Решение по дело №2807/2020 на Окръжен съд - Варна

Номер на акта: 1764
Дата: 16 декември 2020 г.
Съдия: Даниела Светозарова Христова
Дело: 20203100502807
Тип на делото: Въззивно гражданско дело
Дата на образуване: 30 септември 2020 г.

Съдържание на акта

РЕШЕНИЕ
№ 1764
гр. Варна , 16.12.2020 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – ВАРНА, III СЪСТАВ в публично заседание на двадесет
и четвърти ноември, през две хиляди и двадесета година в следния състав:
Председател:Юлия Р. Бажлекова
Членове:Даниела С. Христова

Светлана К. Цанкова
Секретар:Атанаска Н. Иванова
като разгледа докладваното от Даниела С. Христова Въззивно гражданско
дело № 20203100502807 по описа за 2020 година
Производството е по реда на чл. 258 и сл. ГПК и е образувано възоснова на въззивна
жалба с вх. Рег. № 263704 от 01.09.2020 г. на „Енерго - Про продажби АД“ срещу решение
№ 3810 от 10.08.2020 г. по гр.д. № 20029 по опис на Варненски районен съд за 2019 г., с
което е прието за установено в отношенията между страните, че Х. С. Д., не дължи на
жалбоподателя сумата от 16 100.87 лева, претендирана като корекция на потребена,
неотчетена и неплатена стойност на електроенергия за периода от 10.11.2017 -09.11.2018 г.
за обект с кл. № **********, за която сума е издадена фактура № **********/15.10.2019 г.,
на основание чл. 124 от ГПК. Решението се обжалва и в частта, в която „Енерго-Про
Продажби” АД, ЕИК **********, е осъдено да заплати и разноски в производството в
размер на 1699.03 лева, на основание чл. 78, ал.1 от ГПК.
В жалбата се навеждат доводи за неправилност и незаконосъобразност на обжалвания
акт, постановен в несъответствие със събраните доказателства. Отправено е искане за
отмяна на обжалваното решение и постановяване на друго с което, съдът да отхвърли
отрицателната установителната претенция на ищцата и претендира присъждане на
разноските по делото.
В отговор от насрещната страна, се оспорва основателността на жалбата, като излагат
съображения за правилност и обоснованост на първоинстанциониия съдебен акт с подробни
възражения, основани на цитирана в отговора съдебна практика.
На основание чл. 267, ал. 1 от ГПК при извършената служебна проверка съдът
констатира, че въззивната жалба е допустима - депозирана е от активно легитимирана страна
по делото, имаща правен интерес от обжалването, в срока по чл. 259, ал. 1 от ГПК, отговаря
на изискванията за редовност по чл. 260 и чл. 261 от ГПК.
В жалбата не са обективирани искания за събиране на нови доказателства.
1
За да се произнесе, настоящият съдебен състав на ВОС съобрази следното:
Първоинстанционният съд е сезиран с отрицателен установителен иск с правно
основание чл. 124, ал. 1 от ГПК, предявен от Х. С. Д., ЕГН ********** с адрес **********
против „ЕНЕРГО- ПРО ПРОДАЖБИ” АД, ЕИК ********** със седалище и адрес на
управление ********** **** за приемане за установено в отношенията между страните, че
ищецът не дължи на ответника сумата от 16100,87лева, представляваща според последния
стойност на служебно начислена ел. енергия за минал период 10.11.2017г.- 09.11.2018г. за
обект на потребление, находящ се в г********** с абонатен №********** и клиентски №
**********, за което вземане е издадена фактура № **********/15.10.2019г., на основание
чл. 124, ал. 1 ГПК.
Оспорвал задължението с правоизключващи възражения основани на отрицателните
твърдения, че енергия с остойностеното количество не е доставена, не е потребена. Оспорва
и законосъобразността на процедурата и констатациите по извършване на корекцията, които
оспорвания по своята същност също са правоизключващи. Отправеното към съда искане е
било за уважаване на претенцията и присъждане на разноски.
Ответникът „ЕНЕРГО- ПРО ПРОДАЖБИ” АД, ЕИК ********** със седалище и
адрес на управление ********** **** в писмения отговор представен в срока по чл. 131 от
ГПК е оспорвал иска като неоснователен и е въвел фактически твърдения, съответни на
материално правните норми на претендираното вземане, което ищецът се отрича.
Съдът след като съобрази събраните по делото доказателства и установените от
първинстанционния съд факти, намира че изложението им в обжалваното решение напълно
им съответства. Накратко, с оглед пълнота на мотивите, следва да се отбележи, че ищецът е
потребител на доставяна от ответното дружество електроенергия за обект на потребление,
находящ се в г********** с абонатен №********** и клиентски № **********, за което
вземане е издадена фактура № **********/15.10.2019г. В констативен протокол
№1202494/09.11.2018г. е отразено, че на 09.11.2018 г. е извършена проверка на СТИ
отчитащо потреблението в обекта на ищеца. Констатираните показания са както слредва
в регистр 1.8.1 - 005248 кВТч,
в регистър 1.8.2. - 009602 кВТч,
в регистър 1.8.3. - 084632 кВТч.,
в регистър 1.8.4 – 000000.
СТИ е демонтирано и на негово място е монтиран нов електромер, който е бил
пломбиран.
Демонтиранията СТИ е предоставен за метрологична експертиза на СТИ от БИМ, ГД
МИУ, РО Варна. Изследването е отразено в протокол №2351/08.10.2019-АУ-Е-000029-
63990/13.11.2018г. Осъществено е със софтуерно четене, което е констатиралот - наличие на
преминала ел. енергия по невизуализирана тарифа - 1.8.3 – 084632,5 кВТч. В останалата
част констатациите съдържат данни, че метрологичните характеристики и изискванията за
точност при меренето съответстват на фабричните настройки. Не е констатирано наличие на
механични дефекти на кутията, клемите и клемния блок на СТИ.
Със становище от 14.10.2019г. е одобрено начисляването на допълнително количество
ел. енергия в размер на 84632 квтч за периода 10.11.2017г.-09.11.2018г. Корекцията е
извършена на основание софтуерен прочит на паметта на СТИ, при което е установено
точното количество неотчетена ел. енергия. Въз основа на това становище по партидата на
абоната е било начислено допълнително количество ел. енергия за периода 10.11.2017г.-
2
09.11.2018г. в размер на 84632квтч за остойностяване, за която е издадена фактура с №
**********/15.10.2019г. за сумата от 16100,87лева.
От заключението на в.л. инж. К. М. по изслушана СТЕ, вкл. с поясненията дадени в с.з.
се установява, че СТИ има характеристики, които са предвидени в раздел IV т.1 от
Държавен регистър на одобрени СТИ. Вещото лице е дало заключението, че не е
констатирана намеса или промяна в схемата на присъединяване и ответените количества в
тарифа Т3 за количество от 84532 квч са преминали през изследвания СТИ с фабричен
номер 1115031400586288 и са регистрирани в тарифа, която не се визуализира на дисплея.
Според вещото лице, заводските тарифи да два вида Т1 и Т2 и намесата се заключава във
въвеждане на още една тарифа Т3, в която се отчита върхова тарифа и това е ставало
възможно чрез използване на специализирана техника и на парола за достъп на второ ниво.
Заключението сочи, че математическите изчисления по остойностяване на ел. енергия са
правилни. Заключението посочва, че потребление в такова количество, не може да се
натрупа за период по по-малък от 1 година.
При тази фактическа установеност, след съобразяване на приложимите материално
правни норми, въззивният съд извежда следните правни изводи:
Между страните не е спорно обстоятелството, че ищецът има качество на потребител,
бидейки собственик на електрифицирания имот. Регламентацията на договорните
отношения между страните се съдържа в ОУ на ДПЕЕ, издадени на основание чл. 98а ЗЕ,
одобрени с решение ОУ-061/07.11.2007г. на ДКЕВР и публикувани в сила за потребителите,
които купуват електрическа енергия от крайния снабдител, без изрично писмено приемане.
Ответникът е твърдял, че така начисленото за доплащане количество ел. енергия е
реално доставена и потребена ел. енергия, като представлява корекция на сметката на
потребителя извършена по реда на чл. 50 ПИКЕЕ. Затова и спорният между страните въпрос
касае наличието на основание обосноваващо дължимост на сумата и в частност - реална
доставка на фактурираното количество ел. енергия, респ. потребяването му от абоната,
налице ли са предпоставките за приложение на чл. 50 ПИКЕЕ, респ. спазена ли е
процедурата. Установяването на твърденията са реална доставка и периода в който е
потребена е нужно, доколкото договорните отношения между страните почиват на
правилата на договора за покупко- продажба, а купувачът дължи заплащане на цена само за
реално предоставена стока, а корекции само за определен период.
Позовавайки се на това основание, ответникът е следвало да докаже, че в този период
това количество е реално потребено от абоната. Безспорно СТИ е от одобрен тип,
метрологично годно. Начисляването е извършено на основание становище изготвено на база
прочитане показанията на регистър 1.8.3 на СТИ и касае минал период 10.11.2017г.-
09.11.2018г. СТИ правилно е отчитало консумираната ел. енергия, като не е документирано
да е налице неточно измерване дължащо се на неправомерна намеса в схемата му, или
схемата на свързване към електроразпределителната мрежа. В този смисъл е и заключението
на вещото лице, което не е установило нарушения в целостта на измервателното устройство.
Същото вещо лице обаче, позововайки се на метрологичните констатации, без да
изследва самото СТИ дава заключение за софтуерна намеса, чрез използване на парола за
достъп до второ ниво. Не е установено към кой момент е извършен този достъп и дали при
монтиране на електромера, такъв вече е бил налице. Начисляването е сторено на основание
отчетените показания на СТИ и обхваща период до една година с изчисления по цена за
технологични разходи /чл. 51 ПИКЕЕ/. Хипотезата, регламентирана в чл. 50 ПИКЕЕ
предвижда възможността операторът на съответната мрежа да коригира количествата ел.
енергия в случаите на установяване на несъответствие между данните за параметрите на
измервателната група и въведените в информационната база данни за нея, водещо до
неправилно изчисляване на използваните от клиента количества електрическа енергия. В
3
тази хипотеза според правилата на нормата, корекцията се извършва за разликата между
отчетеното количество ел. енергия и преминалите количества ел. енергия за времето от
допускане на грешката до установяването й, но за период не по - дълъг от една година. От
заключението на вещото лице се установяване невъзможността да бъде отметено такова
потребление за една година. Разпоредбата на чл. 50 ПИКЕЕ в казуса е неприложима,
доколкото последната предвижда възможност за корекция при разлика в данните от паметта
на електромера и данните в отчетните регистри на доставчика, какъвто не е случаят по
делото. Това е така, защото процесният електромер не е с дистанционен отчет, поради което
и информация в отчетните регистри на доставчика не постъпва. Проверката чрез софтуерен
продукт, дори формално да е извършена по правилата, на практика лишава потребителя от
възможността да упражни контрол върху показанията, съобразно чл.10 ПИКЕЕ. Отделно,
съгласно чл.120, ал.1 ЗЕ, СТИ е собственост на оператора на електропреносната мрежа или
на оператора на съответната електроразпределителна мрежа, а на основание чл. 30 ПИКЕЕ
данните от измерването, съхранявани в измервателната система, са защитени от пряк
локален или дистанционен достъп чрез пароли, определени от собственика на
измервателната система. В този конкретен случай, манипулирането на данните е извършено
чрез достъп с парола. Задължението да поддържа измервателния уред в изправност е на
ответника, а не на ищеца - потребител.
При липса на доказателства за виновно поведение на потребителя, неоснователно се
претендира в негова тежест да бъдат вменени последиците от установеното неправомерно
въздействие върху средството за техническо измерване. В чл. 48 ПИКЕЕ са изчерпателно
регламентирани хипотезите, при които доставчикът на електроенергия може да извърши
корекция, без да се изисква изрично доказването на виновно поведение от абоната и те са:
установено от независим орган неточно измерване/неизмерване на СТИ, липса на СТИ или
промяна в схемата на свързване, надлежно констатирана при извършена по реда на член 47
от ПИКЕЕ проверка.
Извън горното, следва да се има предвид и че проверката е изначално лишена от
правно основание, защото с решение № 1500/06.02.2017г. на ВАС по адм. д. № 2385/2016г.
/обн. ДВ, бр. 15/14.02.2017г./ нормите на чл. 1- 47 и чл. 52 – 56 ПИКЕЕ са отменени. На
основание чл. 195, ал. 1 във вр. чл. 194 АПК, подзаконовият нормативен акт се смята за
отменен от деня на обнародването на съдебното решение, което в случая е станало на
14.02.2017г. Затова и нормата на чл. 47 ПИКЕЕ е неприложима към съдебно предявения
спор, доколкото техническата проверка в обекта на потребление е извършена след нейната
отмяна, на 09.11.2018г. Предвид отмяната на тези правила, приложение следва да намерят
ОУДПЕЕ. В тях обаче също липсват норми, разписващи процедура по извършване на
проверка на СТИ и нейното документиране. Ако и да се касае за реално доставено
количество, то дружеството е начислило процесното количество ел. енергия с цел да
компенсира неточното отчитане от СТИ, което е ставало в предходен продължителен период
от време, който е неясно как е определен. ОУ вменяват като задължение периодични
проверки и отчитане на СТИ, и периодът на доставката е част от основанието, въз основа на
което се твърди да е възникнало правото да се получи цената. Начисляването е сторено на
основание отчетените показания на СТИ, обхваща период от една година и изчисления по
цена за технологични разходи /чл. 51 ПИКЕЕ/, което влиза в колизия с твърденията за
реална доставка на посоченото количество ел. енергия.
При правилно разпределение на доказателствената тежест, ответникът не е установил
по правилата на пълно и главно доказване всички елементи от фактическия състав на
извършената служебно корекция на потреблението, затова и математически правилната
сметка сама по себе си не може да обвърже потребителя. Поради съвпадение на крайните
изводи на настоящата съдебна инстанция с тези на първоинстанционния съд, обжалваното
решение следва да бъде потвърдено.
Съобразно изхода на спора и направеното от въззиваемата страна искане на
4
основание чл. 78, ал. 1 от ГПК, следва да бъдат присъдени сторените пред настоящата
инстанция разноски за адвокатско възнаграждение в размер на 1050 лв., доказателства за
които са представени.
Мотивиран от гореизложеното, съдът
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА Решение № 3810 от 10.08.2020 г., постановено по гр.д. № 20029
по опис на ВРС за 2019 г.
ОСЪЖДА „ЕНЕРГО- ПРО ПРОДАЖБИ” АД, ЕИК ********** със седалище и
адрес на управление ********** ****, ДА ЗАПЛАТИ на Х. С. Д., ЕГН ********** с адрес
********** сумата от 1050 лева, представляваща направените разноски във въззивното
производство.
РЕШЕНИЕТО може да се обжалва пред Върховен касационен съд в 1 месечен срок
от връчване на препис от настоящия съдебен акт до страните.

Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
5