Решение по дело №79/2023 на Административен съд - Видин

Производството е по реда на чл.145 и следващите от АПК, във връзка с чл.193, ал.4 от Закона за устройство на територията (ЗУТ) и чл.67, ал.2 от Закона за енергетиката (ЗЕ).

Образувано е по жалба на „Електроразпределителни мрежи Запад“ ЕООД, гр. София, против Заповед № РД-02-11-183/14.02.2023 г. на кмет на община Видин, с която е учредено за изграждане на обект „Външно електрозахранване с кабел НН на обект“ четириетажна жилищно-търговска сграда в ПИ 10971.505.712, гр. Видин“, да се извърши в полза на ПИ 10971.505.712 по КК на гр. Видин, с адрес: гр. Видин, ул.“Христо Ботев“ № 18, собственост на В.М.А., а в тежест на ПИ с идентификатор 10971.505.377 по КК на гр.Видин, ул.“Владикина“ - 73 м, сервитут 153,30 кв.м., представляващ общинска публична собственост в урбанизирана територия, НТП за второстепенна улица, както и правото на прокарване да се впише в имотния регистър по партидата на двата имота.

В жалбата се развиват доводи за незаконосъобразност на обжалвания административен акт. Сочи се, че в нея липсва титуляр, какво се учредява и дали то е възмездно или безвъзмездно. Сочи се, че са заявили прокарване на подземен електропровод, но произнасянето не е в този смисъл. Иска да бъде отменена заповед № РД-02-11-183/14.02.2023 г. на кмет на община Видин.

Ответникът кмет на община Видин, чрез процесуалния си представител прави възражение за недопустимост на жалбата, поради липса на правен интерес на жалбоподателя и иска прекратяване на производството. При условията на евентуалност оспорва жалбата и моли да бъде оставен в сила обжалвания административен акт. Претендират се направените в производството съдебни разноски.

Заинтересованата страна В.М.А. поддържа направеното възражение за недопустимост на жалбата, поради липса на правен интерес на жалбоподателя и иска прекратяване на производството. При условията на евентуалност оспорва жалбата и моли да бъде оставен в сила обжалвания административен акт. Претендират се направените в производството съдебни разноски.

Заинтересованата страна Община Видин не взема становище.

Съдът, след като обсъди доводите на страните и прецени събраните и приети по делото писмени доказателства, приема за установена следната фактическа обстановка: жалбоподателят „Електроразпределителни мрежи Запад“ АД, с предходно наименование „ЧЕЗ Разпределение България“ АД, е енергийно предприятие по смисъла на §.1, т.24 от Закон за енергетиката и е електроразпределително дружество, което се установява от справка в ТРРЮЛНЦ по ЕИК ********* и приложената лицензия за разпределение на електрическа енергия № Л-135-07/13.08.2004 г. на ДКЕВР (л.18).

С договор от 08.07.2022 г. за присъединяване на обекти и клиенти към разпределителната електрическа мрежа на „Електроразпределителни мрежи Запад“ АД, заинтересованата страна В.М.А., собственик на четириетажна жилищно-търговска сграда с идентификатор 10971.505.712, се е споразумял за присъединяването му към електроразпределителната мрежа на  жалбоподателя.

На това основание, както и поради обстоятелството, че за изпълнение на договора с А. се налага да се прокара отклонение от общите мрежи и съоръжения на техническата инфраструктура през общински поземлен имот (улица), със заявление вх.№ ТР-05-АУ-14-3/31.01.2023 г. жалбоподателят поискал от община Видин да му бъде разрешено еднократно право на прокарване за изграждане (полагане) на кабел ниско напрежение в изкоп през ПИ общинска собственост № 10971.505.377 и № 10971.505.376, съгласно приложен проект за външно ел.захранване за четириетажна жилищно-търговска сграда с идентификатор 10971.505.712 по КК на гр. Видин (собственост на А.). Към заявлението е приложен Работен проект.

Със заповед № РД-02-11-183/14.02.2023 г. кметът на община Видин, произнасяйки се по постъпилото заявление, на основание чл.193, ал.4 от ЗУТ, във връзка с чл.67, ал.2 от ЗЕ, е учредил в полза на ПИ 10971.505.712 (имотът на А.) нещо, което не е конкретизирал с използвания от закона термин, но съобразно посоченото правно основание следва, че е право на прокарване. Сервитутът е в тежест на имот - публична общинска собственост, с идентификатор № 10971.505.377 (единият от посочените в заявлението), а именно ул.“Владикина“. За другия посочен в заявлението имот с идентификатор № 10971.505.376, не се е произнесъл.

Заявителят е уведомен за издадената заповед от кмета на Община Видин, който останал недоволен от постановения акт и го обжалвал пред Административен съд Видин.

Други приложени документи, свързани с административната преписка по постъпилото заявление, не са приложени по делото, въпреки дадените указания за окомплектоване на преписката.

При така установените факти съдът достигна до следните правни изводи: жалбата е процесуално допустима, като подадена от надлежна страна, участник в административното производство и в срока по чл.149, ал.1 от АПК.

Възражението за липса на правен интерес е неоснователно, тъй като именно жалбоподателят по настоящето дело е инициирал административното производство със своето заявление вх.№ ТР-05-АУ-14-3/31.01.2023 г. Обжалваната заповед е крайният акт на административния орган въз основа на подаденото от оспорващия заявление. След като заявителят не е доволен от крайния административен акт, който не е създал търсените от него благоприятни правни последици, той е активно легитимиран да инициира съдебно обжалване, като подаде жалба срещу индивидуалния административен акт, издаден по негова инициатива.

Разгледана по същество, след проверка на административния акт съгласно чл.168, ал.1 от АПК, във връзка с чл.146 от АПК, жалбата е основателна.

Атакуваният в настоящето производство административен акт е издаден във връзка с направено искане от жалбоподателя до община Видин, за учредяване на еднократно право на прокарване за изграждане (полагане) на кабел ниско напрежение в изкоп през ПИ общинска собственост № 10971.505.377 и № 10971.505.376, за обслужване на сграда -частна собственост с идентификатор 10971.505.712.

Съгласно разпоредбата на чл.193, ал.4 от ЗУТ правото на прокарване на отклонение през общинските имоти е допустимо само когато друго техническо решение е явно икономически нецелесъобразно. За това и „Електроразпределителни мрежи Запад“ АД, за да присъединят ПИ № 10971.505.712 на А. към своята електроразпределителна мрежа, са сезирали кмета на Община Видин със заявлението, инициирало административното производство, приключило с процесната заповед. Това, което са поискали, е да прокопаят канал през улицата, която представлява публична общинска собственост, с цел да положат в този канал кабел, който достигайки пред имота на А., ще премине във външно ел.захранване на имота му.

Независимо, че не е обяснено в бланката на заявлението по този начин, горното следва от разпоредбите на ЗУТ и се очаква, че произнасянето на кмета на общината ще е в резултат от професионалното становище на служителите му в съответната област.

Вместо да съобрази законовите разпоредби кметът се е произнесъл със заповед, с която учредява сервитут в полза на поземления имот на заинтересованата страна А., който обаче не е сезирал кмета с такова искане или поне от представената по делото преписка не е видно да е правил това.

Същевременно, дори и А. да е сезирал кмета, то при условията на чл.193, ал.7 и ал.8 от ЗУТ, не е възможно без авансово да заплати определената цена, да бъде издадена заповед за учредяване на сервитут.

Безвъзмездното използване на улици, тротоари и друга инфраструктура – публична собственост е уредено в чл.67, ал.2 от ЗЕ и се отнася само и единствено за лицата, които изграждат или експлоатират енергийните обекти. В случая това е жалбоподателят „Електроразпределителни мрежи Запад“ АД. Това е и причината, поради която той е инициирал административното производство за придобиване на сервитут.

Всички тези законови разпоредби са пренебрегнати и в полза на физическо лице е учреден сервитут, за който в съдебно заседание е направено изявление, че е безвъзмезден. Но нито е възможно той да бъде безвъзмезден за физическите лица, нито е възможно да им се учредява нещо, което не са искали, а е поискано от друг правен субект.

Отделен е въпроса, че ПИ не може да е титуляр, както в случая е направено, тъй като той не е субект на правото. Неговият собственик В.М.А. би могъл да бъде титуляр, ако беше и заявител.

По отношение атрибутите на обжалваната заповед, следва да се има предвид, че тя дори формално не отговаря на изискванията на чл.59, ал.2, т.3, т.4, т.5 и т.6 от АПК, тъй като:

- не е посочен адресат на АА - дали това е заявителят, а в случая жалбоподател или заинтересована страна А., по повод на чиито ПИ е образувано административното производство – нарушение на чл.59, ал.2, т.3 от АПК;

- не са посочени фактическите и правните основания за издаване на акта или те си противоречат, тъй като при посочената фактическа обстановка в заповедта, следва титулярът на сервитута да е „Електроразпределителни мрежи Запад“ АД, а не да е ПИ, както следва от диспозитива на заповедта; следва да е ясно дали ще се извърши полагането на кабела в канал, както е поискано в заявлението или както е посочено в заповедта – външно окабеляване, за което не е посочено от къде ще се прекара, тъй като въпросът е под улицата ли ще върви кабела или над нея във въздуха, както следва от заповедта - нарушение на чл.59, ал.2, т.4 от АПК;

- начин и срок за учредяване на сервитута изобщо липсват и изявлението на процесуалния представител на ответника, че като не е посочено значи е безсрочно, не следва нито закона, нито от житейската логика - нарушение на чл.59, ал.2, т.5 от АПК;

- липсва разпореждане относно разноските, което е задължителен атрибут, още повече, че в случая ЗУТ изключва безвъзмездност, независимо от изявлението на процесуалния представител на административния орган, че това е „логично“. Ако за органа е логично, то за чл.193, ал.8 от ЗУТ е недопустимо и е нарушение на чл.59, ал.2, т.6 от АПК.

При това положение, се оказва, че ответният орган е издал един незаконосъобразен акт, в полза на поземлен имот, вместо в полза на субект на правото.

Изложените по-горе нарушения са тежки пороци на формата и съдържанието на обжалвания административен акт, предвид което и жалбата срещу него се явява основателна и следва да бъде уважена.

Поради липсата на своевременна претенция за направени разноски от страна на оспорващия съдът не следва да се произнася по този въпрос.

Воден от горните мотиви и на основание чл.172, ал.2 от АПК, съдът

 

Р Е Ш И:

 

ОТМЕНЯ заповед № РД-02-11-183/14.02.2023 г. на кмет на община Видин, с която е учредено за изграждане на обект „Външно електрозахранване с кабел НН на обект“ четириетажна жилищно-търговска сграда в ПИ 10971.505.712, гр. Видин“, да се извърши в полза на ПИ 10971.505.712 по КК на гр.Видин, с адрес: гр. Видин, ул.“Христо Ботев“ № 18, собственост на В.М.А., а в тежест на ПИ с идентификатор 10971.505.377 по КК на гр.Видин, ул.“Владикина“ -73 м, сервитут 153,30 кв.м., представляващ общинска публична собственост в урбанизирана територия, НТП за второстепенна улица, както и правото на прокарване да се впише в имотния регистър по партидата на двата имота, като незаконосъобразна.

Решението е постановено при участието на заинтересованите страни В.М.А. ***.

Решението подлежи на обжалване пред Върховен административен съд, в четиринадесет дневен срок от съобщаването му на страните.

 

Съдия: