Р Е Ш Е
Н И
Е № 260571
гр. Пловдив, 25.09.2020 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ПЛОВДИВСКИ
РАЙОНЕН СЪД, XХII състав, в публичното заседание на 25.08.2020
г. в състав:
РАЙОНЕН СЪДИЯ: ЛЮДМИЛА МИТРЕВА
при секретаря Величка Грабчева,
като разгледа докладваното от съдията гр. дело № 21186 по описа
за 2019 г. и за да
се произнесе, взе предвид следното:
Производството по делото е по реда на чл.124
и сл. ГПК.
Образувано е по искова молба
от Л.Г.М.,
ЕГН ********** срещу К.М.Б., с която се иска да бъде осъдена ответницата да й
заплати сума в размер на 2000 лева, дължима по силата на устен договор за заем
от 28.12.2014 г., както и сумата в размер на 960.91 лева, обезщетение за забава
за периода 31.03.2015 г. до 23.12.2019 г. ведно със законната лихва от датата
на подаване на исковата молба – 23.12.2019 г. до окончателното плащане.
В исковата молба и в допълнителна молба
от 07.01.2020 г. ищцата твърди, че е предоставила на ответницата заем на
28.12.2014 г. за сумата в размер на 2000 лева, която ответницата се задължила
да върне в срок от три месеца, а именно на 31.03.2015 г. Сумата била предадена
в офис на „Терра Кредит“ ООД на работното място на ответницата пред познат на
ищцата.
Твърди се, че ищцата не изпълнила задълженията
по договора за заем, не платила дължимата сума в размер на 2000 лева на падежа,
поради което считано от 31.03.2015 г. е започнало да се начислява обезщетение
за забава. Претендира се такова за периода 31.03.2015 г. до 23.12.2019 г. в
размер на 960.91 лева. Претендират се разноски.
В срока по чл.131 ГПК е постъпил отговор
на исковата молба от ответника, с който се оспорват предявените искове. Оспорва
ответницата да й е предоставяла процесния заем. В тази връзка по повод
претенцията на ищцата за твърдения заем, ответницата се обърнала към
прокуратурата. По заведена прокурорска преписка ищцата давала обяснение, че
изтеглила заем от Терра Кредит, който предала на ответницата. С допълнителен
отговор от 17.02.2020 г. ответницата
оспорва освен главния иск и акцесорния за лихва. Наред с основното си
възражение, че между страните няма твърдяното от ищцата облигационно
правоотношение, прави възражение и за изтекла погасителна давност на
вземанията. Иска се отхвърляне на исковете. Претендират се разноски.
Пловдивският районен съд, като прецени събраните по
делото доказателства по свое убеждение и по реда на чл. 235, ал. 2, вр. с чл.
12 ГПК, обсъди възраженията, доводите и исканията на страните, намира за
установено от фактическа и правна страна следното:
По допустимостта на исковете:
Видно от
ч.гр.д. № 14035/2018 г. по описа на ПРС е издадена заповед за изпълнение в
полза на ищцата срещу ответницата за вземане в размер на 2000 лева по договор
за заем от 28.11.2014 г., по което дело заповедта за изпълнение е обезсилена с
влязло в сила определение от 02.10.2019 г. С оглед което ищцата има интерес от
завеждане на отделен осъдителен иск.
По същество.
Предявени са обективно кумулативно съединени осъдителни искове с правна квалификация по чл.240,
ал.1 ЗЗД и чл.86 ЗЗД.
За да бъдат уважени предявените искове ищецът
следва да докаже при условията на пълно и главно доказване наличие валидно
сключен договор за заем, в това число предоставяне на заемната сума на
заемателя, поемане на задължение на последния да върне сумата, размер и падеж
на вземанията, размер на обезщетението за забава. Ответникът
носи
насрещно доказване, а при установяване
на горното от ищеца, че е платил в срок задължението си.
По
иска по чл.240, ал.1 ЗЗД.
От разпита на доведения от ищцата свидетел Т.
Н. Д. /протокол от о.с.з. от 23.05.2020 г. /л.35/ се установява, че в края на
месец декември 2014 г. около Коледните празници, присъствал на среща между
ищцата Л.М. и ответницата К.Б. в офис на „Терра Кредит“, на която среща Л.М.
предала на К.Б. сумата в размер на 2000 лева, която последната се задължила да
върне до края на месец март 2015 г. Свидетелят установява, че лично той е
преброил сумата, която Л.М. е предала на К.Б., като последната също потвърдила,
че сумата е 2000 лева.
Преценени по
реда на чл.175 ГПК съдът кредитира показанията на така разпитания свидетел като
обективни и непротиворечиви с останалите събрани по делото доказателства.
Свидетелят дава сведения за факти и обстоятелства, които лично и непосредствено
е възприел. В случая свидетелските показания са допустими, доколкото с тях се
установява договор на стойност по-малка от 5000 лева по арг. от чл.164, ал.1,
т.3 ГПК.
Свидетелските
показания на свидетеля Д. не се опровергават и от приложената и приета по
делото прокурорска преписка № 10591/2018 г. на РП – Пловдив. В нея се съдържат
обяснения както на ищцата Л.М., така и на свидетеля Т. Д., като в тях отново е
заявено, че Л.М. в края на месец декември 2014 г. е предала на К.Б. сума в
размер на 2000 лева, която същата се задължила да връща. Не се сочат различни
обстоятелства от твърдените. Данните от прокурорската преписка не опровергават
и не дескридитират твърденията на ищцата.
Обстоятелствата
от къде ищцата е взела сумата в размер на 2000 лева и по какъв начин я е взела
са ирелевантни в случая. Дори това да е чрез заем от „Терра Кредит“ това не се
отразява на фактическия състав на заемното правоотношение, доколкото по делото
се установи, от разпитания свидетел, че ищцата е предала на ответницата в края
на месец декември 2014 г. в брой сума в размер на 2000 лева, която последната
се задължила да върне до края на месец март 2015 г.
На следващо
място, действително ищцата твърди конкретна дата, на която е предала сумата в
размер на 2000 лева, а именно 28.12.2014 г., като свидетеля Д. не успя да
посочи конкретна дата, на която сумата е предадена. Свидетелят, обаче,
достатъчно конкретно посочи периода, в който това се е случило, а именно края
на месец декември 2014 г., около Коледните празници, което за съда е достатъчно
да приеме, че сочената дата от ищцата за предаване на процесната дата е именно
28.12.2014 г. Още повече страните не твърдят, че през месец декември 2014 г. са
имали и други заемни правоотношения, освен процесното.
Ответницата
не доказа, че е върнала на ищцата част или цялата заемна сума.
С оглед
изложеното съдът приеме, че между страните е възникнало облигационно
правоотношение по договор за заем, по силата на който ищецът е предоставил на
ответника сума в размер на 2000 лева, която последната се задължила да върне в
края на месец март 2015 г.
Съдът
приема, че искът е доказан по основание и размер и следва да бъде уважен
изцяло.
Като законна
последица от уважаване на иска следва да бъде присъдена и законна лихва от
датата на подаване на исковата молба в съда – 23.12.2019 г. до окончателното
плащане, каквото искане е направено своевременно от ищеца, още в исковата
молба.
По
своевременно направеното от ответницата възражение за изтегла погасителна
давност, същото е неоснователно. В случая е приложима разпоредбата на чл.110
ЗЗС, вземането се погасява с изтичане на 5 –годишна погасителна давност.
Давността започва да тече, считано от настъпване на изискуемостта на вземането
– в случая това е от 31.03.2015 г., като 5-годишния срок изтича на 31.03.2020
г. Срокът е прекъснат с подаването на исковата молба, а именно на 23.12.2019
г., към която дата погасителната давност не е изтекла.
По акцесорния иск по чл.86 ЗЗД.
От
показанията на свидетеля Т. Д. се установи, че ответницата е поела задължение
към ищцата да върне предоставената й в заем сума в размер на 2000 лева в срок
до края на месец март 2015 г. или това е 31.03.2015 г., която дата е падежа на
задължението. Считано от 01.04.2015 г. ответницата е изпаднала в забава. За
периода от 01.03.2015 г. до 22.12.2019 г. обезщетение за забава е в размер на 959.81
лева, изчислено служебно от съда по реда на чл.162 ГПК, доколкото не са
необходими специални знания и с помощта на онлайн калкулатор.
От дата
23.12.2019 г. се начислява законна лихва от подаване на исковата молба в съда
до окончателното плащане, поради което обезщетение за забава за тази дата не
следва да се присъжда, доколкото ще се дублира със законната лихва. Не се дължи
и обезщетение за забава за дата 31.03.2015 г., доколкото това е крайната дата
/падежа/, до която ищцата може да върне заемната сума без да е в забава.
Обезщетение за забава се дължи от дата следваща падежа, в случая от 01.04.2015
г.
Ответникът е
направил своевременно, в срока за отговор на исковата молба, възражение за
изтекла погасителна давност на вземането за обезщетение за забава, което съдът
намира за основателно. Съгласно чл. 111, б. „в“ ЗЗД вземанията за лихви се
погасяват с кратка тригодишна погасителна давност. За периода от 01.04.2015 до
22.12.2016 г. вземането за обезщетение за забава в размер на 351.47 лева е погасено
по давност.
С оглед
изложеното се явява основателна претенцията за обезщетение за забава за периода
23.12.2016 г. до 22.12.2019 г. в размер на 608.34
лева, до която сума иска ще бъде уважен, а за горницата над уважения размер
до пълния предявен размер от 960.91 лева за периода 31.03.2015 г. до 22.12.2016
г. и за дата 23.12.2019 г. ще бъде отхвърлен като неоснователен и като погасен
по давност.
По отговорността за
разноските:
С оглед изхода на спора право на разноски се
пораждат и за двете страни, които са направи своевременно искане в тази насока.
Ищецът
доказа следните разноски – 130 лева, платена държавна такса, от която на
основание чл.78, ал.1 ГПК на ищеца ще се присъди сума в размер на 114.52 лева, съразмерно с уважената
част от претенцията.
По делото е представен договор за правна помощ и съдействие /л.4/, съгласно
който на ищеца е предоставена безплатна правна помощ по реда на чл.38 ЗА. Съгласно чл.38, ал.2 ЗА на адвоката се определя размер не по-малък от
предвидения в Наредбата за минималните размери на адвокатските възнаграждения.
На основание
чл.7, ал.2, т.2, вр. с пар.2а ДР от Наредбата, съдът определя адвокатско
възнаграждение за Адвокатско дружество „***“ в размер на 495.10 лева с ДДС, от
която сума ще се присъди 436.14 лева,
с оглед уважената част от претенциите.
Ответникът
се е представлявал по делото от адв. Я.Я., от който е представен договор за правна помощ и
съдействие /л.44/, съгласно който на ответника е предоставена безплатна правна
помощ по реда на чл.38 ЗА. На
основание чл.7, ал.2, т.2 от Наредбата за минималните размери на адвокатските
възнаграждения, съдът определя на адв. Я. възнаграждение в размер на 412.58
лева, от което ще му се присъди сума в размер на 49.13 лева, с оглед отхвърлената част от претенциите.
Така
мотивиран, Пловдивският районен съд
Р Е Ш И:
ОСЪЖДА К.М.Б., ЕГН **********, с адрес: *** ДА
ЗАПЛАТИ НА Л.Г.М.,
ЕГН **********, с адрес: *** сумата
в размер на 2000 лева, дължима главница по устен договор за заем от 28.12.2014 г., както и
сумата в размер на 608.34 лева,
обезщетение за забава за периода 23.12.2016 г. до
22.12.2019 г.,
ведно със законната лихва върху главницата от датата на подаване на исковата молба в съда – 23.12.2019 г. до окончателното плащане, както и сумата в размер на 114.52 лева – разноски в производството, като ОТХВЪРЛА иска за обезщетение за забава за разликата над уважения
размер от 608.34 лева до пълния предявен размер от 960.91 лева за периода
31.03.2015 г. до 22.12.2016 г. и за дата 23.12.2019 г., поради неоснователност
и погасяване по давност.
ОСЪЖДА К.М.Б., ЕГН **********, с адрес: *** ДА
ЗАПЛАТИ НА Адвокатско
дружество „***“, БУЛСТАТ ********* сумата в размер на 436.14 лева – адвокатско възнаграждение, на основание чл.38 ЗА.
ОСЪЖДА Л.Г.М., ЕГН **********, с адрес: *** ДА
ЗАПЛАТИ НА адв. Я.В.Я., ЕГН ********** сумата в размер на 49.13 лева - адвокатско възнаграждение, на
основание чл.38 ЗА
Решението подлежи на обжалване в двуседмичен срок от
връчването му на страните пред Пловдивския окръжен съд.
Препис
от решението да се връчи на страните.
РАЙОНЕН СЪДИЯ:/п/
Вярно с оригинала!ВГ