№ 54
гр. Кюстендил, 06.12.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – КЮСТЕНДИЛ, V СЪСТАВ, в публично заседание
на седемнадесети ноември през две хиляди двадесет и първа година в следния
състав:
Председател:Пенка Н. Братанова
Членове:Мирослав М. Начев
Веселина Д. Джонева
при участието на секретаря Галина Г. Кирилова
в присъствието на прокурора Ангел Василиев Байрактарски (ОП-Кюстендил)
като разгледа докладваното от Пенка Н. Братанова Въззивно наказателно
дело от общ характер № 20211500600245 по описа за 2021 година
Производството е по реда глава XХІ НПК- “Въззивно производство”.
Делото е образувано по протест на Е.П.- прокурор в РП- Кюстендил срещу присъда
№260027 на Дупнишкия районен съд от 25.03.2021 г. по НОХД № 558/2020г. по описа на
същия съд. С посоченото решение В. Д. ИВ. е признат за невинен в това, че на 11.02.2020 г.
в с.Джерман е отнел чужда движима вещ, а именно 1 бр. мобилен телефон с марка „Самсунг
А 10“ с ИМЕІ № ****************** и *****************, ведно с 2 бр. сим – карти и
калъф на обща стойност 287, 70 лева от владението но А.Г. И.а, без нейно съгласие с
намерение противозаконно да ги присвои. На осн. чл.305, ал.6 НПК вр. чл.301, ал.4 НПК
ДнРС е оправдал подсъдимия И. по повдигнатото му обвинение по чл. 194, ал.1 от НК и за
същото деяние на осн.чл.194, ал.3 НК вр.чл. 218б, ал.1 НК му е наложил административно
наказание „глоба“ в размер на 100 лева. С решението на И. са възложени и разноските по
делото в размер на 112 лева.
В протеста са релевирани възражения за неправилност на постановеното решение.
Твърди се, че обжалваното решение противоречи на материалния закон- чл.194, ал.1 НК и
че неправилно ДнРС е преквалифицирал деянието като такова по чл.194, ал. 3 НК. Сочи се,
че деянието не представлява маловажен случай по смисъла на цитираната разпоредба и че
подс. И. следва да бъде осъден по основния състав на чл.194 от НК. Иска се отмяна на
присъдата в оправдателната й част и постановяване на нова, с която подс. И. бъде осъден по
чл.194, ал.1 НК с налагане на съответното наказание.
1
Окръжна прокуратура Кюстендил чрез своя представител поддържа протеста и
изразява становище за необходимостта от отмяна на присъдата и осъждане на И. по
основния състав на чл.194, ал.1 НК.
Служебният защитник на подс.И.- адв. С. оспорва протеста и пледира за
потвърждаване на първоинстанционната присъда на ДнРС.
Подсъдимият В. Д. ИВ. не се явява пред въззивния съд. Производството пред КнОС
прямо същия е протекло при условията на чл.269, ал.3 НПК.
Кюстендилският окръжен съд, след проверка на фактическия и доказателствен
материал, след неговото обсъждане както поотделно, така и в съвкупност, и при пределите,
установени в чл. 334 НПК и след като провери на осн.чл. 313 и чл.314 НПК изцяло
правилността на решението, счита, че протеста е допустим, доколкото е предявен от
надлежна страна в наказателния процес и в срока по чл. 319 НПК. Разгледан по същество,
протеста е неоснователен поради следните съображения:
Фактическата обстановка е изяснена от ДнРС. По делото са събрани в съответствие с
процесуалния ред необходимия обем доказателства за обстоятелствата, включени в
предмета на доказване, като е спазен процесуалния ред, гарантиращ тяхната годност.
Фактите по делото са правилно установени. От доказателствения материал по делото се
установява следната фактическа обстановка:
На 11.02.2020 г. между 21,00 ч. и 22,00 часа подс.И. се движел по ул. Теменуга в с.
Джерман, Кюстендилска област. Преминал покрай дома на пострадалата А. И.а; натиснал
входната врата, която била незаключена; влязъл в къщата, забелязал оставен да се зарежда
мобилен телефон м. „Самсунг А 10“ и го взел. По- късно се опитал да го продаде на св. Д.,
който отказал да го купи. Унищожил поставените в телефона 2 сим- карти и впоследствие го
продал. Тяхната стойност възлиза на 287, 70 лева. Впоследствие телефона бил намерен и
върнат на пострадалата. По време на съдебното следствие пред ДнРС на същата е
възстановена равностойността на двете сим – карти и на калъфа.
Предвид гореизложеното, КнОС намира, че подс. И. е осъществил от обективна и
субективна страна състава на посоченото престъпление кражба. Сторените в същата насока
изводи на ДнРС са съобразени с доказателствения материал, доколкото този съд се е
позовал на последователните и идентични показания на св. А.И.а, Д., И.И., Лозанова и
Зл.И.а. Впрочем, въпроса за авторството на деянието е безспорен, доколкото събраните по
делото доказателства навеждат на единствения възможен извод, че на 11.02.2020 г. подс. И.
е отнел посочените чужди движими вещи от фактическата власт на собственика им, без
негово съгласие и с намерение противозаконно да ги присвои. Изтъкнатите в тази насока
доводи на ДнРС са съобразени с материалния закон и се споделят от настоящата инстанция
изцяло, без да е необходимо да бъдат преповтаряни.
Основният спор по делото е дали кражбата следва да се квалифицира по основния
състав на чл.194, ал.1 НК или по привилегирования на ал.3, респ. да се прецени дали същата
представлява „маловажен случай“ по смисъла на чл.93, т.9 НК.
2
Разпоредбата на чл.93, т.9 НК е налице тогава, когато извършеното престъпление с
оглед на липсата или незначителността на вредните последици или с оглед на други
смекчаващи отговорността обстоятелства преставлява по- ниска степен на обществена
опасност в сравнение с обикновените случаи на престъпление от съответния вид.
Настоящият случай е именно такъв. Подс.И. е неосъждан, няма данни за други негови
противообществени прояви, както и за наложени административни наказания. В хода на
разследването отнетата вещ – телефон е открита и е върната на собственика, а до
приключване на съдебното следствие пред първоинстанционния съд са възстановени и
останалите имуществени вреди- стойността на двете броя сим- карти и калъф за телефона.
Вредни последици следователно не са настъпили.Стойността на вещите- 287, 70 лева е под
размера на минималната работна заплата за страната. От друга страна- механизма на самото
деяние (не са използвани специални умения, техническо средство, ловкост и пр.) също
разкрива ниска степен на опасност на деянието, доколкото действието по отнемането на не
съдържа други противоправни елементи. Доводът в протеста, че с влизането в чуждия дом,
И. е осъществил и противозаконно проникване в чуждо жилище са неоснователни,
доколкото в случая умисъл му е бил за кражба, а не за проникване. ДнРС е съобразил и
личността на дееца- млад човек, неосъждан, възстановил доброволно вредите, съдействал за
разкриване на деянието, направил самопризнание още пред органите на ДП. Тези
обстоятелства разкриват по- ниска степен на обществена опасност на дееца, които в
съчетание с описаните по- горе обстоятелства, разкриващи по- ниска степен на обществена
опасност на деянието, мотивират настоящата инстанция да се съгласи с извода на ДнРС за
приложението неа чл.93, т.9 НПК.
В този аспект изводите на ДнРС, че настоящето деяние представлява по- ниска степен
на обществена опасност в сравнение с обикновените случаи на кражба е обоснован и
съобразен с доказателствения материал. В този аспект, като е оправдал подс. И. по
повдигнатото обвинение за кражба по чл.194, ал.1 НК и е приел, че деянието е маловажен
случай по чл.194, ал.3 НК, респ. е приложил по- леко наказуемия състав на чл. 194, ал.1 НК,
ДнРС правилно е приложил материалния закон. Изтъкнатите в тази насока доводи на
протеста са неоснователни.
По въпроса за наложеното наказание. В конкретния случай ДнРС е приел, че е налице
нормата на чл. 218б, ал.1 НК, предвиждаща налагането на административно наказание по
административен ред. Нормата на чл. 218б, ал. 1 от НК намира приложение за изчерпателно
изброените в нея престъпления – чл. 194, ал. 3, чл. 195, ал. 4, чл. 204, б. "а", чл. 206, ал. 1 и
ал. 5 и чл. 207 от НК; както и при наличието на допълнителен критерий – стойността на
предмета на престъплението да е до размера на две минимални работни заплати за страната
и същият да е възстановен или заместен. В случая и тези изисквания са изпълнени, тъй като
стойността на инкриминирания мобилен телефон е 279, 70 лева, а МРЗ за страната към
датата на деянието – 02.09.2019 г. е 610 лв. Ето защо въззивната инстанция намира, че в
случая правилно е била приложена разпоредбата на чл. 218б, ал. 1 от НК, доколкото
предвидените в нея предпоставки са изпълнение, и на подс. И. е наложено административно
3
наказание по този ред.
В този аспект довода на КнРС, че подс. И. следва да се оправдае по повдигнатото му
обвинение по чл.194, ал.1 НК, да се преквалифицира деянието му по чл.194, ал.3 НК- за
кражба в условията на маловажност и да му наложи административно наказание глоба в
размер на 100 лева за същото деяние, на основание чл. 301, ал. 4 вр. чл. 305, ал. 6 от НПК е
законосъобразен. Безспорно за деянието по чл. 218б от НК се прилага ЗАНН съгласно
разпоредбата на чл. 424, ал. 1 от НК, тъй като същото съставлява административно
нарушение. Когато нарушението е констатирано от органите на МВР, компетентен да
наложи административното наказание съгласно чл. 424, ал. 5 от НК е министърът на МВР
или упълномощено от него длъжностно лице – в случая началникът на РУ на МВР –
Дупница, където е било проведено ДП. Съгласно чл. 305, ал. 6 вр. чл. 301, ал. 4 от НПК, с
измененията в НК – ДВ, бр. 63/2017 г., в случаите, в които деянието се наказва по
административен ред, съдът признава подсъдимия за невинен и му налага административно
наказание. Именно такъв е и настоящият казус, поради което първата инстанция с
решението си правилно е оправдала подс. И. за това, че на 11.02.2021 г. е извършил
престъпление по чл.194, ал.1 НК и му е наложила административно наказание по реда на
чл.218б, ал.1 НК за това, че деянието е по чл.194, ал.3 НК. Това е напълно законосъобразно
и допустимо, доколкото то се включва в правомощията на съда с цитираните по горе
изменения на чл.305, ал.6 и чл.301, ал.4 НПК.
По тези съображения атакуваното решение, в това число и в частта за разноските,
следва да се потвърди.
Водим от гореизложеното и на осн.чл. 334 т.6 вр. чл.338 НПК, окръжният съд
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА присъда № 260027 на Дупнишкия районен съд от 25.03.2021 г. по
НАХД № 558/2020г. по описа на същия съд.
Решението не подлежи на обжалване.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
4