РЕШЕНИЕ
№ 27
гр. Пловдив, 04.01.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ПЛОВДИВ, XI ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в
публично заседание на деветнадесети декември през две хиляди двадесет и
втора година в следния състав:
Председател:Таня Асп. Георгиева Точевска
при участието на секретаря Златка Ем. Димитрова
като разгледа докладваното от Таня Асп. Георгиева Точевска Гражданско
дело № 20225330113585 по описа за 2022 година
за да се произнесе, взе предвид следното:
Предявени са обективно съединени искове с правна квалификация чл. чл. 74, ал. 4 от
Кодекса на труда и чл. 344, ал. 1, т. 1 и т. 2 и от Кодекса на труда.
Ищцата Д. Р. С., с ЕГН **********, с адрес за призоваване: гр. П****** ул. „********”
№ ***, eт. ***, чрез пълномощника адв. К. Г. е предявила срещу „Комплексен онкологичен център
- Пловдив” ЕООД, с ЕИК *********, със седалище и адрес на управление: гр. Пловдив, бул.
„Васил Априлов” № 15А, представлявано от управителя Т. Д. обективно съединени искове да бъде
обявена за недействителна клаузата „срок на изпитване“, въведена в трудовия договор между
страните № ************г., да бъде признато за незаконно уволнението на ищцата, извършено със
Заповед № ***** от ********г. на ответника, с която трудовото правоотношение (ТПО) между
страните е прекратено на основание чл. 71, ал. 1 от КТ и като такова да бъде отменено, както и да
бъде възстановена ищцата на заеманата преди уволнението длъжност „**************“.
Претендират се разноските по делото.
Ищцата твърди, че е работила по трудово правоотношение с ответника на длъжност
„*****************”, възникнало на основание сключен между страните трудов договор №
************* г. ТПО възникнало като безсрочно, като била уговорена клауза – „срок на
изпитване“, съгл. чл. 70, ал. 1 от КТ – 6 месеца в полза на работодателя.
Това ТПО било прекратено на осн. чл. 325, ал. 1, т. 1 КТ по взаимно съгласие на
страните, считано от *********** г.
Съгласно трудов договор №************г., между същите страни отново възникнало
ТПО, ищцата заела същата длъжност при ответника – „******************“, като отново в тр.
1
договор била включена клауза – „срок на изпитване“, съгл. чл. 70, ал. 1 от КТ – 6 месеца в полза на
работодателя.
Твърди, че със Заповед № *** от *********** г. трудовото й правоотношение било
прекратено на основание чл. 71, ал. 1 от КТ. Твърди, че тази заповед е незаконосъобразна, като
излага следните съображения:
Твърди се, че клаузата за изпитване, възведена в трудов договор № *********г. е
недействителна, като противоречаща на чл. 70, ал. 5 от КТ, предвиждаща, че за една и съща работа
в едно и също предприятие с един и същ работник/служител трудов договор със срок за изпитване
може да се сключва само веднъж.
Ето защо ищцата моли съда да приеме, че е работила по трудов договор за
неопределено време, без клауза за изпитване, поради което заповедта за прекратяването му на
основание чл. 71, ал. 1 от КТ е незаконосъобразна.
Предвид дотук изложеното се моли съда да постанови решение, с което на основание
чл. 74, ал. 4 от КТ да обяви за недействителна клаузата за срок на изпитване в трудовия договор №
***********г.
Моли се съдът да признае уволнението, извършено със заповед № ***** от ***********г.
на ответника като незаконно и да го отмени, както и да бъде възстановена ищцата на заеманата
преди уволнението длъжност „*******************“. Претендират се разноските по делото за
адвокатско възнаграждение по реда на чл. 38 от Закона за адвокатурата, които да се присъдят на
пълномощника на ищцата адв. Г.
Препис от исковата молба е редовно връчен на адреса по седалището на ответника по
реда на чл. 50, ал. 3 от ГПК чрез юрисконсулта на дружеството. В законоустановения срок писмен
отговор по делото не е постъпил.
В първото съдебно заседание, за което ответникът отново е редовно призован по реда
на чл. 50, ал. 3 от ГПК – призовката отново е лично връчена на адреса на управление чрез
юрисконсулта на дружеството, ответникът не е изпратил представител, като няма направено
искане делото да се гледа в негово отсъствие. Препис от определението, с което е изготвен
докладът по делото, е редовно връчен на страните, като е била разпределена доказателствената
тежест. С разпореждането по чл. 131 от ГПК, с определението за насрочване на делото и с
изпратените до страните съобщения изрично са били указани последиците по чл. 238 от ГПК на
страните.
В първото съдебно заседание ищецът е поискал на основание чл. 238, ал. 1 от ГПК да
бъде постановено неприсъствено решение.
Съдът намира, че в настоящия случай всички предпоставки за постановяване на
неприсъствено решение срещу ответника са налице. Ответникът не е депозирал писмен отговор на
исковата молба в срока по чл. 131, ал. 1 от ГПК, не се явява в първото по делото заседание, не е
взел участие в производството по никакъв начин и не е направил искане делото да се разглежда в
негово отсъствие.
Същевременно искането на ищеца за постановяване на неприсъствено решение е
своевременно направено, като от представените с исковата молба писмени доказателства – два
трудови договора и две заповеди за прекратяване на ТПО може да се направи изводът, че
предявените искове са изцяло основателни, доколкото се касае за два трудови договора с един и
2
същ работодател за една и съща длъжност, във всеки от които е въведена клауза „срок за
изпитване“ и вторият е прекратен именно на това основание – едностранно от работодателя в
срока на изпитване без предизвестие. Отделно от това, по иска с правна квалификация чл. 344, ал.
1, т. 1 от КТ – за признаване уволнението за незаконно и неговата отмяна, изцяло в тежест на
ответната страна е да установи, че уволнението е законосъобразно извършено, което в случая не е
направено.
Ето защо настоящият съдебен състав счита, че са налице предпоставките, визирани в
разпоредбата на чл. 239, ал. 1 от ГПК за постановяване на неприсъствено решение, поради което и
на основание чл. 239, ал. 1 и 2 от ГПК следва да се постанови такова решение, с което предявените
искове да се уважат изцяло.
Ищецът претендира направените разноски за адвокатско възнаграждение, които да се
присъдят на адв. Г. по реда на чл. 38 от Закона за адвокатурата. Съгл. чл. 7, ал. 1, т. 1 и т. 4 от
Наредбата за минималните размери на адв. възнаграждения, същите възлизат, както следва – на
710 лева по иска по чл. 344, ал. 1, т. 1 и т. 2 от КТ и 600 лева за иска по чл. 74, ал. 4 от КТ, общо
1310 лева.
На основание чл. 78, ал. 6 от ГПК ответникът следва да бъде осъден да заплати в полза
на държавата, по бюджета на съдебната власт, по сметка на **** дължимата държавна такса върху
уважените искове, като същата на основание чл. 3, вр. с чл. 1 от Тарифа за държавните такси,
които се събират от съдилищата по ГПК възлиза на сумата от 210 лева (двеста и десет лева), по
70 лева ДТ за всеки един от трите предявени неоценяеми иска.
Така мотивиран, съдът
РЕШИ:
ОБЯВЯВА за недействителна на осн. чл. 74, ал. 4 от КТ клаузата „срок на изпитване”
в трудов договор № ***********г., сключен между Д. Р. С., с ЕГН **********, с адрес: гр.
П******, ул. „************“ № ***, ет. ***, *** и „Комплексен онкологичен център - Пловдив”
ЕООД, с ЕИК *********, със седалище и адрес на управление: гр. Пловдив, бул. „Васил Априлов”
№ 15А, представлявано от управителя Т. Д., поради противоречие с императивната правна норма
на чл. 70, ал. 5 от КТ.
ПРИЗНАВА ЗА НЕЗАКОННО уволнението на Д. Р. С., с ЕГН **********, с адрес за
призоваване: гр. П********* ул. „*******” № ***, eт. ***, чрез пълномощника адв. К. Г.,
извършено със Заповед № ************ г. на управителя на „Комплексен онкологичен център -
Пловдив” ЕООД, с ЕИК *********, със седалище и адрес на управление: гр. Пловдив, бул. „Васил
Априлов” № 15А Т. Д., с която трудовото правоотношение между страните е прекратено на осн.
чл. 71, ал. 1 от КТ, считано от ***********г., ЗА НЕЗАКОННО И ГО ОТМЕНЯ.
ВЪЗСТАНОВЯВА Д. Р. С., с ЕГН **********, с адрес за призоваване: гр. П*********
ул. „**********” № ***, eт. ***, чрез пълномощника адв. К. Г. на заеманата преди уволнението
длъжност „**************” в „Комплексен онкологичен център - Пловдив” ЕООД, с ЕИК
*********, със седалище и адрес на управление: гр. Пловдив, бул. „Васил Априлов” № 15А,
представлявано от управителя Т. Д.
ОСЪЖДА „Комплексен онкологичен център - Пловдив” ЕООД, с ЕИК *********, със
3
седалище и адрес на управление: гр. Пловдив, бул. „Васил Априлов” № 15А, представлявано от
управителя Т. Д. да заплати на адвокат К. Д. Г., БУЛСТАТ ********, със служебен адрес: гр.
П******* ул. „*******” № ****, eт. *** сумата от 1 310 лева (хиляда триста и десет лева),
представляваща адвокатско възнаграждение за осъществено на ищеца процесуално
представителство по реда на чл. 38 от Закона за Адвокатурата.
ОСЪЖДА „Комплексен онкологичен център - Пловдив” ЕООД, с ЕИК *********, със
седалище и адрес на управление: гр. Пловдив, бул. „Васил Априлов” № 15А, представлявано от
управителя Т. Д. да заплати в полза на държавата, по бюджета на съдебната власт, по сметка на
**** сумата от 210 лева (двеста и десет лева) – държавна такса върху уважените искове.
Решението е неприсъствено и не подлежи на обжалване.
Ответникът може да търси защита срещу решението по реда на чл. 240 от ГПК.
Препис от решението да се връчи на страните.
Съдия при Районен съд – Пловдив: _________/п/______________
4