Р Е Ш Е Н И Е
Номер Година
08.01.2021 Град Стара
Загора
В И М Е Т О
Н А Н А Р О Д А
Старозагорски
районен съд Първи граждански състав
На петнадесети декември Година
две хиляди и двадесета
В публичното заседание в следния състав
Председател:
Генчо Атанасов
Членове:
Секретар Живка Димитрова
Прокурор
като разгледа докладваното от съдията Атанасов
гражданско дело номер 5987 по описа за 2019 година.
Предявен е иск с правно основание
чл.415, ал.1, т.2 от ГПК.
Ищецът „ВОДОСНАБДЯВАНЕ И КАНАЛИЗАЦИЯ” ЕООД, гр. Стара твърди в исковата си
молба, че е открита партида с № 72335 в ЕООД "Водоснабдяване и
канализация" на адрес в гр. Стара Загора, ул. „...” № 14 А на името на М.Г.Л..
С ползването на съответните услуги между експлоатационното предприятие и
потребителя възниквали договорни отношения, по силата на които ЕООД “ВиК” се
задължава да доставя питейна вода и да отвежда отпадъчната такава до и от имота
на абоната, а той се задължавал да заплаща консумираната и отчетената от
инкасатора вода през месеца, следващ този на засичането. За това свое
задължение абонатите били уведомени по надлежния ред от инкасаторите. При
закъснения се начислявали лихви съгласно чл. 40, ал. 1 от Наредба № 4 от
14.09.2004 г. за условията и реда за присъединяване на потребителите и за
ползване на водоснабдителните и канализационните системи. Ответникът М.Г.Л.
имал неизплатени в срок задължения към дружеството, в размер на 211,29 лева, произтичащи от предоставени ВиК услуги, за които в периода 01.08.2014г. до
01.02.2016г. били издадени квитанции, както и лихви за забавено плащане в размер на 29,55 лева
за период от 01.08.2014г. до 30.01.2017г. За този период било извършвано ежемесечно начисляване на потребените
количества вода в имота на ответника, находящ се в гр. Стара Загора, ул. „..."
№ 14 А, с изключение на зимните месеци, когато водомерът в имота следвало да
бъде зазимен. За отчетените количествата доставена и отведена вода били
издадени платежни документи -квитанции. Срокът за заплащането им бил 30 дни от датата на издаване на документа
/задължение регламентирано в Общите условия за предоставяне на ВиК, услуги на
потребителите чл. 33. ал. 2 от действащите ОУ и чл. 31. ал. 2- стара редакция
на ОУ в сила до 27.09.2014г. вр. с чл. 40 от Наредба № 4/ 2004г. за условията и
реда за присъединяване на потребителите и за ползване на водоснабдителните и
канализационните системи/. В процесния случай за количеството доставена и
отведена вода за имота на потребителя били издадени 9 бр. квитанции, сумите, по
които не са заплатени. Срещу М.Г.Л. *** от страна на ищцовото дружество ЕООД „Водоснабдяване
и канализация" - гр. Стара Загора било подадено заявление по реда на чл.
410 от ГПК и издадена заповед за изпълнение на парично задължение № 642 от 15.02.2017 г. по ч.гр.д. № 870/ 2017г. по
описа на Районен съд - Стара Загора, с която на длъжника било разпоредено да
заплати на ЕООД „Водоснабдяване и канализация” - гр. Стара Загора както следва:
211,29 лева за главница; 29,55 лева лихва върху тази сума за периода от
01.08.2014г. до 30.01.2017г.; законната лихва от 10.02.2017г. до окончателното заплащане
на сумата 25 лева разноски по делото, включващи платената държавна такса.
Издадената заповед била връчена на длъжника по реда на чл.47, ал. 5 от ГПК.
Моли съда да признае за установено по отношение на ответника М.Г.Л., че му дължи сумата 211,29
лева, произтичащи от предоставени ВиК услуги, за които в
периода 01.08.2014г. до 01.02.2016г. са издадени квитанции, ведно със законната
лихва от датата на подаване на заявлението 10.02.2017г; до окончателното
заплащане на сумата, както и лихви за забавено плащане в размер на 29,55 лева за
период от 01.08.2014г. до 30.01.2017г., претендирана
на основание чл. 40. ал. 1 от Наредба № 4 от 14.09.2004 г. за условията и реда
за присъединяване на потребителите и за ползване па водоснабдителните и канализационните
системи, въз основа на приложен лихвен лист-извлечение от сметките и компютърни
извлечения за неплатени квитанции, както и да осъди ответника да му заплати
направените по ч.гр.д. 870/ 2017г. по описа па Районен съд - Стара Загора,
разноски в размер на 25 лева
включващи платена държавна такса. Моли да му бъдат присъдени и направените по делото разноски.
Ответникът М.Г.Л., чрез назначения му чрез назначения му особен
представител – адв.Г.С., в който сочи, че за процесните години било ясно по
какъв начин ищецът е извършвал отчитането на изразходваното количество вода в
отсъствие на длъжника. Счита, че ищецът имал в подобни случаи единствената възможност своевременно и в
най-кратък период от време да спира водоподаването на подобни свои клиенти,
след като можел по всяко време да констатира закъснение в плащането, независимо
отсъствието на последните от домовете им. При завеждане на делото имало
приложени лихвен лист и квитанции за отчетените количества вода, „изразходвани“ от водомера на
ответника за близо две години. Отново възниквал въпроса – това само санкция ли
е за него, защото сочените количества вода били различни по обем и стойност,
което значело, че достъп до водомера е бил възможен, а от там и спирането на
водоподаването също.
Съдът, като прецени събраните по
делото доказателства и обсъди доводите на страните, намери за установено
следното:
Предявен е иск по чл.415, ал.1, т.2
от ГПК, който представлява специален положителен установителен иск с предмет съдебно
установяване, че вземането на кредитора
съществува, т.е. че присъдената със заповедта за изпълнение сума се
дължи. По този иск кредиторът следва да докаже факта, от който вземането му
произтича, а длъжникът – възраженията си срещу вземането.
Видно от приложеното
ч.гр.д.№ 870/2017 г. по описа на Старозагорския районен съд, съдът е издал заповед за изпълнение на
парично задължение по чл.410 ГПК № 642/15.02.2017 г. за сумата 211,29 лева за главница
от неизпълнено задължение по договор за доставка на питейна вода и отвеждане на
канална вода за периода
от 01.08.2014 г. до 01.02.2016 г.
по партида № 72335, с 29,55 лева
лихва за забава за периода от 01.08.2014 г. до 30.01.2017 г. и законната лихва
от 10.02.2017 г. до изплащане на вземането. Заповедният съд е приел, че съобщението е връчено на
длъжника при условията на чл.47, ал.5 ГПК и е дал указания за предявяване на
установителен иск, като в срока по чл.415, ал.4 от ГПК е подадена настоящата
искова молба.
Ищецът „ВОДОСНАБДЯВАНЕ
И КАНАЛИЗАЦИЯ ЕООД, гр.Стара Загора претендира вземане по договор за доставка
на питейна вода и отвеждане на канална вода за периода от 01.08.2014 г. до
01.02.2016 г. По делото е представен лихвен лист за абонат 151450 с описани 9 бр. квитанции, в който лист като
титуляр на партидата е посочен ответникът М.Г.Л.. По делото са представени и отделните
квитанции, издадени на абоната М.Г.Л. за горепосочения период за имот в
гр.Стара Загора, ул.“...“ 14, както и разпечатка от електронното досие на
абоната. Представен е и споразумителен протокол между страните от 21.01.2015
г., в който ответникът е признал задължение към ищеца в размер на 951,12 лв. за
доставена питейна и отведена канална вода за периода 01.12.2011 г. – 01.01.2015
г. за имот в гр.Стара Загора, ул.“...“
14А. С оглед на това съдът приема, че между страните в настоящото производство
е съществувало твърдяното от ищеца договорно правоотношение за доставка на
питейна и отвеждане на канална вода.
Съдържанието на спорното материално правоотношение е уредено в Наредба № 4
от 14.09.2004 г. за условията и реда за присъединяване на потребителите и за
ползване на водоснабдителните и канализационните системи и в представените по
делото Общи условия за предоставяне на ВиК услуги на потребителите. Съгласно
чл.32, ал.1 от Наредба № 4/2014 г. В и К услугите се заплащат въз основа на
измереното количество изразходвана вода от водоснабдителната система на
оператора, отчетено чрез монтираните водомери на всяко водопроводно отклонение.
От заключението на назначената по делото съдебно-счетоводна експертиза се
установява, че при ищеца съществуват данни за открита партида № 072335 на името
на М.Г.Л. за обект с адрес: ***. За периода от 01.08.2014 г. до 01.02.2016 г. ищцовото
дружество е издало 9 квитанции на името на ответника, общото задължение по
които е в размер на 269,68 лв. По тези квитанции са извършени плащания в размер
на 58,39 лв. и незаплатеният остатък е в размер на 211,29 лв. Съдът възприема
експертното заключение, тъй като същото е обосновано, незаинтересовано и не
противоречи на останалите доказателства по делото.
С оглед на така събраните доказателства съдът намира за установено
наличието на неизпълнено задължение на ответника към ищеца по договор за
доставка на питейна вода и отвеждане на канална вода в размер на 211,29лева.
Експертното заключение по делото не е установило нередовност на счетоводните
записвания на ищцовото дружество досежно дължимите от ответника суми за
доставена питейна и отведена канална вода за периода от 01.08.2014 г. до
01.02.2016 г., поради което на основание чл.182 ГПК тези записвания могат да се
ползват като доказателство в полза на съставителя.
Съгласно разпоредбата на чл.86 от ЗЗД, към която препраща чл. 40, ал. 1 от
Наредба № 4 от 14.09.2004 г. за условията и реда за присъединяване на
потребителите и за ползване на водоснабдителните и канализационните системи,
при неизпълнение на парично задължение длъжникът дължи обезщетение в размер на
законната лихва от деня на забавата. От заключението на съдебно-счетоводната
експертиза по делото се установява, че дължимата лихва, начислена от изтичане
на 30-дневния срок по чл.31, ал.2 от Общите условия от датата на фактуриране по
всяка една фактура до 30.01.2017 г. е в размер на 29,55 лева. С оглед на това
съдът намира за установено наличието на неизпълнено задължение на ответника към
ищеца за заплащане на лихва за забава в установения от експертизата размер.
Гореизложеното налага извода, че предявеният иск по чл.415, ал.1, т.2 от ГПК е основателен и следва да бъде уважен, като се признае за установено по
отношение на ответника съществуването на вземането на ищеца за сумата 211,29
лева за главница от неизпълнено задължение по договор за доставка на питейна
вода и отвеждане на канална вода за периода
от 01.08.2014 г. до 01.02.2016 г.
по партида № 72335, за обект с адрес: гр.Стара Загора, ул.“...“ 14А, с 29,55 лева лихва за забава за периода от
01.08.2014 г. до 30.01.2017 г. и законната лихва от 10.02.2017 г. до изплащане
на вземането, присъдени със заповед за изпълнение на парично задължение по
чл.410 ГПК № 642/15.02.2017 г. по ч.гр.д.№ 870/2017 г. по описа на
Старозагорския районен съд.
На основание чл.78, ал.1 от ГПК,
вр. с т.11г от Тълкувателно решение № 4/18.06.2014 г. на ВКС по тълк. д. №
4/2013 г., ОСГТК ответникът дължи на ищеца направените разноски в заповедното
производство в размер на 25 лв., представляващи държавна такса, и в исковото
производство - в размер на 625 лв., представляващи държавна такса, адвокатско възнаграждение,
възнаграждение на вещо лице и възнаграждение на особен представител.
Мотивиран от горното, съдът
Р
Е Ш И :
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО по отношение на М.Г.Л. *** съществуването на
вземането на „ВОДОСНАБДЯВАНЕ И КАНАЛИЗАЦИЯ ЕООД, гр.Стара Загора, ул. „Христо
Ботев“ 62, ЕИК *********, представлявано от Румен Тенев Райков, за сумата 211,29
лева за главница от неизпълнено задължение по договор за доставка на питейна
вода и отвеждане на канална вода
за периода от
01.08.2014 г. до 01.02.2016 г. по партида № 72335, за обект с адрес:
гр.Стара Загора, ул.“...“ 14А, с 29,55 лева
лихва за забава за периода от 01.08.2014 г. до 30.01.2017 г. и законната лихва
от 10.02.2017 г. до изплащане на вземането, присъдени със заповед за изпълнение
на парично задължение по чл.410 ГПК № 642/15.02.2017 г. по ч.гр.д.№ 870/2017 г.
по описа на Старозагорския районен съд.
ОСЪЖДА М.Г.Л. *** да заплати
на „ВОДОСНАБДЯВАНЕ И КАНАЛИЗАЦИЯ ЕООД, гр.Стара Загора, ул.Христо Ботев 62, ЕИК
*********, представлявано от Румен Тенев Райков, сумата 25 лева, представляваща
разноски в заповедното производство, както и сумата 625 лева, представляваща
разноски в исковото производство.
Решението може да се обжалва в двуседмичен срок от връчването му пред
Старозагорския окръжен съд.
РАЙОНЕН СЪДИЯ :