О П Р Е Д Е Л Е Н И Е №
24.04.2018 г.
Хасковският окръжен съд, в закрито заседание на двадесет и четвърти април, две хиляди и осемнадесета година, в състав:
СЪДИЯ: МИЛЕНА ДЕЧЕВА
при секретаря ……………………и в присъствието на прокурора …..……………………, като разгледа докладваното гр.д. № 191 по описа за 2018 г., за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството по делото е образувано въз основа на искова молба с вх. № 3532/10.04.2018 г. от К.И.Б. против Н.С., на длъжност „подуправител“, и Б.В., юрисконсулт, при Българска народна банка.
Ищецът сочи в исковата молба, че е претърпял имуществени и неимуществени вреди вследствие отказ за издаване на справка за кредитополучател от ответниците (първата от които към 2014 г. била главен юрист на БНБ), съгласно която ищецът в качеството си на физическо лице и на едноличен търговец не дължал нищо, включително и на „Първа инвестиционна банка“ АД – гр. София и нямал продадено вземане срещу него и фирмата му. Твърди се, че и.ф. председател на СГС Д.П. не му съдействала за придвижване на жалбите за определяне на срок за бавност до Софийски апелативен съд, нито пък съдействала за разглеждане на подадени от него искови молби в разумен срок. Навеждат се твърдения, че съдии във Върховния касационен съд били корумпирани. От приложено решение № 79 от 13.07.2015 г. на ВКС, ТК – II отд. по гр.д. № 636/2015 г., съдии М.С., Б.Б. и И.Д. приели да разгледат подадена от ищеца молба за отмяна на решение по гр.д. № 11413/2006 г. на Софийски районен съд с ответник „Първа инвестиционна банка“ АД, гр. София, като я отхвърлили. В цитираното решение се приемало, че с приложена справка за кредитополучател на БНБ № 114092 от 07.10.2014 г. се доказвало единствено, че в предходния период от 60 месеца ЕТ „К. Фрукт – К.Б.“ нямал просрочия по активни и погасени кредити и нямал продадено вземане, дължимо от него. При това положение оставал открит въпроса защо не били разгледани документите, доказващи, че ищецът е положил грижата на добрия търговец, за да се снабди своевременно с документ, доказващ, че към 2002 г. не дължал нищо на „Първа инвестиционна банка“ АД и нямал продадено вземане срещу него, но ответниците по иска – длъжностни лица при БНБ – укрили истината чрез издаване на частен документ с неистинско съдържание, съгласно който БНБ нямала правомощия да установи дали има продадено вземане от банка и/или дали някой дължи нещо на която и да е банка. От приложени към исковата молба писмени доказателства се установявало: че съгласно справка за кредитополучател на БНБ № 114092 от 07.10.2014 г. ЕТ „К. Фрукт – К.Б.“ нямал просрочия по активни и погасени кредити; видно от писмо изх. № 94 КК – 0144 от 13.08.2007 г. на БНБ, ищецът бил заплашван с глоба до 20 000 лв., ако продължавал да нарича банкерите от „Първа инвестиционна банка“ АД мръсници, престъпници, алчни и безскрупулни лихвари и кожодери; от писмо с изх. № 94 КК – 0156 от 19.04.2010 г. на БНБ ставало ясно, че сегашния подуправител на БНБ Н.С., укрила факта, че при БНБ съществувал Централен кредитен регистър, откъдето ищецът можел да установи кредитния статус на фирма ЕТ „К. Фрукт – К.Б.“. От всички тези доказателства излизало, че към 2002 г. ищецът нямал задължения към никого, включително и към „ПИБ“ АД и нямал продадено задължение, от което пък следвало, че нямало основание да се изиска продан на негови дълготрайни материални активи и свързаните с това загуби следвало да бъдат обезщетени. Оттук се извежда изводът, че съставените от служители на „Първа инвестиционна банка“ АД документи, че ищецът имал непогасени към банката задължения били частни документи с неистинско съдържание, създадени, за да послужат пред съда с цел получаване на облаги, които не се полагат. Противоправното поведение на длъжностните лица на БНБ, поддали се на корупционен натиск, указан върху тях от длъжностни лица на „ПИБ“ АД, се свеждало до заплашване със санкции и укриване на факта, че ищецът можел да провери в БНБ кредитния си статус. В тази насока служителите на БНБ преднамерено и злонамерено, съзнателно организирали укриването на факта, че при проверка във водения ЦКР на кредитополучателите можело да се установи, дали дължат или не нещо на „ПИБ“ АД с цел ищецът да не може да потърси и да получи от банката обезвреда за нанесените му материални и нематериални вреди. Към тези твърдения допълнително се твърди, че с молбата за образуване на изп.дело № 2101/1999 г. на държавен съдебен изпълнител при СРС „ПИБ“ АД изискало налагането на принудителна административна мярка по чл. 76, ал. 3 ЗБДС за ненапускане на страната, с която се преклудирала възможността на ищеца да се яви пред наказателен съд в Тиергартен, Берлин по дело за измама, образувано по негова жалба срещу немския адвокат Таутримс и да предяви граждански иск в размер на 4 500 000 дойче марки. Впоследствие разпоредбата на чл. 76, ал. 3 ЗБДС била отменена, но наказателното дело било прекратено поради неявяването на ищеца като главен свидетел. Налагането на тази възбрана по молба на служители на банката целяло именно нанасянето на огромна вреда. Сочат се нарушения, свързани с дейността на различни съдебни състави на ВКС: на съдебен състав В.А., М.С. и Б.Б. и на съдебен състав М.С., Б.Б. и И.Д., като се навеждат доводи за оказван корупционен натиск. Материално – емоционалните вреди, които ищецът понесъл вследствие виновното поведение на длъжностните лица на ответника били пряка, предвидима и непосредствена последица от неправомерното поведение на служителите на „ПИБ“ АД. Като юридическо лице, с виновното си поведение БНБ, в значителна степен допринасял за усвояването от банкери, олигарси и монополисти в значителна степен на възможностите, които се предоставяли пред тях при злоупотреба с власт от страна на съдии под въздействие на длъжностните лица на ответника. Въз основа на тези фактически твърдения за ищеца се пораждало правно основание за предявяване на иск за обезщетение на имуществени и неимуществени вреди, вследствие противоправното поведение на длъжностни лица на ответника, поради което се отправя искане за осъждането им да заплатят 250 000 лв. за обезвреда на материална вреда плюс лихвите, считано от 06.02.2006 г. – датата на постановяване на решение по гр.д. № 830/2004 г. по описа на ВрОС за обявяване за нищожен договор за покупко – продажба на недвижим имот в гр. София, апартамент № 14, ж.к. Младост, бл. 54, вх. Б, ет. 5, плюс законовата лихва до датата на цялостното изплащане на сумата, както и 1 000 000 лв. за обезвреда на нематериални/емоционална вреда.
Към исковата молба са представени и писмени доказателства за установяване на изложените твърдения.
С разпореждане от 27.03.2018 г. са дадени подробни указания на ищеца да мотивира правния си интерес от предявените обективно съединени искове; да уточни активната процесуална легитимация по исковете; да посочи адресите на ответниците Н.С. и Б.В.; да посочи действията, с който е бил увреден, причинените му увреждания и обстоятелствата, въз основа на които претендира обезщетение за причинените му неимуществени вреди, да посочи в какво точно се изразяват тези вреди, като посочи техният характер и съдържание; да посочи дали твърдените от него различни нарушения на магистрати от други съдилища се намират в причинна връзка с претендираните вреди, като уточни дали тези лица също носят отговорност за вредите; уточни петитума на исковата молба; да внесе държавна такса в посочен размер; да представи описаните като приложения към исковата молба част от липсващи доказателства.
В изпълнение на указанията е депозирана уточняваща молба с вх. № 3532/19.04.2018 г. В нея ищецът уточнява, че правната му сфера била засегната от ответниците, тъй като бил лишен от възможността да докаже преди 06.02.2006 г. – датата на постановяване на решение по гр.д. № 830/2004 г. по описа на ВрОС за обявяване на нищожен договор за покупко-продажба на недвижим имот в гр. София, апартамент № 14, ж.к. Младост, бл. 54, вх. Б, ет. 5, че нямал неиздължени вземания към кредитори и договора за покупко – продажба нямало да бъде унищожен. Ищецът претендирал лично понесени от него вреди в качеството си на физическо лице – имуществени и неимуществени, тъй като договора за покупко – продажба бил обявен за нищожен под претекст, че правната сфера на физическото лице се припокривала с правната сфера на ЕТ и затова физическото лице отговаряло със своето имущество за задълженията на ЕТ. Не разполагал с постоянните или настоящите адреси на ответниците, затова посочвал адреса на местоработата им, на който иска да бъдат призовани или да му бъде издадено съдебно удостоверение, което да му послужи пред БНБ за установяване на трите имена на ответниците. Вината на ответниците се състояла в укриване от него на факта, че към БНБ съществувал ЦКР, от където можел да установи кредитния си статус, включително и факта дали негово дължимо вземане било продадено, на кого и кога. Исковете се явявали насочени единствено срещу ответниците, а настъпилите материални вреди били в резултат на виновно, противоправно поведение. Тези вреди се определяли от приложеното решение № 79 от 13.07.2015 г. на ВКС, ТК – II отд. по гр.д. № 636/2015 г. , с което съдиите М.С., Б.Б. и И.Д. приели да разгледат негова молба за отмяна на решение по гр.д. № 11413/2006 г. на СРС с ответник „ПИБ“ АД. Искането за обезвреда на понесени имуществени (с лихвата) и неимуществени вреди обхваща само реално претърпени вреди и се иска солидарно заплащане на претърпените вреди от страна на ответниците. В допълнение се отправя искане изцяло да бъде освободен от внасяне на държавна такса и разноски за разглеждане на искова молба на основание чл. 83, ал. 2 ГПК, за което са представени и доказателства. Иска се и предоставянето на правна помощ.
Съдът като прецени обстоятелствата, на които се основава исковата претенция и се запозна с доводите и твърденията, изложени в исковата молба и уточняващите молби, приема от правна страна следното:
Основно процесуално задължение на съда е преди да разгледа по същество повдигнатият пред него правен спор да извърши проверка на процесуалните предпоставки, които обуславят наличието на право на иск. Наличието на положителните, респ. липсата на отрицателните процесуални предпоставки, се явява определящо за надлежното упражняване на правото на иск и за допустимостта на крайния съдебен акт.
Изложените в исковата молба многобройни твърдения са противоречиви и взаимноизключващи се, водещи до цялостна неяснота относно обстоятелствата, на които се основава исковата претенция. Основният момент, който може да се извлече от исковата молба и от уточняващата молба, се свежда до понасянето на вреди от страна на ищеца. От там нататък е налице се изброяват многобройни факти и обстоятелства, които рефлектират както върху основанието на иска, така и върху петитума при проверката за редовност и допустимост по реда на чл. 129 и чл. 130 ГПК, като за съда е невъзможно да извлече кои са правопораждащите факти на ищцовата претенция, т.е. от настъпването на кои факти се извлича причиняването на претендираните имуществени и неимуществени вреди.
От една страна, част от твърденията навеждат на извода, че ищецът е имал в предходен момент правен интерес от установяване на факта, че няма непогасени кредитни задължения, за което му е било нужно да се снабди с удостоверение от Централния кредитен регистър при БНБ. Същевременно, ищецът прави извод, че след като към 2002 г. нямал задължения към никого, включително и към „ПИБ“ АД и нямал продадено задължение, от това следвало, че нямало основание да се изиска продан на негови дълготрайни материални активи и свързаните с това загуби следвало да бъдат обезщетени – липсва яснота за каква продан става дума, кои са продадените дълготрайни материални активи, какви загуби следва да бъдат обезщетени и каква е причинната връзка между неиздаването на искания документ от БНБ и провеждането на проданта. Не без значение е факта, че ако се претендират вреди от неправилно или незаконосъобразно проведена публична продан, процесуалният ред за защита е регламентиран в глава 39 от ГПК. Още по неясни са твърденията за противоправно поведение от страна на ответниците, длъжностни лица в БНБ, поддали се на корупционен натиск, указан върху тях от длъжностни лица на „ПИБ“ АД, като служителите на БНБ организирали укриването на факта, че при проверка във водения ЦКР на кредитополучателите можело да се установи, дали дължат или не нещо на „ПИБ“ АД с цел ищецът да не може да потърси и да получи от банката обезвреда за нанесените му материални и нематериални вреди. Не е ясно за кои длъжностни лица от „ПИБ“ АД става дума и какъв корупционен натиск е оказван върху ответниците, без да е възможно да се установи дължимата от банката обезвреда на причинени вреди на какво основание е възникнала и дали така визираните вреди са същите, които са предмет на настоящия иск, или става дума за други вреди. Затруднение относно характера на вредите и техният произход се поражда и от твърденията, че в резултат на действията на служители на банката била наложена принудителна административна мярка на ищеца по реда на ЗБДС, която му попречила да се яви на заведено от него дело в Берлин, в резултат на което на него отново му били причинени вреди. В заключение, петитума на исковата молба не е в съзвучие с нейната обстоятелствена част, тъй като в него се излагат съвсем нови факти, касаещи понасянето на материални вреди във връзка с постановяване на решение по гр.д. № 830/2004 г. по описа на ВрОС за обявяване за нищожен договор за покупко – продажба на недвижим имот в гр. София, апартамент № 14, ж.к. Младост, бл. 54, вх. Б, ет. 5.
След изброяването на толкова различни вреди и различни факти, от които са произтекли същите, за съда е невъзможно да установи кои са признаците на спорното право и да очертае предмета на делото. Дори и да се приеме, че става дума за различни правни основания, съединени в една искова молба, за всяко от тях не се установява наличието на необходимите реквизити, за да се приеме, че всяка отделна искова претенция отговаря на изискванията за редовност и допустимост. Не без значение е и факта, че така описаните вреди са отнесени към различни твърде отдалечени периоди от време (2002 г. и 2006 г.), без да е конкретизирано отражението на тези вреди върху правната сфера на ищеца с оглед на тяхното развитие или с оглед на произтеклите от тях последици.
С подадената уточняваща молба не са отстранени най-съществените нередовности на исковата молба, свързани с описаното по-горе несъответствие между обстоятелствената й част и нейният петитум. Отново се твърди, че отговорността на ответниците, служители при БНБ, се дължи на укриването на факта, че към БНБ съществува Централен кредитен регистър, но същевременно вредите се „определяли“ от приложеното решение № 79 от 13.07.2015 г. на ВКС, ТК – II отд. по гр.д. № 636/2015 г. , с което съдиите М.С., Б.Б. и И.Д. приели да разгледат негова молба за отмяна на решение по гр.д. № 11413/2006 г. на СРС с ответник „ПИБ“ АД. Липсата на несъмнени и ясно очертани твърдения за действията или бездействията, с които са причинени вредите, тяхното съдържание и констатираното несъответствие между лицата, за които се твърди, че са причинили вредите, не водят до отстраняване на първоначалните нередовности, а ги задълбочават.
За пълнота на изложението наведените от ищеца изявления и становища за наличие на корупция от страна на магистрати, чиято единствена „вина“ (според ищеца) се изразява в това, че са постановили решение, което е вероятно неизгодно за него, по същество няма гражданскоправни последици, а по-скоро указват на евентуалното наличие на други противоправни деяния. Липсват, обаче, данни за сезиране на компетентните органи в тази насока, което изключва възможността исковата претенция евентуално да бъде квалифицирана като такава по чл. 124, ал. 5 ГПК. Сочат се нарушения, свързани с дейността на различни съдебни състави на ВКС: на съдебен състав В.А., М.С. и Б.Б. и на съдебен състав М.С., Б.Б. и И.Д.. Към тях се релевират и оплаквания, свързани с решение по гр.д. № 830/2004 г. по описа на ВрОС за обявяване на нищожен договор за покупко-продажба на недвижим имот. При това тези оплаквания следва да разгледат на плоскостта на вече описаните вредоносни действия от страна на Н.С. и Б.В., служители при БНБ, и неизвестни лица, служители при „ПИБ“ АД. Така се оказва, че според ищеца посочените по-горе съдебни състави на Върховния касационен съд, ВрОС, длъжностните лица при БНБ и служителите на „ПИБ“ АД нояст отговорност на причинените вреди. Навеждането на противоречиви и взаимноизключващи се твърдения за участието на различни лица, без видима връзка между тях, не дава възможност да се установи какви са материалните правоотношения между ищеца и всяко едно от тези лица, по какъв начин са причинени претендираните имуществени и неимуществени вреди и в какво се изразява отговорността на всяко едно от тези лица.
От всички изложени обстоятелства, съдът приема, че обективно съединените искове се явяват недопустими поради липсата на ясно очертан спорен предмет, т.е. липсата на ясно очертано спорно материално право. Вътрешно противоречивите твърдения на ищеца са от такова естество, че за съда е невъзможно да извлече дори и чрез разширено тълкуване каква точна е волята на ищеца, какви са обстоятелствата, на които се основава исковата претенция, какъв е конкретният механизъм, по който са причинени претендираните вреди, както и свързаните с това въпроси за активната и пасивната процесуална легитимация на страните. Макар и да са изложени данни за претърпени от ищеца вреди, същите са изложени по начин, който изключва валидното сезиране на съда за разглеждането на така повдигнатия гражданскоправен спор. За прецизното изясняване на тези въпроси съдът не може да се основава на догадки или предположения какво действително е искал да изложи ищеца в исковата си молба. От друга страна, настоящият съдебен състав положи достатъчно усилия за изясняване естеството на исковата претенция, като остави без движение исковата молба и даде изключително изчерпателни и подробни указания за отстраняване на визираните в нея неясноти. Даването на по-нататъшни указания би представлявало оказване на своеобразно съдействие в полза на ищеца, което би нарушило принципите на служебното начало и равенството на страните в исковия процес.
С оглед на гореизложеното производството по настоящото дело следва да се прекрати поради недопустимост на иска, а на ищеца да се върне исковата молба.
С уточняваща молба вх. № 3532 от 19.04.2018 г. е поискано освобождаване от внасяне на държавна такса в исковото производство, както и искане за предоставяне на правна помощ. Предвид прекратяването на производството и очевидната недопустимост на исковата претенция съдът не намира за нужно и процесуално целесъобразно да се произнася по искането за освобождаване от внасяне на държавна такса в исковото производство на основание чл. 83, ал. 2 ГПК, както и по искането за предоставяне на правна помощ.
Водим от горното и на основание чл. 130 ГПК, съдът
О П Р Е Д Е Л И :
ПРЕКРАТЯВА производството по гр.д. № 191/2018 г. по описа на Окръжен съд – Хасково поради недопустимост на иска.
ВРЪЩА искова молба с вх. № 2694/22.03.2018 г., ведно с приложенията към нея.
Определението подлежи на обжалване с частна жалба пред Апелативен съд – Пловдив, в едноседмичен срок от получаване на съобщението за изготвянето му.
СЪДИЯ: