК от надлежна страна, за която съдебният акт е неблагоприятен, поради
което е процесуално допустима. Разгледана по същество е основателна.
С обжалваното
решение е отменено Наказателното постановление (НП) №
13-2200442/03.02.2023 г. на Директора на Дирекция „Инспекция по труда“ –
Пазарджик, с което на „Ланико“ ЕООД, ЕИК ********* е наложено административно
наказание имуществена санкция в размер на 1 500 лева за извършено нарушение на
чл. 62, ал. 1 вр. с чл. 1, ал. 2 от КТ.
За да отмени
обжалваното наказателно постановление, районният
съд е приел, че Актът за установяване на административно
наказание (АУАН) и Наказателното постановление (НП) са издадени от компетентни
органи. При служебната проверка на атакуваното НП и АУАН съдът не е констатирал
нередовности, досежно наличието па задължителни реквизити по чл. 57 и чл. 42 от ЗАНН. В акта и в наказателното постановление били посочени в пълен обем
фактическите обстоятелства, при които е извършено нарушението. То било описано
в достатъчен обем и яснота и с дадена съответна на изложените обстоятелства
правна квалификация. Районният съд е
приел също и, че в НП са посочени и доказателствата, които потвърждават
извършването на нарушението, както и е счел, че са спазени изискванията на чл.
40, ал. 1 от ЗАНН и чл. 43 от ЗАНН за съставянето на АУАН.
Съдът е приел
за неоснователни възраженията на жалбоподателя „Ланико“ ЕООД, че АУАН и НП са издадени след изтичане на
давностните срокове по чл. 34 от ЗАНН, както и възраженията за допуснато
съществено нарушение на процесуалните правила, изразяващо се в неизлагане на
мотиви за неприложимост на чл. 28 от ЗАНН
За да отмени
наказателното постановление обаче, съдът е приел че в случая липсва категорична
установеност на трудово правоотношение между служителя М.Д. и дружеството
„Ланико“ ЕООД към датата на проверката, респ. не е установено по безспорен
начин, че към процесната дата, санкционираното дружество е имало качеството на
работодател на лицето М.Д.. За да обоснове този извод, районният се е
мотивирал, че от приетата като писмено доказателство по делото декларация по чл.
402, ал.1, т. 3 от КТ не се установява наличието на всички елементи, които
характеризират едно правоотношение като трудово, тъй като в нея не са отразени
конкретно трудово възнаграждение, работно време, почивните дни седмично и
почивки в работни дни, като завареното да работи лице на място изрично
собственоръчно е написало, че до момента на проверката между него и „Ланико“
ЕООД няма подписан трудов договор и няма уговорка за работно време и заплащане
на трудово възнаграждение.
Касационната
инстанция не споделя мотивите изложени от районния съд.
За да се
произнесе касационната инстанция намира за установено следното:
На 27.10.2022
г., около 10:50 часа, служители на Дирекция „Инспекция по труда“ - Пазарджик -
главен инспектор В.Н.Д. и главен инспектор Р.Н.Т. извършили проверка за
спазване на изискванията на трудовото законодателство и осигуряване на
здравословни и безопасни условия на труд в обект „Бърза закуска“, намиращ се в
гр. Пещера, ул. ****, стопанисван от „Ланико“ ЕООД. В обекта на контрол
проверяващите заварили лицето М. Й. Д., която в този момент била зад бара в
обекта и обслужвала клиенти, като им продавала храни и стоки, за което издавала
касови бележки. Проверяващите предоставили на лицето М. Й. Д. да попълни
декларация по чл. 402, ал. 1, т. 3 от КТ.
Копие от същата е налична в кориците на делото. От съдържанието ѝ
е видно, че М.Д. е посочила, че работи при „Ланико“ ЕООД от 27.10.2022 г. –
датата на проверката, като е видно, че относно датата е нанесена корекция
собственоръчно от декларатора, а първоначално е било изписано 26.10.2022 г. В
декларацията е записано, че лицето се обучава да обслужва клиенти на касов
апарат, че не знае какви са работното ѝ време, почивни дни, почивки в
работния ден и трудовото ѝ възнаграждение. На гърба на самата декларация М.Д.
собственоръчно е декларирала, че до момента на проверката няма подписан трудов
договор с „Ланико“ ЕООД и не са договорили работно време и заплащане, като е
удостоверила това с подписа си.
На 01.11.2022
г., при преглед на фирмената документация на „ЛАНИКО“ ЕООД, в Дирекция
„Инспекция по труда“ - Пазарджик и след извършени справка по ЕГН на лицето М. Й.
Д. и по ЕИК на „ЛАНИКО“ ЕООД в информационната система на Изпълнителна агенция
„Главна инспекция по труда“, регистър трудови договори, проверяващите -
свидетелите В.Д. и Р.Т. установили, че между „Ланико“ ЕООД и завареното да
работи в процесния обект „Бърза закуска“ в гр. Пещера лице М.Д. няма сключен
трудов договор към момента на проверката на място в обекта - 27.10.2022 г.
От
представената по делото справка от регистрите на ГИТ (л. 29 от делото на
районния съд) е видно, че между същото дружество – „Ланико“ ЕООД и същото
физическо лице - М. Й. Д. е имало сключен безсрочен трудов договор за периода
2017-2022 г. От справките представени на л. 14 и л. 29 от делото на районния
съд е видно също и, че между санкционираното юридическо лице и физическото лице
М. Й. Д. е сключен нов трудов договор, също безсрочен на 01.11.2022 г., т.е. на
датата на проверката в Дирекция
„Инспекция по труда“ – Пазарджик, за което компетентната институция била
уведомена в тридневен срок на 04.11.2022 г.
По делото са
разпитани като свидетели актосъставителят и нейният колега, която също е
участвала в проверката, както и М. Й. Д.. Обяснения е дал и управителят на
санкционираното дружество. От показанията на тримата свидетели се установява,
че действително Д. е заварена да продава закуски и да издава касов бон в
момента на проверката. Съдът е кредитирал показанията на тримата свидетели, с
изключение на частта, в която М. Д. е посочила, че проверяващият Т. ѝ е
диктувала какво да запише в декларацията по чл. 402 от КТ.
От събраните
по делото доказателства, безспорно се установява, че на 27.10.2022 г., около
10:50 часа служителите на ДИТ – Пазарджик са заварили М. Й. Д. реално да
извършва дейност по обслужване на клиенти на посоченото в НП място, като и е
издавала касови бонове. Тези обстоятелства не се оспорват от санкционираното
лице. Спорно е доколко физическото и юридическото лице са постигнали
договореност за престация на труд към момента на реалното му установяване.
С оглед
горните, от правна страна, настоящият състав намира следното: Съгласно чл. 1,
ал. 2 от Кодекса на труда (КТ), отношенията при предоставянето на работна сила
се уреждат само като трудови правоотношения. По аргумент от чл. 61 от КТ вр. с
чл. 62, ал. 1 и ал. 3 от КТ трудовият договор се сключва между работника или
служителя и работодателя преди постъпването на работа, като трудовият договор се
сключва в писмена форма. Съответно в тридневен срок от сключването на трудовия
договор работодателят или упълномощено от него лице е длъжен да изпрати
уведомление за това до съответната териториална дирекция на Националната агенция
за приходите. Задължителното минимално съдържание на трудовия договор е
разписано в чл. 66, ал. 1 от КТ и то обхваща 1. мястото на работа; 2. наименованието на
длъжността и характера на работата; 3. датата
на сключването му и началото на неговото изпълнение; 4. времетраенето на трудовия договор; 5. размера на основния и
удължения платен годишен отпуск и на допълнителните платени годишни отпуски; 6. еднакъв срок на
предизвестие и за двете страни при прекратяване на трудовия договор; 7. основното и допълнителните
трудови възнаграждения с постоянен характер, както и периодичността на тяхното
изплащане; 8. продължителността
на работния ден или седмица.
От друга
страна, чл. 402, ал. 1, т. 3 от КТ установява, че контролните органи на ГИТ,
съответно на ДИТ, в рамките на своята компетентност имат право да се
осведомяват пряко от работниците и служителите по всички въпроси във връзка с
упражняването на контрола, както и да изискват от тях да декларират писмено
факти и обстоятелства, свързани с осъществяването на трудовата дейност
съответно на дейността по изпълнение на държавната служба, включително и данни
за заплащането на труда. Тоест законодателят е дал право на контролните органи
да искат предоставянето на съответната информация, но не им е делегирал правомощия
по иницииране на санкция или принуда при непредоставяне на пълната информация
от даден служител или работник.
Предвид
горните, установява се от събрания по делото доказателствен материал, че с
дадените обяснения от управителя на дружеството – г-н Н.Н., в съдебно
заседание, провело се на 06.04.2023 г. същият е заявил: „Аз бях в кухнята, но
като чух че има нещо излязох. М. в това работеше, продаваше на две деца
закуски. В обекта имаше само деца освен нас.“ (л. 34 от делото на районния съд).
Тоест самият управител изрично посочва,
че лицето заварено по време на проверката е работело.
От горните
следва, че безспорно М. Д. в момента на проверката е осъществила трудова
дейност в полза на дружеството „Ланико“ ЕООД, продавайки стока от негово име и
за негова сметка на трети лица, като за същото е издала и касови бонове за
осъществена търговска дейност от същото юридическо лице. Това по същността си
представлява осъществяване на трудова дейност по продажба на стока. Фактът, че
работодателят не е изпълнил задължението си по чл. 61 от КТ да представи трудов
договор преди постъпването на работа или това, че не е изпълнено изискването на
чл. 62, ал. 1 от КТ за сключване на трудовия договор в писмена форма, не
означава, че в случаи от вида на процесния липсва реална престация на труд по
трудово правоотношение или че липсват
уговорки за съществените елементи на трудовото правоотношение между работодател
и работник. Съответно липсата на постигнати конкретни договорености по някои
аспекти на правоотношението или не съобщаването им на контролните органи било
то с декларация по чл. 402 от КТ или по друг начин, не означава че липсва
договореност за престация на труд, която следва да е оформена в писмена форма. В
случая се установява, че лицето Д. е била поканена от работодателя в конкретния
ден в заведението за бързо хранене и реално е осъществила престация на труд.
Освен това от показанията именно на Д. се установява, че е работила на същото
място и ѝ е известно какви са трудовите функции на отделните длъжности в
заведението за бързо хранене. В съдебното заседание на 06.04.2023 г. е заявила:
„работила съм там и всичко знам…На няколко длъжности съм работила в
дружеството. Работила съм преди на такава длъжност, продавала съм храни и
закуски, издавала съм касови бонове, мога да работя на касов апарат…“, което
опровергава посоченото в декларацията по чл. 402, че се намира в заведението,
за да се обучава да „обслужва клиенти на касов апарат“.
От изложените следва, че в случая следва да се
установи престация на труд, за която не е сключен трудов договор към момента на
проверката.
С оглед
изложеното, настоящата инстанция намира, че решението на районния съд е
валидно, допустимо, но постановено при неправилно прилагане на закона, тъй като
в случая е доказано безспорно нарушението. От това следва, че решението на
районния съд следва да бъде отменено, а оспореното наказателно постановление
бъде потвърдено.
Съобразно
изхода на делото и направеното своевременно искане за разноски от страна на касатора,
такива следва да му бъдат присъдени на основание чл. 27е от Наредбата за
заплащането на правната помощ, във вр. чл. 63д, ал. 4 във вр. с ал. 5 от ЗАНН,
в размер на 160 лева за двете инстанции.
По изложените
съображения и на основание чл. 221, ал. 2, предл. второ от АПК съдът
РЕШИ:
ОТМЕНЯ Решение
№ 21/21.04.2023 г., постановено по АНД № 20235240200039 по описа за 2023 г. на
Районен съд – Пещера, като ВМЕСТО НЕГО ПОСТАНОВЯВА:
ПОТВЪРЖДАВА Наказателно
постановление № 13-2200442/03.02.2023 г. на Директора на Дирекция „Инспекция по
труда“ – Пазарджик, с което на „Ланико“ ЕООД, ЕИК ********* е наложено
административно наказание имуществена санкция в размер на 1 500 лева.
ОСЪЖДА
„Ланико“ ЕООД, ЕИК
********* да заплати на Дирекция
„Инспекция по труда“ гр. Пазарджик сумата в размер на 160 лв. (сто и шестдесет
лева) разноски по делото за юрисконсултско възнаграждение.
Решението е
окончателно.
Председател: (П)
Членове:
1. (П)
2.
(П)