Р Е Ш
Е Н И Е № 247
гр.Стара
Загора, 22.06.2021г.
В И М Е Т
О Н А
Н А Р О Д А
Старозагорският административен съд, в публично
съдебно заседание на тридесет и първи май през две хиляди двадесет и първа
година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:БОЙКА ТАБАКОВА
при секретар
Николина Николова, като разгледа докладваното от съдия Табакова административно
дело № 251 по описа за 2021г., за да се произнесе, съобрази следното:
Производството е по реда на чл.145 и
сл. от Административнопроцесуалния кодекс, във вр. с чл.166,
ал.2 от Данъчно-осигурителния процесуален кодекс /ДОПК/.
Образувано е по жалба от ЕТ„М.
2012-Ж.М.“ със седалище и адрес на управление с.Бял извор общ.Опан против Акт
за установяване на публично държавно вземане /АУПДВ/ № 24/311/00675/3/01/04/01 с
изх.№ 01-6500/8605 от 04.09.2020г на Изпълнителния директор на Държавен фонд
„Земеделие“, с който е определено за
възстановяване публично държавно вземане в размер на 35 151,80лв. В жалбата са
изложени оплаквания за незаконосъобразност на АУПВД като постановен при
съществени процесуални нарушения и неправилно приложение на материалния закон.
Според жалбоподателя актът не е издаден в производство, което е приложимо за
такъв вид вземане, не е приложен материалният закон, действащ към момента на
сключване на договора между жалбоподателя и ДФ „Земеделие“, и този договор не
представлява нито административен договор, нито административен акт. Счита, че
заложените прогнозни параметри в бизнес плана, приети за неизпълнени от
ответния административен орган, представляват необосновани констатации и не
следва да водят до налагане на финансова корекция. Направено е искане
оспореният акт да бъде отменен изцяло като незаконосъобразен и да бъдат
присъдени разноските по делото.
Ответникът - Изпълнителен директор на
Държавен фонд „Земеделие“, чрез процесуалния си представител адвокат В. Н.
изразява становище за неоснователност на жалбата. Обосновава установено
нарушение на приложимите нормативни и договорни разпоредби с оглед неизпълнение
на заложените в одобрения бизнес план параметри. Счита, че процедурата по
издаване на акта е проведена и довършена законосъобразно по реда на Закона за
подпомагане на земеделските производители /ЗПЗП/, н не на Закона за управление
на средствата от Европейските структурни и инвестиционни фондове /ЗУСЕСИФ/. Поддържа и правилно приложение на Правилата за
определяне на размера на подлежащата на възстановяване безвъзмездна финансова
помощ при установени нарушения на чл.27, ал.6 и 7 от ЗПЗПП по мерките от
Програмата за развитие на селските райони 2007-2013г, обн. ДВ, бр.69/ 2019г в
сила от 30.08.2019г. Моли жалбата да
бъде отхвърлена и претендира за присъждане на направените разноски по
представен списък.
Административен съд – Стара Загора, след като
прецени събраните по делото доказателства в тяхната съвкупност и обсъди
доводите на страните, намира за установено следното от фактическа страна:
На 18.10.2014г. между Държавен фонд „Земеделие“
и ЕТ„М. 2012-Ж.М.“, като „Ползвател“ е сключен Договор №24/311/00675/16.10.2014г
за отпускане на безвъзмездна финансова помощ по мярка 311 „Разнообразяване към
земеделски дейности“ по Програмата за развитие на селските райони 2007-2013г, подкрепена
от Европейския земеделски фонд за развитие на селските райони, в размер на 354 771.71
лева, представляваща 70% от стойността на одобрените и реално извършени разходи
за осъществяване на проект № 24/311/00675 (л.56-94 от преписката). Предвидено е
право на Фонда да упражнява постоянен контрол за целевото използване на
инвестицията (чл.4.1 от договора) и право да откаже изплащане на цялата или на
част от финансовата помощ, както и да претендира възстановяване от ползвателя
на цялата или на част от изплатената финансова помощ (чл.4.4 от договора),
включително когато ползвателят не е изпълнил някои от задълженията си по този
договор и по Наредба № 30 от 11.08.2008г за условията и реда за предоставяне на
безвъзмездна финансова помощ по мярка „Разнообразяване на неземеделски
дейности“. В чл.4.12 от договора е разписано задължение на ползвателя да
извърши изцяло одобрената инвестиция в срока по договора и в съответствие с
одобрения проект и Таблицата за одобрените инвестиционни разходи, а в
чл.4.18 - задължение да спазва одобрения
проект за срок от 5 години от сключване на договора.
Във връзка с процедурата по
кандидатстване за предоставяне на безвъзмездната финансова помощ е разработен
бизнес план и одобрен бизнес план с
наименование „Изграждане, оборудване, обзавеждане и озеленяване на туристически
обект-къща за гости в село Бял извор, община Опан, област Стара Загора”, в
чиято част ІV е заложен финансово-икономическият статус на проекта - приходи и
разходи (л.29-55).
На 28.04.2015г. от ДФ „Земеделие“ е оторизирано
авансово плащане по договора в размер на 141 908.68лв от ЕЗФРСР и
35 477.17лв национално съфинансиране, общо 177 385.85лв. На 02.12.2015г
е оторизирано окончателно плащане на сумите 139 305.72лв от ЕЗФРСР и
34 826.43лв национално съфинансиране, общо 174 132.15лв, което е
направено на 11.12.205г, видно от представените по делото разпечатки от системата
за електронни разплащания във фонда (л.99, 109) и уведомително писмо за
одобрение № 685/311 изх.№ 01-6500/1025 от 19.01.2016г (л.114-115).
На основание Заповед
№373912/21.06.2019г за извършване на проверка на място след плащане в периода
24.06.2019 г. -28.06.2019 г. е констатирано неизпълнение на задължения,
съгласно одобрения бизнес план, като установеното изпълнение на бизнес плана в
частта му относно приходите за три пълни финансови години /2016 г., 2017 г. и
2018 г./ съставлява съответно 41, 25%, 58, 84% и 46, 63% изпълнение на одобрения
бизнес план за всяка година.
С
уведомително писмо изх.№01-6500/8605 от 30.10.2019г. Изпълнителният директор на
ДФЗ уведомява ЕТ „М. 2012-Ж.М.“ за откриване на производство по издаване на АУПДВ
за задължение в размер на 35 151.80лв, представляващо санкция в размер на
10% от предоставената финансова помощ за констатирано неизпълнение на договора.
В писмото е посочено, че е констатирано неизпълнение на одобрения бизнес план
за 2016 г., 2017 г. и 2018 г, с оглед на което следва да се приложи чл.30 от
Приложение към раздел I „Общи положения“ от Правилата
за определяне на размера на подлежащата на възстановяване безвъзмездна
финансова помощ при установени нарушения на чл.27, ал.6 и 7 от ЗПЗПП по мерките
от Програмата за развитие на селските райони 2007-2013г.
В подадено възражение
вх.№01-6500/8605 от 06.12.2019г жалбоподателят
оспорва наличието на нарушение на договора като обосновава, че приходните
показатели от развиваната дейност са прогнозни, което означава, че
недостигането им не представлява неизпълнение на договора, водещо до финансови
санкции.
С оспорения АУПДВ № №
24/311/00675/3/01/04/01 с изх.№ 01-6500/8605 от 04.09.2020г. след разглеждане
на направените възражения на основание чл.27, ал.3 и ал.4 от ЗПЗП и чл.162,
ал.2, т.8 и 9 от ДОПК Изпълнителният директор на ДФЗ определя на ЕТ „М. 2012-Ж.М.“
подлежащо на възстановяване публично вземане в размер на 35 151.80лв. В
акта обсъдени и залегналите в бизнес плана финансови показатели, както и установеното
изпълнение на бизнес плана за три пълни финансови години, като са посочени
конкретните стойности - за 2016 г. реализирани приходи в размер на 29 700.00лв,
съставляващо 41.25% изпълнение; за 2017 г. приходи от 50 600.00,
съставляващо 58.84% изпълнение и за2018 г. приходи от 42 900.00лв,
съставляващо 46.63% изпълнение. Изчислено е изпълнение на бизнес плана в частта
му за приходите средноаритметично за трите пълни проверявани години в размер на
49.28%. Обсъдени са Правила за определяне на размера на подлежащата на
възстановяване безвъзмездна финансова помощ при установени нарушения по чл. 26,
ал. 6 и 7 от ЗПЗП по мерките от ПРСР 2007-2013 г., като съгласно т. 30 от
приложението към раздел I „Общи положения” е определен размера на санкцията - 10%
от предоставената финансова помощ по договора.
Въз основа на така установената фактическа обстановка
съдът направи следните правни изводи:
Жалбата е насочена срещу подлежащ на
съдебно оспорване и контрол за законосъобразност административен акт, в срока по чл.149, ал.1 от АПК от съобщаването му на 12.03.2021г, от лице с правен интерес - адресат на акта, чиито права и законни
интереси са засегнати неблагоприятно от него. С оглед изложеното жалбата е процесуално допустима.
Разгледана по същество, се явява основателна.
Съгласно разпоредбата на чл.162, ал. 2, т. 8 от ДОПК,
публични са вземанията за недължимо платени и надплатени суми, както и за
неправомерно получени или неправомерно усвоени средства по проекти, финансирани
от средства на Европейския съюз, включително свързаното с тях национално
съфинансиране, които възникват въз основа на административен акт, включително
финансови корекции, надплатен аванс, надхвърлени процентни ограничения,
превишени позиции по бюджета на проекта, кръстосано финансиране, както и
глобите и другите парични санкции, предвидени в националното законодателство и
в правото на Европейския съюз. В чл.166, ал.1 от ДОПК е предвидено че
установяването на публичните вземания се извършва по реда и от органа,
определен в съответния закон.
В нормата на §1, т.13 от ДР на ЗПЗП е регламентирано,
че Разплащателната агенция е специализирана акредитирана структура за приемане
на заявления, проверка на условията и извършване на плащания от Европейските
земеделски фондове и за прилагане на пазарни мерки, включително интервенция на
пазарите на земеделски продукти, по правилата на законодателството на
Европейския съюз. По силата на чл.11 и чл.11а от ЗПЗП, Държавен фонд
„Земеделие” е акредитиран за единствена Разплащателна агенция за РБългария за прилагане
на Общата селскостопанска политика на Европейския съюз. В чл.27, ал.3 и ал.5 от
ЗПЗП е предвидено, че Разплащателната агенция е длъжна да предприеме
необходимите действия за събирането на недължимо платените и надплатени суми по
схеми за плащане и проекти, финансирани от европейските фондове и държавния
бюджет, както глобите и другите парични санкции, предвидени в законодателството
на ЕС, като вземанията, които възникват въз основа на административен договор
или административен акт, са публични държавни вземания и се събират по реда на
ДОПК. Съгласно разпоредбата на чл.20а, ал. 5 от ЗПЗП, Изпълнителният директор
на ДФ „Земеделие“, който е и Изпълнителен директор на Разплащателната агенция,
издава актове за установяване на публични държавни вземания по реда на ДОПК и
решения за налагане на финансови корекции по реда на глава пета, раздел III от
ЗУСЕСИФ.
От
посочената нормативна регламентация следва извода, че в правомощията на
Изпълнителния директор на ДФ „Земеделие” – РА е издаването АУПДВ по всички
схеми и мерки на Общата селскостопанска политика, включително Програмата за
развитие на селските райони за периода 2007-2013 във връзка с реализацията на
проект по мярка 311 „Разнообразяване към неземеделски дейности“. Следователно
оспореният Акт за установяване на публично държавно вземане №
24/311/00675/3/01/04/01 с изх.№ 01-6500/8605 от 04.09.2020г е издаден от
материално компетентен административен орган – Изпълнителния директор на ДФ
„Земеделие“, при упражняване на законово регламентирани правомощия по чл.27,
ал.7 във вр. с чл.20а, ал.5 от ЗПЗП.
Оспореният
АУПДВ е в писмена форма и съдържа подробни мотиви, но при издаването му са допуснати
съществени нарушения на административнопроизводствените правила.
Съгласно
разпоредбата на чл.27, ал.6 от ЗПЗП /ДВ бр.51/ 2019г., в сила от 28.06.2019г./,
дължимостта на подлежаща на възстановяване безвъзмездна финансова помощ поради
нарушение от страна на ползвателите на помощ и бенефициентите по мерките и
подмерките от програмите за развитие на селските райони, което представлява
основание за налагане на финансова корекция по чл. 70, ал. 1, т. 1 – 9 от ЗУСЕСИФ,
се установява с издаването на решение за налагане на финансова корекция по реда
на чл. 73 от същия закон. Съответно в чл.27, ал.7 от ЗПЗП /ДВ бр. 51 от 2019г.,
в сила от 28.06.2019г./, е регламентирано, че дължимостта на подлежаща на
възстановяване безвъзмездна финансова помощ поради неспазване на критерии за
допустимост, ангажимент или друго задължение от страна на ползвателите на помощ
и бенефициентите по мерките и подмерките от програмите за развитие на селските
райони, извън основанията по ал. 6, се установява с издаването на АУПДВ по реда
на ДОПК. В основа на посочената нормативна регламентация следва извод, че след
изменението на ЗПЗП /ДВ, бр. 51/2019г., в сила от 28.06.2019 г./, законът
изрично разграничава случаите, в които дължимостта на подлежаща на
възстановяване безвъзмездна финансова помощ по мерките и подмерките от
програмите за развитие на селските райони, се установява с решение за финансова
корекция и с АУПВД. По силата на чл. 27,
ал. 7 от ЗПЗП издаването на АУПДВ е субсидиарно, когато не са налице
основанията по чл. 70, ал. 1, т. 1-9 от ЗУСЕСИФ за налагане на финансова
корекция.
В случая
административното производство по издаване на процесния АУПДВ е образувано и
проведено при действието на чл. 27, ал. 6 и ал. 7 ЗПЗП. Фактическото основание
за издаване на оспорения АУПДВ е неизпълнение на заложените в одобрения по
проекта бизнес план финансови показатели /приходи/ за финансовите 2016г.,
2017г. и 2018г. Константно в съдебната практика на Върховния административен
съд по ЗПЗП се приема, че заложените в бизнес плана финансови показатели са
индикатори за изпълнение на одобрения проект (по мерките и подмерките от ПРСР)
и непостигането им представлява материалноправното
основание по чл. 70, ал. 1, т. 7 от
ЗУСЕСИФ /неизпълнение на финансови индикатори/ за налагане на финансова
корекция с издаването на решение по реда на чл. 73 ЗУСЕСИФ. Съгласно чл. 16,
ал. 1 и приложение № 3 към чл. 16, ал. 1 от Наредба № 30/11.08.2008 г. за
условията и реда за предоставяне на безвъзмездна финансова помощ по мярка
"Разнообразяване на неземеделски дейности" от Програмата за развитие
на селските райони за периода 2007 – 2013 г., одобреният проект, за който се
отпуска финансирането, е обективиран в бизнес плана. Така изготвеният бизнес план и
доказаната чрез него жизнеспособност на инвестицията съставлява основание за
сключване на договора за субсидиране, т.е. органът преценява всички елементи на
плана, включително размера на приходите от финансираната дейност при
одобряването на проекта. Очевидно при проверката за изпълнението на
задълженията по договора за отпускане на безвъзмездна финансова помощ
административният орган проверява същите тези елементи. Така приходите се явяват индикатор - нещо, чрез което се измерва осъществяването на одобрения проект
при определени параметри /инвестиционно намерение, което включва структура,
стойност, източници на финансиране, място на извършване на инвестицията, както
и анализ на приходите и разходите след реализация на проекта/.
След
изменението на ЗПЗП /ДВ бр. 51/2019г., в сила от 28.06.2019г/ специалният закон
в нормата на чл.27, ал.6 от ЗПЗП изрично препраща към ЗУСЕСИФ по отношение на:
установяването дължимостта на подлежаща на възстановяване безвъзмездна
финансова помощ поради нарушение от страна на ползвателите на помощ по мерките
и подмерките от програмите за развитие на селските райони, което представлява
основание за налагане на финансова корекция по чл. 70, ал. 1, т. 1 – 9 от
ЗУСЕСИФ; вида на административния акт, с който се извършва това установяване –
решение, както и по отношение на реда за неговото издаване - чл. 73 от ЗУСЕСИФ.
Следователно при наличие на основание по чл. 27, ал. 6 ЗПЗП във връзка с чл.
70, ал. 1, т. 1-9 ЗУСЕСИФ /както е в случая/, дължимостта на подлежащата на
възстановяване финансова помощ се установява с решение за налагане на финансова
корекция, издадено от Изпълнителния директор на ДФ "Земеделие" по
реда на ЗУСЕСИФ, а не с АУПДВ / в този смисъл Решение № 6803 от 07.06.2021г. на
ВАС по адм. дело № 1734/2021/. С оглед на изложеното при неизпълнение на бизнес
плана, представляващо основание за налагане на финансова корекция по чл. 70,
ал. 1, т. 7 от ЗУСЕСИФ, по силата на чл.27, ал.6 от ЗПЗП, процесуалният ред за
установяване дължимостта на подлежащата на възстановяване БФП от страна на
търговеца-жалбоподател чрез издаване на АУПДВ, е неприложим.
Приложимостта
на реда по чл. 27, ал. 7 от ЗПЗП не следва и по аргумент от §4, ал. 3 от ДР на
ЗУСЕСИФ /изм., ДВ, бр. 2 от 03.01.2018г./, независимо, че в относимата Наредба
№30 от 11.08.2008г., издадена на основание §35, ал. 3 от ПЗР на ЗИД на ЗПЗП,
има предвиден специален ред за контрол и изпълнение на дейностите по проекта,
като са регламентирани и условията, при които ДФЗ може да иска връщане на вече
изплатени суми - чл. 46 от Наредба №30 от 11.08.2008г. Този извод следва от
разпоредбата на §12, ал. 1 от ПЗР към ЗИД на ЗПЗП /обн. ДВ, бр. 2 от 2018г./,
предвиждаща, че започналите производства по издадените до датата на влизането в
сила на този закон наредби по прилагането на мерките от ПРСР за периода 2007 –
2013г. и на мерките и подмерките по чл. 9б, т. 2 от ПРСР за периода 2014 –
2020г., се довършват по досегашния ред до изтичане на периода на мониторинг.
Следователно приложимостта на досегашния ред на предвидените в наредбите по прилагането
на ЗПЗП производства, вкл. и тези, касаещи възстановяване на БФП, е обусловена
от наличието на започнато производство по реда и при условията на такава
Наредба и неизтичането на периода на мониторинг. Съгласно регламентацията по §1, т. 2, б. „а“ от ДР на
Правилата за определяне на размера на подлежащата на възстановяване
безвъзмездна финансова помощ при установени нарушения по чл. 27, ал. 6 и 7 от
ЗПЗП по мерките ПРСР 2007-2013г., мониторинговият период за договори, сключени
преди 1 януари 2015г., е пет години, считано от датата на сключването.
В случая договор
№ 24/311/00675 за отпускане на финансова помощ на „ЕТ „М. 2012-Ж.М.“ по мярка
311 „Разнообразяване към неземеделски дейности“ от Програмата за развитие на
селските райони за периода 2007-2013г. /ПРСР/, подкрепени от Европейския
земеделски фонд за развитие на селските район е сключен на 16.10.2014г.
Следователно мониторинговият период е изтекъл на 16.10.2019г. Административното
производство по издаване на оспорения АУПДВ е образувано на 30.10.2019г. с
издаване на уведомително писмо изх.№01-6500/8605 от 30.10.2019г, но към този момент
петгодишният мониторингов период е изтекъл и прилагането на „досегашния ред“ за
установяване дължимостта на подлежащата на възстановяване БФП /т.е реда по чл. 46 от Наредба №29 от 11.08.2008г./, е
недопустимо. Определянето на приложимия процесуален ред следва да се извърши
съобразно действащите правила по чл.27, ал.6 и ал.7 от ЗПЗП /ДВ бр.51/ 2019г.,
в сила от 28.06.2019г./ - в случая с издаването на решение за налагане на
финансова корекция по реда на чл. 73 от ЗУСЕСИФ, а не чрез издаване на АУПДВ за
възстановяване на изплатената финансова помощ. Не може да бъде споделена тезата
на ответника, че приложимият ред е по ДОПК, тъй като не е изтекъл 10-годишният
срок по чл.16, ал.2 от Наредба № 30 от 11.08.2008г доколкото този срок не касае
период на мониторинг по договора, какъвто изрично е предвиден с §1, т. 2 от ДР
на Правилата за определяне на размера на подлежащата на възстановяване
безвъзмездна финансова помощ при установени нарушения по чл. 27, ал. 6 и 7 от
ЗПЗП по мерките ПРСР 2007-2013г.
Допуснатите
нарушения на административнопроизводствените правила при образуването и
провеждането на производството, приключило с издаването на оспорения АУПДВ,
засягащи материалноправните основания за определяне дължимостта на подлежащата
на възстановяване безвъзмездна финансова помощ, процедурата по установяване и
актът, с който се установява, са съществени по своя характер и обуславят
незаконосъобразност на АУПДВ.
На следващо
място, съдът намира, че е налице и неправилно приложение на материалния закон.
Материалноправните
основания, при наличието на които Разплащателната агенция може да поиска
връщане на вече изплатени суми заедно със законната лихва, са регламентирани в чл. 46,
ал. 1 и ал. 3 от Наредба №30 от
11.08.2008г, но оспореният АУПДВ нито от фактическа, нито от правна страна е
обоснован с наличието на някоя от хипотезите, предвидени в тези норми, нито са
изложени съображения за съществуването на регламентирано в посочена разпоредба
материалноправно основание за възстановяване на получената финансова
помощ. Упражнената административна
компетентност се основава единствено на хипотезата на чл. 46, ал. 1 във връзка
с ал. 2 от Наредба № 30 от 08.11.2008г., а именно получателят на помощта не изпълнява свои
нормативни или договорни задължения след изплащане на финансовата помощ. Действително
от доказателства по делото се установява неизпълнение на заложените приходи за
посочените финансови години. Но наличието на възприетото от органа материалноправно
основание за издаване на оспорения АУПДВ от фактическа и правна страна е
обосновано с допуснати договорни и нормативни нарушения, квалифицирани като
такива на т. 4.4, б.“б“ във връзка с т.4.12 и т.4.18 от Договор № 248311800675
от 12.11.2014г. за отпускане на финансова помощ. А никоя от тези клаузи не
вменява на получателя на помощта задължение да изпълни финансовите показатели,
посочени в представения на етап кандидатстване бизнес план, като задължението
за спазване на одобрения проект се отнася само до конкретни заложени параметри на проекта, но не и
относно прогнози, които се влияят от икономически фактори /Решение № 15971/
29.12.2020г. по адм. дело № 8344/ 2020г. по описа на ВАС/. Никъде в договора не
е предвидено задължение за достигане на определени нива на приходи през всяка
една от финансовите години. Макар бизнес планът да се включва в одобрения
проект по силата на чл.9.1, б. „г“ от договора, съгласно чл.9.5 проектът не е
неразделна част от договора, а само Таблицата с одобрените разходи. Отделно от
това размерът на очакваните приходи е финансово-икономически показател,
отразяващ прогнозната икономическа стойност от функционирането на
подпомогнатата дейност, върху който влияят и обективни социални, икономически и
др. фактори, които не винаги са предвидими, поради което изпълнението на
договорните задължения за извършването на инвестицията и спазването на
одобрения проект не следва нито да се отъждествява, нито да се преценява съобразно
изпълнението на заложените в бизнес плана прогнозни стойности на приходите,
които ще се реализират от одобрената инвестиция, чийто предмет е обект на
финансиране.
По тези съображения оспореният АУПДВ №
24/311/00675/3/01/04/01 с изх.№ 01-6500/8605 от 04.09.2020г на Изпълнителния
директор на ДФЗ като издаден при допуснати съществени нарушения на
административнопроизводствените правила и при неправилно приложение на
материалния закон, е незаконосъобразен и следва да бъде отменен.
Предвид
изхода на делото искането на жалбоподателя за присъждане на направените
разноски следва да бъде уважено, като в тежест на ДФЗ гр. София следва да бъде
възложено заплащането на сумата от 1550лв., представляваща 50лв. внесена
държавна такса и 1 500лв. – договорено и заплатено възнаграждение за един
адвокат съобразно представените доказателства и списък на разноските. Доколкото
претендираното адвокатско възнаграждение е минимално предвиденото такова по чл.
8, ал. 1, т. 4 от Наредба № 1/ 2004г. за минималните размери на адвокатските
възнаграждения и предвид фактическата и правна сложност на спора направеното от
ответника възражение за прекомерност се явява неоснователно.
Водим от гореизложеното и на основание чл.172, ал.2 предложение
второ от АПК и чл.143, ал.3 от АПК, съдът
Р Е Ш И:
ОТМЕНЯ по жалба от ЕТ „М. 2012-Ж.М.“ със седалище и
адрес на управление с.Бял извор общ.Опан Акт за установяване на публично
държавно вземане № 24/311/00675/3/01/04/01 с изх.№ 01-6500/8605 от 04.09.2020г
на Изпълнителния директор на Държавен фонд „Земеделие“, с който е определено за възстановяване
публично държавно вземане в размер на 35 151,80лв, като незаконосъобразен.
ОСЪЖДА Държавен
„Фонд земеделие“ гр. София да заплати
на ЕТ „М. 2012-Ж.М.“ със седалище и адрес на управление с.Бял извор общ.Опан сумата
1550 /хиляда петстотин и петдесет/лв, представляваща направени разноски по
делото.
Решението
подлежи на касационно обжалване чрез Административен съд Стара Загора в
14-дневен срок от съобщаване на страните пред ВАС.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: