РЕШЕНИЕ
№ 20370
гр. София, 10.12.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 38 СЪСТАВ, в публично заседание на
двадесет и четвърти ноември през две хиляди двадесет и трета година в
следния състав:
Председател:ВЛАДИМИР СТ. КЪНЕВ
при участието на секретаря ИВАНКА Н. МОНЧЕВА СТОЙНЕВА
като разгледа докладваното от ВЛАДИМИР СТ. КЪНЕВ Гражданско дело №
20231110124056 по описа за 2023 година
Ищцата Н. Г. А., твърди, че на 17.06.2016 г. между нея и
ответното дружество "ИЗИ АСЕТ МЕНИДЖМЪНТ” АД бил
сключен договор за паричен заем № 2580348.Съгласно чл.2
от Договора, заемодателя предава в собственост на заемателя
сумата от 500 лв., наричана а заемателя се задължава да я
върне при следните условия:
1.Вид на ползвания паричен заем: потребителски заем по
продукт: EasyMax24
2.Размер на двуседмичната погасителна вноска в лева:
42,18 лв.
3.Срок на заема в седмици: 26
4.Брой вноски: 13
5.Фиксиран годишен лихвен процент по заема: 35,00%
6. Лихвен процент на ден, приложим при отказ от
договора- 0,10%
7.Общ размер на всички плащания: 548,34 лв.
8.Годишен процент на разходите на заема: 41,68 %
1
Съгласно чл.4 ал.1 от договора, заемателят се задължава
в срок до три дни, считано от датата на сключване на
настоящия договор да предостави на заемодателя едно от
описаните в исковата молба обезпечения.
Съгласно чл.4 ал.2 от договора, при неизпълнение на
задължението да предостави обезпечение в срока по
предходната алинея, заемателят дължи на заемодателя
неустойка в размер на 225,94 лева. Неустойката се заплаща от
заемателя разсрочено, заедно с всяка от погасителните
вноски, като към всяка вноска се добавя сума в размер на
17,38 лева.
Общият размер на заплатеното от ищцата възлизало на
774,28 лева.
В исковата молба се твърди, че договор за паричен заем е
недействителен на основание чл. 22 във вр. с чл.11, ал.1, т.10
от ЗПК, поради следните причини:
-/ изисканото в чл. 4 т.1 обезпечение на иска е
фактически неизпълнимо и неизбежно води към хипотезата
на точка втора от същата клауза.
-/ Неустойката за неспазване на условието по точка 1 не е
включено като разход в ГПР, а потребителят нямал
възможност да откаже предоставянето на подобна гаранция,
защото последното е задължително условие за получаване на
кредита.
-/ Кредиторът не включил т. нар. от него "неустойка" към
договорната лихва дължима по кредита и към ГПР, като
стремежът му бил по този начин да заобиколи нормата на чл.
19, ал. 4 ЗПК. По същността си договорната неустойка
представлявала скрито възнаграждение.
-/ в исковата молба се съдържа праавен анализ, съгласно
който договорната неустойка представлявала неравноправна
клауза и нелоялна търгвска практика. Прави се заключение,
че процесният договор е изцяло недействителен.
Ищецът се позовава на чл.23 от ЗПК съгласно който ако
договорът за потребителски кредит е обявен за
2
недействителен, потребителят връща само чистата стойност
на кредита, но не дължи лихва или други разходи по кредита.
Чистата стойност на кредита възлизала на 500 лв.
Ищцата е заплатила към момента на предявяване на
иска сумата от 774,28 лв. Това означавало, че ищцата е
надплатила 274,28 лв.
На основание чл. 55, ал.1, ищецът твърди, че
дружеството получило недължимо сумата от 274,28
доколкото тя се явява дадено без правно основание по
недействителен договор за кредит.
Моли съда да осъди ответника да заплати на Н. Г. А.
сумата от 274,28 лева, представляваща дадено без основание,
ведно със законната лихва за забава ог датата на подаване на
исковата молба до окончателното й заплащане, на основание
чл.55 ал.1, предложение първо ЗЗД.
Претендират се разноски на основание чл. 38 ал.2 от
Закона за адвокатурата.
В писмения си отговор ответната страна оспорва иска
със следните аргументи:
-/ Евентуалното притезание по чл. 55 ЗЗД било погасено
по давност. Като се позовава на разясненията изложени в т. 7
от от Постановление № 1/28.05.1979 г. на Пленума на ВС на
НРБ, твърди, че задължението за връщане на даденото при
начална липса на основание става изискуемо в момента на
извършване на престацията без основание и от този момент
започва да тече давностния срок по чл. 110 ЗЗД. Погасени по
давност са претенциите по отношение на престации,
извършени в периода 5 г. преди подаване на иска.
Процесният договор е сключен през 2016 г. и всички
плащания по него са извършени преди почти 7 години.
-/ Заявява, че спорната клауза урежда договорно
неизпълнение, а съгласно чл. 19, ал. 3, г. 3 ЗПК, при
изчисляване на годишния процент на разходите по кредита не
се включват разходите, които потребителят заплаша при
3
неизпълнение на задълженията си по договора за
потребителски кредит.
-/ Подробно и с изложение на разна съдебна практика
оспорва твърденията на противната страна относно
недействителността на спорната договорна клауза.
Съдът, като обсъди становищата на страните и
безспорните факти, намира спорното притезание за погасено
по давност. Безспорно е, че всички плащания между страните
са извършени преди повече от пет години. В исковата молба
се твърди, че плащанията са извършени на нищожно
основание, т.е. при начална липса на основание. В този
случай даденото без основание става изискуемо от момента
на престирането, като от този момент тече погасителната
давност на притезанието за неговото връщане.
Ищецът оспорва прилагането на петгодишната давност
като се позовава на мотивите на отделни решения на
СЕС.Съдът не споделя изложеното в частично цитираните
мотиви тълкуване на основни институти на гражданското
право като необоримата презумпция за познаване на правото
и императивните норми относно прилагането на погасителна
давност.Не съществува основателна причина за дерогиране,
макар и частично на тези принципи.
Притезанието на процесното вземане е изтекло преди
завеждане на иска, поради което той следва изцяло да се
отхвърли и обсъждането на вероятната му основателност е
безпредметно.
Ищецът твърди, че и при отхвърляне на иска той не
следва да заплати разноски, като се позовава на частично
цитирани решения по дела на СЕС. Твърдението е
неоснователно. Както е видно дори от избирателното
цитиране на споменатите решения счита се за недопустимо
опасността на заплащане на разноски да представлява
съществено препятствие пред упражняване правата на
потребителите по съдебен ред. В това отношение
българското право разполага нарочен институт –
4
възражението за прекомерност на разноските за процесуално
представителство на противната страна. В случая такова
възражение не е направено. В случая искът се отхвърля
изцяло и ищецът дължи юристконсултско възнаграждение на
противната страна в размер на 200 лева. Възнаграждението е
определено от съда по реда на чл. 78 ал. 8 ГПК като бе
съобразено, че от ответната страна има депозиран само
отговор на исковата молба. Съдът
РЕШИ:
ОТХВЪРЛЯ ИЗЦЯЛО иска на Н. Г. А. ЕГН за осъждане
на ответника "ИЗИ АСЕТ МЕНИДЖМЪНТ” АД ЕИК да
заплати 274,28 лева, представляваща дадено без основание по
договор за паричен заем № 2580348, както и законната лихва
върху тази сума от подаване на исковата молба до изплащане.
ОСЪЖДА ищеца да заплати на ответника 200 лв.
юристконсултско възнаграждение.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване пред Софийски
градски съд в двуседмичен срок от връчването на страните.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
5