мотиви
Към присъда № 102 /07.12.2016 година, постановена по
НОХД № 1339/2016 година по описа на ХРС
Районна прокуратура / РП
/ - Хасково е повдигнала обвинение против подсъдимия А.Р.А. - роден
на ***г***, български гражданин, българин, с начално, неженен, осъждан,
безработен, живущ ***, ЕГН *********, за
това, че на 13.10.2016г. в гр.Хасково управлявал моторно превозно
средство - лек автомобил марка „Фолксваген Голф", с ДК № X ****ВМ, без
съответно свидетелство за управление, в едногодишния срок от наказването му за
същото деяние по административен ред с НП №15-5319-000367/30.10.2015г. на
Началник Сектор „ПП" към ОД на МВР Хасково, влязло в сила на 06.01.2016г. - престъпление по чл.343в,
ал.2 от НК.
В съдебно заседание РП - Хасково, чрез свой представител,
поддържа изцяло повдигнатото обвинение, което се доказвало по категоричен начин
от събраните по делото гласни доказателства и по точно от показанията на
полицейските служители и от писмените доказателства, че подсъдимият е извършил
престъплението за което е предаден на съд. Според прокурора първоначално
подсъдимият е отричал да е управлявал автомобила, но след това признал и тогава
дошли другите двама полицейски служители от пътна полиция и му съставили АУАН.
Установено било по безспорен начин, че подсъдимия няма свидетелство за
правоуправление на МПС и че с НП
№15-5319-000367/30.10.2015г. на Началник Сектор „ПП" към ОД на МВР
Хасково, влязло в сила на 06.01.2016г. му е наложено административно наказание
за управление на МПС бес свидетелства за управление. Освен това деянието за
което е предаден на съд подсъдимият бил извършил в едногодишният срок от това
административно наказание. Според прокурора следвало да се даде вяра на
българските полицейски служители, а не на други трима свидетели, които макар и
български граждани не знаели български език. Затова и прокурора намира, че от
вече обсъдените доказателства се доказвало по безспорен начин, че подс. А.Р.А. е виновен в повдигнатото му обвинение. Затова и иска от съда да
му наложи наказание при приложението на чл.55 от НК. Моли съда да наложи на
подсъдимия наказание „лишаване от свобода“ за срок от 10 месеца, което да се
изтърпи в затвор или затворническо общежитие от „Закрит тип“ при първоначален
„строг“ режим, следвало де се наложи и наказание „глоба“ в размер на 300 лева.
Следвало от наложеното наказание „лишаване от свобода“ да се приспадне и един
ден задържане. Именно в тезирамки прокурора моли съдът да произнесе своя акт.
Подсъдимият А.Р.А. не се признава за виновен в повдигнатото му
обвинение и твърди, че на посочената в обвинителният акт дата не е управлявал
процесният автомобил. Последният бил управляван от св.Е.Р.. Подсъдимия в
обясненията си твърди, че св.Р. е управлявал, тъй като подсъдимият бил осъждан,
били му налагани административни наказания за управление на МПС без съответното
свидетелство за управление на МПС и знаейки това е извикал св.Р. да управлява
неговият автомобил. Автомобила обаче не бил прехвърлен на името на подсъдимия
но бил негов. В обясненията си подсъдимият категорично заявява, че не е
управлявал автомобила и когато св.Т. е отишъл при него той е бил извън колата и
е чакал жените да се приберат от аптеката. Иска от съда да го признае за
невиновен и да го оправдае.
Защитника на подсъдимия, адв. Г. пледира, че подзащитният
му не се признава за виновен в повдигнатото му обвинение. Последното не било
категорично доказано по отношение на авторството на деянието. Напротив по
делото се доказало по категоричен начин от показанията на свидетелите очевидци
возили се в автомобила, в това число и на св.Р., че подс.А. не е управлявал
процесният автомобил. Нещо повече, под страх от наказателна отговорност св.Р. е
заявил в разпита си на ДП, който е приобщен чрез прочитане за което и
подсъдимия и защитата са дали съгласие протокола от този разпит да се ползва
без да се разпитва свидетеля, че подс.А. не е управлявал автомобила. напротив
самия св.Р. твърди, че именно той е управлявал процесният автомобил.
Съдът като прецени
събраните по делото доказателства, поотделно и в тяхната съвкупност, и във връзка със
самопризнанията на подсъдимия, приема за установено от фактическа страна следното: На
13.10.2016г., около обяд, св.М. отишла да помогна на св.А., за ремонта който
правели в къщи, в гр.Хасково, ул.“****“ №**. Св.А. била
съпруга на брата на св.М.. В това време св.А. боядисвала. След като постояла
известно време в стаята в която се боядисвало на св.М. и станало лошо. Тъй като
тя била скоро оперирана и била болна от рак,св.А. се притеснила и започнала да
вика, че кака и умира и се задушава и някой да помогне. През това време детето
на св.А. и съобщило, че на баба му и е лошо. Св.А., която била снаха на св.М. веднага
отишла в дома на св.А. и там заварила свекърва си на която и било много лошо.
На место дошъл и подс.А. и св.Р.. Тогава подс.А. и двете свидетелки помогнали
на св.М., и всички се качили в една
кола, която по-късно се установило, че подс.А. е закупил но не е прехвърлил. В
колата на шофьорското место се качил и св.Р., който управлявал автомобила марка
„Фолксваген Голф“ с ДК№ Х ****ВМ и всички отишли до „Бърза помощ“ в гр.Хасково.
Там обаче отказали да прегледат св.М., тъй като била се лекувала в гр.Пловдив
от рак и я насочили отново към Пловдив. След това всички свидетели – М., Р., А.
и А., и подс.А. се качили в овтомобила и отишли до аптеката зад автогарата за
да може св.М. да си купи лекарства. Автомобила отново се управлявал от св.Р..
Зад автогарата св.Р. паркирал автомобила и всички слезнали от него.
Свидетелките М., А. и А. отишли до аптеката на ъгъла зад автогарата. Св.Р.
отишъл да яде и да си купи цигари. До автомобила но извън него останал само
подс.А.. малко след това при него дошъл св.Т. който по това време бил дежурен
патрул в района на автогарата в гр.Хасково. Свидетеля Т. извършил проверка на
документите на подс.А. и установил, че той няма лична карта. Св.Т. попитал
подс.А. на кого е колата и след като последният заявил, че не е на негово име,
но я е купил, св.Т. поискал документите на колата и на подс. А.. Подс.А. нямал
лична карта, но отворил джабката на автомобила и дал талона на автомобила на
св.Т.. св.Т. попитал кой е управлявал автомобила, а подс.отговорил, че друг е
управлявал но не посочил име. Тогава приемайки, че подс.А. лъже , св.Т. извършил
проверка и се установило, че подсъдимият е неправоспособен водач, и че срещу
него има съставено НП
№15-5319-000367/30.10.2015г. на Началник Сектор „ПП" към ОД на МВР
Хасково, влязло в сила на 06.01.2016г. За това, че приел че подсъдимият отново
управлява без свидетелство за управление
на МПС, св.Т. помолил дежурния по МВР да изпрати служители от пътна
полиция. Междувременно до автомобила се върнали свидетелките М., А. и А., които
обяснили на св.Т., че една от тях е много болна и са били с колата на подс.А.,
но той им казал да си тръгват с такси. Тогава на место пристигнали св.Б. и св.К..
Те отново установили самоличността на подс.А.. Според св.Б. и св.К. на место
установили, че св.Т. е спрял за проверка подс.А., който е неправоспособен водач
и няма СУМПС. Освен това автомобила нямал и застраховка „Гражданска
отговорност“. Поради това на подсъдимият бил съставяне АУАН от св.Б.. След това подс. А. бил задържан със заповед по ЗМВР за
двадесет и четири часа. След като се върнал до колата св.Р. установил, че
спътниците му ги няма и той си тръгнал.
От справките приложени по делото от Сектор „Пътна
полиция" при ОД на МВР Хасково /л.21-26/ е видно, че обвиняемия А.Р.А. в
действителност е неправоспособен водач. Наказван е по административен ред с НП
№15-5319-000367/30.10.2015г. на Началник Сектор „ПП" към ОД на МВР
Хасково, влязло в сила на 06.01.2016г., за нарушение по чл.150 от ЗДвП - за
управление на МПС без да е правоспособен водач. Наказателното постановление е
било връчено лично на обв.А. срещу подпис. Освен това нарушение по ЗДв.П, обв.А.
има и множество други нарушения по ЗДв.П.
От друга страна от справката за съдимост ведно с
бюлетин/л.28-43/ на обвиняемия А.Р.А. *** се установява, че същия е осъждан
многократно, включително и са управление на МПС след употреба на алкохол, а
именно: с Присъда №348/27.06.2011г. по НОХД №231/2011г. на Районен съд
Димитровград, влязла в сила на 13.07.2011г., на основание чл.343б, ал.2, вр.
ал.1 и чл.54, ал.1 от НК на наказание „лишаване от свобода" за срок от три
месеца при първоначален „строг" режим и „глоба в размер на 100 лева. Със
Споразумение №52/04.06.2015г. по НОХД №418/2015г. на Районен съд Хасково, на
основание чл.343б, ал.2, вр. ал.1 и чл.55, ал.1, т.2, б."б" от НК на
наказание „Пробация" със следните пробационни мерки: „Задължителна
регистрация по настоящ адрес" с продължителност една година и осем месец и
„Задължителни периодични срещи с пробационен служител" с продължителност
една година и осем месец, с периодичност на явяване два пъти седмично и
„глоба" в размер на 100 лева. За тези му деяния не е реабилитиран.
Описаната фактическа
обстановка съдът прие за установена на база събраните по делото гласни и писмени доказателства и доказателствени
средства – показанията на св.М., А. и А.
от съдебното следствие, показанията на св.Р. дадени в протокола за разпит от
ДП, както и обясненията на подс.А. в хода на
съдебното следствие, справката за съдимост ведно с бюлетин/л.28-43/ на
обвиняемия А.Р.А., справките приложени по делото от Сектор „Пътна полиция"
при ОД на МВР Хасково /л.21-26/, частично от показанията закрепени в
протоколите за разпит от ДП на св.Т., св.Б. и св.К..
При така изяснената фактическа обстановка съдът прие, че подсъдимият А.А. не е извършил
вмененото му престъпление, поради което го призна за невинен и го оправда по
обвинението.
За да приеме горното съдът на първо место прие, че не
е доказано по несъмнен и безспорен начин от събраните по делото доказателства,
авторството на деянието. Не се доказа подс.А. да е управлявал процесният
автомобил, както до „Бърза помощ“ така и до паркинга зад автогарата в
гр.Хасково. напротив от показанията на разпитаните в съдебно заседание
свидетели - М., А. и А., както и от показанията на св.Р. от ДП за приобщаването
на които се даде съгласие в съдебно заседание от подсъдимия и защитата по
безспорен начин се установява, че не подс.А., а св.Р. е управлявал процесният
автомобил през цялото време. Показанията на всички тези свидетели, както и
обясненията на подс.А. са еднопосочни и непротиворечиви, и се подкрепят
частично и от показанията на останалите свидетели по делото, поради което и
съдът ги кредитира изцяло. От тях се прави безспорният извод, че не подс.А. е
управлявал автомобила, а св.Р., който под страх от наказателна отговорност е
декларирал това лично в разпита си като свидетел по делото / л.18 ДП/.
Възприетата по-горе фактическа обстановка както вече
бе отбелязано, се потвърждава частично от показанията на св.Т., св.Б. и св.К..
Съдът кредитира показанията на тези свидетели дадени в протоколите им за
разпит от 13.10.2016г. Това е така
защото видно от тези протоколи св.Б. и св.К. представят в показанията си това
което според съда именно се е случило на процесната дата и се доказва от останалите доказателства. Тоест
според съда на тези двама свидетели е било представено от св.Т., че едва ли не
той лично е спрял за проверка подс.А. докато е управлявал процедният автомобил.
Това категорично се установява, както от протоколите за разпит на св.Б. и св.К.
от 13.10.2016г., така и от протокола за разпит на самия св.Т. от същата дата.
Именно затова и св.Б. и св.К. са възприели за чиста монета изложеното им от св.Т.
и са приели безспорно, че подс.А. е управлявал процесният автомобил и са му
съставили съответните АУАН. Св.Б. и св.К. не са очевидци на случилото се освен,
че са установили, че подс.А. няма СУМПС и автомобила, няма застраховка
„Гражданска отговорност“. Главният факт обаче който подлежи на доказване както
по отношение на деянията описани в съставените на подс.А. АУАН, така и в
настоящото производство е дали именно подс.А. е управлявал процесният
автомобил. Последното не е възприето лично от св.Б. и св.К. и техните показания
в тази насока няма как да се кредитират от съда, защото не се основават на
лични възприятия.
В тази връзка съдът намира за необходимо да отбележи
един „феномен“, който съдът констатира при преценката на показания
от протоколите за разпитите на свидетелите – св.Т., св.Б. и св.К.. По отношение
на св.Т. са на лице три протокола за разпит/ л.11, л.13, л.14/. Всички те
пресъздават различна фактическа обстановка и представят различни факти,
по отношение на това как именно св.Т. е установил, че подсъдимият е управлявал
процесният автомобил, бил ли е спрян от св.Т., къде е паркирал автомобила и на
последно место как /назад към автогарата/. В показанията си от 13.10. 2016г.
св.Т. твърди, че е спрял за проверка подс.А. и е установил, че няма СУМПС, като
след тава е извикал чрез дежурния св.К., св.Б.. Абсолютно в тази насока по отношение на
това че св.Т. е спрял за проверка
подсъдимия, са и показанията на св.Т., св.Б. от същата дата 13.10. 2016г.
Следва повдигане на обвинение и привличане в
качеството на обвиняем на подс.А. на 19.10.2016г. След дадените от него
обяснения и след разпита на св.М., св.А., разследващият веднага извършва нов
разпит на св.Т. на 25.10.2016г. в който св.Т., вече е наблюдавал през цялото
време, как подс.А. управлява процесния автомобил влизайки от бул.“****“ по ул.“Узунджово“ и спирайки на паркинга зад
автогарата. всичко това явно се налага от факта, че в обясненията на обвиняемия
и в показанията на св.М., св.А. никъде не се сочи, че св.Т. е спрял за проверка
автомобила управляван от св.Р.. Именно и в тази насока се променят показанията
на св.Т.. те търпят развитие и след разпита на св.Р. от 25.10.2016г., в който
той категорично потвърждава, че на процесната дата той е управлявал лекия автомобил
марка „Фолксваген Голф", с ДК № X ****ВМ, като е завел св.М. придружена от
другите две свидетелки до болницата, а след тава и до аптеката зад автогарата
за да си купи лекарства. Слезнал е от автомобила, който е паркирал зад
автогарата и е отишъл да си купи за ядене и цигари. Именно в тази връзка се
налага и още един разпит на св.Т., който още повече да затвърди, изложеното от
него в протокола от 25.10.2016г., а именно, че той през цялото време е виждал
кой управлява автомобила, дори когато автомобила е паркирал и спрял на
паркинга, защото виждате ли автомобила е паркирал назад и водача през цялото
това време е бил срещу него и това е бил подс.А..
В подобен ред се развиват и разпитите на св.К., св.Б.,
като най-напред те твърдят, че Т. е спрял автомобила управляван от подсъдимия в
разпитите си от 13.10.2016г. След това в разпитите си от 26.10.2016г. вече
твърдят, че подс.А. не отрекъл да е управлявал автомобила, но след като
разбрал, че ще му пишат акт казал, че той не е водача.
Тоест според съда показанията на св.К., св.Б. и св.Т.,
от ДП могат да се кредитират единствено по отношение на това което те са
констатирали единодушно. Това е, че подс.А. няма СУМПС и че автомобила няма
застраховка „Гражданска отговорност“, както и по отношение на това, че подс.А.
е бил до процесният автомобил. Могат и съдът кредитира тези показания и по
отношение на това, че подс.А. пред полицаите е заявил, че не е управлявал
автомобила. Тоест това, че не е отрекъл пред тези свидетели не означава, че го
е потвърдил. Напротив подс.А. е заявил видно от показанията на всички полицаи,
че не е управлявал автомобила. и на последно место по отношение на показанията
на св.Т. съдът ги кредитира и в частта в която потвърждават показанията на
свидетелите М., Р., А. и А., и обясненията на подс.А., че жените които са били
в автомобила са били три. Именно за тези обстоятелства съдът кредитира
показанията на св.Т., св.К. и св.Б., а в останалата им част намира, че те са
изолирани от останалия доказателствен материал. Особено показанията на св.Т. са
взаимно противоречиви и изградени според съда за да служат на обвинителната
теза. Те по никакъв начин не се подкрепят от показанията на св.К. и св.Б.,
които не са очевидци на случилото се, а св.Т. им е преразказал какво се е
случил. Затова и извън вече описаните рамки съдът не кредитира и тези показания
на св.К. и св.Б., до колкото и те се развиват и еволюират съгласно показанията
най-вече на св.Т. и в подкрепа на тези показания, но и с оглед останалите
свидетелски показания по ДП.
Според настоящият състав на съда не се доказа по
безспорен начин именно авторството на деянието от страна на подс.А.. напротив
според настоящият състав доказателствата са именно в обратна насока, че не той
е управлявал процесния автомобил, а той е бил управляван от св.Р..
Като взе предвид горното съдът както вече отбеляза
прие, за недоказано подс.А. да е извършил описаното в обвинителният акт
престъпление за което е предаден на съд и го призна за невинен и го оправда за
това да е извършил престъпление по чл.343в, ал.2 от НК, а именно за това, че на
13.10.2016г. в гр.Хасково управлявал моторно превозно средство - лек автомобил
марка „Фолксваген Голф", с ДК № X ****ВМ, без съответно свидетелство за
управление, в едногодишния срок от наказването му за същото деяние по
административен ред с НП №15-5319-000367/30.10.2015г. на Началник Сектор
„ПП" към ОД на МВР Хасково, влязло в сила на 06.01.2016г.
Мотивиран
така съдът постанови присъдата си.
Районен съдия:/п/
не се чете.
Вярно с оригинала!
Секретар: Д.С.