РЕШЕНИЕ
№ 1016
гр. Пловдив, 13.07.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – ПЛОВДИВ, IX СЪСТАВ, в публично заседание на
четиринадесети юни през две хиляди двадесет и втора година в следния
състав:
Председател:Николинка Г. Цветкова
Членове:Фаня Т. Рабчева Калчишкова
Елена З. Калпачка
при участието на секретаря Пенка В. Георгиева
като разгледа докладваното от Николинка Г. Цветкова Въззивно гражданско
дело № 20225300501342 по описа за 2022 година
Производството е по реда на чл. 258 от ГПК.
Обжалвано е решение № 109/12.01.2022г., постановено по гр. д. № 16822/2020г.
по описа на Пловдивски районен съд, I гр. с., с което се осъжда „АНДИ БГ“ ООД, ЕИК
********* да заплати на Х. Б. С., ЕГН ********** на основание чл. 200 от КТ сумата
от 20 000 лева, представляваща обезщетение за неимуществени вреди, изразяващи се в
болки и страдания, вследствие на счупване на основата на черепа закрито, както и
травматичен субарахноидален кръвоизлив, без открита черепно-мозъчна травма и
загуба на дясното ухо, в резултат на трудова злополука, настъпила на 19.03.2019г. и
установена с акт за трудова злополука от 13.05.2019г., ведно със законната лихва върху
тази сума, считано от деня на увреждането – 19.03.2019г. до окончателното плащане на
дължимата сума, като отхвърля иска за разликата над уважения размер от 20 000 лева
до предявения размер от 30 000 лева, предявен като частичен от 70 000 лева, като
неоснователен и недоказан.С решението се осъжда „АНДИ БГ“ ООД, ЕИК *********
да заплати на адв. Л.Я. Ц., ЕГН ********** адвокатско възнаграждение по чл. 38, ал. 2
от ЗАдв. в размер на 953 лева.Осъжда се Х. Б. С., ЕГН ********** да заплати на
„АНДИ БГ“ ООД разноски за адвокат в размер на 204 лева.Осъжда се „АНДИ БГ“ ООД
да заплати в полза на Държавата, по бюджета на съдебната власт, по сметка на
Пловдивския районен съд сумата от 800 лева ДТ върху уважения иск, както и сумата
1
от 100 лева разноски за съдебно-медицинска експертиза от бюджета на съда.Решението
е постановено с участието на трето лице-помагач на ответника ЗК „УНИКА ЖИВОТ“
АД, ЕИК *********.
Против така постановеното решение е постъпила въззивна жалба вх. №
12958/17.05.2022г. от Х. Б. С., ЕГН ********** чрез пълномощника му адв. Л.Ц. от
САК в отхвърлителната му част.Твърди се, че в тази част решението е неправилно,
незаконосъобразно, необосновано, постановено при допуснати съществени
процесуални нарушения.Като неправилен се оспорва изводът на съда досежно размера
от 25 000 лева, в който следва са се уважи претенцията за обезщетение за
неимуществени вреди, претърпени вследствие на злополуката, намален с 20 % поради
принос на пострадалия до 20 000 лева.Излагат се доводи за основателност на иска за
поддържания размер от 70 000 лева.Моли се за отмяна на решението в обжалваната
част, вместо което да бъде постановено ново, с което искът да се уважи в пълния
предявен частичен размер.Претендират се направите разноски за двете съдебни
инстанции.
С отговора на другата страна по реда на чл. 263 от ГПК въззивната жалба на
ищеца се оспорва като неоснователна по изложените от въззиваемия съображения и се
моли да бъде оставена без уважение.
Третото лице-помагач не е подало писмен отговор по реда на чл. 263 от ГПК.
Постъпила е и въззивна жалба от „Анди БГ“ ООД, ЕИК ********* чрез
пълномощника адв. А.Н. вх. № 21405/17.03.2022г. против първоинстанционното
решение в осъдителната му част.Твърди се, че в тази част решението е неправилно и
необосновано, постановено в нарушение на материалния закон и задължителната
практика на ВКС.Допуснато било и съществено нарушение на процесуалните правила,
тъй като не били обсъдени всички доказателства по делото и доводите на
страните.Развиват се доводи за допусната груба небрежност от страна на ищеца, която
според жалбоподателя е единствената причина за настъпване на злополуката и с оглед
на това се оспорва приетия от районния съд нисък процент на съпричиняване на
вредите от негова страна по подборно изложени съображения.Твърди се също, че
инцидентът и наложеното лечение не са се отразили върху живота и ежедневието на
ищеца в психически и социално-битов аспект.Моли се за отмяна на решението в
обжалваната част, вместо което да се постанови друго, с което искът да бъде отхвърлен
изцяло.При условие на евентуалност се иска да бъде намален размера на
обезщетението, поради изключително съпричиняване от страна ищеца и изключителна
негова вина и поради изплатената му от страна на дружеството сума в размер на 3000
лева.Претендират се направените по делото разноски.
С писмения отговор на въззиваемия по тази въззивна жалба се изразява становище
за нейната неоснователност по подробно изложени съображения и се моли да бъде
2
оставена без уважение.
Третото лице-помагач е подало писмено становище, с което се присъединява и
поддържа изцяло подадената въззивна жалба от „Анди БГ“ ООД, съотв. оспорва
въззивната жалба на ищеца като неоснователна и моли да бъде оставена без
уважение.Излагат се подробни съображения за неправилност на първоинстанционното
решение в уважителната му част.Оспорен е изводът на решаващия съд, че
съпричиняването от страна на работника е в размер на 20 %.Моли се да бъде отменено
решението на районния съд в осъдителната му част, вместо което да се постанови
решение, с което да бъде отхвърлен изцяло предявеният иск.Претендират се
направените разноски за въззивното производство.
Жалбите са подадени в срока по чл. 259 от ГПК, изхождат от легитимирани
страни, откъм съдържание са редовни, поради което и се явяват допустими.
Съдът, след като обсъди събраните по делото доказателства, поотделно и в
съвкупност, намери за установено следното:
Предявените искове са с правно основание чл. 200 от КТ и чл. 86 от ЗЗД.
Съгласно посочената разпоредба работодателят отговаря имуществено за вреди от
трудова злополука, независимо от това дали негов орган или друг негов работник има
вина за случилото се, т. е. законодателят е ангажирал безвиновна отговорност на
работодателя за настъпилите вреди в правната сфера на негов работник в конкретно
посочени хипотези, сред които и злополука по време на работа.Той е длъжен да
репарира всички преки имуществени и неимуществени вреди, включително и
пропуснатата полза /ал. 2 на чл. 200 от КТ/.
По настоящето дело не е спорно съществуването на трудово правоотношение
между страните и настъпването на трудова злополука.Тези обстоятелства са
установени и с приетите в първоинстанционното производство писмени доказателства
– трудов договор № 933/05.12.2018г., декларация и протокол за трудова злополука №
1 от 21.03.2019г., разпореждане № 5104-15-125 от 13.05.2019г. от ТД на НОИ и
протокол № 4 от 25.04.2019г. за резултатите от извършеното разследване на
злополуката, в който е прието, че е необходимо провеждане на извънреден инструктаж
на работниците на „Анди БГ“ ООД на тема работа на височина, използване на лични
предпазни средства при работа на височина и работа с повдигателно съоръжение
„платформа“, с оглед недопускане на подобни злополуки.
Спорът между страните по делото е относно наличието на съпричиняване от
страна на работника при настъпването на трудовата злополука и в какъв процент е
същото, както и относно размера на обезщетението на неимуществени вреди.
Съгласно чл. 201, ал. 2 от КТ отговорността на работодателя може да се намали,
ако пострадалият е допринесъл за трудовата злополука, като е допуснал груба
3
небрежност.В КТ няма легална дефиниция на понятието „груба небрежност“, а
доколкото този нормативен акт урежда правоотношения, свързани с полагането на
труд, не следва да се ползва легалното определение от наказателното право.В
гражданското право небрежността е налице тогава, когато лицето не е положило
обичайната, нормална грижа за изпълнение на дадена работа с оглед нейното
естество.Грубата небрежност е налице тогава, когато лицето не полага грижата, която
би положил и най-небрежния човек при изпълнение на дадена работа /в този см.
решение № 1044/04.11.2008г. по гр. д. № 938/2006г., IV г. о. на ВКС, решение №
1176/14.11.2008г. по гр. д. № 5228/2007г., II г. о. на ВКС, решение № 510/30.11.2011г.
по гр. д. № 1923/2009г., IV г. о., решение № 291/2012г. по гр. д. № 951/2011г., IV г. о. и
др./.За да има съпричиняване при настъпване на трудова злополука работникът следва
да е извършвал работата без елементарно старание, внимание и при неспазване на
основни правила за безопасност.Степента на съпричиняване следва да се определи на
база обективните данни за степента на значимост на непредпазливото поведение на
работника за настъпване на злополуката.В практиката на ВКС е категорично прието и
безусловното значение, което има инструктажа за безопасност при работа с оглед
нейната специфика и естество.
Районният съд в случая е приел в обжалваното решение, че от страна на ищеца е
била допусната груба небрежност, изразяваща се в това, че същият е напуснал
ножичната платформа и е предприел слизане от платформата, разположена на
височина 6 метра, на по-ниско ниво, без да съобрази видимо съществуващата реална
опасност от падане и подхлъзване, пренебрегвайки основни технологични правила и
липса на елементарно старание и внимание, както и грижа, която би положил и най-
небрежния работник, с оглед на което е приел, че ищецът е съпричинил вредите, а
степента на съпричиняване е определил в размер на 20 %, съответно на проявената
груба небрежност към вредоносния резултат.Съобразявайки всички относими
обстоятелства – начина по който е настъпило увреждането, характера на уврежданията
и тежестта им, степента и продължителността на болките и страданията, възрастта на
пострадалия, продължителността на лечението и най-вече загубата на слуха на дясното
ухо, районният съд е намерил за справедливо определянето на обезщетение в размер на
25 000 лева за претърпените от ищеца неимуществени вреди.С оглед установения
принос на пострадалия при условията на проявена груба небрежност от 20% е прието,
че на ищеца се следва обезщетение в размер на 20 000 лева, до който размер е уважен
предявеният като частичен иск, ведно със законната лихва от датата на увреждането -
19.03.2019г. до окончателното плащане на дължимата сума, като за разликата над този
размер до предявения в размер на 30 000 лева искът е отхвърлен като неоснователен и
недоказан.За неоснователно е счетено и възражението на ответника за намаляване на
дължимото възнаграждение на получените от ищеца от работодателя парични суми в
размер на 3000 лева, с посочено от работодателя основание – дарени средства за
4
медицински разходи по лечение, възстановяване и рехабилитация, доколкото исковата
претенция касае заплащане на обезщетение за неимуществени вреди, а работодателят е
обезщетил претърпени от работника имуществени вреди, каквито не са били
претендирани.Обосновано е, че само в хипотезата на чл. 200, ал. 4 от КТ дължимото
обезщетение за вреди от трудова злополука /като сбор от търпени имуществени и
неимуществени вреди/, се намалява с размера на полученото застрахователно
обезщетение по сключените договори за застраховане на работниците и служителите за
риска „трудова злополука“.
Настоящият състав на съда, за да определи процента на съпричиняване и
съответно размера на обезщетението за неимуществени вреди, взе предвид следното:
Механизма на настъпване на трудовата злополука се установява от събраните по
делото писмени и гласни доказателства, в които се съдържат данни, че на 19.03.2019г.
при изпълнение на възложена задача, ищецът слиза от едно ново на конструкцията за
пожарогасителни съоръжения на по-ниско, като при слизането е без каска, подхлъзва
се и пада между стелажите на височина от около 5-6 метра, в резултат на което
здравето му е увредено.
Видно е от приложените писмени доказателства по настоящето дело, че на Х. Б.
С. е проведен начален инструктаж за безопасна работа с машини и съоръжения, вкл. за
безопасна работа с преносими стълби, за безопасна работа при монтаж, експлоатация и
демонтаж на скеле, за безопасна работа със самоповдигащи се платформи, за безопасна
работа със самоходна платформа, за безопасна работа с повдигателни съоръжения и
платформи, за безопасна работа при монтаж, демонтаж и тестване на автоматична
пожарогасителна инсталация, за което е декларирал още при постъпване на работа на
05.12.2018г., че е получил екземпляр от изброените инструкции със задължение да ги
спазва стриктно.
Видно е от приложения като писмено доказателство по делото Протокол №
ПР1909098/23.04.2019г. от друга страна, че още през 2019г. при извършена проверка от
Дирекция „Инспекция на труда“, гр. ***, на работодателя е дадено предписание на
основание чл. 16, ал.1, т. 1 и т. 4 от Наредба № РД-07-2/16.12.2009г. за (обучението и
инструктажа), да се проведе и документира извънреден инструктаж по БЗР на
работниците от „Анди БГ“ ООД на тема работа на височина, използването на лични
предпазни средства при работа на височина и работа с повдигателно съоръжение
„платформа“.По делото е приложено като писмено доказателство инструкция за
безопасна работа на височина, но няма данни екземпляр от същата да е връчена на
ищеца и да е инструктиран за този вид дейност, както и да му е провеждан ежедневен
инструктаж, въпреки приетата програма от работодателя в тази насока и издадената
заповед № 2180912 от 12.09.2018г.
При тези данни следва да бъде споделен направения от първоинстанционния съд
5
извод, че пострадалият е допуснал „груба небрежност“, тъй като е бил оборудван с
предпазна каска и колан и е можел да предвиди съществуващата опасност от падане, но
е пренебрегнал основни технологични правила за безопасност.Проведен му е
първоначален инструктаж по безопасност, но в случая сам се е поставил в ситуация на
повишен риск от увреждане, тъй като е имал възможност да се обезопаси при
изпълнение на работата, респ. съпричинил е вредата.От друга страна от данните по
делото се установи, че от работодателя също не е осъществяван ефективен контрол за
извършване на възложената работа на работниците, без риск за здравето им и по
безопасен начин, като пострадалият не е бил инструктиран и за работа на
височина.Поради това съдът намира, че са допуснати нарушения на правилата за
безопасност на труда и от работодателя, имащи отношение към причините, довели до
трудовата злополука.Преценявайки всички относими обстоятелства за настъпване на
трудовата злополука, настоящият състав приема, че приносът на работника в
конкретния случай е 50 %.
Пред първоинстанционния съд е разпитана като свидетел Я. Х., която живее на
семейни начала с ищеца.Същата е посочила, че за настъпилата злополука е разбрала по
телефона от майка си.След инцидента Х. бил настанен в н. отделение в болницата в гр.
***.Казал й, че е изгубил съзнание и не помни нищо.Главата в дясно и отзад зад ухото
го боляла, виело му се свят, бил прежълтял.От лекаря разбрала, че е бил в безсъзнание
и му е правен скенер.От ухото му текло кръв, черепът му бил счупен, но не се
наложило да го оперират.Когато го изписали на 25 март устата му била изкривена на
дясно.Дясното му око било леко зачервено и сълзяло, постоянно му се виело свят.След
около 3-4 дни от изписването се схванал целият и не можел да мръдне никаква част от
тялото си.Оплаквал се, че не чува с дясното ухо.Наложило се да постъпи в болнично
заведение, където установили, че наистина не може да чува, което било вследствие от
падането.Постепенно се раздвижил, но продължавало да му се вие свят.В момента
нямал сила в дясната си ръка, не можел да пали колата с тази ръка, чувствал се зле,
сутрин имал световъртеж, главата го боляла.Притеснявал се, че не чува.Шест месеца
бил в болничен отпуск.Тя му помагала за храненето дълго време.Впоследствие
започнал работа като шофьор в склад за дървен материал.
Свидетелят С. Д. работел като ръководител отдел по строителството, ръководител
проекти и технически ръководител на обектите.По време на инцидента бил в
логистичния център на дружеството в гр. *** и с колегите му обсъждали откъде
минават тръбопроводите, когато разбрали че Х. е паднал от стелажа.Веднага отишли
при него, той бил в съзнание и искал да стане, но после казвал, че не си спомня
нищо.Имал зачислено облекло с лични предпазни средства, както и сертифицирани
обувки, които носел тогава, но бил излязъл от платформата без колан и каска.След
инцидента извикали Бърза помощ и Х. бил откаран в болница в гр. ***.След
изписването съпругата му се обадила в почивен ден и го помолила да закарат Х. до
6
болница в гр. Пловдив.Като свършил болничния му отпуск, Х. отишъл във фирмата и
искал да започва работа.Св. Д. го изгонил и не го приел, но го видял след няколко дни
на строителен хипермаркет в с. Т. да управлява кран.Обяснил му, че работи, тъй като
имал нужда от пари и го помолил разговора да остане между тях.Трудовото му
правоотношение с ответното дружество било прекратено, защото Х. така пожелал.
Свидетелят С. Ж. работел като техник строителство и архитектура, като в
задълженията му не влизало провеждане на инструктаж, но съблюдавал безопасността
на труда.Ежедневно правел забележки на работниците за неспазване на инструкциите,
но нямал право да ги глобява.Посочил е, че на работниците са били осигурени
предпазни средства и били инструктирани за безопасна работа.За злополуката с Х.
знаел, че е паднал от стелаж, като не е бил обезопасен с необходимите колан и
каска.По време на болничния му отпуск го виждал да роботи в дърводелски склад,
намиращ се на изхода на с. Т.Разговарял с него и го предупредил, че това не е редно и
ще сезира Инспекцията по труда.
В първоинстанционното производство ищецът е дал обяснения по реда на чл. 176
от ГПК, съгласно които през лятото на миналата година тъстът му правел ремонт на
къщата в с. Т., а шофьорът му бил болен и затова той му закарал строителни материали
за ремонта.Там нямало дърводелски цех.
По отношение размера на обезщетението за неимуществени вреди съдът намира,
че следва да се прецени здравословното състояние на работника с оглед характера и
вида на уврежданията, интензивността и продължителността на търпените от него
болки и страдания, да се съобрази дали нарушението на здравословното състояние е
трайно, отразява ли се това на трудоспособността на лицето.В тази насока от
представените медицински документи като писмени доказателства по делото и
заключението на съдебно-медицинската експертиза се установи, че при злополуката Х.
Б. С. е получил черепно-мозъчна травма, изразяваща се в счупване на основата на
черепа и травматичен субарахноидален кръвоизлив, която от своя страна като
усложнение е причинила на бел и невросензорна загуба на слуха на дясно ухо.Тези
травматични увреждания са в пряка причинно-следствена връзка с процесния инцидент
и са резултат от падане от 5-6 метра и удар в областта на главата.Непосредствено след
инцидента ищецът е бил откаран незабавно в Н.Х. на МБАЛ „***“ за провеждане на
образни изследвания и последваща консервативна терапия.След изписването му,
поради получаването на усложнения, а именно – парализа на лицевия нерв пролежава и
в УМБАЛ „Свети Георги“ ЕАД, гр. Пловдив, където състоянието му се
подобрило.Лечението на ищеца продължило около 6 месеца.От представената
медицинска документация е видно, че е налице едностранна невросензорна загуба на
слуха на дясното ухо със запазен слух на ляво ухо.Към 09.03.2021г. ищецът е с шийно-
черепен синдром, изразяващ се в нестабилност, болка и изтръпване на дясна ръка от
7
хипестезия по С 6.7.8 в дясно.В съдебно заседание вещото лице е изяснило, че
субарахноидален кръвоизлив е този, който се намира над меките мозъчни
обвивки.Травмата е тежка, защото има кръвоизлив и загуба на слуха.Няма контузия на
мозъка.Кръвоизливът се резорбира в резултат на медикаменти, изчезва за 15 -20 дена, а
ако не изчезне, се прибягва до операция.В случая се е резорбирал.Най-вероятно
загубата на слуха ще е безвъзвратна.Каската е омекотила ударите.Получил е лека
парализа в долните крайници, която изчезва за 15 – 20 дни.Шийно-челюстния синдром
е вследствие от падането.След провеждане на рехабилитация може да отшуми.
Настоящият състав на съда също кредитира заключението на приетата съдебно-
медицинска експертиза по делото като обосновано и компетентно изготвено,
кореспондиращо с информацията, съдържаща се в приложената медицинска
документация относно проведеното лечение на пострадалия.Съдът кредитира и
показанията на св. Х.ва относно състоянието на жалбоподателя след инцедента, през
периода на лечението му и впоследствие, тъй като същите са непосредствени и
кореспондират с писмените доказателства и заключението на вещото лице.В тази
насока не може да бъде споделен доводът на работодателя, че инцидентът и
наложеното лечение не са се отразили върху живота и ежедневието на ищеца в
психически и социално-битов аспект.Обстоятелството, че пострадалият не е искал да
остава в болнично заведение, а искал да се върне на работа и да продължи нормалния
си начин на живот, какъвто е водил преди инцидента, не може да обуслови извод, че
здравето му не е било засегнато и той е бил работоспособен, респ. че не се е налагало
провеждането на лечение, тъй като настъпилите увреждания на здравето му са
обективен факт, резултат от инцидента, който не е успял да предвиди и предотврати.
След цялостен анализ на събраните по делото доказателства, съобразявайки и
принципа на справедливостта съгласно чл. 52 от ЗЗД, настоящият състав на съда
намира, че обезщетение в размер на 70 000 лева е адекватно на търпените от
пострадалия неимуществени вреди.В тази насока съдът съобрази характера,
интензивността и продължителността на търпените от него болки и страдания с оглед
данните по делото.Жалбоподателят е на средна възраст, бил е в добро здравословно
състояние и напълно работоспособен до момента на инцидента.Като резултат от
трудовата злополука здравето му е засегнато по траен и необратим начин досежно
загубата на слуха на дясното ухо, получил е множество травматични увреждания,
които са влошили съществено не само здравословното му състояние, но и качеството
му на живот.Неблагоприятните последици от увреждането са му създали и житейски
дисконфорт, тъй като е бил затруднен дори при извършването на елементарни
дейности в ежедневието си през възстановителния период, като се е налагало да бъде
обслужван от св. Х.ва, а няма как инцидента да не се е отразил и на психиката
му.Поради това настоящата съдебна инстанция намира, че за репарация на търпените
от пострадалия неимуществени вреди, следва да се определи обезщетение в размер на
8
70 000 лева.
Предвид приетото по-горе за допусната „груба небрежност“ от работника, респ.
50 % принос за настъпване на вредите, определеното обезщетение за неимуществени
вреди подлежи на намаляване, като се „приспадне“ грубата небрежност, при което
дължимото на пострадалия обезщетение е в размер на 35 000 лева.Тъй като частичния
иск е предявен за 30 000 лева, същият следва да бъде уважен за този
размер.Заплатените от работодателя 3000 лева не следва да бъдат съобразявани, тъй
като тази сума е била заплатена за възстановяване и рехабилитация и касае
имуществените вреди за работника, както е посочил и районният съд.
Предвид гореизложеното въззивната жалба на Х.С. се явява основателна, а
въззивната жалба на „АНДИ БГ“ ООД неоснователна, поради което следва да се остави
без уважение.Обжалваното решение се явява неправилно и незаконосъобразно за
размера над присъдените 20 000 лева обезщетение за неимуществени вреди в резултат
от трудовата злополука до размера от 30 000 лева, ведно със законната лихва върху
тази разлика от датата на злополуката - 19.03.2019г. до окончателното й изплащане, за
която разлика искът е бил отхвърлен.В тази част първоинстанционното решение следва
да бъде отменено като неправилно и незаконосъобразно, както и в частта, с която са
присъдени разноски в полза на „Анди БГ“ ООД в размер на 204 лева, вместо което да
бъде постановено решение, с което да се уважи предявения частичен иск до
претендирания размер от 30 000 лева, ведно със законната лихва върху разликата от
датата на злополуката - 19.03.2019г. до окончателното й изплащане.
Предвид изхода на делото пред въззивната инстанция, следва да се осъди
въззиваемото дружество да заплати на въззивника и допълнителна част от направените
разноски за адвокатско възнаграждение в първоинстанционното производство в размер
на 477 лева и разноски за адвокатско възнаграждение в минималния размер от 1430
лева за въззивното производство, определен по Наредба № 1 за минималните размери
на адвокатските възнаграждения.В тази насока съдът намира за основателно направено
възражение за прекомерност съобразно фактическата и правна сложност на делото и
обстоятелството, че във въззивното производство не са събирани допълнително
доказателства.В тежест на въззиваемото дружество следва да се възложи и
допълнителна ДТ в размер на 400 лева с оглед уважения размер на обезщетението на
неимуществени вреди.
Предвид гореизложеното Пловдивският окръжен съд
РЕШИ:
ОТМЕНЯ решение № 109/12.01.2022г., постановено по гр. д. № 16822 по описа за
2020г. на Пловдивския районен съд, I г. с., в частта, с която са отхвърлени предявените
9
искове от Х. Б. С., ЕГН ********** от с. Т., *** чрез адв. Л.Ц. от САК против „АНДИ
БГ“ ООД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление: с. Труд, ул.
„Карловско шосе“ № 16Б, Община Марица, Област Пловдив, представлявано от
управителите Н. П. Х. и А. И. К., за заплащане на сумата над присъдения размер от
20 000 лева до размера от 30 000 лева, предявен като частичен от 70 000 лева,
представляващи обезщетение за претърпените от Х. Б. С. неимуществени вреди,
изразяващи се в болки и страдания, вследствие на счупване на основата на черепа
закрито, както и субарахноидален кръвоизлив, без открита черепно-мозъчна травма и
загуба на слуха на дясното ухо, в резултат на трудова злополука, настъпила на
19.03.2019г. и установено с акт за трудова злополука от 13.05.2019г., както и в частта, с
която се осъжда Х. Б. С., ЕГН ********** да заплати на „АНДИ БГ“ ООД, ЕИК
********* разноски за адвокат в размер на 204 лева, вместо което ПОСТАНОВЯВА:
ОСЪЖДА „АНДИ БГ“ ООД, ЕИК *********, със седалище и адрес на
управление: с. Труд, ул. „Карловско шосе“ № 16Б, Община Марица, Област Пловдив,
представлявано от управителите Н. П. Х. и А. И. К. да заплати на Х. Б. С., ЕГН
********** от с. Т., *** и сумата над 20 000 лева до частичния размер от 30 000 лева
или още 10 000 лева, представляваща обезщетение за претърпените от Х. Б. С.
неимуществени вреди, изразяващи се в болки и страдания, вследствие на счупване на
основата на черепа закрито, както и субарахноидален кръвоизлив, без открита черепно-
мозъчна травма и загуба на слуха на дясното ухо, в резултат на трудова злополука,
настъпила на 19.03.2019г. и установено с акт за трудова злополука от 13.05.2019г.,
ведно със законната лихва върху допълнително присъдената сума от датата на
злополуката – 19.03.2019г. до окончателното й изплащане.
ПОТВЪРЖДАВА решението в останалата част.
ОСЪЖДА „АНДИ БГ“ ООД, ЕИК *********, със седалище и адрес на
управление: с. Труд, ул. „Карловско шосе“ № 16Б, Община Марица, Област Пловдив,
представлявано от управителите Н. П. Х. и А. И. К. да заплати на Х. Б. С., ЕГН
********** от с. Т., *** чрез адв. Л.Ц. от САК допълнително разноски за
първоинстанционното производство в размер на 477 лева и разноски за въззивното
производство в размер на 1430 лева.
ОСЪЖДА „АНДИ БГ“ ООД, ЕИК *********, със седалище и адрес на
управление: с. Труд, ул. „Карловско шосе“ № 16Б, Община Марица, Област Пловдив,
представлявано от управителите Н. П. Х. и А. И. К. да заплати допълнителна ДТ в
размер на 400 лева.
Решението подлежи на касационно обжалване пред ВКС в едномесечен срок от
връчването му на страните.
Председател: _______________________
10
Членове:
1._______________________
2._______________________
11