РЕШЕНИЕ
№ 1708
гр. В., 16.11.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – В., 47 СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и
втори октомври през две хиляди двадесет и първа година в следния състав:
Председател:М.Г.
при участието на секретаря Т.Хр.К.
като разгледа докладваното от М.Г. Гражданско дело № 20213110107310 по
описа за 2021 година
Производството е образувано по предявен от СТ. СТ. ХР., ЕГН **********, адрес:
град В., ул. „Д-р. К.Й.“ № **, вх.*, ет.*, ап.* срещу „*****“ ЕАД, ЕИК ****, със седалище и
адрес на управление: град ****, бул. „****“ № **** иск с правно основание чл. 432 КЗ, за
осъждане ответника да заплати на ищеца сумата от 2430,52 лева /след направено изменение
по реда на чл. 214 ГПК/, представляваща оставащо дължимото обезщетение за причинените
на имуществени вреди, изразяващи се в увреждане на предна дясна врата, задна дясна врата,
калник заден десен и средна колона дясна на собствения на ищеца л.а. **** с рег. № ****,
причинени в резултат на реализирано на 19.12.2020 г. ПТП по вина на водача на л.а. ***МЛ
350 с рег. № ****, застрахован по договор гражданска отговорност при ответното дружество
ведно със законната лихва върху главницата, считано от датата на подаване на исковата
молба- 25.05.2021 г. до окончателното изплащане на сумата.
Ищецът основава исковата си претенция на следните фактически твърдения: На
19.12.2020 г. в град В., ул. „****“ личния му автомобил **** с рег. № **** е блъснат от л.а.
****с рег. № ***, който от спряло положение потегля на заден ход и го блъска. За
настъпилото ПТП са уведомени контролните органи и е съставен Протокол за ПТП №
1730250, в който като виновен водач е посочен водачът на л.а. ***с рег. ***. Лекият
автомобил, управляван от виновният водач е застрахован по застраховка „Гражданска
отговорност“ при ответника със срок на действие от 20.11.2020 г. до 19.11.2021 г. На
22.12.2020 г. уведомил застрахователя на виновния водач като същият направил снимки и
съставил опис на щета № 43080312001223/22.12.2020 г. В него като увредени детайли са
посочени – предна дясна врата, задна дясна врата, калник заден десен и средна колона дясна.
Като застрахователно обезщетение получил сумата от 624,86 лева. След проучване
установил, че сумата необходима за възстановяване на автомобила е в размер на 3424,06
лева. От тази сума следва да се приспадне заплатеното обезщетение, поради което
ответникът остава задължен за сумата от 2799,20 лева. Искането е за уважаването на искова
претенция и присъждане на сторените разноски.
В срока по чл. 131 ГПК е постъпил писмен отговор от ответника, с който оспорва
1
основателността на исковата претенция като оспорва механизма на настъпване на ПТП като
твърди, че заявените щети не могат да настъпят по описания начин. Оспорва причинно –
следствената връзка между настъпилото ПТП и настъпилите увреждания, както и размера на
претендираното обезщетение за обезвреда на същите. Твърди, че е налице съпричиняване от
страна на ищеца като не е съобразил скоростта си на движение със състоянието на пътя и на
превозното средство.
С оглед събраните по делото доказателства и при съобразяване на относимите
правни разпоредби, съдът констатира следното от фактическа и правна страна:
Съдът е обявил за безспорни в отношенията между страните по делото, следните
обстоятелства: че е налице валидно сключен договор за застраховка „ Гражданска
отговорност“, сключен между собственика на л.а. ****МЛ с рег. *** и ответника, валиден
към датата на застрахователното събитие; че ответникът е заплатил сумата от 624,86 лева
като обезщетение за причинените имуществени вреди.
Разпоредбата на чл. 432 от КЗ, урежда и гарантира правната възможност на
увреденото лице да предяви пряк иск за обезщетяване на претърпените вреди срещу
застрахователя, с когото делинквентът е сключил договор за застраховка "Гражданска
отговорност". Същата обезпечава неговата деликтна отговорност. Фактическият състав, от
който възниква имуществената отговорност на застрахователя за заплащане на
застрахователно обезщетение на увреденото лице, обхваща следните материални
предпоставки (юридически факти): наличие на валидно застрахователно правоотношение по
договор «Гражданска отговорност» между собственика на увреждащия автомобил и
ответника; настъпване на твърдяното застрахователно събитие в срока на действие на
застрахователния договор, за което ответникът носи застрахователен риск; че в резултат и в
причинна връзка с така настъпилото застрахователно събитие са причинени твърдяните
имуществени вреди, съответно размер на разходите нужни за тяхното отстраняване. В
доказателствена тежест на ответника е да установи наведените от него положителни
правоизключващи отговорността му възражения по иска.
Като писмено доказателство по делото е прието свидетелство за регистрация част 1 от
04.10.2019 г., издадено от МВР, от което е видно, че л.а. „****“ с рег. **** е собственост на
СТ. СТ. ХР..
Приет като писмено доказателство по делото е двустранен констативен протокол за
ПТП 19.12.2020 г., от който е видно, че на 19.12.2020 г. в град В., ж.к. ****, ул. „**** около
11.00 часа управляващият л.а. „****“ МЛ 350 с рег. **** поради извършване маневра заден
ход, блъска намиращият се зад него автомобил „****“ с рег. ****. В констативния протокол
е отбелязано, че водачът на л.а. „****” с рег. № в ****** е виновен за настъпилото ПТП,
както и че е имал сключен договор за застраховка «Гражданска отговорност», полица №
****, валидна към датата 19.12.2020 г. при ответника.
От приетите като писмени доказателства по делото – Акт за установяване на
административно нарушение от 19.12.2020 г. и Наказателно постановление № 20-0460-
001097/13.01.2021 г., издадено от началника на РУ към ОД на МВР – град В., РУ 05 Златни
пясъци е видно, че на водача на л.а. „****“ МЛ 350 с **** е наложена административно
наказания глоба затова, че не наблюдава непрекъснато пътя зад ППС при движение на заден
ход, което представлява нарушение на правилата за движение по пътищата – чл. 40,а л.2
ЗДвП.
Като писмено доказателство по делото е приет опис заключение по щета №
43080312001223/22.12.2020 г., от който е видно, че увредените детайли са: предна дясна
врата, задна дясна врата, калник заден десен и дясна средна колона.
От приетото като писмено доказателство по делото уведомление за щета на МПС от
22.12.2020 г. се установява, че ищецът е уведомил ответника за настъпилото ПТП на
2
22.12.2020 г.
От приетата като писмено доказателство калкулация по претенция №
43080312001223/22.12.2020 г. се установява, че определеният от застрахователя размер на
застрахователното обезщетение е в размер на 624,86 лева като последното е изплатено на
ищеца. Този факт не е спорен между страните и дори се заявява от самия ищец в исковата
молба, което представлява признание на неизгодно за него обстоятелство.
Съгласно заключението на вещото лице по допуснатата в хода на производството
съдебна автотехническа експертиза е видно, че на 19.12.2020 г. в град В., ж.к. Бриз, ул.
„Параскев Казаски управляващият л.а. „****“ МЛ 350 с **** поради извършване маневра
заден ход, блъска намиращият се перпендикулярно на него и преминаващ автомобил „****“
с **** в резултат на което за последния настъпват следните вреди – предна дясна врата,
задна дясна врата, калник заден десен и средна колона дясна. Вещото лице посочва, че
реалният и възможен механизъм на настъпване на застрахователното събитие е пряк
контакт между две превозни средства, перпендикулярно разположени едно спрямо друго,
при което едното превозно средство извършва маневра при движение на заден ход и удря
преминаващото зад него превозно средство. Отразено е в заключението, че е налице
причинно – следствена връзка между процесното ПТП и настъпилите вреди за л.а. „****“ с
**** и е възможно същите да са причинени по степен и вид от настъпилото ПТП. Вещото
лице посочва, че общата стойност за обезвреда на щетите, по средно пазарни цени към
датата на събитието като при определяне на средната пазарна цена се използва цената
предлагана в поне три сервиза, отговарящи на изискванията за качество и притежаващи
сертификат за качество ISO и три сервиза, които не притежават качество ISO e в размер на
2966,82 лева. Общата стойност при замяна с нови части на повредените такива като се
използват обективните данни, получени при изследване на пазара на този тип услуга е в
размер на 3055,38 лева. В съдебно заседание вещото лице посочва, че сумата необходима за
ремонта е 3055.38 лева, тъй като при определянето на средно пазарните цени обхвата на
обследването е от повече сервизи, тъй като това са почти всички сервизи, които работят на
територията на град В.. За конкретния автомобил уточнява, че не се предлагат алтернативни
части.
От събраните в настоящото производство писмени доказателства и приетата и
приобщена към доказателствения материал единична съдебно автотехническа експертиза,
последната неоспорена от страните в производството досежно установения механизъм на
настъпване на ПТП, както и предвид обявените за безспорни факти, съдът приема за
доказани следните обстоятелства: че е налице настъпило застрахователно събитие на
19.12.2020 г. в град В., ж.к. Бриз, ул. „Параскев Казаски като управляващият л.а. „****“ МЛ
350 с **** при извършване маневра заден ход, блъска намиращият се перпендикулярно на
него и преминаващ автомобил „****“ с **** - изразяващо се в реализиране на процесното
ПТП, виновността на деликвента и наличието на валидно застрахователно правоотношение
между него и ответното дружество към момента на произшествието, както и вида на
настъпилите вреди по увреденото МПС, които се намират в причинно следствена връзка с
настъпилото ПТП. Освен това виновността на водача на л.а. „****“ МЛ 350 с **** се
доказва от приетия като писмено доказателство констативен протокол, който не е оспорен от
страна на ответника. По смисъла на разпоредбите на чл. 179, ал. 1 ГПК протоколът за ПТП е
официален документ и съставлява доказателство за изявленията пред органа на МВР и за
извършените от него и пред него действия. Ответникът, на който се противопоставя този
протокол, може на основание чл. 193 ГПК в срока за отговор на исковата молба, да оспори
истинността му, като заяви, че той е неавтентичен или че е неверен. В случай, че не го
направи той губи възможността да стори това по-късно, аргумент от чл. 133 ГПК. Такова
оспорване от страна на ответника в настоящото производство не е направено. Поради
обстоятелството, че не е оспорена материалната доказателствена стойност на протокола за
ПТП, същата не е оборена, тя следва да бъде зачетена. В този смисъл е и практиката на ВКС,
3
обективирана в решение № 24 от 10.03.2011 г. по т.д. № 444/2010 г. на Върховен
касационен съд, решение № 85/28.05.2009 г. по т.д. № 768/2008 г., в решение №
711/22.10.2008 г. по т.д.№ 395/2008 г., решение № 98 от 25.06.2012 г. по търг. д. № 750/2011
г. на Върховен касационен съд и др. Не са налице представени доказателства от страна на
ответника, установяващи наличието на съпричиняване.
Разпоредбата на чл. 493, ал.1, т.2 от Кодекса за застраховането застрахователят
покрива отговорността на застрахования за причинените вреди на чуждо имущество.
Спорният въпрос в настоящото производство е относно обема на отговорността на
застрахователя. Щетата съответства на разходите, необходими за възстановяване на
увреденото имущество, по средни пазани цени - тоест по цените, за които вместо
застрахованото имущество може да се купи друго със същото качество или увреденото
такова да се отремонтира до състоянието му при събитието. Смисълът е да бъде реализирана
обезвредата на пострадалия, така че да бъде избегнато обезпеченото с полицата обедняване
на патримониума му, вследствие на настъпилия застрахователен риск, но същевременно да
не се достигне и до необосновано увеличаване на правната му сфера. В този смисъл
решение № 209/30.01.2012г по т.д. № 1069/2010 г. на 2-ро ТО на ВКС.
По смисъла на чл. 386, ал. 2 КЗ при настъпване на застрахователно събитие
застрахователят е длъжен да плати застрахователно обезщетение, което е равно на
действително претърпените вреди към деня на настъпване на събитието. Съгласно
разпоредбата на чл. 400, ал. 2 КЗ за възстановителна застрахователна стойност се смята
стойността за възстановяване на имуществото с ново от същия вид и качество, в това число
всички присъщи разходи за доставка, строителство, монтаж и други, без прилагане на
обезценка. В този смисъл е и трайната практика на ВКС, обективирана в решение №
6/02.02.2011 г. по т. д. № 293/2010 г. на ВКС, I т. о.; решение № 206/03.09.2013 г. по т. д. №
107/2011 г. на ВКС, II т. о.; решение № 79/02.07.2009 г. на ВКС по т.д. № 156/2009 г., I т. о.;
решение № 235/27.12.2013 г. по т. д. № 1586/2013 г. на ВКС, II т. о.; решение №
115/09.07.2009 г. по т. д. № 627/2008 г. на ВКС, II т. о., решение № 209/30.01.2012 г. на ВКС
по т. д. № 1069/2010 г., II т. о., постановени при действието на КЗ (отм.), но относими в след
приемането на сега действащия Кодекс на застраховането.
За възстановителна стойност се приема стойността на разходите за материали и труд
по средна пазарна цена към момента на настъпване на застрахователното събитие, без да се
прилага коефициент за овехтяване на увредените части, доколкото по такива цени ще може
да се купи вещ от същото качество и количество като увредената вещ.
На увредения се дължи обезщетение, определено по средни пазарни цени за такива по
вид, година на производство и характеристики нови оригинални или алтернативни части,
които имат същото или подобно качество с това на съответно увредените части на колата, в
състоянието й към инцидента, респ. по средни пазарни цени на труда в няколко независими
сервиза. Само така ще се постигне целената оптимална еквивалентност на обезвредата, без
същевременно да се стигне до неоснователно обогатяване на правоимащия.
С оглед гореизложеното и при съобразяване на заключението дадено от вещото лице
по допуснатата съдебно автотехническа експертиза, която настоящата инстанция приема
като компетентно изготвена, следва да се приеме стойността на ремонта по средно пазарни
цени за оригинални части, тъй като за този автомобил не се предлагат алтернативни части
/съобразно констатацията на в.л., отразено в с.з./ и по средно пазарни в сервизите,
действащи на територията на град В., доколкото същата отразява средно пазарните цени при
съблюдаване на всички сервизи на територията на град В., а именно в размер на 3055,38
лева. Предвид признатия неизгоден факт от страна на ищеца и с оглед наличието на
представено писмено доказателство, от тази сума следва да се приспадне заплатената сума
от страна на ответника в размер на 624,86 лева като оставащото дължимо застрахователно
обезщетение на причинените имуществени вреди е в размер на 2430,52 лева.
4
Мотивите, изложени по-горе, водят до извода, че предявения осъдителен иск се явява
основателен и доказан, поради което подлежи на уважаване в претендирания размер. На
уважаване подлежи и искането за присъждане на законна лихва от датата на предявяване на
исковата молба в съда – 25.05.2021 г.
По отношение на разноските:
С оглед изхода на спора в настоящото производство право на разноски има ищецът.
Същият претендира заплащането на сумата в размер на 777,22 лева, включваща 147,22 лева,
заплатена държавна такса /50 лева първоначално заплатена и 97,22 лева при увеличаване на
исковата претенция/; 150 лева, заплатен депозит по допуснатата САТЕ и 480 лева с ДДС,
заплатено възнаграждение за процесуално представителство. Дължимата държавна такса за
предявената искова претенция възлиза на 97,22 лева, поради което сумата от 50 лева се
явява недължимо платена и подлежи на връщане при отправяне на изрична молба от страна
на ищеца. За всяка една от останалите претендирани разноски е представено и се съдържа в
кориците на делото доказателство за заплащането им. Направено е възражение за
прекомерност на претендираното адвокатско възнаграждение, поради което съдът дължи
произнасяне по същото. На основание чл. 7, ал.2 от Наредба 1/2004 г. за минималните
размери на адвокатските възнаграждения се установява, че претендираното възнаграждение
е в минималните размери, поради което възражението следва да бъде оставено без уважение.
С оглед гореизложеното, следва да се уважи искането за присъждането на сторените в
настоящото производство разноски като същите бъдат възложени в тежест на ответната
страна. На основание гореизложеното в тежест на ответната страна следва да се възложат
разноски в размер на 727,22 лева, сторени от ищеца в настоящото производство, на
основание чл. 78, ал.1 ГПК.
Водим от горното, съдът
РЕШИ:
ОСЪЖДА, на основание чл. 432, ал.1 КЗ, „***“ ЕАД, ЕИК ***, със седалище и
адрес на управление: град С., бул. В.“ № ** Б да заплати на СТ. СТ. ХР., ЕГН **********,
адрес: град В., ул. „Д-р. К.Й.“ № **, вх.1, ет.3, ап.5 сумата от 2430,52 лева, представляваща
оставащо дължимото обезщетение за причинените на имуществени вреди, изразяващи се в
увреждане на предна дясна врата, задна дясна врата, калник заден десен и средна колона
дясна на собствения на СТ. СТ. ХР., ЕГН ********** л.а. Х.Д. с ***, причинени в резултат
на реализирано на 19.12.2020 г. ПТП по вина на водача на л.а. М. МЛ 350 с ***, застрахован
по договор гражданска отговорност при „***“ ЕАД, ЕИК *** ведно със законната лихва
върху главницата, считано от датата на подаване на исковата молба- 25.05.2021 г. до
окончателното изплащане на сумата.
ОСЪЖДА, на основание чл. 78, ал.1 ГПК, ***“ ЕАД, ЕИК ***, със седалище и
адрес на управление: град С., бул. В.“ № ** Б да заплати на СТ. СТ. ХР., ЕГН **********,
адрес: град В., ул. „Д-р. К.Й.“ № **, вх.1, ет.3, ап.5 сумата от 727,22 лева, представляващи
сторени съдебно – деловодни разноски в настоящото производство пред Районен съд, град
В.
УКАЗВА на „***“ ЕАД, ЕИК ***, със седалище и адрес на управление: град С., бул.
В.“ № ** Б, че може да заплати дължимите суми на СТ. СТ. ХР., ЕГН **********, адрес:
град В., ул. „Д-р. К.Й.“ № **, вх.1, ет.3, ап.5 чрез пощенски запис
Решението подлежи на обжалване пред Варненски окръжен съд в двуседмичен
срок от съобщаването му на страните
5
Съдия при Районен съд – В.: _______________________
6