Р Е Ш Е Н И Е №
260380
гр.
Сливен, 22.06.2021 г.
В И М Е Т О Н А Н А Р О
Д А
СЛИВЕНСКИЯТ
РАЙОНЕН СЪД, гражданско отделение, ХI-ти граждански състав, в открито съдебно заседание на осми
юни през две хиляди двадесет и първа година, в състав:
РАЙОНЕН
СЪДИЯ: ИВА КОДЖАБАШЕВА
при
секретаря АНДРЕАНА СТАНЧЕВА, като
разгледа докладваното от съдията гражданско
дело № 162 по описа за 2021 година,
за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството
е образувано по искова молба, с която е предявен положителен установителен иск
с правна квалификация чл. 422, вр. чл. 415 ГПК, за установяване съществуването
на вземането на взискателя по подадено заявление за издаване на заповед за
изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК.
В исковата молба се твърди, че между ответника М.Л.К. и
„БТК” ЕАД бил сключен Договор за електронни съобщителни услуги с клиентски №
12376854001 от 11.03.2017 г., по силата на който на ответника била предоставена
телевизионна услуга с месечен абонамент от 22,99 лв. и интернет услуга с
месечен абонамент от 15,80 лв., със срок на договора от 24 месеца. Твърди се,
че ответникът не е изпълнил свои парични задължения, начислени му в 4 бр.
последователни фактури за периода от 08.06.2017 г. до 07.10.2017 г., което
довело до едностранно прекратяване на договора от „БТК” ЕАД на основание чл.
50, вр. чл. 43, т. 1 от Общите условия на 07.10.2017 г. Твърди се още, че в
този случай била уговорена неустойка за предсрочно прекратяване, равна на
оставащите до края на срока, но не повече от трикратния им размер, месечни
абонаменти за услугите на срочен абонамент. В случая се претендира дължимост на
неустойка в размер на трикратния месечен абонамент за предоставената
телевизионна услуга и трикратният месечен абонамент за предоставената интернет
услуга или общо сумата от 116,37 лв.
Излагат
се и твърдения, че по силата на Договор
за цесия от 16.10.2018 г., „БТК”
ЕАД, прехвърлил вземанията си по
процесния договор на „С. Г. Груп“ ООД, който ги прехвърлил на ищцовото
дружество с Договор за цесия от 01.10.2019 г.
Иска се да бъде признато за установено по отношение на
ищцовото дружество, че ответникът М.Л.К. му дължи сумата от 116,37 лв., представляваща неустойка
за предсрочно прекратяване на Договор за електронни съобщителни услуги с
клиентски № 12376854001 от 11.03.2017 г.,
за която сума е издадена заповед за изпълнение по ч. гр. д. № 2705/2020 г.
по описа на СлРС.
Претендират се и направените по делото разноски в
заповедното и в исковото производство.
В срока по чл. 131 ГПК е депозиран отговор на исковата
молба от особения представител на ответника, с който изразява становище за
недопустимост на иска, поради предявяването на претенцията за неустойка едва с
исковата молба, евентуално за неговата неоснователност, поради нищожност/неравноправност/прекомерност
на клаузата за неустойка. Оспорва сключването на процесния договор, както й
прекратяването му от „БТК“ ЕАД. Оспорва истинността на представените от ищеца
писмени документи с твърдения, че не са подписани от ответника. Оспорва
действителността на цесиите и наличието на редовно връчване на уведомление до
длъжника. Прави възражение за недължимост и прекомерност на претендираните
разноски.
В
съдебно заседание ищцовото дружество, редовно призовано, не изпраща
представител. Депозирало е чрез своя пълномощник - адвокат писмено становище, с
което поддържа предявения иск и моли да бъде уважен.
Ответникът,
чрез назначения си особен представител - адвокат, изразява становище за неоснователност
и недоказаност на иска и моли да бъде отхвърлен.
Съдът,
като обсъди доводите на страните и събраните по делото доказателства поотделно
и в тяхната съвкупност, намери от фактическа и правна страна следното:
Предявен e установителeн иск с правна
квалификация чл. 422, вр. чл. 415, ал. 1 ГПК, вр. чл. 92, ал. 1 ЗЗД, вр. чл. 99, ал. 1 ЗЗД за признаване за
установено, че ответникът дължи на ищеца сумата от 116,37 лв., представляваща неустойка
за предсрочно прекратяване на Договор за електронни съобщителни услуги с
клиентски № 12376854001 от 11.03.2017 г., вземанията по който са прехвърлени на
ищеца с Договор за цесия от 01.10.2019 г.
Предявеният
установителен иск е процесуално допустим.
Разгледан по същество обаче същият е неоснователен и недоказан.
С отговора на исковата молба
ответникът, чрез назначения си от съда особен представител - адвокат, е оспорил
истинността на представените от ищеца писмени документи - Декларация за
съгласие на ответника с Общите условия на „БТК“ ЕАД от 11.03.2017 г. и Договор
за електронни съобщителни услуги с клиентски № 12376854001 от 11.03.2017 г., с
твърдения, че не са подписани от ответника.
С определението за насрочване на делото
в о. с. з. от 29.04.2021 г. съдът е указал на ищцовото дружество в едноседмичен срок от съобщението да
заяви дали желае да се ползва от оспорените документи, като в случай, че ще се
ползва от тях - да представи същите в оригинал.
В указания от съда срок ищцовото
дружество не е заявило дали желае да се ползва от оспорените документи, поради
което съдът не е открил производство по чл. 193 ГПК, а с протоколно определение
от 08.06.2021 г. по делото приетите като писмени доказателства преписи на
Декларация за съгласие на ответника с Общите условия на „БТК“ ЕАД от 11.03.2017
г. и Договор за електронни съобщителни услуги с клиентски № 12376854001 от 11.03.2017
г. са изключени от доказателствата по делото.
С оглед липсата на доказателства за твърдяното
облигационно отношение между ответника и цедента „БТК“ ЕАД, то и искът за
неустойка за предсрочно прекратяване на Договора за електронни съобщителни услуги
с клиентски № 12376854001 от 11.03.2017 г. се явява неоснователен и недоказан и
следва да бъде отхвърлен.
Така мотивиран, съдът
Р Е Ш И:
ОТХВЪРЛЯ предявения иск за признаване за установено, че М.Л.К., ЕГН: **********, с адрес ***,
ДЪЛЖИ на „ЮБЦ” ЕООД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление:
гр. София, р-н „Триадица“, бул. „България“ № 81, вх. В, ет. 8, на
основание чл. 422, вр. чл. 415, ал. 1 ГПК, вр. чл. 92, ал. 1 ЗЗД, вр. чл. 99,
ал. 1 ЗЗД сумата от 116,37 лв. /сто и шестнадесет лева и
тридесет и седем стотинки/, представляваща неустойка за предсрочно прекратяване
на Договор за електронни съобщителни услуги с клиентски № 12376854001 от
11.03.2017 г., вземанията по който са прехвърлени на ищеца с Договор за цесия
от 01.10.2019 г., за която сума е издадена Заповед за изпълнение №
1345/29.09.2020 г. по ч. гр. д. № 2705/2020 г. по описа на СлРС, като НЕОСНОВАТЕЛЕН
и НЕДОКАЗАН.
Решението подлежи на обжалване пред Окръжен
съд - Сливен в двуседмичен срок от връчването му на страните.
ПРЕПИС от решението
да се връчи на страните.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: