№ 922
гр. Варна, 12.07.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – ВАРНА, IV СЪСТАВ, в публично заседание на
шести юни през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:
Председател:Мая Недкова
Членове:Константин Д. Иванов
мл.с. Ивалена Орл. Димитрова
при участието на секретаря Петя П. П.
като разгледа докладваното от Константин Д. Иванов Въззивно гражданско
дело № 20223100500287 по описа за 2022 година
за да се произнесе, съобрази следното:
Производството е по реда на Глава Двадесета от ГПК.
Образувано е по въззивна жалба на „Балинов Агро“ ООД, ЕИК *********, със
седалище гр. Варна, подадена чрез процесуален представител, срещу Решение №
1935/06.12.2021 год., поправено по реда на чл. 247 ГПК с Решение № 1942/06.12.2021 год.,
постановени по гр. дело № 20213110103372 по описа на РС-Варна за 2021 год., в частта му с
която са уважени, предявени от М. Д. М. от гр. Варна против дружеството – въззивник
искове по чл. 344, ал. 1, т. 1 и т. 2 КТ и по чл. 128, т. 2 КТ, като е признато за незаконно и е
отменено уволнението на М. Д. М. от гр. Варна, извършено със Заповед № 001/15.01.2021г.
год. на управителя на Балинов Агро“ ООД, ЕИК *********, поради намаляване на обема на
работата; М. Д. М. от гр. Варна е възстановен на заеманата преди уволнението длъжност
"тракторист" в предприятието на ответника "Балинов Агро“ ООД, ЕИК ********* и
работодателят "Балинов Агро“ ООД, ЕИК ********* е осъден да заплати на М. Д. М. от гр.
Варна, на основание чл. 128, т. 2 КТ, сумата в размер на 5 344,50 лева представляваща
дължимо брутно трудово възнаграждение за периода м. юни 2020 год. – 15.01.2021 год.
В жалбата са наведени оплаквания, че решението в обжалваните части е неправилно и
незаконосъобразно, постановено е в нарушение на материалния закон и при допуснати
нарушения на процесуалните правила, изразяващи се в несъбиране на своевременно
посочени и поискани от въззивника (ответник по исковете) доказателства, в резултат на
което решението е постановено при неизяснена фактическа обстановка и е и необосновано.
Отправено е искане за отмяна на решението и за постановяване на друго, с което
исковете на ищеца по чл. 344, ал. 1, т. 1 и т. 2 КТ и по чл. 128, т. 2 КТ да се отхвърлят, ведно
с присъждане на сторените в двете инстанции съдебни разноски.
В писмен отговор, подаден в срока по чл. 263, ал. 1 ГПК, насрещната страна, ищец по
исковете – М.М., чрез процесуален представител, оспорва жалбата, счита, че е
1
неоснователна. Настоява първоинстанционното решение бъде потвърдено. Претендира
присъждане на разноски.
В съдебно заседание въззивникът, чрез процесуален представител, поддържа жалбата
си; въззиваемият, лично и чрез процесуален представител, оспорва жалбата, поддържа
подадения писмен отговор.
Съдът съобрази следното:
Предявени са обективно кумулативно съединени искове по чл. 128, т. 2 КТ, чл. 344,
ал. 1, т. 1 и т. 2 КТ, по чл. 220, ал. 1 КТ и по чл. 224, ал. 1 КТ.
В исковата си молба ищецът М. Д. М. от гр. Варна е изложил следните твърдения:
Въз основа на сключен трудов договор № 011/17.02.2020 г. е полагал труд по трудово
правоотношение в ответното дружество "Балинов Агро“ ООД, ЕИК *********, със
седалище гр. Варна, на длъжността „тракторист", при уговорено месечно трудово
възнаграждение в размер на 712, 60 лева. Независимо, че през целия период на действие на
трудовия договор ищецът добросъвестно изпълнявал трудовите си задължения, за периода
месец юни 2020 год. до 15.01.2021 год. вкл. ответното дружество не му е заплащало трудово
възнаграждение. Общият размер на дължимите, но незаплатени трудови възнаграждения за
периода юни 2020 г. до 15.01.2021 г. вкл. е 5 344, 50 лева.
Твърди още, че на 28.01.2021 г. е получил по куриер Заповед № 1 от 15.01.2021 г.,
изд. от управителя на ответното дружество, за прекратяване на трудовия му договор. Според
заповедта трудовия му договор е прекратен на основание чл. 328, ал. 1, т. 3 КТ – поради
намаляване на обема на работата. Със заповедта е наредено да се заплати на ищеца
обезщетение по чл. 220, ал. 1 КТ – за неспазено предизвестие, без посочена в заповедта сума,
както и обезщетение за неползван платен годишен отпуск за 2021 год. от 1 ден в размер на
сумата от 35, 63 лева.
Ищецът твърди, че уволнението му е незаконно, тъй като посоченото в заповедта
основание за прекратяване на трудовото му правоотношение - намаляване на обема на
работата – не е налице. Твърди, че основният предмет на дейност на ответното дружество е
производство и търговия със селскостопанска продукция; дружеството обработва земя под
аренда и наем, като за целта използва собствена специализирана селскостопанска техника. В
периода преди датата на уволнението работата на ответното дружество не е намаляла –
количеството земя, която дружеството обработва, е непроменено. Няма прекратени
договори за аренда и наем; ответното дружество не е продавало селскостопанските машини,
с които работи. В случая обемът на работа на ответното дружество не е намалял по начин,
който да засегне трудовата дейност на ищеца. Дружеството продължава да обработва земя
със собствена селскостопанска техника в същите количества и обеми, както и към датата на
назначаване на ищеца и трудовата дейност, осъществявана от ищеца на длъжността
„тракторист", не е засегната от намален обем на работата. Още повече, че ищецът е бил
единственият служител на тази длъжност.
Навежда, че действителният повод за уволнението му са влошените взаимоотношения
между неговата съпруга Й.Й.В.-М.а, която е съдружник в ответното дружество с дялово
участие от 50 на сто от капитала на дружеството, и другият съдружник Б.С.Б., който е и
управител на дружеството, както и влошените отношения между ищеца и съдружника (и
управител) Б.С.Б.. На 16.12.2020 год. е било проведено Общо събрание на съдружниците, в
което ищецът е участвал като пълномощник на съпругата си. На събранието било взето
решение за изключването на съпругата му като съдружник; решението на ОСС е оспорено
по съдебен ред и регистърното производство е спряно с Определение № 2191 от 22.12.2020
г. по т. д. № 1368/2020 на Окръжен съд - Варна. Твърди, че след описаните събития
управителят на ответното дружество го уволнил.
Твърди също, че заради неспазения срок на предизвестие ответникът му дължи
обезщетение по чл. 220, ал. 1 КТ в размер на брутното трудово възнаграждение за срока на
предизвестие, а именно – сумата от 712, 60 лева.
Ответникът му дължи и обезщетение по чл. 224, ал. 1 от КТ за неползван платен
2
годишен отпуск за 2021 год. за 1 работен ден в размер на 35, 63 лева, която сума е посочена
и в заповедта за уволнение.
В съответствие с наведените твърдения са и отправените искания:
За осъждане на ответника да заплати на ищеца, на осонвание чл. 128, т. 2 КТ, сумата
от 5 344, 50 лева, представляваща дължимо трудово възнаграждение за периода юни 2020
год. до 15.01.2021 год. вкл., ведно със законната лихва върху претендираната сума, считано
от подаването на исковата молба – 05.03.2021 год. до окончателното и изплащане;
́
за признаване за незаконно и за отмяна на уволнението на ищеца, на основание чл.
344, ал. 1, т. 1 КТ, извършено със Заповед № 001/15.01.2021 год. на управителя на “Балинов
Агро” ООД, с ЕИК *********, със седалище гр. Варна;
за възстановяване на ищеца на заеманата до уволнението длъжност – “тракторист” в
“Балинов Агро” ООД, с ЕИК *********, със седалище гр. Варна, на основание чл. 344, ал. 1,
т. 2 КТ;
за осъждане на ответника да заплати на ищеца сумата от 712, 60 лева – обезщетение
по чл. 220, ал. 1 КТ за неспазено предизвестие, ведно със законната лихва върху
претендираната сума, считано от подаването исковата молба до окончателното и изплащане;
́
за осъждането на ответника да заплати на ищеца сумата от 35, 63 лева – обезщетение
за неползван платен годишен отпуск за 2021 год. за 1 р. д., ведно със законната лихва върху
претендираната сума, считано от подаването исковата молба до окончателното и изплащане.
́
В писмен отговор, подаден в срока по чл. 131 ГПК ответникът “Балинов Агро” ООД,
със седалище гр. Варна, оспорва исковете. Относно иска по чл. 128, т. 2 КТ твърди, че
всички трудови възнаграждения на ищеца, дължими за периода юни 2020 год. до 15.01.2021
год. са му заплатени, а ведомостите за заплати не са подписани от ищеца, поради отказ на
последния да ги подпише, независимо, че е получил трудовите си възнаграждения за горния
период. Твърди също, че уволнението на ищеца, извършено със Заповед № 1/15.01.2021 год.
на управителя на дружеството, е законно. Излага, че поради намаления обем на работата в
дружеството и преди да пристъпи към реално прекратяване на трудовия договор на ищеца, е
извършен подбор между ищеца и другия нает работник - Р.Ж.Т., изпълнявал към онзи
момент длъжността „водач селскостопански машини“, предвид идентичните им трудови
задължения по длъжностни характеристики. Извършеният подбор е обективиран в Протокол
№1/13.01.2021 год. Ответното дружество твърди, че притежава само един трактор марка
„Claas AXION 840", с прилежащия му прикачен инвентар. Останалата техника, ползвана от
дружеството, е била под наем, поради което и наличие на трудово правоотношение с втори
тракторист е неоправдано и от финансова гледна точка. Излага, че за прекратяването на
трудовия му договор ищецът М. Д. М. е бил уведомен още на 16.12.2020г. – на проведеното
на посочената дата ОС на съдружниците на „Балинов Агро" ООД, на което на ищеца,
присъствал на ОС в качеството си на пълномощник на съпругата си – съдружник в
дружеството, му е било връчено Уведомление № 1 от 16.12.2020 год. за прекратяване на
трудовият му договор на основание чл. 328, ал. 1, т. 3 КТ – поради намаляване на обема на
работа, при условията на отказ за получаването му, който отказ е удостоверен с подписа на
двама свидетели, присъствали на ОСС. През време на 30 -дневното предизвестие (чл. 326,
ал. 2 от КТ) на ищеца е предоставено ползването на полагаемия му се платен годишен
отпуск за 2020 г. в размер на 18 дни, поради което и искът 220, ал. 1 от КТ за заплащане на
обезщетение за неспазено предизвестие също е неоснователен.
По тези съображения счита, че исковете са неоснователни и настоява за отхвърлянето
им. Претендира присъждане на разноски.
В първоинстанционното решение липсва произнасяне по исковете на ищеца по чл.
220, ал. 1 КТ и по чл. 224, ал. 1 КТ. Районният съд е приел, че посочените два иска са
предявени в условията на евентуалност спрямо иска по чл. 344, ал. 1, т. 1 КТ – за отмяна на
уволнението на ищеца като незаконно – и с оглед уважаването на този иск, е приел, че не е
налице прекратено трудово правоотношение, поради което и не дължи произнасяне по
3
исковете за обезщетение по чл. 220, ал. 1 КТ и по чл. 224, ал. 1 КТ.
Настоящият състав намира, че всички предявени от ищеца М.М. искове са предявени
в условията на обективно кумулативно съединяване и съдът дължи произнасяне по всеки
иск, но тъй като липсва подадена молба от някоя от страните за допълване на
първоинстанционното решение по реда и в сроковете по чл. 250 ГПК, съотевтно липсав и
произнасяне и по тези искове, то и посочените две претенции са извън обхвата на
настоящото производство.
Съдът, като прецени събраните по делото доказателства и взе предвид становищата и
доводите на страните, прие за установено следното от фактическа страна:
Не е спорно по делото, а това се установява и от съдържащите се в ЛТД на ищеца
писмени доказателства, че въз основа на трудов договор № 11/17.02.220 год. ищецът е
назначен в ответното дружество на длъжността “тракторист” с основно месечно трудово
възнаграждение в размер на 700 лева и допълнително трудово възнаграждение от 0, 06 % за
ТСПО.
С уведомление № 1 от 16.12.2020 год., изд. от управителя на ответното дружество,
ищецът е уведомен, че трудовият му договор ще бъде прекратен на основание чл. 328, ал. 1,
т. 3 КТ – поради намаляване на обема на работата, считано от 16.01.2021 год. и
уведомлението да се счита за законоустановеното предизвестие от 30 календарни дни, съгл.
чл. 326, ал. 2 от КТ. В уведомлението няма подпис на ищеца, удостоверяващ връчването му.
Отбелязано е, че същото е връчено на 16.12.2020 год., на ОСС на “Балинов Агро”, като М.М.
е отказал да подпише пред свидетели, присъствали на ОС и в действителност не предприел
действия. Горните обстоятелства са удостоверени с подписите на двама свидетели: Т. Хр. Т.
и Ц.Н., за които е посочено, че са присъствали на ОС на съдружниците. По същество
изявленията на посочените две лица представляват свидетелски показания в писмен вид,
като по делото не са ангажирани доказателства, установяващи, че уведомлението за
прекратяване на трудовия му договор е било връчено на ищеца на посочената дата –
16.12.2020 год., но същият е отказал да го получи.
Със Заповед № 1/15.01.2021 год. на управителя на ответното дружество, е прекратено
трудовото правоотношение на М. Д. М. на основание чл. 328, ал. 1, т. 3 КТ – поради
намаляване на обема на работа, считано от 16.01.2021 год. Заповедта е връчена на ищеца на
дата 28.01.2021 год., съгласно разписката за получена куриерска пратка на л. 20 от делото на
РС-Варна.
Не е спорно по делото, че към дата 15.01.2021 в ответното дружество по щат са
работили по трудово правоотношение ищецът – на длъжност „тракторист“ и Р.Ж.Т. – на
длъжност „водач селскостопански машини“. Видно от длъжностните характеристики за
двете длъжности, същите са абсолютно идентични, както по отношение на трудовите
задължения, така и по отношение на изискванията за заемането на съответната
длъжност.
Видно е от протокол № 1/13.01.2021 год., че във връзка с намаляването на обема на
работа на дружеството, от управителя е извършен подбор между ищеца, заемащ длъжността
„тракторист“ и другия работник Р.Ж.Т. на длъжност „водач селскостопански машини“.
Подборът е извършен по четири критерия: квалификация; трудов стаж в дружеството; общ
трудов стаж по специалността и качество и начин на изпълнение на възложените задачи. По
критерий „квалификация“ е прието, че Р.Т. е с по – добра квалификация, тъй като, освен
категория „Твк“ (водач на колесни и верижни траткори) притежава и категории „СЕ“ и
„DE“, което му позволява да управлява и по – големи МПС, с прикачен инвентар към тях,
което е от полза при жътва, когато реколтата се извозва от полето с камион/камиони, както и
квалификация „монтьор на МПС“ – в тази насока са диплома за завършено средно
образование и свидетелство за управление на МПС на Р.Т. – л. 25-26- от делото на РС-
Варна. Прието е, че ищецът, освен свидетелство за управление на верижни и колесни
трактори (категория „Твк“) притежава и свидетелство за управление и на комбайн
(категория „Твк 3“), каквато правоспособност другият работник не притежава, но тази му
4
квалификация не може да се използва от работодателя, тъй като дружеството не притежава
комбайн, а жътвата се извършва от наети от дружеството външни лица. По критерий
„трудов стаж в дружеството“ двамата работници са с еднакъв трудов стаж с разлика от 10
дни. По критерий „общ трудов стаж по специалността“ Р.Т. е с 10 години по- голям трудов
стаж по специалността от ищеца. По критерият „качество и начин на изпълнение на
възложените задачи“ е предпочетен Р.Т., въз основа на личните наблюдения на управителя
на дружеството е прието, че Т. е по – изпълнителен, освен това Т. живее в с. Осеново,
където основно е концентрирана дейността на дружеството и винаги се е отзовавал при
нужда, дори и в извън работно време. В заключение след извършения подбор въз основа на
горните критерии, е прието, че Р. Т. следва да остане на работа, а трудовият договор на
ищеца да бъде прекратен.
От заключението на ССчЕ от 28.10.2021 год., изслушано в първата инстанция и от
изявленията на вещото лице в съдебно заседание се установява, че общият размер на БТВ на
ищеца за периода юни 2020 год. до 15.01.2021 год. вкл. е 5344, 50 лева, а месечното му БТВ
е в размер на 712, 60 лева. Експертизата не е констатирала платежни документи,
удостоверяващи, че горната сума или част от нея е заплатена на ищеца. В разчетно-
платежните ведомости за периода юни 2002 год. – януари 2021 год. не се съдържат подписи
на ищеца за „получил сумата“. Във ведомостите е посочено, че сумите за получаване се
изплащат в брой. Според счетоводните записвания в счетоводството на дружеството сумите
за трудово възнаграждение на ищеца за месеците юни; юли; август и септември 2020 год. са
осчетоводени като изплатени. Обезщетението за неползван платен годишен отпуск за 2021
год. за 1 ден е 35, 63 лева, толкова, колкото е посочен и в заповедта за уволнението на
ищеца; няма данни тази сума да му е заплатена.
От изявленията на ответника, съдържащи се в отговора му на исковата молба,
кредитирани от съда като признания на неизгодни за страната факти, се установява, че
ведомостите за заплати за периода юни 2020 год. до 15.01.2021 год. не са подписани от
ищеца.
От заключението на ССчЕ от 23.05.2022 год., изслушано във въззивната инстанция,
кредитирано от съда като обективно и безпристрастно и от изявленията на вещото лице в
съдебно заседание се установява следното:
Налице е влошаване на финансовото състояние на дружеството през 2020 год. спрямо
2019 год.; налице е съществен спад в стойността на активите и увеличаване на
задълженията, водещи до декапитализация на дружеството. През изследвания период (2019-
2020 год.) дружеството е реализирало загуби от дейността си, като през 2020 год. е налице
съществен ръст на загубата – 375 000 лева спрямо 4000 лева през 2019 год. На стр. 4 от
заключението са описани подробно ДМА на дружеството, в това число и техниката, като е
видно, че дружеството притежава два трактора – позиции 4 и 8; не притежава комбайн.
Установява се още, че през стопанската 2020/2021 год. (която започва на 01.10.2020 и
приключва на 01.10.2021 год. – § 2, т. 3 от ДР на ЗАЗ) обемът на обработваната от
дружеството земя е 324, 8104 хектара, намалял е със 158, 9181 хектара в сравнение със
стопанската 2019/2020 год., през която обработвата земя е била 483, 7285 хектара, т. е.,
намалението е с 33 %.
В показанията си свидетелят П.Б.Я. (без родство и дела със страните) зявява, че през
2019/2020 год. не са го викали да работи за дружеството и по това съди, че работата на
дружеството по обработване на земя е намаляла през 2019/2020 год.
Показанията на този свидетел не съдържат конкретни факти, а по същността си
представляват оценъчни съждения, поради което и съдът не гради въз основа на тях никакви
фактически изводи относно релевантни за правния спор факти.
С оглед така установеното от фактичества страна се налагат следните правни изводи:
І. По иска по чл. 128, т. 2 КТ:
Съгласно чл. 128 КТ работодателят е длъжен в установените срокове: 1. да начислява
във ведомости за заплати трудовите възнаграждения на работниците и служителите за
5
положения от тях труд; 2. да плаща уговореното трудово възнаграждение за извършената
работа. Според чл. 270, ал. 3 КТ трудовото възнаграждение се изплаща лично на работника
или служителя по ведомост, или по писмено искане от същия – на негови близки или по
банков път. При изплащане по ведомост, полагането на подпис от страна на получилия
трудовото си възнаграждение работник удостоверява получаването на сумата.
Установено е по делото, че от 17.02.2020 год. страните са били в трудово
правоотношение, което е прекратено на 16.01.2021 год., т. е., в рамките на процесния период
страните са били в трудово-правна връзка; не е спорно също, че в процесния период ищецът
е полагал труд при ответника, като е изпълнявал трудовите си функции; установено е също,
че БТВ на ищеца за периода юни 2020 г. – 15.01.2021 год. е в размер на 5344, 50 лева,
съответно по 712, 60 лева месечно. Не е установено работодателят да е внасял в полза на
бюджета дължимите ДОД и осигурителни вноски, които е начислил върху начислените по
ведомост трудови възнаграждения за процесните месеци – юни 2020 год. – до 15.01.2021
год.; от ответника няма твърдения и възражения в тази насока. Установено е също, че
липсва подпис на ищеца на ведомостите за заплати за процесния период. В обясненията на
ищеца, дадени по реда на чл. 176 от ГПК, не се съдържат признания на неизгодни за него
факти, от които може да се изведе извод, че за периода юни 2020 год. – 15.01.2021 год. му е
било заплатено част или цялото дължимо за горния период трудово възнаграждение.
С оглед изложеното съдът приема, че искът по чл. 128, т. 2 КТ е основателен и
подлежи на уважаване в цялост.
Първоинстанционното решение в тази част е правилно и следва да бъде потвърдено в
тази част.
ІІ. По иска по чл. 344, ал. 1, т. 1 КТ:
Съгласно чл. 328, ал. 1, т. 3 от КТ, работодателят може да прекрати трудовия договор
като отправи писмено предизвестие до работника или служителя в сроковете по чл. 326, ал.
2 от КТ при намаляване на обема на работа. Намаляването на обема на работата
представлява намаляване на производствената програма, на количеството на продукцията,
на обема на стокооборота, на обема и количеството на услугите. Необходимо е това
състояние обективно, фактически, да съществува. Намаляването на обема на работа е
обективно състояние, като не е необходимо да има изричен писмен акт за него.
В конкретния случай намаляването на обема на работата по смисъла на цитираната
разпоредба означава намаляване на земеделските площи, които дружеството обработва, с
оглед трудовата функция на ищеца, която е пряко насочена към осъществяването на тази
дейност на дружеството – производство и търговия със селскостопанска продукция.
Установено е по делото, че през стопанската 2020/2021 год. количеството на
обработваната от ответното дружество земеделска земя, е намаляло с 1 / 3 в сравнение със
стопанската 2019/2020 год.
При това положение настоящият състав намира, че е налице намаляване на обема на
работа по смисъла на чл. 328, ал. 1, т. 3 КТ, от което следва извода, че основанието, на което
е прекратено трудовото правоотношение на ищеца реално съществува, а доводите на ищеца,
че не е налице намаляване на обема на работата по смисъла на чл. 328, ал. 1, т. 3 КТ са
неоснователни.
Разпоредбата на чл. 329, ал. 1 КТ, предвижда, че при закриване на част от
предприятието, както и при съкращаване в щата или намаляване на обема на работата,
работодателят има право на подбор и може в интерес на производството или службата да
уволни работници и служители, длъжностите на които не се съкращават, за да останат на
работа тези, които имат по-висока квалификация и работят по-добре. От горното следва, че
в случаите, при които се уволняват в хипотезата на чл. 328, ал. 1, т. 3 КТ част от
работниците/служителите, изпълняващи еднакви или еднородни длъжности, работодателят
задължително следва да упражни правото си на подбор, като неговото законосъобразно
упражняване става част от законосъобразното упражняване на правото му на уволнение.
Преценката на работодателя по чл. 329, ал. 1 КТ кой от работниците и служителите има по-
6
висока квалификация и работи по-добре подлежи на съдебен контрол съгласно
задължителните указанияпо тълкуването и прилагането на закона, дадени с Тълкувателно
решение № 3/2011 г. на ОСГК на ВКС на РБългария.
В настоящия случай подборът е извъшен преди прекратяване на трудовия договор на
ищеца, който в случая е прекратен с едностранно изявление на работодателя в хипотезата на
чл. 335, ал. 2, т. 2 КТ (при неспазване на срока на предизвестието) с настъпването на края на
работния ден на 15.01.2021 год. – с оглед датата на издаването на заповедта № 1/15.01.2021
год., с която е прекратен трудовия договор на ищеца, доколкото не е установено по делото
предизвестието за прекратяване на трудовия договор на ищеца да му е било връчвано на
16.12.2020 год. или преди издаването на заповедта на дата 15.01.2021 год.
Извършеният подбор е обхванал двамата служители – ищецът и другият служител
Р.Т., които са с абсолютно идентични трудови функции, макар и длъжностите им да са с
различни наименования. При извършването на подбора са съобразени, критериите посочени
в чл. 329 КТ, като от работодателя са включени и допълнителни показатели – трудов стаж в
дружеството и общ трудов стаж по специалността. Работодателят е приел, че служителят
Р.Т. е с по – висока квалификация (в смисъл „призната нормативно квалификация в резултат
на обучение“); притежава и допълнителна квалификация – монтьор на МПС – което се
потвърждава и от представените доказателства, обсъдено по – горе. По критерий „трудов
стаж в дружеството“ е отчетено, че двамата работници са с еднакъв трудов стаж с разлика от
10 дни. По критерий „общ трудов стаж по специалността“ Р.Т. е с 10 години по- голям
трудов стаж по специалността от ищеца. По критерия „качество и начин на изпълнение на
възложените задачи“ е предпочетен Р.Т.; въз основа на личните наблюдения на управителя
на дружеството; прието е, че Т. е по – изпълнителен, освен това живее в с. Осеново, където
основно е концентрирана дейността на дружеството и винаги се е отзовавал при нужда,
дори и в извън работно време. По отношение на последния критерии, който отразява в
голямата си степен субективните възприятия на работодателя, по делото не са ангажирани
никакви доказателства от страна на ищеца в опровержение на приетото от работодателя.
С оглед изложеното се налага извода, че работодателят при извършване на подбора е
съобразил наличието на качества у работника по приетите критерии за подбор и издадената
от него заповед за прекратяване на трудовото правоотношение на ищеца е законосъобразна.
Доводите за злоупотреба с права от страна на работодателя при упражняване на
правото му на уволнение – в какъвто смисъл следва да се окачествят твърденията на ищеца в
исковата му молба, че действителният повод за уволнението му са влошените
взаимоотношения между неговата съпруга Й.Й.В.-М.а, която е съдружник в ответното
дружество с дялово участие от 50 на сто от капитала на дружеството, и другият съдружник
Б.С.Б., който е и управител на дружеството, както и влошените отношения между ищеца и
съдружника Б.С.Б. – са неоснователни. В чл. 8, ал. 2 КТ е установена оборима презумпция за
добросъвестност при упражняването на трудовите права и задължения. Опровергаването на
оборимите презумпции се осъществява чрез т. нар. „обратно доказване“ което винаги трябва
да е пълно. В случая няма ангажирани доказателства, които да опровергават установената в
чл. 8, ал. 2 КТ презумпция.
По изложените съображения съдът намира, че извършеното уволнение е
законосъобразно, поради което исковете за неговата отмяна и за възстановяването на ищеца
на предишната работа са неоснователни и подлежат на отхвърляне.
Първоинстанционното решение в тези части е неправилно, същото следва да се отмени
и да се постанови друго, с което исковете по чл. 344, ал. 1, т. 1 и т. 2 КТ да бъдат
отхвърлени.
С оглед изложеното решението следва да се отмени и в частта, с която в тежест на
ответника е възложена дължимата държавна такса за исковете по чл. 344, ал. 1, т. 1 и т. 2 от
КТ в общ размер на 100 лева, както и в частта, с която в полза на ищеца са присъдени
разноски за адвокатско възнгражедение за производството пред първата инстанция в частта
за разликата над сумата от 216, 66 лева до присъдените 650 лева.
7
С оглед изхода от делото, отправеното искане и представените доказателства, в полза
на ищеца, настоящ въззиваем, следва да се присъдят разноски за настоящата инстанция в
размер на 216, 66 лева – съставляващи заплатено адвокатско възнагражедние за един
адвокат, съразмерно на уважената част от исковете.
С оглед изхода от делото, отправеното искане и представените доказателства, в полза
на ответника, настоящ въззивник, следва да се присъдят разноски за настоящата инстанция
в размер на 720 лева, съразмерно на отхвърлената част от исковете, от които: 50 лева –
внесена държавна такса за жалбата против решението по исковете по чл. 344, ал. 1, т. 1 и т. 2
КТ; 270 лева – внесена сума за възнаграждение на вещото лице по изслушаната във
въззивното производствто ССчЕ и 400 лева – заплатено адвокатско възнаграждение за един
адвокат.
Водим от горното, съдът
РЕШИ:
ОТМЕНЯ Решение № 1935/06.12.2021 год., поправено по реда на чл. 247 ГПК с
Решение № 1942/06.12.2021 год., постановени по гр. дело № 20213110103372 по описа на
РС-Варна за 2021 год., В ЧАСТИТЕ, с които е признато за незаконно и е отменено, на осн.
чл. 344, ал. 1, т. 1 КТ, уволнението на ищеца М. Д. М. ЕГН ********** от гр. Варна,
извършено със Заповед № 001/15.01.2021г. год. на управителя на „Балинов Агро“ ООД, ЕИК
*********, със седалище гр. Варна, на основание чл. 328, ал. 1, т. 3 КТ - поради намаляване
на обема на работата и М. Д. М. ЕГН ********** от гр. Варна е възстановен на заеманата
преди уволнението длъжност "тракторист" в предприятието на ответника "Балинов Агро“
ООД, ЕИК *********, със седалище гр. Варна и вместо това ПОСТАНОВЯВА:
ОТХВЪРЛЯ предявените от М. Д. М. ЕГН ********** от гр. Варна срещу „Балинов
Агро“ ООД, ЕИК *********, със седалище гр. Варна искове с правно основание чл. 344, ал.
1, т. 1 и т. 2 от КТ за признаване за незаконно и отмяна на уволнението на ищеца, извършено
със Заповед № 001/15.01.2021г. год. на управителя на „Балинов Агро“ ООД, ЕИК *********,
със седалище гр. Варна, на основание чл. 328, ал. 1, т. 3 КТ - поради намаляване на обема на
работата и за възстановяването на М. Д. М. ЕГН ********** от гр. Варна на заеманата до
уволнението длъжност – “тракторист” в предприятието на ответника "Балинов Агро“ ООД,
ЕИК *********, със седалище гр. Варна;
ПОТВЪРЖДАВА Решение № 1935/06.12.2021 год., поправено по реда на чл. 247 ГПК
с Решение № 1942/06.12.2021 год., постановени по гр. дело № 20213110103372 по описа на
РС-Варна за 2021 год., В ЧАСТТА, с която „Балинов Агро“ ООД, ЕИК *********, със
седалище гр. Варна е осъден да заплати на М. Д. М. ЕГН ********** от гр. Варна, на
основание чл. 128, т. 2 КТ, сумата от 5344, 50 лева (пет хиляди триста четиридесет и четири
лева и 50 ст.), представляваща дължимо брутно трудово възнаграждение за периода м. юни
2020 год. – 15.01.2021 год.;
ОТМЕНЯ Решение № 1935/06.12.2021 год., поправено по реда на чл. 247 ГПК с
Решение № 1942/06.12.2021 год., постановени по гр. дело № 20213110103372 по описа на
РС-Варна за 2021 год., В ЧАСТТА МУ, с която „Балинов Агро“ ООД, ЕИК *********, със
седалище гр. Варна е осъден да заплати в полза на държавата по сметка на РС – Варна, на
основание чл. 78, ал. 6 ГПК, сумата от 100 лева, съставляваща разликата над 448, 78 лева до
присъдените 548, 78 лева, КАКТО И В ЧАСТТА МУ, с която „Балинов Агро“ ООД, ЕИК
*********, със седалище гр. Варна е осъден да заплати на М. Д. М. ЕГН ********** от гр.
Варна, на основание чл. 78, ал. 1 ГПК, сумата от 433, 34 лева, съставляваща разликата над
216, 66 лева до присъдените 650 лева – разноски за първата инстанция за заплатено
адвокатско възнаграждение за един адвокат;
ОСЪЖДА „Балинов Агро“ ООД, ЕИК *********, със седалище гр. Варна да заплати
на М. Д. М. ЕГН ********** от гр. Варна, на основание чл. 78, ал. 1 ГПК, сумата от 216, 66
8
лева (двеста и шестнадесет лева и 66 ст.) – разноски за настоящата инстанция, съставляващи
заплатено адвокатско възнгржедние за един адвокат, съразмерно на уважената част от
исковете;
ОСЪЖДА М. Д. М. ЕГН ********** от гр. Варна, да заплати на „Балинов Агро“ ООД,
ЕИК *********, със седалище гр. Варна, на основание чл. 78, ал. 3 ГПК, сумата от 720 лева
(седемстотин и двадесет лева) – разноски за настоящата инстанция, съразмерно на
отхвърлената част от исковете.
Решението може да се обжалва с касационна жалба при условията на чл. 280, ал. 1 от
ГПК пред ВКС на РБ в едномесечен срок от връчването му на страните.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
9