Решение по дело №5744/2022 на Районен съд - Пловдив

Номер на акта: 2087
Дата: 9 ноември 2022 г.
Съдия: Димитър Василев Кацарев
Дело: 20225330205744
Тип на делото: Административно наказателно дело
Дата на образуване: 17 октомври 2022 г.

Съдържание на акта Свали акта

РЕШЕНИЕ
№ 2087
гр. Пловдив, 09.11.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ПЛОВДИВ, II НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ, в
публично заседание на седми ноември през две хиляди двадесет и втора
година в следния състав:
Председател:Димитър В. Кацарев
при участието на секретаря Величка Ст. Илиева
като разгледа докладваното от Димитър В. Кацарев Административно
наказателно дело № 20225330205744 по описа за 2022 година
и за да се произнесе взе предвид следното:

Производството е по реда на чл.59 и следващи от ЗАНН.

Обжалвано наказателно постановление № 22-0333-000716 от 09.08.2022г. на
Началник РУ в ОДМВР Пловдив, РУ Стамболийски, упълномощен със
Заповед № 8121з-1632/02.12.2021г. на министъра на вътрешните работи с
което на основание чл.53 от ЗАНН и чл.175, ал.3, пр.1 от ЗДвП на С. М. Р. от
с.М., обл.Пловдив, ЕГН ********** са наложени административни наказания
Глоба в размер на 200 лева и лишаване от право да управлява МПС за 6
месеца за нарушение по чл.140, ал.1 от ЗДвП.
С жалбата се прави искане за отмяна на НП като неправилно и
незаконосъобразно. Представят се съображения по същество на искането а
именно за неуведомяване за извършена служебно прекратяване регистрацията
на МПС което жалбоподателят е управлявал. Представят се доводи за
допуснати процесуални нарушения при съставянето на АУАН и издаване на
НП. С жалбата се представят доводи за необсъждане приложението на чл.28
от ЗАНН от АНО при издаване на НП.
Жалбоподателят Р. редовно призован, в съдебно заседание не се явява и не се
1
представлява.
Въззиваемата страна редовно призована, в съдебно заседание не се
представлява. Преди даване ход на делото представя писмена молба-
становище с която изразява неоснователност на жалбата и представя доводи
за правилно и законосъобразно издадено НП. Прави се искане за
потвърждаване на НП. Прави възражение за прекомерност на адвокатското
възнаграждение.

Съдът след като се запозна с образуваната административно-
наказателна преписка, събраните в хода на съдебното производство
доказателства намира за установено от фактическа страна следното:

На 20.05.2022г., около 16:50 часа полицейски служители Н. М. Д. и Т.В.К.
при РУ гр.Стамболийски, при изпълнение на служебните им задължения
установили че жалбоподателят С. Р. управлява МПС, товарен автомобил
марка Мерцедес 208Д, рег.№ **** по път трети клас № 8602, км.11 който е
част от Републиканската пътна мрежа. Водачът на МПС бил спрян за
проверка, в хода на която било установено че МПС е собственост на
жалбоподателя по силата на договор, с нотариална заверка на подписите от
09.09.2021г. Било е установено че МПС е със служебно прекратена
регистрация на 11.11.2021г. по чл.143, ал.5 от ЗДвП – непререгистрирано ПС.
На място, против жалбоподателя бил съставен АУАН серия АД, бл.№ 077454
за извършено на 20.05.2022г. административно нарушение по чл.140, ал.1 от
ЗДвП. След запознаване със съдържанието на акта, жалбоподателят е
саморъчно вписал че няма възражения и че е закупил автомобила септември
2021г. Актът бил подписан от всички посочени в него лица. На датата на
съставянето на акта е връчен и препис от него на жалбоподателя, надлежно
удостоверено с разписка неразделна част от акта.
В последствие административната преписка е била изпратена на Районна
прокуратура гр.Пловдив. След извършена проверка по образуваната
пр.преписка № 5964/2022г. с постановление на прокурор при РП Пловдив от
03.08.2022г. е направен отказ да се образува досъдебно производство за
извършено престъпление по чл.345, ал.2 от НК.
След връщане преписката ведно с прокурорското постановление е било
издадено НП с което е ангажирана административната отговорност на
2
жалбоподателя за извършено на 20.05.2022г. нарушение по чл.140, ал.1 от
ЗДвП. Издаденото НП е било връчено на жалбоподателя на 20.09.2022г.
Поради несъгласие с посоченото в НП нарушение и наложените
административни наказания, издаденото НП е било обжалвано в срок пред РС
– Пловдив.
Разпитана като свидетел в съдебно заседание, Н. М. Д. потвърди авторството
на съставения АУАН, както и че е съставен на място, след установяване на
нарушението.
Установената по делото фактическа обстановка се потвърждава от всички
събрани по делото писмени доказателства и от разпита в съдебно заседание на
актосъставителя, както и от присъединените на основание разпоредбата на
чл. 283 от НПК писмени доказателства. При преценка на събраните в хода на
съдебното производство гласни доказателства чрез разпита на свидетелят Д.
съдът намира, че същите следва да бъдат кредитирани изцяло, доколкото
пресъздава пряко възприетите от него факти и обстоятелства. Показанията му
са еднопосочни, непротиворечиви, кореспондират помежду си и се подкрепят
и от останалия, събран по делото, доказателствен материал.

При така установеното съдът направи следните правни изводи: Жалбата
е процесуално ДОПУСТИМА, като подадена от активно легитимирано лице с
изявен правен интерес и в законно установения в чл.189, ал.8 от ЗДвП
преклузивен срок. Разгледана по същество, същата е НЕОСНОВАТЕЛНА.

За да се произнесе по съществото на правния спор / по основателността на
жалбата /, съдът съобрази, че настоящото производство е от административно
- наказателен характер и същественото при него е да се установи има ли
извършено административно нарушение от лицето посочено в АУАН и НП.
Тук следва да се отбележи, че актовете за установяване на административно
нарушение нямат обвързваща доказателствена сила, т. е. посоченото в акта не
се счита за доказано. Това означава, че в тежест на административно -
наказващия орган, тъй като именно той е субекта на административно -
наказателното обвинение, е да докаже по безспорен начин пред съда, с всички
допустими доказателства, че има административно нарушение и че то е
извършено виновно от лицето, посочено като нарушител. Разбира се при
налагане на имуществена санкция на Еднолични търговци или Юридически
3
лица се касае за обективна невиновна отговорност и съответно в тези
случаи е достатъчно доказването на извършване на нарушението от
обективна страна, като не се изследва въпрос за вина. Същата се определя
като психично отношение на дееца към деянието и резултата от него и по тази
причина подобно психично отношение не може да бъде формирано от ЕТ
или ЮЛ. Следва да бъдат спазени и изискванията на ЗАНН за съставянето на
акта и издаването на Наказателното постановление, както и сроковете за
реализиране на административно наказателното преследване. В тази насока е
налице различие в понятията „неправилно” и „незаконосъобразно”
наказателно постановление. Когато АУАН или НП не са издадени от
надлежен орган или не са издадени в установените законови срокове или не
съдържат изискуемите от закона реквизити или са нарушени съществени
процесуални правила при съставянето на акта и издаването на НП, то
последното ще следва да бъде отменено като незаконосъобразно. Тук следва
да се посочи, че критерият за определяне на съществените нарушения на
процесуалните правила е този, че нарушението е съществено, когато ако не е
било допуснато, би могло да се стигне и до друго решение по въпроса, или
когато е довело до ограничаване на правата на страните в която и да е фаза на
процеса. Когато, обаче, са спазени всички процесуални правила и срокове, то
НП е законосъобразно издадено и именно тогава съдът следва да провери
дали то е правилно, т. е. дали има извършено административно нарушение.
Именно административно наказващия орган е този, който следва да установи
пред съда, че има извършено административно нарушение / такова, каквото е
описано в акта / и че същото е извършено от лицето, посочено като
нарушител. Ако това не бъде доказано пред съда, то НП следва да бъде
отменено като неправилно, тъй като не е доказано извършването на
нарушението. Едва когато НП е законосъобразно и се докаже извършването
на съответното нарушение може да бъде разгледан и въпроса за
съответствието на наложената санкция с тежестта на нарушението / само
когато размерът на административното наказание или имуществената
санкция може да бъде определен в някакви граници, а не е фиксиран в
закона/.
Като прецени изложената фактическа обстановка с оглед нормативните
актове, регламентиращи процесните отношения и при цялостната служебна
проверка на акта, на основание чл.313 и чл.314 от НПК, вр. чл.84 от ЗАНН
4
настоящият състав на Пловдивския районен съд достигна до следните правни
изводи:
По приложението на процесуалния закон: Проверяваният акт е издаден от
упълномощен за това орган в съответствие с разпоредбата на чл.189, ал.12 от
ЗДвП и приетите по делото оправомощителни заповеди на министъра на
вътрешните работи Заповед рег.№ 8121з-1632/02.12.2021г. на министъра на
вътрешните работи. С оглед длъжностното качество на актосъставителят и
във връзка с разпоредбата на чл.189, ал.1 на Закона за движене по пътищата
съдът намира че АУАН е съставен от компетентен орган, при изпълнение на
неговите служебни задължения. Както АУАН, така и атакуваното НП са
изготвени в съответствие с изискванията на чл.42 и чл.57 от ЗАНН относно
издаването им в законоустановените срокове.
По приложението на материалния закон: Съгласно чл.145, ал.2 от ЗДвП,
приобретателят на регистрирано пътно превозно средство е длъжен в срок до
един месец да регистрира придобитото превозно средство в службата за
регистрация на пътни превозни средства по постоянния адрес или адрес на
регистрация на собственика, освен когато пътното превозно средство е
придобито от търговец с цел продажба. Аналогична е и разпоредбата на чл.3,
ал.1 от Наредба №I-45 от 24.03.2000г. за регистриране, отчет, спиране от
движение и пускане в движение, временно отнемане, прекратяване и
възстановяване на регистрацията на моторните превозни средства и
ремаркета, теглени от тях, и реда за предоставяне на данни за регистрираните
пътни превозни средства. Съгласно чл.143, ал.15 от ЗДвП, служебно, с
отбелязване в автоматизираната информационна система, се прекратява
регистрацията на регистрирано пътно превозно средство на собственик, който
в двумесечен срок от придобиването му не изпълни задължението си да
регистрира превозното средство. В конкретния случай е безспорно
установено, че на 09.09.2021г. жалбоподателят Р. е придобил собствеността
върху МПС товарен автомобил марка „Мерцедес 208 Д“ с рег.№ **** по
силата на сключен договор за прехвърляне на процесното МПС като купувач,
а продавач е било лицето И.Ц.Т. с ЕГН ********** от гр.К., обл.В.. Договора
е с нотариално заверени подписи от нотариус М.П. с рег.№ ** на
нотариалната камара. Следователно от този момент започва да тече и
едномесечния срок за регистрация на придобитото МПС в службата за
регистрация и изтича на 09.10.2021г. В хода на настоящето производство не
5
са представени доказателства това да е сторено до посочената дата, а и не се
твърди такова нещо от жалобоподателят. От доказателствата по делото е
удостоверено че пререгистрация на посоченото МПС е била направена от
жалбоподателя на 14.06.2022г. като собственик, и издадени рег.номера ****.
На 09.10.2021г. е изтекъл законовият срок, и в последствие регистрацията на
МПС е била прекратена, чрез отбелязване в автоматизираната
информационна система. Следователно е безспорно е установено, че към
датата 20.05.2022г. автомобилът е бил с прекратена регистрация поради не
регистрирането му в предвиденият от закона срок. Правилно е бил преценено
от наказващият орган, че са налице законовите предпоставки за ангажирането
на административно наказателната отговорност на жалбоподателя. Не
изпълнението на законовото задължение е виновно поведение, което води и
след себе си съответните последствия. В случая жалбоподателя С. Р. не е
представил на органа по регистрацията старото СРМПС и старите
регистрационни табели, поради смяна на собствеността. Тези изисквания при
промяната на собствеността, визирани в чл.17, ал.2 и ал.3 от горепосочената
наредба не са били изпълнени. По тази причина и на основание чл.18б, ал.1,
т.10 от наредбата, регистрацията на пътното превозно средство е прекратена
служебно по чл.143, ал.15 от ЗДвП след изтичането на двумесечния срок от
придобиването му, тъй като не е изпълнено задължението да се регистрира
превозното средство.
Твърденията, че водача не е знаел за това обстоятелство, не го оправдава. Не
се твърди, а и такова обстоятелство не е отразено нито в АУАН, нито в
наказателното постановление, че жалбоподателя Р. е извършил нарушението
виновно. Съгласно чл.7, ал.2 от ЗАНН /приложим по силата на чл.189, ал.14
от ЗДвП - за неуредените в този закон случаи по съставянето на актовете,
издаването и обжалването на наказателните постановления и фишове и по
изпълнението на наложените наказания се прилагат разпоредбите на Закона
за административните нарушения и наказания/, непредпазливите деяния не се
наказват само в изрично предвидените случаи. Не е налице такава специална
разпоредба в ЗДвП, поради което и деянието правилно е било санкционирано.
Неоснователни са и другите твърдения в жалбата за не прилагане на чл.28 от
ЗАНН. От датата, когато е изтекъл срокът за пререгистрация на МПС –
09.10.2021г. до датата на констатираното нарушението – 20.05.2021г. са
минали повече от шест месеца, в рамките на които е установено
6
бездействието на собственика. Продължителното бездействие не може да
обоснове наличието на предпоставки за прилагането на чл.28 от ЗАНН.
Наложените наказания са в предвидения в закона минимален размер, по
отношение на които съдът не е в правомощие да ги изменя в посока тяхното
намаляване.
Наказателното постановление съдържа описание на нарушенията, датата и
мястото им на извършване, обстоятелствата, при които са извършени, както и
доказателствата, които ги потвърждават. Установената в акта фактическа
обстановка, възпроизведена в обжалваното постановление, кореспондира със
събраните в хода на производството доказателства. Описанието на
нарушенията в наказателното постановление визира обстоятелствата, въз
основа на които е прието, че е осъществен състава на вмененото
административно нарушение.
Поради изложеното съдът счита че обжалваното НП следва да бъде
потвърдено като законосъобразно и правилно.
Съобразено с изхода на делото право за присъждане на разноски има
въззиваемата страна но която не прави такова искане поради което и съдът не
дължи произнасяне с решението си.
Водим от изложеното и на основание чл.63, ал.2 от ЗАНН съдът

РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА Наказателно постановление № 22-0333-000716 от
09.08.2022г. на Началник РУ в ОДМВР Пловдив, РУ Стамболийски,
упълномощен със Заповед № 8121з-1632/02.12.2021г. на министъра на
вътрешните работи с което на основание чл.53 от ЗАНН и чл.175, ал.3, пр.1 от
ЗДвП на С. М. Р. от с.М., обл.Пловдив, ЕГН ********** са наложени
административни наказания Глоба в размер на 200 лева и лишаване от право
да управлява МПС за 6 месеца за нарушение по чл.140, ал.1 от ЗДвП.

Решението не е окончателно и подлежи на касационно обжалване в 14-
дневен срок от съобщаването му на страните пред Административния съд на
гр.Пловдив по реда на Глава ХІІ от АПК .

7
Съдия при Районен съд – Пловдив: _______________________
8