НОХД № 1834/2010 год.
МОТИВИ:
Обвинението е против подсъдимия Р.Б.П. ***, за престъпление по
чл.316 от НК във връзка с чл.308 ал.2 и във вр. с ал.1 от НК за това, че на
01.04.2010г. в сектор „ПП-КАТ” при ОД на МВР Пазарджик съзнателно се ползвал от
неистински официален документ- свидетелство за завършено основно образование с
рег.№2707-49/18.06.2007г., серия Б-07 №073824 на 140 СОУ „Иван Богоров”
гр.София с частна заверка “вярно с оригинала”, като от него за самото съставяне не може да се търси наказателна отговорност.
Подсъдимият не се
явява лично в съдебно заседание, производството е проведено в негово отсъствие.
Служебно назначения защитник пледира за осъдителна присъда с приложението на
чл.55 от НК.
Прокурора поддържа обвинението, като пледира
за осъдителна присъда.
Пазарджишкият районен съд, като обсъди
събраните по делото доказателства, по отделно и в съвкупност, при спазване разпоредбата на чл.301 от НПК, прие за установено от фактическа страна следното:
Подсъдимият Р.П. не е
имал завършено основно образование и
никога не се обучавал в 140 СОУ „Иван Богоров” гр.София , като не му е издавано и
свидетелство за завършено основно образование.
През 2010г. той решил да се запише на курс за
придобиване на шофьорска правоспособност и отишъл в ЕТ „О-91”
с.И общ.С. Там преминал теоретично обучение през периода
25.01.2010г.-04.02.2010г., както и практическо обучение за времето от
07.02.2010г. до 01.03.2010г. и успешно положил изискуемите изпити. След това
той следвало да подаде набор от документи в сектор „КАТ” при ОД-МВР Пазарджик,
за да му бъде издадено свидетелство за управление на моторно превозно средство.
За целта подсъдимият
се снабдил
с неистинско свидетелство за основно образование с
рег.№2707-49/18.06.2007г., серия Б-07 №073824, на което било отразено, че е
издадено от 140 СОУ „Иван Богоров” гр.София на негово име.
Подс. П. подготвил необходимият набор от документи за
издаване на СУМПС и на 01.04.2010г. се явил в сектор „ПП-КАТ” при ОД на МВР
Пазарджик. На тази дата като системен оператор в сектора работела свид. М.В.. Подс. П. попълнил заявлението за издаване на СУМПС и
собственоръчно се подписал на него. Той представил неистинското свидетелство с
№2707-49/18.06.2010г в ксерокопие. В присъствието на свид. В. подс. П. собственоръчно заверил ксерокопието с частна
заверка “Вярно с оригинала” и се подписал. Св. В. приела заявлението,
неистинското видетелство за завършено образование и останалите документи и ги
изпратила в служба „Български документи за самоличност” при ОД-МВР Пазарджик.
На 23.04.2010г. на подс. П. било издадено свидетелство за
управление на моторно превозно средство ведно с контролен талон.
След направено запитване до началника на
РИО – София се установило, че подсъдимият никога не е учил в в 140 СОУ „Иван Богоров” гр.София и няма завършено
основно оброзование.
По
този повод било отпочнато настоящото наказателно производство.
Видно
от заключението на приетата по делото почеркова експертиза, което съдът цени
като обективно, подписът под ръкописния текст „Вярно с оригинала” в свидетелство за завършено основно
образование свидетелство с №2707-49/18.06.2010г. е положен от подс.П..
Гореописаната фактическа
обстановка съдът възприе въз основа на показанията на св.В., заключението на
почерковата експертиза и писмените и веществени доказателства, приети по
делото.
При така изложената и приета за установена фактическа
обстановка от правна страна съдът намира, че подс.П. е осъществил от
обективна и субективна страна признаците на състава на чл.316 от НК във връзка с чл.308
ал.2 и във вр. с ал.1 от НК, като на 01.04.2010г. в сектор „ПП-КАТ” при ОД на МВР Пазарджик съзнателно се
ползвал от неистински официален документ- свидетелство за завършено основно
образование с рег.№2707-49/18.06.2007г., серия Б-07 №073824 на 140 СОУ „Иван
Богоров” гр.София с частна заверка “вярно с оригинала”, като от него за самото съставяне не може да се търси наказателна отговорност.
Подсъдимият е съзнавал
общественоопасния характер на деянието си,
като е имал представи за всички обективни
елементи на конкретния
престъпен състав и е искал настъпването на общественоопасните последици- действал е с пряк умисъл.
При определяне вида и размера на
наказанието, което следва да се наложи на подсъдимия съдът взе
предвид разпоредбите на чл.36 от НК относно целите на наказанието и на чл.54 от НК относно неговата индивидуализация.
Съдът отчете завишената степен на обществена опасност на конкретното деяние, в резултат на
което се засяга драстично документооборотът,
т.к. посредством използването на документът е било издадено СУМПС и е създадена възможност
да се афишира придобита правоспособност
за една високорискова дейност, каквато е шофирането.
Съдът прецени и обществената
опасност на подсъдимия, която е сравнително ниска, т.к. той не е
осъждан, не е криминално проявен и има
позитивни характеристични данни
по местоживеене, а настоящото деяние е инцидентно в неговия живот.
Подбудите за извършване на престъплението се коренят в личността на подсъдимия и незачитането на установения в
страната правов ред.
Като смекчаващи наказателната
отговорност обстоятелства за подсъдимия съдът отчете чистото съдебно минало, добрите
характеристични данни и младежката възраст на дееца. Отегчаващо обстоятелство е
фактът, че в резултат на това се е стигнало до издаване на СУМПС.
При тази данни и като съобрази
наличните смекчаващи и отегчаващи отговорността обстоятелства, съобразно относителната им тежест, съдът намери, че за
постигане целите на наказанието подс.П. следва да бъде осъден на шест
месеца лишаване от свобода, което е съответно
на тежестта на извършеното.
С оглед данните за личността
на подсъдимия и
преди всичко чистото му съдебно минало съдът прецени, че предимно за неговото поправяне и превъзпитаване не е
наложително ефективно изтърпяване на така наложеното му наказание ЛС , с оглед
на което и на основание чл.66 ал.1 от НК
отложи изтърпяването му за изпитателен срок от три години.
На основание чл. 53, ал.2, буква
Б от НК съдът постанови придобитото чрез престъплението СУМПС № *********,
издадено на 23.04.2010г. , ведно с контролен талон към него № 3396676, издадени
от ОД на МВР-Пазарджик на името на подсъдимия да се отнемат в полза на
държавата и поради липсата на икономическа стойност да се унищожат.
На основание чл. 189, ал.3 от НПК в тежест на подс.П. се възложи да
заплати в полза на държавата сторените
по делото разноски, като 60 лв., платими
по сметка на ОД на МВР-Пазарджик, а 15 лв. платими по сметка на ПРС.
По изложените съображения съдът постанови
присъдата си.
РАЙОНЕН СЪДИЯ :