№ 241
гр. Пловдив, 24.06.2022 г.
АПЕЛАТИВЕН СЪД – ПЛОВДИВ, 1-ВИ ТЪРГОВСКИ СЪСТАВ, в
закрито заседание на двадесет и четвърти юни през две хиляди двадесет и
втора година в следния състав:
Председател:Надежда Ив. Желязкова
Каличкова
Членове:Славейка Ат. Костадинова
Красимира Д. Ванчева
като разгледа докладваното от Славейка Ат. Костадинова Въззивно
търговско дело № 20225001000154 по описа за 2022 година
За да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по чл. 248 ал. 1 от ГПК.
По в.т. дело № 154/2022 година по описа на Апелативен съд – Пловдив е
постановено решение № 241/18.05.2022 година.
След постановяване на решението на въззивната инстанция, по делото
е подадена молба с вх. № 4436/03.06.2022 година от „К. и съдружници –
адвокатско дружество“ в качеството му на пълномощник на ОГН. В. З., за
изменение на постановеното от въззивната инстанция решение в частта за
разноските. Искането касае присъденото от въззивната инстанция
допълнително адвокатско възнаграждение на основание чл. 38 ал. 2 от Закона
за адвокатурата за първоинстанционното производство с оглед изхода на
спора. В молбата е посочено, че при обща цена на предявения иск за
неимуществени вреди от 40 000 лева, уважен от първоинстанционния съд за
25 000 лева и при извод на въззивния съд за основателност на иска до общия
размер от 35 000 лева, размерът на дължимото адвокатско възнаграждение за
първата инстанция, определен съгласно чл. 7, ал. 2, т. 4 от Наредба № 1 за
минималните размери на адвокатските възнаграждения, ведно с ДДС, е
1816,50 лева. Т.е. с решението на въззивната инстанция следвало да се
присъди допълнително адвокатско възнаграждение от 519 лева с ДДС, а не
1
както е приел въззивния съд - 183,81 лева с ДДС. Искането е да се измени
решението в частта за разноските в този смисъл.
В срока по чл. 248 ал. 2 от ГПК е подаден писмен отговор от ЗАД „О.-
З.“ АД. В него се изразява становище за неоснователност на искането за
искането за изменение на решението в частта за разноските, касаещо
адвокатското възнаграждение за първоинстанционното производство,
определено на основание чл. 38 ал. 2 от Закона за адвокатурата.
Апелативният съд намира, че молбата по чл. 248 от ГПК е процесуално
допустима. Процесуалната възможност да се иска от съда, постановил
съдебния акт, изменението или допълването му в частта за разноските, е
изрично уредена в чл. 248 ал. 1 от ГПК. При подаването на молбата е спазен
срока по чл. 248 ал. 1 от ГПК.
По същество съдът намира за основателно искането за изменение на
решението в частта за разноските чрез увеличаване на присъденото с
въззивното решение адвокатско възнаграждение за процесуалния
представител на ищеца за първоинстнационното производство от 183,81 лева
с ДДС на 519 лева с ДДС по следните съображения:
По делото в първоинстанционното производство за предявени искове за
обезщетения за имуществени вреди в размер на 661,60 лева и за
неимуществени вреди в размер на 40 000 лева от ОГН. В. З. против ЗАД „О.-
З.“ АД. Първоинстанционният съд е уважил иска за имуществени вреди
изцяло, а за неимуществени – до размера на 25 000 лева. При определяне на
дължимото адвокатско възнаграждение на основание чл. 38 ал. 2 от Закона за
адвокатурата съдът е приел с решението си, че се дължи отделно адвокатско
възнаграждение по двата иска и е присъдил такова в общ размер на 1657,50
лева с ДДС, включващ 360 лева с ДДС по иска за обезщетение за
имуществени вреди, определен на основание чл. 7 ал. 2 т. 1 от Наредба № 1 за
минималните размери на адвокатските възнаграждения и 1257,50 лева с
ДДС по иска за неимуществени вреди, определен на основание чл. 7, ал. 2, т. 4
от Наредба № 1.
Първоинстанционното решение по иска за обезщетение за имуществени
вреди не е обжалвано. Не е направено и искане за изменението му в частта за
разноските, т.е. ответникът е приел този начин на определяне и присъждане
на разноските, а именно като дължимо адвокатско възнаграждение по два
2
самостоятелни иска. При това положение сред правомощията на въззивната
инстанция е да се произнесе по дължимите разноски само по предявения иск
за обезщетение за неимуществени вреди. С оглед изхода на спора общият
размер на дължимото адвокатско възнаграждение с ДДС, определен на
основание чл. 7 ал. 2 т. 4 от Наредба № 1 за минималните размери на
адвокатските възнаграждения, е 1816,50 лева. С първоинстанционното
решение са присъдени 1257,50 лева, поради което допълнително дължимата
сума, която следва да бъде присъдена с въззивното решение, е в размер на
519 лева с ДДС, а не в посочения в решението на въззивната инстанция
размер от 183,81 лева. Следва да се допусне изменение на решението на
въззивния съд в частта за разноските в този смисъл.
По изложените съображения Пловдивският апелативен съд
ОПРЕДЕЛИ:
ИЗМЕНЯ решение № 241 от 18.05.2022 година, постановено по в.т.
дело № 154/2022 година по описа на Апелативен съд – Пловдив В ЧАСТТА
ЗА РАЗНОСКИТЕ, в следния смисъл:
В диспозитива на решението вместо: „ОСЪЖДА Застрахователно
акционерно дружество „О.-З.“ АД, ЕИК *********, със седалище и адрес на
управление гр.С., район В., ж.к. „В.“, ул. „С. С.“ №*, ет.*, да заплати на „К. и
съдружници – адвокатско дружество“, представлявано от адв. П.К., с адрес
гр. С.З., бул. „П.Е.“ №***, офис №*, допълнително адвокатско
възнаграждение за осъществената безплатна адвокатска помощ на ищеца
ОГН. В. З. в първоинстанционното производство в размер на 183,81 лева с
включен ДДС / наред с присъденото с първоинстанционното решение
възнаграждение от 1 657, 50 лв. с включен ДДС/, както и адвокатско
възнаграждение за осъществената безплатна правна помощ на ОГН. В. З. във
въззивното производство в размер на 784 лева с включен ДДС“, да се чете:
ОСЪЖДА Застрахователно акционерно дружество „О.-З.“ АД, ЕИК
*********, със седалище и адрес на управление гр.С., район В., ж.к. „В.“, ул.
„С. С.“ №*, ет.*, да заплати на „К. и съдружници – адвокатско
дружество“, представлявано от адв. П.К., с адрес гр. С.З., бул. „П.Е.“ №***,
3
офис №*, допълнително адвокатско възнаграждение за осъществената
безплатна адвокатска помощ на ищеца ОГН. В. З. в първоинстанционното
производство в размер на 519 лева с включен ДДС / наред с присъденото
с първоинстанционното решение възнаграждение от общо 1 657, 50 лв. с
включен ДДС/, както и адвокатско възнаграждение за осъществената
безплатна правна помощ на ОГН. В. З. във въззивното производство в размер
на 784 лева с включен ДДС.
Определението подлежи на обжалване с частна жалба пред ВКС в
едноседмичен срок от съобщението му на страните.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
4