МОТИВИ КЪМ ПРИСЪДА № 61/06.12.2016 Г. ПО
НЧХД № 479/2016 Г. НА НПРС
Делото е образувано на основание
чл.247 ал.1 т.2 от НПК-по частна тъжба от О.Р.М.,живущ *** против Р.И.И. ,с постоянен адрес:*** ,с обвинение за извършено
престъпление по чл.130 ал.1 от НК,а именно,затова,че ** ** ** г..в гр.Н.
,нанасяйки му удари в областта на главата и цялото тяло,му причинил телесна
повреда,изразяваща се във временно разстройство на здравето,неопасно за живота.
Частният тъжител предяви срещу
подсъдимия граждански иск в размер на 1500.00лв.,представляващ обезщетение за
причинените му с извършеното престъпление неимуществени вреди и този иск беше
приет за съвместно разглеждане в наказателното производство.
В съдебно заседание подсъдимият се яви
лично и с пълномощника си адв.Б.И. –ШАК.Поддържа
изцяло обвинението,както и предявения граждански иск.По въпроса за вида и
размера на наказанието,което да се наложи на подсъдимия,предоставя на
преценката на съда.
Подсъдимият Р.И. не се явява по
делото.Първоначално призовката,ведно с приложенията към нея са връчени на
съпругата му Н.Ш.,живуща на посочения по-горе адрес,а впоследствие са върнати
от нея в съда с уведомително писмо,че подсъдимият работи в РГ. и към настоящия
момент нямала връзка с него,поради което не можела да му предаде адресираните
до него съдебни книжа,съответно-той да организира защитата си.Съдът е предприел
повторни действия по призоваване на този подсъдим,като отново призовката
,адресирана до него е върната в цялост ,със забележка ,че същият не е открит на
адреса,по сведение на негови близки,които отказали да получат призовката,И.
работел от около шест месеца в чужбина.Доколкото не е могло да бъде осъществено
редовно призоваване на подсъдимия Р.И. по постоянния му адрес,съдът е приел,че
е налице хипотезата на чл.269 ал.3 т.4 б“а“ от НПК /задочно производство/,като
на основание чл.94 ал.1 т.8 от НПК е назначил на подсъдимия служебен защитник-адв.В.Я.- ШАК.Адв.Я.
оспорва обвинението и предявения граждански иск и моли съдът да оправдае подзащитния й и
отхвърли гражданския иск.
Съдът като прецени събраните по делото
писмени и гласни доказателства ,поотделно и в тяхната съвкупност,прие за
установено от фактическа страна следното:
Частният тъжител О.Р.М. и подсъдимия Р.И.И. ***.Познават се .
На ** ** ** г..вечерта,между **-**
часа,тъжителят се прибирал към дома си ,като преди това бил на гости у свой приятел –св.М. М., където
играли карти.Минавайки по ул.“***“,той се спрял пред дом №*,като
през прозореца направил неприлични жестове на живущата там С.С.И. /**/,подканвайки я да излезе навън.Свидетелката ,която
била бременна,се разстроила от неговите намеци./затова сочат в показанията си
свидетелите –полицейски служители Р.М. и
Д.И./,който факт е обективиран и в изготвената
докладна записка от ***.от мл.експ.Д.И. ***.От показанията на свидетелите М. и И. се
установява,че в същата вечер те са били на смяна в Р Н. и като полицейски
патрул и около 23 часа работили в района около сладкарница „**“,на кръстовището
на ул.“**“ и „**“.Към **.00часа и нещо
чули викове от ул.“**“ и с полицейската кола се отправили натам.На около 200-300
метра от сладкарницата, по ул.“**“,която е успоредна на ул.“**“ видели събрани
5-6 човека на едно място,които като видели фаровете ,се разпръснали и видели
,че 4-5 човека били заобиколили тъжителя.След като ги
разделили,той казал,че са го били всичките /св.М./,,а на въпроса към останалите
защо са сторили това,че разказали за провокативното поведение на тъжителя към
племенницата на единия от господата.Св.И. е по-конкретен и твърди,че тъжителят
им казал,че го е набил Р..Всички били афектирани,викали много,най-вече викала
майката на Р.. За състояние на афект на самия подсъдим,не се събраха
доказателства и не се наведоха доводи.Присъствуващите
на мястото лица,заявили пред органите на реда,че тъжителят сам е спънал и
паднал на завоя,при което се претъркулил.Полицейските
служители закарали пострадалия в дома му с полицейската кола,като той сам се
качил в нея и първоначално го закарали в „Спешна помощ“гр.Н.,тъй като се
оплаквал от болки в гърба.След като закарали пострадалия в болницата и дежурния
лекар заявил,че по него няма счупвания,те превозили тъжителят до дома му.
Св.М.и М. твърди,че около 10-15
минути,след като О. тръгнал от тях,му
звъннал по телефона ,казвайки му „***“,при
което М. оставил вратата на гаража отворена,качил се на колелото и
тръгнал.Стигнал на кръстовището ,където се съединяват двете улици „***“ и „**“
и там видял двамата полицаи-М. и И. .Д. със жена си също бил там.Полицай М. казал
на свидетеля да отиде в дома на О..,където преди това го били закарали с
полицейската кола/ св.Р.М./.Свидетелят пристигнал там и навън/вероятно на
двора/ видял О.,който му се оплакал,че
са го били и се оплаквал от болки в гърба и кръста,както и,че го е бил Д..
От
своя страна,св.Х.М. /* на тъжителя/заявява ,че във въпросната вечер синът й се
прибрал у дома си към един и половина часа/констатира се известно разминаване
във времето,което сочат св.М. и св.М.М./,но доколкото
омевидно същата вечер полицейските служители са
снемали писмени сведения откакто от тъжителя/сведението е снето на ***г.в
** часа/,така и от други лица,присъствували на мястото на инцидента /С.К.И. /сведението е
снето на ** ** ** г.в **часа/,съдът приема за меродавно твърдението на св.М.,че
е възприела факта,че сина й се е прибрал у дома им след един часа.,а разговорът
между тъжителят и св.М. се е състоял вън от дома им, по-рано..Св.Х.М. чула,че
синът й охка и вика,решила да не го безпокои.На другия ден тя го видяла,че ходи
изкривен,на два ката,целият бил издран от нокти,по раменете бил одран ,на гърба
му започнало да става синьо,не можел да върви от кръста.Ходил в Ш.,където му
изписали лекарства,правел и нагревки.
На ***тг.в **часа,О.М.
е бил прегледан от д-р С. /***/ и видно от издадения Амбулаторен лист -СО №*,издаден от МБАЛ Ш. АДС е,че от
анамнезата е снето следното: След сбиване е получил болки в кръста,задоволително
общо състояние.Болка по хода на L5 вляво
Изследвания:Рентгенография на роясни прешлени –без
травматични увреждания.терапия дадена-Поставена диагноза :“Контузия на кръстна
област.Увреждане на нервни коренчета“.
Видно от Амбулаторен лист №****г.,издаден
от д-р Х.С. А. на името на О.Р.М. е,че е отразен преглед на същата дата в ***часа
,с анамнеза:Продължават болките,продължава лечение.Поставена диагноза :Диабетна
полиневропатия .Придружаващи заболявания:Инсулинозависил захарен диабет с неврологични усложнения..
От Амбулаторен лист №**г.,издаден от д-р П.
Х.,специалист по физикална и рехабилитационна
медицина,на името на О.Р.М. е отразен преглед на същата дата в *** часа,при който преглед е установено обективно „Ограничени и болезнени движения в L отдел на гръбначния стълбе.Палпаторна болка паравертебрално
в същия отдел на ляво седалище.Походка-анталгична-.Предписана
му е терапия.
На ***
г.,О.М. е освидетелствуван от д-р В.В.,съдебен лекар ,н-к ОСМ –„МБАЛ –Ш.“АД,за което е издадено
съдебно-медицинско удостоверение №***г.В него медикът е отразил,че е
констатирал палпаторна болезненост в окосмената част
на главата тилно вляво на ограничена площ с диаметър 3-4 см.По лигавицата на
долна устна вляво има синкаво кръвонасядане ,на площ
с диаметър около 2 см.На предната гръдна стена ,между градната
кост и лявото гръдно зърно в 6-то 7-мж междуребрие
има синкаво кръвонасядане с кафеникав оттенък ,на
площ 6/3см.В областта на дясната ребрена дъга странично има друго
подобно,по-бледо кръвонасядане на площ 7/2
см.хоризонтално разположенво.По задната страна на
дясната мишница има подобно на вид кръвонасядане с
диаметър 1,5 см.По горната страна лявото рламо има
две петнисти кръвонасядания на площ 4/2.5см. и7/5 см.
В заключение,съдебният лекар е установил,че
се касае за контузия на кръстната област,болка по хода на коренмчето
на L 5 вляво Множествени кръвонасядания
в областта на главата /лигавично/,на предната гръдна
стена и дясна ребрена дъга,горни крайници.Травматичните увреждания можело да
бъдат получени по време и начин,съобщен от пострадалия и на същия било
причинено временно разстройство на здравето,неопасно за живота.
За установяване на обстоятелствата:1/Какви
травматични увреждания са били нанесени на О.Р.
М. на ** ** ** г..на посоченото място на извършване на инкриминираното
деяние,предмет на обвинението и 2/ Могат ли тези травматични увреждания да
бъдат причинени по начина,описан в
частната тъжба,респ.могат ли да бъдат получени и като резултат от падане на
тъжителя?,по делото беше назначена съдебно-медицинска експертиза,изготвена от
вещото лице д-р В.В..
Вещото лице,чието заключение съдът
кредитира с пълно доверие като добросъвестно и компетентно изготвено,сочи,че установените
травматични увреждания ,описани по-горе ,са разположени в различни анатомични
оси и плоскости на тялото и не могат да
бъдат получени при еднократно падане върху плоскост/каквито доводи са били
изтъкнати пред полицейските служители от
присъствувалите на мястото на инцидента,а именно,че
тъжителят като е бягал,се е спънал и паднал на земята ,откъдето да са вероятно
получени тези наранявания.
Вещото лице сочи също,че разглеждани
поотделно и в тяхната съвкупност,счита,че същите могат да бъдат получени по
начин,съобщен в тъжбата-при нанасяне на отделни удари с ръце и крака в областта
на главата,туловището и горните крайници.
На въпрос на защитника на подсъдимия ,дали
оплакванията на тъжителя може да се дължат на неговото заболяване „Диабетна полиневропатия“,д-р В. уточни,че при приемането на
пострадалия в болница и извършения му преглед от невролог –д-р Савов,който е с
достатъчно опит в специалността ,е приел,че става дума за контузия-травматично
увреждане.В листа от спешно приемно отделение пишело „контузия“ на кръстната
област,а контузията е травматично увреждане.
От анализа на събраните по делото писмени
и гласни доказателства,съдът прие за установено по несъмнен начин,че на ** **
** г.. Н., обл. Ш.,подсъдимият Р.И.И. причинил лека
телесна повреда на частния тъжител О.Р.М. изразяваща се във временно
разстройство на здравето,неопасно за живота,с което от обективна страна
осъществил състава на престъпление по чл.130 ал.1 от НК.
От субективна страна деянието е извършено
при наличието на пряк умисъл-деецът е осъзнавал общественоопасния
характер на извършеното престъпление и неговите противоправни
последици,като е целял настъпването им.
За
въпросното инкриминирано деяние,съответната наказателно-правна норма,обективирана в чл.130 ал.1 от НК предвижда наказание
„лишаване от свобода“до две години или „пробация“.
Отчитайки от една страна високата степен
на обществена опасност и противоправност на
извършеното деяние и на самия деец/осъждан е неколкократно,видно
от Справка за съдимост с рег.№***г,.издадена от Бюро „Съдимост“при НПРС/,от
друга страна –отчитайки,че производството срещу него се води задочно и
изпълнението на наказание „пробация“ се явява
изначало невъзможно,с оглед липсата на установен настоящ адрес на
подсъдимия,съдът счете,че целите на генералната и индивидуална превенция на
наказанието,залегнали като основни начала в чл.36 от НК ,биха били постигнати
,като на подсъдимия се наложи наказание „лишаване
от свобода“,макар и в минималния общ размер –за срок от три месеца,,предвиден в Общата част на НК,което
наказание следва да бъде изтърпяно от него ефективно/с оглед обремененото му
съдебно минало и липса на предпоставки за приложение на чл.66 ал.1 от НК/,. при първоначален строг режим в затвор или
затворническо общежитие от закрит тип.
От гласните и писмени
доказателства,събрани по делото,съдът прие за доказано по несъмнен начин,че
вследствие на причинената му от подсъдимия Р.И. ,лека телесна повреда, частният
тъжител и граждански ищец е претърпял болки,страдания,свързани със
продължителна терапия и лечение/лекарства,нагревки и дв.медицински
манипулации/.Ето защо,при спазване принципа на справедливостта ,морала,обичая и
добрите нрави,на основание чл.45 от ЗЗД ,съдът счете,че подсъдимият следва да
бъде осъден да му заплати обезщетение за причинените му неимуществени
вреди,намиращи се в пряка връзка с причинения деликт,като
обезщетението беше присъдено в пълния му претендиран
размер-1500.00лв.
С оглед крайния изход на делото,на
основание чл.189 от НПк,в тежест на подсъдимия беше
вменено заплащането на направените по делото разноски,както в полза на
тъжителя,така и следващата се по делото държавна такса.
В този смисъл съдът постанови присъдата
си.
Мотивите са изготвени на 20.12.-2016г.
РАЙОНЕН
СЪДИЯ: