Р Е
Ш Е Н
И Е
№ ………………/………………….… , гр. Варна
В ИМЕТО НА
НАРОДА
Варненският районен съд,
наказателна колегия, VІ състав, в публично заседание на двадесети юли две
хиляди и двадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
РАДОСТИНА МЕТОДИЕВА
при секретаря София Маринова,
като разгледа докладваното от съдията НАХД № 709 по описа за 2020год., за да се
произнесе взе предвид следното:
Производството е образувано на
основание чл.59 и сл. от ЗАНН по жалба на „Н.2.“ ЕООД ЕИК *********, подадена
чрез представляващия И.Й.И., против НП № 23-0000106/28.01.2020год. на началника
на ОО „АА” в ГД „АИ“, гр. Варна, с което за нарушаване нормата на чл. 91б,
ал.1, т.1 от ЗАвтП на ЮЛ е било наложено адм.
наказание имуществена санкция в размер на 5000лв. на основание чл.97, ал.1,
пр.последно от същия закон.
В жалбата си въззивникът твърди,
че НП е незаконосъобразно и необосновано,
постановено е при допуснати съществени нарушения на процес. правила и моли
съдът да го отмени.
В съдебно заседание процес.
представител на въззивното дружество поддържа жалбата, а във фазата по същество
моли НП да бъде отменено като излага становище, че пътните книжки не били
представени тъй като се намирали у водачите и превозвача не можел да носи отговорност
за неправомерното поведение на други лица.
Процес. представител на
въззиваемата страна оспорва жалбата, а във фазата по същество моли НП да бъде
потвърдено като счита, че нарушението е категорично доказано. Претендира
присъждане и на юрисконсултско възнаграждение.
Варненска районна прокуратура,
редовно призована за датата на с.з., не изпраща представител и не изразява
становище по жалбата.
След като прецени обжалваното
постановление с оглед основанията посочени във въззивната жалба и събраните по
делото доказателства, съдът прие за установено от фактическа страна следното:
Въззивното дружество притежавало
Удостоверение за регистрация за извършване на таксиметров превоз на пътници №
10864/14.01.2014год.
През месец септември 2019год. до
въззивното дружество била изпратена покана относно извършвана проверка на
документацията свързана с транспортната дейност на фирмата за периода от
01.11.2018год. до 30.04.2019год. Поканата била връчена на пълномощник на
дружеството на 05.09.2019год. като в същата било изрично посочено ,че следва да
се представят всички отчетени пътни книжки на автомобилите с които е извършван
таксиметров превоз през проверявания период. Определен бил и 7 дневен срок за
представяне на документите. С приемо-предавателен протокол от
17.09.2019год. от страна на въззивното
дружество били представени за проверка общо 71бр. пътни книжки от общо издадени
117бр. Не били представени пътни книжки със сер. № Н
с номера 199, 200, 201, 202, 213, 217, 218, 221, 222, 224, 227, 228, 231, 232,
234, 235, 238, 240, 241, 242, 3, 4, 5, 6, 10, 11, 15, 19, 27, 29, 31, 35, 40,
43, 44, 46, 48, 49, 58, 60, 61, 62, 64, 65, 66 и 71.
Констатациите от проверката били
обективирани в констативен протокол рег.№ 14-0010-1420/3/27.11.2019год..
На 27.11.2019год. срещу
въззивното дружество бил издаден и АУАН бл. № 270731, в който било посочено, че
същото е нарушило разпоредбата на чл.91б, ал.1, т.1 от ЗАвтП, тъй като на
13.09.2019год. не представило пътни книжки № №
***.
Актът бил предявен и връчен на
надлежно упълномощено от представляващия дружеството лице.
На 28.01.2020год., въз основа на
съставения акт АНО издал атакуваното НП като е приел изцяло фактическите
констатации изложени в акта, приел е че въззивното дружество е нарушило
разпоредбата на чл.91б, ал.1, т.1 от ЗАвтП и на основание чл.97, ал.1,
пр.последно от същия закон му наложил адм. наказание
имуществена санкция в размер на 5000лв.
В хода на съдебното следствие
като свидетел показания е дал К.К. – актосъставител,
който пресъздава възприятията си за случая с необходимата конкретика, поради
което и съдът кредитира показанията на свидетеля като пълни и дадени обективно
и безпристрастно.
Като свидетел в хода на
съдебното следствие по искане на защитата показание е дал и Димитър Янков.
Същият сочи, че работи като таксиметров шофьор във въззивното дружество.
Заявява, че по принцип когато се извършвали проверки на фирмата управителят се
обаждал на шофьорите да си носят пътните книжки включително и на него, но той
не я носел. Знаел че и други шофьори също не предоставяли пътните си книжки.
Показанията на този свидетел, както и всички събрани в хода на съденото
следствие писмени доказателства, както тези приложени към АНП така и тези приобщени
допълнително в хода на съдебното следствие съдът също кредитира изцяло.
Гореописаната фактическа
обстановка съдът прие за установена въз основа на всички събрани в хода на
съдебното следствие доказателства, както писмени, така и гласни, които са
последователни, взаимно обвързани и непротиворечиви и анализирани в съвкупност
не налагат други фактически изводи.
При така установената по делото
фактическа обстановка съдът достигна до следните правни изводи:
Въззивната жалба е
депозирана в законоустановения срок, от надлежна страна, поради което се явява
процесуално допустима и подлежи на разглеждане по същество.
При извършена служебна проверка
за законосъобразност по образуване и провеждане на административнонаказателното
производство съдът констатира, че АУАН и НП са издадени от компетентните
длъжностни лица, в сроковете по чл. 34 от ЗАНН и съдържат формалните реквизити
предвидени в нормите на чл. 42 и чл. 57 от ЗАНН. Както в акта, така и в НП се
съдържат обстоятелства и факти, които в достатъчна степен описват нарушението
вменено във вина на въззивника, посочени са дата и място на извършване както и
нарушената законова норма. Допуснати съществени нарушения на процес.правила в
хода на адм.наказателното производство съдът не
констатира.
Съгласно разпоредбата на чл.
91б, ал.1, т.1 от ЗАвтП превозвачите са длъжни да предоставят на служителите от
Изпълнителна агенция "Автомобилна администрация" за проверка всички
документи, свързани с превозите на пътници и товари. Безспорно видно от приложените
по делото доказателства елемент на проверката е била документацията касателно
транспортната дейност на дружеството, притежаващо удостоверение за регистрация
за извършване на таксиметров превоз на пътници, като в тази връзка в поканата
до дружеството подробно са описани документите, които е следвало да бъдат
представени сред които са били и всички пътни книжки на автомобилите с които е
извършван таксиметров превоз през проверявания период. От друга страна по
делото няма спор, а и по категоричен начин от представения в хода на съдебното
следствие препис от регистър за издадени пътни книжки на въззивното дружество
като превозвач се установява, че пътните книжки описани в НП са били издадени
за автомобили включени в списъка към удостоверението за регистрация на въззивното
дружество превозвач. Не се оспорва от въззивника, а и по категоричен начин от
показанията на св. К. и приложения приемо-предавателен протокол се установява,
че изброените в акта и НП пътни книжки не са били представени от въззивното
дружество по време на проверката като видно от показанията на разпитания
свидетел последният е дал на няколко пъти възможност за това поради което и
нарушение на чл. 91б, ал.1, т.1 ЗАвтП е налице.
Що се касае до изложеното във
фазата по същество становище на защитата че нарушение няма тъй като пътните
книжки стояли във водачите и въззивника нямал обективна възможност да ги
представи тъй като някой от водачите не били в града и нямало как да му ги
дадат, то не се споделя от съда. Въпрос на организация и контрол от страна на
въззивното дружество по отношение на водачите за да може то да изпълни
задълженията си като превозвач едно от които е да представя документи при
проверка от страна на контролния орган, които задължения са регламентирани със
закона и подзаконовите актове по неговото прилагане. Отделен е въпроса, че в
случая е ангажирана обективната безвиновна
отговорност на ЮЛ и вина изобщо не се изследва. Няма как да бъде споделено и
виждането на защитата, че документите не можело да бъдат представени защото не
били налични и това е така защото книжки са били издадени (видно от регистъра
за издадени пътни книжки на въззивното дружество) и няма каквито и да било
данни да са били унищожени за да не могат обективно да бъдат представени. Както
бе посочено по-горе в мотивите въпрос на организация и контрол от страна
превозвача е по какъв начин ще изиска книжките от водачите за да ги предостави
за целите на проверката.
АНО е дал правилна квалификация
на извършеното нарушение и законосъобразно е наложил на въззивника следващото
му се за него наказание във фиксирания в разпоредбата на чл. 97, ал.1,
пр.последно размер – имуществена санкция от 5000 лв.
Доколкото нарушението е типично
и не се отличава със степен на обществена опасност по-ниска от тази на
останалите нарушения от същия вид, напротив касае се за непредставяне на
значителен брой пътни книжки, от една страна и от друга се третира от
законодателя като особено тежко такова, то в случая не попада в обхвата на чл.
28 от ЗАНН – не е маловажно.
Доколкото наказанието е наложено
във фиксирания в закона (макар и значителен) за съдът не съществува законова
възможност да го намали. Нещо повече налице е законодателна забрана предвидена
в тази насока – чл. 27, ал.5 от ЗАНН.
С оглед на всичко изложено
по-горе съдът счете, че атакуваното НП е правилно и законосъобразно
постановено, същото не страда от пороци, които го правят процес. недопустимо и
като такова следва да бъде потвърдено.
С оглед крайния
изход на спора и направеното от пълномощника на въззиваемата страна искане за
присъждане на юрисконсултско възнаграждение съдът счете, че такова следва да
бъде присъдено на основание чл. 63, ал.3 от ЗАНН вр. чл. 143, ал.4 от АПК, вр.
чл. 144 от АПК вр.чл. 78, ал.8 вр. ал.3 от ГПК, вр. чл. 37, ал.1 от ЗПП, вр.
чл. 27е от Наредбата за заплащането на правната помощ. И като взе предвид че
съгласно чл.37, ал.1 от ЗПП заплащането на правната помощ е съобразно вида и
количеството на извършената дейност и се определя в наредба на Министерския
съвет по предложение на НБПП, а в случая за защита по дела по ЗАНН в чл.27е от
Наредбата за заплащане на правната помощ е предвидено възнаграждение от 80лв.
до 120лв., както и това, че делото не е с фактическа и правна сложност
изискващи специални процесуални усилия по поддържане на обвинителната теза на
АНО в с.з съдът счете че възнаграждението за юрисконсулт следва да бъде
определено в минималния предвиден в наредбата размер – 80лв.. Посочената сума
следва да бъде заплатена от въззивното дружество „Н.2.“ ЕООД в полза на ОО „АА“
в ГД „АИ“, гр.Варна.
Воден от горното и на основание
чл.63 ал.1 от ЗАНН Варненският районен
съд
Р Е
Ш И :
ПОТВЪРЖДАВА НП № 23-0000106 от
28.01.2020год. на Началника на ОО „АА” в ГД „АИ“, гр.Варна, с което на „Н.2.“
ЕООД ЕИК ********** е било наложено административно наказание имуществена
санкция в размер от 5000лв. на основание чл. 97, ал.1, пр. последно от ЗАвтП за
нарушение на разпоредбата на чл. 91б, ал.1, т.1 от същия закон.
ОСЪЖДА „Н.2.“ ЕООД ЕИК ********** със
седалище *** и адрес на управление ***, да заплати на Областен отдел
„Автомобилна администрация“ в ГД „АИ“ Варна сума в размер на 80лв. представляваща
юрисконсултско възнаграждение.
Решението подлежи на обжалване с
касационна жалба пред Варненски административен съд в 14-дневен срок от
получаване на съобщението от страните, че решението и мотивите са изготвени.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: