Решение по дело №448/2020 на Районен съд - Пазарджик

Р Е Ш Е Н И Е

 

гр.Пазарджик,  07.08.2020 год.

 

В   ИМЕТО   НА   НАРОДА

 

ПАЗАРДЖИШКИЯТ РАЙОНЕН СЪД, Наказателна колегия, ХІV състав, в публично съдебно заседание на 20.07.2020 год., в  състав:

 

РАЙОНЕН СЪДИЯ: ДИМИТЪР БИШУРОВ

 

 при секретаря И. Ч., като разгледа докладваното от съдия Бишуров АНД № 448 по описа за 2020 год.,  за  да  се  произнесе  взе  предвид  следното:

Производството е по реда на чл.59 и сл. от ЗАНН.

Образувано е по жалба на Т.И.Д. ***, ЕГН ********** против НП № 19-1006-004181 от 30.10.2019 год. на началник Сектор „ПП“ при ОДМВР-Пазарджик, с което на основание  чл.178е от ЗДП, за нарушение на чл.94 ал.3 от ЗДП е наложена глоба в размер на 70 лв. /седемдесет лева/.

В жалбата се релевират доводи за наличие на материална и/или процесуална незаконосъобразност на атакуваното НП.

В съдебно заседание жалбоподателят не се явява лично, но изпраща процесуален представител, който поддържа жалбата и пледира за отмяна на НП. Иска присъждане и на разноски.

          Ответникът по жалбата - АНО, не се явява лично и не изпраща представител. Не взема становище по съществото на спора.

          Районният съд провери основателността на жалбата, като съобрази становищата на страните, съобразявайки закона, по вътрешно убеждение и след като обсъди събраните по делото писмени и гласни доказателства, поотделно и в тяхната съвкупност, при съобразяване с разпоредбата на чл.63 от ЗАНН, прие следното:

Жалбоподателят е санкциониран с НП затова, че на 08.09.2019 год., в гр.Пазарджик, ***, в незастроена част от УПИ ІХ, кв. 264 по плана на гр.Пазарджик е паркирал л.а. „Хюндай Туксон“ с рег. № ***, негова собственост, на непозволено за това място – върху тревна площ.

Това било нарушение на чл.94 ал.3 от ЗДвП, което било констатирано първоначално от гражданин – Н.Б.Н., живущ в блок на горепосочения адрес, който заснел процесния паркиран  автомобил и подал писмен сигнал до Сектор „ПП“ при ОД МВР-Пазарджик, към който приложил три броя фотоси, удостоверяващи паркирането на автомобила, не само на посочената в АУАН и НП дата, но и на датите 06.09.2019г. и 09.09.2019г.

Сигналът бил възложен за проверка на служител в сектора – актосъставителят и свидетел по делото Е.Т.. Той установил собственикът на автомобила – жалбоподателят Д. и снел писмени обяснения от него. В обясненията си Д. посочил, че действително той е паркирал автомобила си на обективираното  на снимковия материал място. По повод на това св.Т. съставил докладна записка /л.7-гръб/ до своя ръководител, в която отразил резултатите от проверката.

Във връзка с констатираното нарушение св.Т. съставил против жалбоподателя АУАН бл. № 153072 от 07.10.2019г., който бил предявен на жалбоподателя, подписан и получен от него без възражения.

Въз основа на акта било издадено атакуваното НП, което било връчено лично на жалбоподателя на 10.02.2020 год., а жалбата против НП била подадена чрез АНО на 17.02.2020 год., т.е. в срока по чл.59 ал.2 от ЗАНН, при което е процесуално допустима, като подадена в срок и от лице, имащо правен интерес да инициира съдебен контрол за законосъобразност на издаденото НП.

Гореописаната фактическа обстановка съдът възприе въз основа на  събраните по делото писмени доказателства, показанията на св. Е.Т., както и от вещ. доказателства – три броя фотоси, изготвени от лицето, подало сигнал за неправилното паркиране - Н.Б.Н..

Съдът кредитира изцяло събраните по делото доказателства, т.к. те са непротиворечиви.

При така установената фактическа обстановка от правна страна съдът приема, че жалбата  не  е  основателна. Съображенията са следните:

Категорично бе установено по делото, че на посочените в НП дата, и място жалбоподателят Д. е паркирала процесното МПС върху тревна площ, находяща се в гр.Пазарджик, на ****, съставляваща незастроена част от УПИ ІХ, кв. 264 по плана на гр.Пазарджик. В тази насока са всички събрани по делото доказателства.

При това положение е категорично, че с поведението си Д. е нарушил разпоредбата на чл.94 ал.3 от ЗДП, която императивно сочи и задължава водачите на МПС, когато спират същите за престой и паркиране в населените места, да ги позиционират възможно най-вдясно на платното за движение по посока на движението и успоредно на оста на пътя. Същата правна норма в своето второ изречение допуска престой и паркиране на МПС с допустима максимална маса до 2,5 тона върху тротоарите, но само на определените от собствениците на пътя или администрацията места и то успоредно на оста на пътя, ако откъм страната на сградите остава разстояние най-малко 2 метра за преминаване на пешеходци. В конкретния казус паркирането от страна на Д. не попада в хипотезата на чл.94 ал.3, изр.2 от ЗДП, т.к. той не е паркирал върху тротоар, а върху затревена площ в предблоково пространство. Дори да бе паркирал върху тротоар обаче, то пак не бе била налице горната хипотеза, т.к. видно от снимковия материал на инкриминираното място няма специално определени от собствениците на пътя или администрацията места за паркиране и престой.

С оглед на всичко това е несъмнено, че като не е изпълнил задължението си по чл.94 ал.3 от ЗДП, а именно да паркира в населено място, като позиционира лекия си автомобил възможно най-вдясно на платното за движение по посока на движението и успоредно на оста на пътя, то Д. е нарушил цитираната правна норма, при което абсолютно законосъобразно е санкциониран на основание чл.178е от ЗДП, която пък норма предвижда глоба за онези водачи, които паркират пътно превозно средство в паркове, градини, детски площадки, площи, предназначени само за пешеходци, и на тротоари в населените места извън разрешените за това места. Както се посочи и по-горе, Д. е паркирал МПС-то си в затревена площ в предблоково пространсто, която попада в хипотезата на чл.178е, предл.4-то от ЗДП „площи, предназначени само за пешеходци“.

Несъстоятелно е възражението на пълномощника на жалбоподателя за допуснато съществено процесуално нарушение, т.к. имало несъответствие между вмененото нарушение по чл.94 ал.3 от ЗДП и наложената санкция по чл.178е от ЗДП. Според пълномощника, ако Д. действително е извършил административно нарушение, то същото би могло да се квалифицира по някоя от хипотезите на чл.98 от ЗДП, но не и по чл.94 ал.3 от ЗДП. Този довод е неверен първо, защото в хипотезите на чл.98 ал.1, т.1-8 и ал.2, т.1-6 от ЗДП, където са описани пунктуално конкретни места, на който е забранено спиране за престой и паркиране, не се съдържа конкретна забрана за паркиране в затревени площи на междублокови пространства, в каквато площ всъщност е бил паркирал жалбоподателят. Ето защо на него съвсем правилно му е вменено нарушение по чл.94 ал.3 от ЗДП, т.е. за неизпълнение на общото му задължение да паркира на позволено за целта място, а именно в населено място, като позиционира лекия си автомобил възможно най-вдясно на платното за движение по посока на движението и успоредно на оста на пътя.

При определяне вида и размера на административното наказание наказващият орган се е съобразил с изискванията на чл.27 от ЗАНН за индивидуализация на същото. След като е отчел степента на обществена опасност на конкретното нарушение, както и това, че то не е било  извършено инцидентно, т.к. по същия начин Д. е паркира неправилно и на още две дати, то законосъобразно е наложил наказанието глоба в размер малко над минималния, а именно в размер на 70 лева, с което ще се постигнат целите по чл.12 от ЗАНН.

          При този изход от делото и потвърждаване на НП, то не може да бъде уважено искането за присъждане на разноски в полза на жалбоподателя.

Пазарджишкият районен съд в настоящият състав, след като извърши анализ на установените обстоятелства и на основание чл.63 ал.1 от ЗАНН ,

 

                                                Р Е Ш И:

 

 

ПОТВЪРЖДАВА НП № 19-1006-004181 от 30.10.2019 год. на началник Сектор „ПП“ при ОДМВР-Пазарджик, с което на Т.И.Д. ***, ЕГН **********, на основание  чл.178е от ЗДП, за нарушение на чл.94 ал.3 от ЗДП е наложена глоба в размер на 70 лв. /седемдесет лева/.

 

          Решението подлежи на обжалване в 14-дневен срок от съобщението пред Пазарджишкия административен съд.

 

 

 

РАЙОНЕН СЪДИЯ: