Р Е Ш Е Н И Е
Гр. София, 13.08.2018 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ
ГРАДСКИ СЪД, ГРАЖДАНСКО ОТДЕЛЕНИЕ, І-17 състав, в открито съдебно заседание на единадесети
май през две хиляди и осемнадесета година, в състав:
СЪДИЯ: СТИЛИЯНА ГРИГОРОВА
като
сложи за разглеждане докладваното от съдията гр.д. № 4128 по описа на съда за
2016 г., взе предвид следното:
Производството
е образувано по подадена от Б.Л.С. искова молба, с която моли да бъде признато
по отношение на С.О. правото му на собственост върху поземлен имот с
идентификатор 68134.1979.8 на основание наследствено правоприемство от Л.С.А.,
евентуално придобивна давност, поради упражнявана от наследодателя на ищеца
фактическа власт върху имота в периода от 1978 г. до датата на смъртта му през
2009 г., а след това – и от ищеца до датата на подаването на исковата молба.
Ищецът
твърди, че е наследник на Л.А., който придобил по давностно владение и
наследство имот, идентичен с процесния, за което бил съставен нотариален акт №
91/1978 г. Б.С. бил единствен наследник на Л.А., тъй като останалите наследници
се отказали от наследството на А.. Ищецът предприел процедура по снабдяване с
нотариален акт, за което му било необходимо удостоверение от СО, район
„Витоша“, че имотът няма общински характер и не е общинска собственост. На
21.08.2015 г. ответникът съставил акт за частна общинска собственост, без да
посочи основанието за актуване на имота. С това свое действие Общината
оспорвала правото на собственост на ищеца, поради което моли съдът да постанови
решение, с което да признае правото му на собственост върху процесния имот на
основание наследствено правоприемство, евентуално придобивна давност -
упражнявана фактическа власт от Л.А. в периода 1978 г. - 2009 г., а след 2009
г. до 2016 г. - от ищеца.
Ответната
С.О. е оспорила исковете с твърдения, че в сочения от ищеца период на
упражнявана фактическа власт върху имота е съществувала забрана за
придобиването му по давност.
Съдът, след като обсъди доводите
на страните и прецени събраните по делото доказателства, прие за установено
следното от фактическа и правна страна:
Предявени
са обективно съединени искове с правно основание чл. 124, ал. 1 от ГПК за
установяване на право на собственост на основание наследствено правоприемство,
евентуално придобивна давност.
Видно от
нотариален акт за собственост върху недвижим имот, придобит по давностно
владение и наследство № 91, том І, дело № 224/06.06.1978 г. на нотариус при СРС,
Л.С.А. е признат за собственик по давностно владение и наследство на недвижим
имот, представляващ нива с площ от 18 350 кв.м., находяща се в землището на гр.
София-Драгалевци, м. „Орехите“ в кв. 22 от кадастрален лист 717 по плана на гр.
София-Драгалевци, при съседи на имота: от юг – празно място на ТКЗС, от север -
блок на ТКЗС, от изток - блок на ТКЗС и от запад – шосе Драгалевци-София.
Установява
се, че в Служба по вписванията този нотариален акт е пропуснато да бъде вписан
в книга – опис обстоятелствени проверки и констативни актове. Към 1978 г. ЗС не
е предвиждал вписване на актове, с които се признават вещни права. Констативните
нотариални актове не фигурират и в Правилник за вписванията (ред. ДВ, бр.
30/15.04.1955 г.). Нотариално дело № 224/1978 г. не е отбелязано и в описната
книга за 1978 г.
По
делото е приет АОС (частна) № 3010/21.08.2015 г., според който поземлен имот с
идентификатор 68134.1979.8 с площ от 18 281 кв.м. по КККР, одобрени със
заповед на изпълнителен директор на АГКК, а по действащия ПУП, одобрен с
решение № 90, т. 74 по протокол 23/19.03.2001 г. на СОС и ИПР, одобрено със
заповед № РД 50-47/23.02.2004 г. на кмета на район „Витоша“, за част от имота
са отредени УПИ ХІІІ-за магазини и ресторант, УПИ ХІV-СО, УПИ ХV-СО, кв. 17, м.
„Драгалевци-разширение-юг“. Посоченото в акта основание за актуване е чл. 2,
ал. 1, т. 7 от ЗОС, чл. 59, ал. 1 от ЗОС. Номера и дата на съставени по-рано
актове не са посочени.
Съгласно
дадените в ТР № 11/2012 г. на ОСГК на ВКС указания, когато
страната, оспорваща констативния нотариален акт не разполага с документ за
собственост, тя носи тежестта да докаже несъществуването на признатото от
нотариуса право. Когато и двете страни в правния спор се легитимират с официални
документи, удостоверяващи придобиването на собственически права върху процесния
имот, разпределението на доказателствената тежест се извършва по общото правило
на чл. 154, ал. 1 от ГПК и всяка от страните следва да докаже осъществяването
на фактическия състав на съответното придобивно основание. Тази хипотеза в
случая не е налице, тъй като в АОС (частна) № 3010/21.08.2015 г. не е
посочен правопораждащия собственическите права на общината юридически факт.
Нормата на чл. 2, ал. 1, т. 7 от ЗОС съдържа три различни основания - правна сделка,
давност или друг начин, определен в
закон. Липсата на конкретика в случая относно придобивния способ лишава АОС (частна) № 3010/21.08.2015 г. от легитимиращото
му действие относно правото на собственост.
Оспорването от ответника може да се изразява както в доказване на свои
права, противопоставими на тези на титуляра на акта, така и в опровергаване на
фактите, обуславящи посоченото в акта придобивно основание или доказване, че
признатото право се е погасило или е било прехвърлено другиму след издаване на
акта. За да отпадне легитимиращото действие на акта е необходимо да се докаже,
че титулярът не е бил или е престанал да бъде собственик.
Според
заключението на приетата по делото съдебно-техническа експертиза по-голямата
част от имот 68134.1979.8 попада в кв. 22 по регулационния план от 1951 г.,
визуализиран на приложение № 1 към заключението. В АДС № 1716-А от 03.07.1959
г. е актувано като държавно празно незастроено място с площ от 30 000
кв.м., находящо се в гр. София-Драгалевци, квартали 21, 22, 23 по плана вилна
зона „Драгалевци-разширение“ и е предоставено за ползване на СГНС, в блока на
О.Т.К.З.С. Драгалевци. Съгласно скиците към експертизата и при отчитане на
границите на имота, описан в нотариален акт № 91, том І, дело № 224/06.06.1978
г. и на мястото по АДС № 1716-А от 03.07.1959 г. съдът достигна до извода, че
нотариалният акт е бил съставен за имот, който не е могъл да се придобива по
давност. АДС № 1716-А е одобрен от Председателя на ИК на РНС – гр. София, а
посоченото в него основание за отчуждаване е посочена заповед № 5292/27.08.1958
г. на МКРБ и писмо № 937/01.07.1959 г. на Технически отдел. Празното
незастроено място е било одържавено по реда на чл. 101, ал. 4 от ЗС (ред. Изв.,
бр. 12/1958 г.) - Изпълнителният комитет на народен съвет, приравнен към
окръжен, съгласувано с министъра на земеделието и горите е отчуждил необходим
за одворяване имот за общинско ТКЗС Драгалевци.
След
като имотът е бил социалистическа собственост съгласно чл. 86 от ЗС (ред. Изв. бр.
92/16.11.1951 г.) имотът не е могъл да бъде придобит по давност нито от
наследодателя на ищеца - Л.С.А., нито от неговия наследодател.
В исковата молба
Б.С. твърди издаване на нотариален акт № 91/06.06.1978 г. и въз основа на
протокол № 1/04.06.1978 г. на ТПС комисия за замяна. На първо място, данни за
съдържанието на протокола на ТПС комисията по делото липсват. Придобиването на
имота по замяна не произтича и от съдържанието на нотариалния акт. На второ
място, имотът не е могъл да се придобие не само по давност от Л.А., но и по
силата на замяна от ТПС-комисия, предвид действието на Закона за собствеността
на гражданите към 1978 г. Съгласно чл. 12, ал. 1 от ЗСГ (отм.), лицата, които
се занимават със селскостопанска дейност, могат да притежават селскостопански
имоти в размери, определени от Министерския съвет съобразно характера на
района, а притежаваните имоти над определените размери по предходната алинея,
както и над размерите по чл. 5, ал. 3, т. 1 стават държавна собственост, като
собственикът се обезщетява по цени, определени от Министерския съвет.
Допустимите
за притежаване от гражданите и членовете на семействата им селскостопански
имоти са определени с ПМС № 25/08.03.1975 г. Членовете на ТКЗС или на
домакинството на кооператор, на работещите в АПК, ПАК и ДЗС не са могли да
притежават селскостопански имот. Това е така, тъй като те са внесли имотите си
със селскостопански характер в стопанството и земеползването върху тях е
преминало в ТКЗС, ПАК и ДЗС. Гражданите и членове на семействата им, които се
занимават със селскостопанска дейност, но от нея не получават главния си доход
за издръжка са могли да притежават селскостопански имоти до 2 дка, ако земята
се обработва от тях лично или с труда на членовете на семействата им. По смисъла
на постановлението селскостопански характер имат всички имоти, които не са
жилищни или вилни и тези по чл. 5, ал. 3, т. 1 от ЗСГ (селскостопански имот
извън строителните части на населеното място до размер на един вилен парцел,
ако имотът е вече застроен законно с жилищна или вилна постройка или се намира
в район, определен от изпълнителния комитет на окръжния народен съвет за
задоволяване на здравни и курортни нужди).
Безспорно
се установява от заключението на съдебно-техническата експертиза, че имотът е
имал селскостопански характер, бил е незастроен и е попадал в блок на ТКЗС.
При така
установеното по делото, съдът намира, че нотариален акт № 91/1978 г. не
удостоверява валидно придобито от наследодателя на ищеца право на собственост
върху нива от 18 350 кв.м., идентична с процесния имот, поради което
предявеният главен иск следва да бъде отхвърлен.
За
пълнота на изложението следва да се отбележи, че АДС № 2720/25.03.1969 г. се
отнася до друг имот, обхващаш масив, разположен югозападно от процесния имот (съгласно
приложение № 5 към приетата по делото експертиза).
Предявеният
при условията на евентуалност собственически иск почива на придобивна давност,
текла от 1978 г. до датата на завеждането на исковата молба – 05.04.2016 г.,
като ищецът присъединява владението на праводателя си до 2009 г., а след това
заявява упражнявана от самия него фактическа власт върху имота с намерение за
своене.
Основателността на
претенцията на владеещия имота несобственик се обуславя от прякото и пълно
установяване на факта на явно, необезпокоявано и непрекъснато владение с
намерения за своене в продължение на повече от 10 години. Съобразно
гореизложеното и предвид нормата на чл. 86 от ЗС, владението, осъществено до
1996 г. не може да се зачете за годно и да се черпят права от него. В случая
едва след месец юни 1996г. би могъл да започне да тече давностен срок против
собственик – държава или община, като при условие, че тя е частна, началният
момент, от който тази давност може да започне да тече, е 01.06.1996 г.
Приложимата в случая 10-годишна
давност по чл. 79 ал. 1 от ЗС изтича на 01.06.2006 г. С § 1 от Закон за
допълнение на ЗС от 2006 г. е въведен мораториум – спиране на давностния срок
за придобиване на имоти – частна държавна или общинска собственост до
31.12.2017 г.
При тази
законодателна уредба, нито Л.А., нито Б. А. са могли да придобият собственост по
давност, чрез упражняване на фактическа власт върху общински държавен или
общински имот в продължение на 10 години.
По тези съображения следва да бъде отхвърлен и предявения от ищеца
евентуален иск.
Разпоредбата на чл. 431, ал. 2, изр. посл. от ГПК (отм.), аналогична на чл.
537, ал. 2, изр. посл. от ГПК, урежда задължение на съда да отмени порочен
охранителен акт, като последица от разрешен по исков ред спор за материално
право. Касае се не до предявен самостоятелен иск по чл. 431, ал. 2 от ГПК(отм.),
а до уредена от закона правна последица от уважаването на иска за материалното
право, засегнато от охранителния акт. Отмяната съдът извършва служебно при наличие
на предпоставките за това.
С оглед изхода на спора, разноски се дължат на ответника. Същият е бил
представляван от юрисконсулт. На основание чл. 78, ал. 8 от ГПК вр. чл. 25, ал.
1 от Наредбата за заплащането на правната помощ съдът определя възнаграждение в
размер на 300 лева. Други разноски ответникът не е сторил.
Така мотивиран, съдът
Р Е Ш
И:
ОТХВЪРЛЯ предявените от Б.Л. А., ЕГН ********** обективно
съединени искове с правно основание чл. 124, ал. 1 от ГПК за признаване за
установено по отношение на С.О., че ищецът е собственик на имот с идентификатор
68134.1979.8 с площ от 18278 кв.м., находящ се на адрес гр. София, район
„Витоша“, ул. „***“, трайно предназначение на територията: урбанизирана, начин
на трайно ползване – за друг вид застрояване, със съседи 68134.1982.1, 68134.1982.503,
68134.1982.1013, 68134.1982.1014, 68134.1982.372, 68134.1982.347, 68134.1982.1012,
68134.1982.957, 68134.1982.956, 68134.1979.206, 68134.1979.1234, 68134.1979.205,
68134.1979.204 и 68134.1979.203 на основание наследствено правоприемство от Л.С.А.,
евентуално давностно владение.
ОТМЕНЯ, на основание чл. 431, ал. 2 от ГПК (отм.)
констативен нотариален акт за собственост върху недвижим имот, придобит по
давностно владение и наследство № 91, том І, дело № 224/06.06.1978 г. на нотариус при СРС Петър Петров на недвижим имот, представляващ нива
с площ от 18 350 кв.м., находяща се в землището на гр. София-Драгалевци, м. „***“
в кв. 22 от кадастрален лист 717 по плана на гр. София-Драгалевци, при съседи
на имота: от юг – празно място на ТКЗС, от север - блок на ТКЗС, от изток -
блок на ТКЗС и от запад – шосе Драгалевци-София.
ОСЪЖДА, на основание чл. 78, ал. 3 от ГПК, Б.Л. А., ЕГН **********,
с адрес *** да заплати на С.О., с адрес гр. София, ул. „******сумата от 300
лева разноски за производството.
Решението може да се обжалва пред САС в двуседмичен
срок от връчването му на страните.
СЪДИЯ: