РЕШЕНИЕ №
гр. Ловеч,20.10.2023 година
В
ИМЕТО НА НАРОДА
ЛОВЕШКИ АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД,
касационен състав в публично заседание на десети октомври две хиляди двадесет и
трета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ДИМИТРИНА ПАВЛОВА
Членове:
ГЕОРГИ ХРИСТОВ
МИРОСЛАВ ВЪЛКОВ
при секретар Татяна Тотева
и с участието прокурор Цветомир Папурков
сложи за разглеждане докладваното от съдия ПАВЛОВА
к.а.н.д. № 113 по описа за 2023 година на същия съд, и
на основание данните по делото и закона, за да се произнесе съобрази:
Производството е по реда на чл. 208 и сл.
от Административнопроцесуалния кодекс /АПК/, във връзка с чл. 63в от Закона за
административните нарушения и наказания /ЗАНН/.
Образувано е по касационна жалба от заместник-министъра
на земеделието, с адрес: гр. София, бул. „Христо Ботев“ № 55, чрез упълномощен
юрисконсулт, срещу Решение № 52 от 14.07.2023 година, постановено по административнонаказателно
дело № 59 по описа за 2023 година на Районен съд – Троян, с което първи състав
е отменил Наказателно постановление /НП/ № 328 от 11.11.2022
г., издадено от В.К.Ч.– заместник-министър на земеделието, с което на „****“ ООД,
ЕИК ****, със седалище и адрес на управление: гр. София, ****, представлявано
от управителя Е.Ц.Ц. и на основание чл. 63д, ал. 2 вр.
ал. 1 от ЗАНН е осъдил Министерство на земеделието да заплати на „****“ ООД,
сумата 400,00 /четиристотин/ лева – разноски по делото за адвокатско
възнаграждение.
По подробно наведените в
касационната жалбата доводи, че съдебното решение е неправилно и
незаконосъобразно, се иска отмяната му. Според касатора, съдът не е съобразил,
че актът за установяване на административно нарушение /АУАН/ и наказателното
постановление /НП/ са издадени за нарушение, извършено на 21.07.2022 г., че е
отнет хумусният пласт и земята не се ползва по предназначение като земеделска,
а не за нарушение - изграждане на асфалтов път, извършено през 1982 г. Излагат
се съображения, че за конкретното деяние, съставляващо административно нарушение,
датата на констатирането му е и датата на извършването му. Претендират се
разноски за юрисконсултско възнаграждение.
В съдебно заседание касаторът не се явява,
представлява се от упълномощен юрисконсулт, който поддържа касационната жалба,
представя писмени бележки, в които развива доводи по същество и прави искане за
присъждане на разноски за юрисконсултско възнаграждение.
Ответникът
– „****“ ЕООД, представлявано от Е.Ц.Ц., се представлява
от адвокат П.Я. от ЛАК, който оспорва жалбата и излага съображения по
съществото на правния спор.
В съдебно заседание представителят на Окръжна
прокуратура - Ловеч дава заключение за основателност на касационната жалба.
Административен съд - Ловеч, в
настоящия касационен състав, като прецени събраните по делото доказателства,
съобрази наведените от жалбоподателя касационни основания и като извърши служебна проверка по чл. 218, ал. 2 от АПК за
валидността, допустимостта и съответствието на обжалваното съдебно решение с
материалния закон, прие за установено следното:
Касационната жалба е подадена в срока по
чл. 211 от АПК, във вр. с чл. 63в от ЗАНН, от
надлежна страна по чл. 210, ал. 1 от АПК, за която съдебният акт е неблагоприятен
и срещу решение, подлежащо на касационен контрол, поради което е процесуално
допустима. Изведените от касационната жалба основания са за неправилно
приложение на закона.
Разгледана по същество, жалбата против
решението е неоснователна, тъй като не са налице посочените от касатора основания за отмяна.
В
съответствие с разпоредбата на чл.220 от АПК касационният състав преценява
прилагането на материалния закон въз основа на фактите, установени от първоинстанционния съд в обжалваното решение.
Предмет
на съдебен контрол пред Районен съд /РС/ - Троян е било издаденото от касатора въз основа на Акт за установяване на
административно нарушение /АУАН/ № ПД-02-6 / 28.09.2022 година, Наказателно
постановление № 328 от 11.11.2022 година, с което на
ответника в настоящото производство е наложено на основание чл.53, ал.1 от ЗАНН, във вр. с чл.44, ал.2 и чл.41, ал.3 във вр. с ал.1, т.4 от Закона за опазване на земеделските земи
/ЗОЗЗ/ административно наказание имуществена санкция в размер на 1 000,00 лева
за нарушение на чл. 3 във вр. чл. 14, ал. 1 от същия
закон.
Административно-наказателната отговорност е
ангажирана с оглед на извършената от експерти на ОД“З“ проверка, която
установила, че на 21.07.2022 г. от страна на дружеството е унищожен хумусния
пласт, като е положена асфалтова настилка в поземлен имот с идентификатор
73198.140.114 по КККР на гр. Троян, местност „****“, представляващ земеделска
земя от шеста категория с площ 341 кв. м., неполивна, собственост на „****“ ООД.
За да
направи своите изводи по фактите, районният съд се е позовал на редовно
събраните по делото доказателства, за което е провел съдебно следствие по
предвиденият в НПК процесуален ред. При тези доказателства, за да отмени
обжалваното наказателно постановление е приел, че в образуваното срещу
ответника административнонаказателно производство,
при съставянето на АУАН и издаването на процесното НП
са допуснати съществени процесуални нарушения, довели до нарушаване правото на
защита на санкционираното дружество. Решаващият състав е констатирал, че АУАН и
НП не отговарят на изискванията за реквизити на чл.42 т.3 и чл.57 ал.1 т.5 от ЗАНН, доколкото липсва пълно описание на нарушението и не е установено кога е
извършено дeянието. Счел е, че нарушението, за което
е ангажирана административнонаказателната отговорност
на жалбоподателя, ответник в настоящото производство не е осъществено от него
от обективна страна и не е доказано със събраните по делото писмени и гласни
доказателства. При това РС е направил извод, че издаденото наказателно
постановление е незаконосъобразно.
Настоящият
състав намира посочените касационни основания и доводи на жалбоподателя за
неоснователни, а решението – предмет на проверка в настоящото производство за правилно.
Приетата от съда фактическа обстановка,
подробно изложена в мотивите на решението, съответства на събраните по делото
доказателства и се споделя изцяло от настоящият касационен състав на съда.
Последният споделя и правните изводи на решаващият съд за незаконосъобразност
на издаденото наказателно постановление.
Правилни са изводите на районния съд при
извършената от него служебна проверка на акта за установяване на
административното нарушение /АУАН/ и наказателно постановление /НП/, че са
нарушени разпоредбите на чл.42 т.3 от ЗАНН и чл.57 ал.1 т.5 от ЗАНН, като не съдържат еднозначно и ясно датата на
извършване на нарушението, вменено във вина на жалбоподателя, ответник в
настоящото производство. За да предизвика ефекта на правораздавателен акт за
налагане на административно наказание, АУАН и НП следва да отговарят на
установени от ЗАНН реквизити, и при стриктно спазване на процесуалните правила
за производството. В конкретният случай се касае за нарушение на императивните
разпоредби на чл.42 и чл.57 от ЗАНН, с които са регламентирани законоустановените реквизити на АУАН и НП. Правно
необосновано е да се възприеме предложеното в касационната жалба тълкуване на
записа в АУАН и НП за датата на извършване на нарушението, тъй като същата
следва да е еднозначно и точно посочена.
В случаят наказващият орган не е установил
по безспорен и категоричен начин кога е извършено нарушението. В обжалваното НП
е посочено като време на извършване на нарушението датата 21.07.2022 г., която
е датата на проверката и датата на констатиране на нарушението, но не и датата
на извършване на твърдяното нарушение. Отделно, същата не кореспондира със
събраните по делото писмени и гласни доказателства. Посочването на датата на
проверката като дата на извършване на нарушението в конкретния случай не
съответства на приетото за установено, че нарушението, ако то е унищожаване на
хумусния пласт, се явява довършено с полагане на асфалтовата настилка още през
1981-1982 г. От събраните по делото доказателства безспорно
се установява, че асфалтовата настилка в процесния имот,
чрез полагането на която наказващият орган твърди, че дружеството е унищожило
хумусния пласт, е положена в имота преди повече от 40 години, когато имотът е
бил държавна собственост. Унищожаването на хумусния пласт в процесния
имот, в случая е еднократен акт и е осъществен с полагането на асфалтовата
настилка, което според доказателствата по делото не се е случило на 21.07.2022
г., когато е съставен констативният протокол.
В тази връзка са и свидетелските показания на актосъставителя
Г.В.и присъствалият на проверката Д.Н., според които асфалтовата настилка е
била стара, като датата на увреждане на земята е предмет на сочените от тях следствени
дела /л. 107-гръб от АНД № 59/2023 г. по описа на РС Троян/ и тези на св. Д.Е., според който асфалтовият път в
посочения имот е полаган през 1980 г. или 1981 г. Техните показания са точни,
последователни, кореспондират със събраните по делото доказателства и следва да
бъдат кредитирани, както и се възприемат за достоверни от касационния състав.
РС е възприел правилна фактическа обстановка, кредитирайки показанията на
свидетелите, дадени след предупреждение за отговорността по чл. 290 от НК.
Същевременно, по делото не са налични каквито и да е данни за тяхната
заинтересованост от изхода на делото или пък необективност. Не са ангажирани
доказателства, установяващи различни от посочените в атакуваното решение факти.
Следва да се отбележи, че за целите на
административно наказателното производство изискването за посочване на датата
на извършване на нарушението освен съдържателен реквизит, изискуем с императивните разпоредби на сочените по-горе
правни норми има значение за решаване на въпроси от
съществено значение, като приложим към
датата на издаване на НП материален и процесуален закон, наличие на компетентност на издалото го
длъжностно лице, изчисляване на давностни срокове и сроковете по чл.
34 от ЗАНН. Липсата ѝ
възпрепятства съда да извърши служебна
проверка за спазването на тези
давностни срокове, както и за установяване
на приложимия закон при определяне
на наказанието за конкретното нарушение. Неправилното посочване на дата/конкретен период от време на
извършване на административното нарушение в съставения АУАН и постановеното
НП представлява съществено нарушение на процесуалните
правила, което винаги води до
отмяна на наказателното постановление, съгласно константната практика на съдилищата.
Правилни са изводите на РС, че в акта и НП
липсва пълно описание на нарушението, на обстоятелствата, при които е
извършено, както и на доказателствата, които го потвърждават, а от там и че
соченото нарушение не е извършено от санкционираното дружество.
Според
ангажираните от наказващият орган текстове на чл. 3 във вр.
с чл.14 ал.1 от ЗОЗЗ се задължават собствениците и ползвателите на земеделски
земи да ги опазват от ерозиране, замърсяване, засоляване, вкисляване,
заблатяване и други увреждания, да поддържат и повишават продуктивните им
качества, както и регламентират строителството върху земеделска земя от първа
до шеста категория да се извършва само след отнемане на хумусния пласт.
С
оглед на събраните по делото доказателства Районният съд обосновано е приел че ответникът по касация не е извършил
нарушението, за което е бил санкциониран, тъй като не той е положил асфалтовата
настилка в имота, в което се изразява и нарушението по чл. 41, ал. 1, т. 4 от ЗОЗЗ – унищожаване на
хумусния пласт на почвата.
Доводите на касационния жалбоподател, че
съдът не е съобразил, че АУАН и НП са издадени за нарушение, извършено на
21.07.2022 г., че е отнет хумусният пласт и земята не се ползва по
предназначение като земеделска, а не за нарушение - изграждане на асфалтов път,
извършено през 1982 г., се явяват неоснователни. Видно от процесното
НП, дружеството е било наказано за това, че е унищожило хумусния пласт в
обхвата на поземлен имот с идентификатор 73198.140.114 по КККР на гр. Троян,
предвид обстоятелството, че в имота е положена асфалтова настилка и не се касае
за две отделни деяния, каквито доводи се навеждат в касационната жалба.
Неоснователни са твърденията в жалбата и по
същество относно приетата от съда фактическа обстановка и анализа на
доказателствата, като съвкупният анализ на събраните по делото писмени и гласни
доказателства в тази връзка съответстват на мотивите на районния съд, които са
обосновани и се споделят от настоящия състав
на съда и не е
необходимо да бъдат повтаряни, а е достатъчно препращане към същите, съгласно
чл.221 ал.2 АПК.
От касационния състав не бяха констатирани
съществени нарушения на съдопроизводствените правила, допуснати от
първоинстанционния съд, а позоваването на такива в касационната жалба е
неоснователно. Изводите на решаващия съд са формирани при
спазване принципите на чл. 13 и чл. 14 от НПК, във вр.
с чл. 84 от ЗАНН, след обективно, всестранно и пълно обсъждане на приобщения доказателствен материал в неговата съвкупност.
При реализираната проверка за съответствие на
решението с материалния закон, съобразно въведеното касационно основание,
настоящият състав намира, че при обективно възприетата фактическа обстановка по
делото, първоинстанционният съд е изградил правилни
изводи за незаконосъобразност на наказателното постановление. При така установените факти материалният
закон е издирен и приложен правилно от РС.
С оглед изложените съображения,
настоящият състав, при извършената проверка по чл. 218 от АПК счита, че
обжалваното решение е валидно, допустимо, постановено в съответствие с материалния закон. Не са налице пороци на решението,
съставляващи касационни основания по смисъла на чл. 348 от НПК, които да водят до неговата отмяна и то следва да бъде оставено в сила, като
правилно.
Мотивиран
така и на основание чл. 63в от ЗАНН във връзка с чл. 221, ал. 2, предложение
първо от АПК, Ловешки административен съд, касационен състав
РЕШИ:
ОСТАВЯ
В СИЛА Решение № 52 от 14.07.2023 година, постановено по административнонаказателно дело № 59 по описа за 2023 година на
Районен съд – Троян.
Решението е окончателно и не подлежи на
обжалване и протест.