№ 498
гр. Варна, 20.04.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – ВАРНА, V СЪСТАВ, в публично заседание на
четвърти април през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:
Председател:Галина Чавдарова
Членове:Радостин Г. Петров
Ралица Ц. Райкова
при участието на секретаря Жасмина Ив. Райкова
като разгледа докладваното от Ралица Ц. Райкова Въззивно гражданско дело
№ 20233100500439 по описа за 2023 година
за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 258 и сл. ГПК.
Образувано е по въззивна жалба вх. № 89219 /23.12.2022г., подадена от “Дженерали
Застраховане“ АД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление: гр. София, бул.
„Княз Ал. Дондуков“ No 68, представлявано заедно от Н.И.С. и Р. Ц.Д., срещу решение №
3680 / 28.11.2022г., постановено по гр.д. № 8419 / 2022г. на ВРС, 43 с-в, В ЧАСТТА за
горницата над 295,63 лв / двеста деветдесет и пет лева и шестдесет и три стотинки/ до
присъдените 790 лв. /седемстотин и деветдесет лева/, представляваща обезщетение за
имуществени вреди нанесени на собствения на ищцата Г. Б. К., ЕГН **********, с адрес:
*********************, лек автомобил „******“, рег. № *******, при застрахователно
събитие - ПТП, възникнало на 24.03.2022 г., в гр. Варна, по вина на водача на л.а. „*****“,
рег. № *****, застрахован при ответника по договор за застраховка „Гражданска
отговорност“, ведно със законната лихва считано от датата на подаване на исковата молба –
29.06.2022 г. до окончателното изплащане.
В жалбата се излага, че решението е неправилно и необосновано и постановено при
нарушение на процесуалния закон. Твърди, че предвид неправилното и необосновано
заключение на вещото лице по приетата САТЕ, съдът е достигнал до неправилен и
необоснован извод, че дължимата сума за обезщетение е в размер на 790 лв. Сочи, че
своевременно е оспорил заключението, като е отправил искането, което съдът неправилно
не бил уважил. Излага, че вещото лице не било представило информация каква би била
1
стойността на ремонта без включването на сервизи със сертификат ISO и не се било
съобразило с Наредба № 24 от 8 март 2006 г., която изрично описва начина за определяне на
стойността на вредите при настъпило застрахователно събитие по застраховка гражданска
отговорност. Вещото лице не е предоставило и информация за цените предлагани от поне
три независими източника при определянето на средната пазарна стойност на боята, както и
за тас, заден, десен. При извършване на проверка по отношение на стойността на тасовете за
„******" в интернет се установявали цени много под определено от вещото лице като
средна стойност и то за 4 бр. тасове. При липса на възможност за определянето на цената за
ремонт на дадено МПС по средни пазарни цени, вещото лице е следвало да приложи
Наредба № 24 от 8 март 2006г. Твърди, че е неправилно възприетото от първоинстанционния
съд становище, което приповтаряло заключението по САТЕ, че автомобил на 12 години към
датата на увреждането следва да бъде отремонтиран с нови оригинални авточасти,
доставени от официален сервиз на марката. Счита, че предвид периода на експлоатация на
МПС и с оглед законовите разпоредби няма пречка при отстраняване на вредите да бъдат
вложени части - втора употреба, като определената по този начин цена на ремонта на МПС
да бъде съобразена /наред с останалите допустими варианти/ при определяне действителната
стойност на вредата. Излага подробна аргументация по отношение на определяне на
стойността на вредата. Отправя доказателствено искане – да бъде допусната повторна
съдебно-автотехническа експертиза, по която вещо лице автоексперт да отговори на
задачите поставени в отговора на исковата молба, а именно да определи размера на средната
пазарна цена за ремонт на процесното МПС, към датата на настъпването на събитието, като
представи данни от поне три различни източника. В случай, че данни от поне три различни
източника не са налице, да се определи съгласно Наредба 24 от 2006 г. При определянето на
средната пазарна цена вещото лице следва да използва и предлаганите на пазара цени за
части втора употреба. Претендират се и сторените разноски за двете инстанции, вкл.
юрисконсултско възнаграждение.
В срока по чл. 263, ал.1 ГПК е постъпил отговор на въззивната жалба, с който се
оспорват доводите изложени във въззивната жалба, като се твърди, че решението е
правилно, законосъобразно и обосновано, постановено при спазване на материалните и
процесуалните разпоредби. Сочи, че съобразно трайната съдебна практика, при определяне
размера на дължимото се застрахователно обезщетение съгласно разпоредбата на чл. 386,
ал. 2 КЗ - обезщетението следва да е равно на действително претьрпяните вреди към деня на
настъпване на застрахователното събитие.Затова при съдебно предявена претенция за
заплащане на застрахователно обезщетение, в хода на която липсват данни за реално
извършен ремонт и доказателства за осъществени разходи, не е предложено отремонтиране
в доверен сервиз, съдът следва да определи застрахователно обезщетение по действителната
стойност на вредата към момента на настъпване на застрахователното събитие съгласно чл.
386, ал. 2 КЗ, като ползва заключение на вещо лице, без да е обвързан при кредитирането му
да проверява дали не се надвишават минималните размери по Методиката към Наредба №
24/08.03.2006 г. на КФН. Тази методика е от значение при определяне обезщетението от
самия застраховател, евентуално Гаранционен фонд, но не може да бъде обвързваща по
2
отношение на съда, който прилагайки разпоредбите на КЗ, в частност чл. 400 и чл. 386 КЗ,
следва да съобрази Методиката само като минимални стойности, но да определи
обезщетението в размер на среднопазарната стойност на ремонта. Твърди, че ответникът не
е формулирал своевременно поставените въпроси към вещото лице, като отделно и вещото
лице било отговорило пълно и ясно на поставените в молбата, депозирана преди осз въпроси
на ответника. Сочи, че ответникът не бил обосновал надлежно предпоставките по чл. 201 от
ГПК, за да се допусне повторна експертиза и пъвроинстанционният съд правилно е оставил
без уважение искането на страната. Противопоставя се на искането за допускане на
повторна САТЕ, в условията на евентуалност, ако съдът я допусне, моли да е в състав от три
вещи лица. Моли съда да потвърди решението, както и да му бъдат присъдени разноските
за въззивната инстанция.
В открито съдебно заседание, за въззивника не се явява законен или процесуален
представител, като е депозирано писмено становище преди датата на съдебното заседание, с
което се поддържа депозираната жалба, моли се за отмяна на първоинстанционното
решение в обжалваната част и за присъждане на разноски. Въззиваемата страна се
представлява в открито съдебно заседание от процесуален представител, който оспорва
жалбата и моли да бъде оставена без уважение, претендира разноски при условията на чл. 38
ал. 2 от ЗАдв.
За да се произнесе по подадената въззивна жалба, настоящият състав съобрази
следното:
Първоинстанционното производство пред РС – Варна е образувано по искова молба
на Г. Б. К., ЕГН **********, с адрес: *********************, с която против „Дженерали
застраховане“ АД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление: гр. София, бул.
„Княз А. Дондуков“ № 68, е предявен иск с правно основание чл.432 КЗ, за осъждане на
ответника да заплати на ищеца, след допуснато изменение по реда на чл.214, ал.1 ГПК,
сумата от 790 лева, представляваща обезщетение за имуществени вреди, нанесени на
собствения на ищеца л.а. „******“, рег. № ******, при застрахователно събитие - ПТП,
възникнало на 24.03.2022г., в гр. Варна, по вина на водача на л.а. „*****“, рег. № *****,
застрахован при ответника по договор за застраховка „Гражданска отговорност“, ведно със
законната лихва считано от датата на подаване на исковата молба – 29.06.2022 г. до
окончателното изплащане. Претендират се сторените разноски.
В исковата молба се твърди, че на 24.03.2022 г., в гр. Варна, кв. „Чайка“, на паркинга
пред бл. *, възниква пътнотранспортно произшествие /ПТП/, по вина на водача на лек
автомобил „*****“, рег. № *****, който, при потегляне от паркомясто, удря управлявания
от ищеца лек автомобил „******“, рег. № ******, преминаващ пред него. За настъпилото
произшествие участниците в същото съставят двустранен констативен протокол за ПТП.
Твърди се, че към датата на инцидента, за л.а „*****“ е налице валидна застраховка
„Гражданска отговорност”, сключена с ответника. Последният е уведомен за настъпилото
пътно произшествие, като на автомобила е извършен оглед от застрахователя, при който са
установени увреждания по следните елементи от превозното средство: задна броня, заден
3
десен калник, задна дясна врата, лайсна предна дясна врата, тас заден десен. Твърди, че към
датата на депозиране на исковата молба, застрахователят е изплатил застрахователно
обезщетение в размер на 344,49 лева, което ищецът намира за недостатъчно да покрие
разходите, необходими за възстановяване на автомобила. Заявява, че същите са в размер на
835 лева. При горните доводи настоява за уважаване на предявения иск, като претендира
законната лихва считано от датата на подаване на исковата молба в съда до окончателното
изплащане на обезщетението. Претендира сторените по делото разноски.
В срока по чл. 131 ГПК, ответникът представя отговор на исковата молба, с който
оспорва иска като неоснователен. Поддържа, че за настъпилото застрахователно събитие е
изплатил обезщетение в размер на 344,49 лева, което намира за съответно на вредите,
претърпени от пострадалия. Претедираното от последния обезщетение счита за силно
завишено и несъответстващото на средните пазарни цени за резервни части, материали и
труд, необходими за отстраняване на щетите. По изложените съображения моли за
отхвърляне на иска. Моли и за присъждане на разноски.
Въззивната жалба е подадена в срока по чл.259, ал.1 ГПК, от активно легитимирано
лице, срещу подлежащ на обжалване съдебен акт, процесуално допустима е и отговаря на
останалите съдържателни изисквания на чл.260 и чл. 261 ГПК и следва да бъде разгледана
по същество.
Съгласно чл.269 от ГПК въззивният съд се произнася служебно по валидността на
решението, а по допустимостта - в обжалваната му част. В обхвата на така посочените
въззивни предели, ВОС намира обжалваното решение за валидно и допустимо.
По отношение на неправилността на първоинстанционния съдебен акт, съобразно
разпореждането на чл.269, ал.1 изр.второ ГПК, въззивният съд е ограничен от посочените в
жалбата оплаквания. Релевираните от въззивника такива се свеждат до неправилност на
изводите на съда.
Въззивната жалба разгледана по същество се явява частично основателна, при прието
за установено следното от фактическа и правна страна:
От фактическа страна:
Прието е за безспорно и ненуждаещо се от доказване между страните, че между
собственика на л.а. „*****“, рег. № ***** и ответника е сключена застраховка „Гражданска
отговорност”, валидна към 24.03.2022 г., както и че ответното дружество е заплатило на
ищеца застрахователно обезщетение в размер на 344,49 лв.
Страните не спорят, а и от представения по делото препис от СРМПС част I, издадено
от МВР, се установява, че собственик на л.а. марка „****“, модел „***“, рег. № ******* е
ищецът Г. Б. К..
Отново не е спорно между страните, а и видно от двустранен констативен протокол за
пътнотранспортно произшествие, на 24.03.2022 г., в 13,00 ч., в гр. Варна, кв. „Чайка“, на
паркинга пред бл. *, възниква ПТП между собствения на ищеца лек автомобил, движещ се
направо и потеглящият от паркомясто л.а. „*****“, рег. № *****. В двустранния протокол,
4
съставен от двамата участници в произшествието, са вписани обстоятелствата, нарушенията,
причините и условията за ПТП, като е изготвена и схема на настъпването му. Вследствие на
произшествието и на двата автомобила са нанесени материални щети. Механизмът на
настъпване на ПТП е описан от двамата участници в произшествието, като същите са
подписали протокола. Водачът на л.а. „*****“ е посочил, че е виновен за възникване на
инцидента.
Въз основа уведомление от ищеца, ответното дружество образува преписка по щета
№ *********, извършва оглед и изготвя протокол № 11433- 16481272622/24.03.2022 г.,
както и опис-заключение, от които се установява, че при ПТП са увредени следните
елементи от автомобила на ищеца: задна броня, калник заден десен, врата задна дясна,
лайсна задна врата дясна, тас заден десен. Ответникът изготвя калкулация, видно от която,
общата сума, необходима за възстановяване на автомобила, е в размер на 344,49 лева.
От приетото от първоинстанционния съд заключение по изготвената САТЕ, се
установява, че са налице увреждания по следните елементи от автомобила - задна броня,
калник заден десен, врата задна дясна, лайстна задна врата дясна, тас заден десен. Според
вещото лице, общият размер на необходимата стойност за отстраняване на описаните в
исковата молба щети по автомобила, определена към датата на произшествието, по средни
пазарни цени, при използване на цени за труд предлагани в сервизи отговарящи на
изискванията за качество, съответно непритежаващи такъв сертификат за качество, е в
размер на 1142,35 лв. Средната пазарна цена за труд на сервизи, които не притежават
сертификат за качество ISO е в размер на 17 лв./нормочас. При извършен оглед на
19.10.2022 г. се установява, че автомобилът не е отремонтиран. В проведено по делото
открито съдебно заседание, експертът пояснява, че уврежданията по застрахования
автомобил са вследствие на съприкосновение с приплъзване в странична задна дясна част на
автомобила, с предмет с неправилна форма, какъвто би могъл да бъде външен детайл или
друго превозно средство, поради което е намерено, че е възможно описаните увреждания да
са настъпили при сочения от ищеца механизъм на произшествие.
Пред въззивната инстанция е допуснато провеждането на допълнителна САТЕ,
поради допуснато от първоинстанционния съд процесуално нарушение. Според в.л. инж. М.
стойност на ремонтните дейности е 1085.31 лв., след като са съобразени варианти за нови
части и за алтернативни части, както и отделно за труда –по средна пазарна цена след като
са взети предвид часовата ставка на сервизи, сертифицирани по ISO и такива, които не са
сертифицирани. Вещото лице при изчисляване на стойностите е съобразило поне три
сервиза и поне три източника по отношение на боята. Инж. М. е изчислил и стойността на
ремонтните дейности след прилагане на стойността за труд и материали по Наредба №24 на
сумата от 374.05 лв.
Правни изводи, въз основа на възприетата фактическа обстановка:
Съобразно разпоредбата на чл. 432, ал.1 от КЗ, увреденото лице, спрямо което
застрахованият е отговорен, има право да иска обезщетението пряко от застрахователя по
застраховка „Гражданска отговорност" при спазване на изискванията на чл. 380. В
5
конкретния случай, именно това е и характера на предявения иск – пряк иск на увреденото
лице срещу застрахователя по застраховка „Гражданска отговорност“ на делинквента.
От представените по делото доказателства се установява изпълнението на
изискванията по чл. 380 от КЗ, като дори в случая от страна на застрахователното
дружество – ответник е извършено и плащане на дължимия, според него, размер на
обезщетение.
За успешното провеждане на предявения иск в тежест на ищеца /въззиваема страна в
настоящото производство/, е да установи при условията на пълно и главно доказване:
наличието на валидно застрахователно правоотношение между делинквента и ответника,
настъпване на покрит застрахователен риск в срока на валидност на застрахователната
полица и размера на средствата, необходими за отстраняване на щетите, възникнали в
резултат на събитието. Установяването на твърденията по правоизключващите
отговорността на ответника /въззивник/ обстоятелства се възлагат в негова тежест, а именно,
че размерът на застрахователното обезщетение е този, посочен от ответника.
В рамките на настоящото производство не са спорни обстоятелствата, както и същите
се установяват от доказателствата по делото, че е налице валидно застрахователно
правоотношение между делинквента и ответника по застраховка „Гражданска отговорност“,
настъпване на покрит застрахователен риск в срока на валидност на застрахователната
полица /процесното ПТП, за което вина носи делинквента/, както и че именно в резултат на
процесното ПТП са настъпили щетите, които ищецът твърди и които са констатирани и от
застрахователното дружество –ответник при огледите на увредения автомобил. Спорно в
настоящото производство е по какъв начин следва да се изчисли обезщетението за
настъпилите вреди, респ. общият му размер.
Съобразно чл. 400 от КЗ и съдебната практика по приложението му,
застрахователното обезщетение по договор за имуществена застраховка се определя в
рамките на договорената максимална застрахователна сума, а за възстановителна
застрахователна стойност се смята стойността за възстановяване на имуществото с ново от
същия вид и качество, в това число всички присъщи разходи за доставка, строителство,
монтаж и други, без прилагане на обезценка. При изчисляване размера на обезщетението не
следва да се прилага коефициент за овехтяване. Съгласно императивната правна норма
на чл. 386, ал. 2 от КЗ застрахователят е длъжен да заплати обезщетение равно на размера на
вредата към деня на настъпване на събитието.
В този смисъл и неоснователни са доводите на жалбоподателя, че оценката следва да
се извърши само по цени за алтернативни части и със съобразен процент на овехтяване,
съобразно възрастта на МПС. Застрахователното обезщетение при частично унищожаване
на имущество се съизмерява със средната пазарна стойност на ремонта за отстраняване на
настъпилата вреда, без да се приспадат суми за овехтяване. / в този смисъл решение №
206/03.09.2013г. по т. д. № 107/2011 г. на ВКС, II т. о.; решение № 235/27.12.2013 г. по т. д.
№ 1586/2013 г. на ВКС, II т. о./. В процесния случай, именно частично увреждане на
6
имуществото е налице, а не се касае за „тотална щета“.
Неоснователно е и възражението на въззивника, че оценката следва да се направи
като се приложи Методиката за уреждане на претенции за обезщетение на вреди, причинени
на МПС, въведена с чл. 1, ал. 3 от Наредба № 24/08.03.2006 г. на КФН /отменена, с изкл. на
чл. 15 ал.4 и Приложение 1-6/, която е в сила и при сега действащия КЗ. Съобразно
константната практика на ВКС, методиката се прилага като минимална долна граница в
случаите, когато не са представени надлежни доказателства за извършен ремонт на МПС в
сервиз и за случаите, когато застрахователното обезщетение се определя по експертна
оценка. /решение No 209 от 30.01.2012г. на ВКС по т.д. No 1069 /2010г., II т.о., решение №
165 от 24.09.2013 г. на ВКС по т. д. № 469/2012 г., II т. о. и решение № 235 от 27.12.2013 г.
на ВКС по т. д. № 1586/2013 г., II т. о./ При съдебно предявена претенция определеното
застрахователно обезщетение чрез вещо лице може да надвишава минималната долна
граница по чл. 4, когато не са представени фактури за извършен ремонт на МПС в сервиз, а
размерът на обезщетението е определен от застрахователя в съответствие с Наредба № 24 от
8.03.2008 г. на КФН, какъвто е процесният случай.
С оглед на всичко гореизложено и за възстановителна стойност следва да се приеме
стойността на разходите за материали и труд по средна пазарна цена към момента на
настъпване на застрахователното събитие, без да се прилага коефициент за овехтяване на
увредените части.
По отношение на остойностяване на щетите, съдът намира, че следва при
изчисляване на средната пазарна цена на материалите да се съобрази стойността на
алтернативните/втора употреба части и тази на оригиналните части, като възприеме тяхната
осреднена стойност, без да прилага коефициент на овехтяване, като същото се отнася и до
стойността на боята. В този смисъл и доколкото заключението на инж. М. изслушано и
прието пред въззивната инстанция отговаря на посочените критерии, за разлика от това,
което е възприето от първата инстанция, именно и допълнителното заключение настоящият
състав кредитира, като възприема, че дължимата на ищеца сума е в общ размер на 1085.31
лв. На ищеца са му били изплатени 344,49 лв., поради което и му се дължат 740,82лв. и до
този размер е основателна претенцията му.
С оглед различните изводи на настоящата инстанция от тези на ВРС касателно
размера, обжалваното решение подлежи на частична отмяна, включително в частта за
разноските.
По разноските в производството:
При този изход от спора, разноски се дължат, на двете страни в производството.
Съответно съобразно изхода на спора, на ищеца за първоинстанционното
производство следва да се присъдят 281,32 лв., представляващи разноски за заплатена
държавна такса и възнаграждение за вещо лице, както и 281,32 лв., представляващи
адвокатско възнаграждение по реда на чл. 38 ал.2 от ЗАдв. С решението си ВРС е присъдил
на ищеца сума в размер на 300 лв. за съдебно-деловодни разноски и 300 лв. за адвокатско
7
възнаграждение по реда на чл. 38 ал.2 от ЗАдв., то и за разликата над 281,32лв. и за двете
присъдени суми решението следва да се отмени. На ответника за първа инстанция се дължат
разноски в размер на 9,34 лв., определени съразмерно от юрисконсултско възнаграждение в
определен от съда общ размер от 150 лв.
За въззивната инстанция, общо дължимата на ищеца съразмерно сума за разноски е
360,21 лв., представляваща адвокатско възнаграждение по реда на чл. 38 ал. 2 от ЗАдв., а на
ответника – въззивник - 57,20 лв., представляващи съответна част от разноски за държавна
такса, възнаграждение за вещо лице и юрисконсултско възнаграждение в определен от
съда общ размер от 150 лв.
Водим от горното, съдебният състав,
РЕШИ:
ОТМЕНЯ Решение № 3680 / 28.11.2022г., постановено по гр.д. № 8419 / 2022г. на
ВРС, 43 с-в, В ЧАСТТА за горницата над 740,82лв./ седемстотин и четиридесет лева и
осемдесет и две стотинки/ до присъдените 790 лв. /седемстотин и деветдесет лева/,
представляваща обезщетение за имуществени вреди нанесени на собствения на ищцата Г. Б.
К., ЕГН **********, с адрес: *********************, лек автомобил „******“, рег. №
*******, при застрахователно събитие - ПТП, възникнало на 24.03.2022 г., в гр. Варна, по
вина на водача на л.а. „*****“, рег. № *****, застрахован при ответника по договор за
застраховка „Гражданска отговорност“, ведно със законната лихва считано от датата на
подаване на исковата молба – 29.06.2022 г. до окончателното изплащане, както и в
ЧАСТТА ЗА ПРИСЪДЕНИТЕ В ПОЛЗА НА Г. Б. К., ЕГН **********, с адрес:
*********************, РАЗНОСКИ за размера над 281,32 лв. /двеста осемдесет и един
лева и тридесет и две стотинки/ до присъдените с първоинстанционното решение
300лв./триста лева/, КАКТО И ЗА ПРИСЪДЕНОТО В ПОЛЗА на адв. Р. Р. адвокатско
възнаграждение на основание чл. 38 ал.2 от ЗАдв. за размера над 281,32 лв. /двеста
осемдесет и един лева и тридесет и две стотинки/ до присъдените с първоинстанционното
решение 300лв./триста лева/, като ВМЕСТО НЕГО ПОСТАНОВЯВА:
ОТХВЪРЛЯ предявения от Г. Б. К., ЕГН **********, с адрес:
*********************, срещу “Дженерали Застраховане“ АД, ЕИК *********, със
седалище и адрес на управление: гр. София, бул. „Княз Ал. Дондуков“ No 68,
представлявано заедно от Н.И.С. и Р. Ц.Д., иск с правно основание чл. 432 от КЗ, да бъде
осъден ответникът да заплати на ищцата, сумата над 740,82лв./ седемстотин и
четиридесет лева и осемдесет и две стотинки/ до присъдените от ВРС 790 лв.
/седемстотин и деветдесет лева/, представляваща обезщетение за имуществени вреди
нанесени на собствения на ищцата Г. Б. К., ЕГН **********, с адрес:
*********************, лек автомобил „******“, рег. № *******, при застрахователно
събитие - ПТП, възникнало на 24.03.2022 г., в гр. Варна, по вина на водача на л.а. „*****“,
рег. № *****, застрахован при ответника по договор за застраховка „Гражданска
8
отговорност“, ведно със законната лихва считано от датата на подаване на исковата молба –
29.06.2022 г. до окончателното изплащане, като неоснователен.
ПОТВЪРЖДАВА Решение № 3680 / 28.11.2022г., постановено по гр.д. № 8419 /
2022г. на ВРС, 43 с-в, в останалата обжалвана част.
В останалата необжалвана част първоинстанционното решение е влязло в законна
сила.
ОСЪЖДА Г. Б. К., ЕГН **********, с адрес: *********************, ДА
ЗАПЛАТИ на „Дженерали Застраховане“ АД, ЕИК *********, със седалище и адрес на
управление: гр. София, бул. „Княз Ал. Дондуков“ No 68, сумата от 9,34 лв. / девет лева и
тридесет и четири стотинки/, представляващи сторените от ответника разноски за
юрисконсултско възнаграждение за първа инстанция, както и сумата от 57,20 лв. /петдесет
и седем лева и двадесет стотинки/, представляваща сторените от ответника – въззивник
разноски за заплатени държавна такса, възнаграждение за вещо лице и юрисконсултско
възнаграждение за настоящото въззивно производство, на основание чл. 78 ал.3 от ГПК.
ОСЪЖДА “Дженерали Застраховане“ АД, ЕИК *********, със седалище и адрес на
управление: гр. София, бул. „Княз Ал. Дондуков“ No 68, ДА ЗАПЛАТИ на Адв. Р. В. Р.,
вписан в Адвокатска колегия – Варна с адрес на кантората: ********************, сумата
от 360,21 лв. /триста и шестдесет лева и двадесет и една стотинки/, представляваща
възнаграждение за безплатна адвокатска помощ и защита, осъществена в полза на ищеца –
въззиваема страна Г. Б. К., ЕГН **********, с адрес: *********************, във
въззивното производство, на основание чл.38, ал.2 от Закона за адвокатурата.
Решението не подлежи на касационно обжалване (чл. 280, ал.3, т.1 ГПК).
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
9