Определение по дело №437/2018 на Окръжен съд - Ловеч

О  П  Р  Е  Д  Е  Л   Е   Н  И   Е

 

гр. ЛОВЕЧ, 07.12.2018 г.

 

ЛОВЕШКИЯТ ОКРЪЖЕН СЪД, граждански състав, в открито заседание на девети ноември през две хиляди и осемнадесета година в състав:

                           ПРЕДСЕДАТЕЛ:  ТАТЯНА МИТЕВА

                                     ЧЛЕНОВЕ:  ЕВГЕНИЯ ПАВЛОВА

                                                           КРИСТИАН ГЮРЧЕВ-мл.съдия

като разгледа докладваното от мл. съдия Гюрчев в.ч.гр.д. № 437 по описа за 2018 г. на Окръжен съд - Ловеч, и за да се произнесе съобрази:

Производството е по чл. 278 във вр. с чл. 274, ал. 1 и сл. от ГПК.

Образувано е по въззивна частна жалба на Я.Б., действаща в качеството си на майка и законен представител на малолетния А. Б., срещу Определение № 444 от 13.09.2018 г., постановено по ч.гр.д. № 861 по описа за 2018 г. на Районен съд – Тетевен, с което съдът е оставил без разглеждане молбата за разрешение на сделка за покупко-продажба на името на детето й като недопустима и прекратил производството.  

В жалбата се сочи, че направеното искане за разрешаване за придобиване на недвижим имот в съсобственост между нея и малолетното й дете в Италия е мотивирано от изискване на италиански нотариус. Твърди, че придобиването на имота е в интерс на детето, доколкото разходите по сделката ще бъдат покрити от нея.

Моли съдът да отмени обжалваното определение и да уважи направеното искане за разрешение за придобиване на имот на името на детето й. 

Окръжен съд – Ловеч, след като се запозна с доводите на жалбоподателя и доказателствата по делото, намира следното:

Районен съд – Тетевен е бил сезиран с молба с вх. № 4650 от 13.09.2018 г., с която Я.Б., в качеството си на майка и законен представител на малолетния А. Б., е направила искане съдът да даде разрешение да се закупи недвижим имот, находящ се в РИталия, Кармиано Лече /Каrmiano Lecce/, ул. „Вилафранка“ /Vilafranka/, на името на малолетния А. Б.. В молбата са изнесени твърдения, че А. Б. е лице с двойно гражданство – българско и италианско, родено от брак между молителката и италианския гражданин С. Б. и с постоянен адрес в България, че семейството пребивава в Италия и в България за неуточнени периоди от време, както и че недвижимият имот, обект на сделката, се намира на територията на Република Италия. Към молбата са приложени удостоверение за сключен граждански брак между С. Б. и Я. М.-Б., удостоверения за постоянен адрес и за раждане на А. Б..

Първоинстанционният съд е оставил молбата без разглеждане като недопустима и прекратил производството, мотивирайки се с разпоредбата на чл. 130, ал. 3 от СК, в която не е предвидено изискване за разрешение за придобиването на недвижим имот на името на малолетно лице.

След като се запозна с молбата и след като установи, че са налице редица неясноти, а и отчитайки наличието на международен елемент, настоящият съдебен състав с определение даде указания на молителката да се представят доказателства за двойното гражданство на А. Б., доказателства, от които да се установи обичайното му местопребиваване и такива от които да се установи типа, характера и етапа на имотната сделка, като насрочи делото за открито заседание. Копие от определението е връчено лично на молителката, като в дадения й двуседмичен срок последната не е изпълнила указанията, не се явила и не е изпратила представител в съдебно заседание.

При така установената фактическа обстановка, настоящата съдебна инстанция приема от правна страна следното:

Окръжен съд-Ловеч счита, че райнонният съд не е бил компетентен да разгледа делото, тъй като образуваното гражданско дело има международен /европейски/ елемент. За своята международна компетентност българският граждански съд следи служебно, независимо от това дали тази компетентност се урежда от двустранен договор със страна-нечленка на ЕС, от международна конвенция, приета от Република България, от КМЧП или от регламент на ЕС, както е в настоящия случай.    

Молбата по чл. 130, ал. 3 от СК е депозирана на 13.09.2018 г., което е по времедействието на на Регламент (ЕО) № 2201/2003 на Съвета от 27.11.2003 г. относно компетентността, признаването и изпълнението на съдебните решение по брачни дела и делата, свързани с родителската отговорност, с който се отменя Регламент (ЕО) № 1347/2000 г., а България е страна - членка на ЕС от 2007 г., поради което попада в териториалния и времевия обхват на Регламента. На следващо място направеното искане попада и в предметния обхват на Регламета, а именно чл. 1, пар. 1, б. „б“ във вр. с пар. 2, б. „д“. До този извод съдът стигна, отчитайки Решение от 21.10.2015 г., постановено по дело C-215/15, където изрично е обсъден въпроса за понятието „родителска отговорност“, упоменат в чл. 2, т. 7 от Регламента, като същият следва да се тълкува разширително, включвайки всички права и задължения, отнасящи се до личността или имуществото на детето, които са предоставени на физическо или юридическо лице по силата на съдебно решение, на закона или по силата на споразумение, пораждащо правни последици. В същото решение се сочи и че изброяването в чл. 1, параграф 2 не е изчерпателно, а само примерно, макар че настоящата инстанция приема, че производството по чл. 130, ал. 3 от СК напълно попада в обхвата на „мерки за закрила на детето, свързани с управлението, запазването и разпореждането с негово имущество“.

Съгласно чл. 8, пар. 1 на Регламент (ЕО) № 2201/2003 на Съвета от 27.11.2003 г., компетентността на съдилищата на държава – членка по дела, свързани с родителската отговорност за дете, се определя според обичайното местопребиваване на детето по времето, когато съдът е сезиран. В Решение от 02.04.2009 г., постановено по дело С-523/07 г., при изследването на „обичайно местопребиваване“ по смисъла на чл. 8, ал. 1 на Регламент (ЕО) № 2201/2003 г. следва да се отчетат съвкупността от фактически обстоятелства, специфични за всеки конкретен случай, като примерно се изброяват продължителност, редовност, условия и причини за престоя на територията на определена държава-членка, причини за преместването на семейството в тази държава, гражданството на детето, мястото и условията за обучение в училище, лингвистичните познания, семейните и социални отношения, поддържани от детето в посочената държава. От твърденията в молбата, с която е сезиран съда, не може да се установи каквато и да е трайна фактическа връзка на А. Б. и неговото семейство към конкретно местоположение на територията на РБългария. Така от приложените удостоверения за брак молителката и бащата на А. Б. ***, като в удостоверението липсва информация за гражданството на С. Б.. В удостоверението за раждане се сочи, че А. Б. се е родил в гр. Троян, като последният е вписан с постоянния адрес на майка си, находящ се в с. ул. „******, ******. В същото време молителката е посочила, че малолетният Б. е дете от смесен брак, разполага с двойно гражданство, семейството пребивава за неуточнени периоди от време в Кармиано Лече /Каrmiano Lecce/, Италия и България, като дори от данните по делото не става ясно дали А. Б. към настоящия мометн се намира в България. Това съчетано с факта, че обекта на сделката, неуточнена по тип, характер и етап на развитие, се намира в Италия, води до извода, че производството е от компетентността на съответния италиански съд или административен орган.   

По делото липсват данни, от които да се установи, че са налице условията на членове 9, 10 и 12 от Регламент (ЕО) № 2201/2003, доколкото не са изложени обстоятелства обосноваващи запазване на компетентност по предишното обичайно местопребиваване на децата или такива обосноваващи пророгация на компетентност, нито в конкретния случай се касае за отвличане на дете.

Предвид изложеното определението на Районен Съд – Тетевен е неправилно, поради което същото следва да се отмени и вместо него съгласно разпоредбата на чл. 17 от Регламент (ЕО) № 2201/2003 следва да се постанови, че българският съд е некомпетентен да разгледа молбата на Я. М.-Б. за даване на разрешение за придобиване на недвижим имот, находящ се в РИталия, Кармиано Лече /Каrmiano Lecce/, ул. „******/, която сделка е в изключителен интерес на малолетния А. С. Б. и производството да бъде прекратено.

Така мотивиран, Окръжен съд - Ловеч

О  П  Р  Е  Д  Е  Л  И  :

ОТМЕНЯ Определение № 444 от 14.09.2018 г., постановено по ч.гр.д. № 861 по описа за 2018 г. на Районен съд – Тетевен и вместо него ПОСТАНОВЯВА:

ПРИЕМА съгласно Регламент /ЕО/ № 2201/2003, че българският съд е НЕКОМПЕТЕНТЕН да разгледа предявената от Я.Е. М.-Б. молба по чл. 130, ал. 3 от СК за даване на разрешение за придобиване на недвижим имот, находящ се в РИталия, Кармиано Лече /Каrmiano Lecce/, ул. „Вилафранка“ /Vilafranka/, която сделка е в изключителен интерес на малолетния А. С. Б..

ПРЕКРАТЯВА производството по делото.

Определението не подлежи на касационен контрол.    

 

 

 

 

 

                                                                        ПРЕДСЕДАТЕЛ:…………………………..

                                                                       ЧЛЕНОВЕ:1………………………….                                                                                                                                                                                                                                                    

 

2………………………….