СОФИЙСКИ
ГРАДСКИ СЪД, Гражданско отделение, IV-Б въззивен състав, в публичното заседание на четвърти юни две
хиляди и двадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
РЕНИ КОДЖАБАШЕВА
ЧЛЕНОВЕ:
СТАНИМИРА И.
мл. съдия
МАРИНА ГЮРОВА
при секретаря Капка Лозева, като разгледа
докладваното от съдия Гюрова в. гр. д. №
718 по описа за 2020 г., за да
се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 258 и сл. ГПК.
С решение № 269294/08.11.2019 г., постановено по гр.
д. № 24078/2017 г. по описа СРС, ГО, 140 състав е отхвърлен предявеният от Н.И.
Г., ЕГН **********, срещу „Т.С.“ ЕАД, ЕИК********, иск, с правно основание чл.
49 вр. чл. 45 ЗЗД, за осъждането на ответника да заплати на ищеца сумата от
15 000 лв., представляваща обезщетение за неимуществени вреди - претърпени
психически страдания, довели до влошаване здравословното състояние на ищцата,
изразяващо се в проявени усложнения на заболяванията, от които е
диагностицирана, допълнително депресия, хипертония, както и общо влошаване на
нейното физическо и психическо здраве в резултат на противоправно поведение,
осъществено от служители на ответното дружество, изразяващо се в образуването
на съдебни производства срещу ищцата за периода 2014 г. - 2017 г. за осъждането
на последната да заплати на ответника парични суми за предоставени топлинни
услуги, които ищцата твърди, че не дължи, тъй като не е потребител на топлинна
енергия по договор с ответника.
С решението, на основание чл. 78, ал. 3 ГПК, Н.И.Г., ЕГН
**********, е осъдена да заплати в полза на „Т.С.“ ЕАД, ЕИК********, сумата от
300 лв., представляваща разноски в производството пред СРС.
В срока по чл. 259, ал. 1 ГПК е подадена въззивна
жалба от името на ищцата Н.И.Г., чрез служебния й защитник - адв. В.И., с която
първоинстанционното решение се обжалва изцяло. В жалбата са изложени подробни съображения за
неправилност на обжалваното решение. Поддържа се, че първоинстанционният съд не
е обсъдил в цялост събраните по делото доказателства и най-вече представената
медицинска документация, свързана със здравословното състояние на ищцата. Моли
се за отмяна на обжалваното решение и за уважаване на предявения иск.
В законоустановения срок е депозиран отговор на
въззивната жалба от „Т.С.“ ЕАД, чрез редовно упълномощен процесуален
представител - юрк.Д.Д., с който жалбата се оспорва и се излагат съображения за
неоснователност на същата. Поддържа се, че по делото не е установено наличието
на противоправно поведение от страна на служители на „Т.С.“ ЕАД, за което да е
възможно да се търси деликтна отговорност на дружеството, поради което и се
посочва, че искът правилно е бил отхвърлен от първоинстанционния съд. Моли се
за въззивната жалба да бъде оставена без уважение, респективно обжалваното
първоинстанционно решение да бъде потвърдено. Претендират се разноски.
Софийски
градски съд, след като обсъди събраните по делото доказателства и становищата
на страните, съгласно разпоредбата на чл. 235, ал. 2 ГПК, намира следното от
фактическа и правна страна:
Производството е образувано по въззивна жалба, подадена от процесуално - легитимирана страна, в законоустановения срок по чл. 259, ал. 1 ГПК и
срещу подлежащ на обжалване съдебен акт, поради което същата е процесуално допустима.
Съгласно разпоредбата на чл. 269 ГПК въззивният съд
се произнася служебно по валидността на решението, а по допустимостта - в
обжалваната му част, като по останалите въпроси е ограничен от посоченото в
жалбата.
Настоящият съдебен състав приема, че обжалваното
решение е валидно, допустимо и правилно.
СРС, Гражданско отделение, 140 състав е бил сезиран с иск, с правно основание чл. 49, вр. чл. 45 ЗЗД.
Когато вредоносните последици настъпват от действие
или бездействие на лице, на когото е възложено да извършва определена работа,
то правният субект, който е възложил тази работа, следва да носи уредената в
чл. 49 вр. чл. 45 ЗЗД гаранционно-обезпечителна отговорност за виновното деяние
(действие или бездействие) на лицата. Когато при изпълнение на така възложената
работа е допуснато нарушение на предписани или други общоприети правила,
отговорността е по чл. 45 ЗЗД, съответно чл. 49 ЗЗД. В този смисъл са задължителните
за съда тълкувателни разяснения, дадени в т. 3 от Постановление № 4/1975 г. на
Пленума на ВС и т. 2 от Постановление № 17/1963 г. на Пленума на ВС.
Отговорността на лицата, които са възложили другиму
извършването на някаква работа, за вредите, причинени при или по повод на тази
работа, е за чужди противоправни и виновни действия или бездействия. Тази
отговорност има обезпечително-гаранционна функция и произтича от вината на
натоварените с извършването на работата лица. Лицата, които са възложили работата,
във връзка с която са причинени вредите, не могат да правят възражения, че са
невиновни в подбора на лицата и да се позовават на други лични основания за
освобождаването им от отговорност. Юридическите лица отговарят по чл. 49 ЗЗД за
вредите, причинени от техни работници и служители при или по повод на
възложената им работа и тогава, когато не е установено кой конкретно измежду
тях е причинил тези вреди.
Следователно, за да възникне
обезпечително-гаранционната отговорност на възложителя за причинени вреди,
причинени при или по повод на уговорената работа, трябва в обективната
действителност да са настъпили следните юридически факти (материални предпоставки):
1) деяние (действие или бездействие); 2) противоправност (несъответствие между
правно дължимото и фактически осъщественото поведение); 3) вреди
(неблагоприятно засягане на имуществената сфера на увредения или накърняване на
неговия телесен интегритет); 4) причинно-следствена връзка между
противоправното поведение и настъпилите имуществени и неимуществени вреди
(вредоносният резултат в съвкупния съпричинителен процес между явленията в
природата следва да е закономерна, необходима, естествена, присъща последица от
виновното противоправно поведение на делинквента); 5) вина на делинквента,
която съобразно уредената в чл. 45, ал. 2 ЗЗД оборима презумпция се предполага
и 6) виновното лице да е причинило вредите при или при повод на изпълнение на
възложената работа.
За да отхвърли исковите
претенции, районният съд е приел, че по делото не е установено противоправно поведение от страна на служители на
ответника. Въззивният съд напълно споделя този извод.
От приетите по делото писмени доказателства, а именно
преписи от решения и справки от СРС, се установява, че между ищцата и ответника
са налице съдебни дела по реда на Закона за енергетиката.
От приетите по делото заверени преписи от Решение от
22.04.2016 г. по гр. д. № 41310/2015 г. по описа на СРС, ГО, 74 състав, влязло
в сила на 12.01.2017 г., Решение от 09.06.2015 г. по гр. д. № 21570/2014 г. по
описа на СРС, ГО, 43 състав, влязло в сила на 10.05.2015 г. и Решение от
12.06.2017 г. по гр. д. № 72662/2016 г. по описа на СРС, ГО, 48 състав, влязло
в сила на 15.05.2019 г., е видно, че със сила на присъдено нещо е установено
наличието на облигационно правоотношение между Н.И.Г. и „Т.С.“ ЕАД, по договори
за продажба на топлинна енергия с предмет доставка на топлинна енергия за
имоти, находящи се в гр. София, ж.к. „********бл. ********и в гр. София, ул. „********.
Същевременно от приетия по делото Договор за покупко -
продажба на жилище, сключен по реда на Закона за уреждане на жилищните въпроси
на граждани с многогодишни жилищно - спестовни влогове от 06.10.1997 г. се
установява, че Н.И.Г. е титуляр на вещно право на собственост върху един от
процесните имоти, а именно апартамент № 49, находящ се в гр. София, ж.к. „********бл.
***
От представените заявления - декларации от 27.09.1999
г. и от 05.10.2007 г. е видно, че ищцата е поискала откриване на индивидуална
партида на имот: апартамент № 49, находящ се в гр. София, ж.к. „********бл. ***,
на нейно име, като е посочила, че живее в процесния имот.
При преценка на събраните по делото писмени
доказателства правилно районният съд е приел, че посочените от ищцата искови
производства са образувани срещу нея в качеството й на собственик на процесните
имоти, респ. потребител на топлинна енергия. Същевременно с влезли в сила
решения е признато за установено, че ищцата е собственик на процесните имоти.
Също така правилно първоинстанционният съд е посочил,
че образуването на съдебни производства срещу ищцата само по себе си не
представлява противоправно поведение, доколкото се цели защита на накърнени
материални права. Въззивният
съд споделя изцяло изложените от
районния съд съображения, поради което и на
основание чл. 272 ГПК препраща към тях.
Поради съвпадане на крайните изводи на двете инстанции първоинстанционното
решение следва да бъде потвърдено.
По разноските:
При този изход на спора право на разноски има въззиваемата страна, която претендира
заплащането на юрисконсултско възнаграждение, за което съдът определя, по реда на чл. 78, ал. 8 ГПК, сумата от 100 лв.
Предвид изложените съображения, Софийски градски съд
Р Е Ш И:
ПОТВЪРЖДАВА решение № 269294/08.11.2019
г., постановено по гр. д. № 24078/2017 г. по описа СРС, ГО, 140 състав.
ОСЪЖДА Н.И. Г., ЕГН **********, да заплати, на „Т.С.“ ЕАД,
ЕИК********, на основание чл. 78, ал. 3 ГПК, сумата от 100 лв. - разноски във
въззивното производство.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване с касационна жалба, при
наличие на предпоставките на чл. 280, ал. 1 и ал. 2 ГПК, пред Върховен
касационен съд в едномесечен срок от връчването му на страните.