РЕШЕНИЕ
№ 74
гр. ******, 29.04.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ****** в публично заседание на седми април през две
хиляди двадесет и втора година в следния състав:
Председател:РОСИЦА СТ. НЕНОВА
при участието на секретаря Диана М. Дечева
като разгледа докладваното от РОСИЦА СТ. НЕНОВА Гражданско дело №
20212220100867 по описа за 2021 година
Съдът в настоящото производство е сезиран с искова молба от „ЙЕТТЕЛ
БЪЛГАРИЯ“ ЕАД с ЕИК ********* /правоприемник на „Теленор България“ ЕАД/, със
седалище и адрес на управление - гр.София, ж.к.„Младост 4”, Бизнес Парк София, сграда 6,
чрез пълномощника си адв.В.П. Г. от САК против Д. М. М. с ЕГН **********, с адрес:
*******, *********, общ.******, обл.*******, *****, за установяване на вземането,
произтичащо от издадена заповед за изпълнение на парично задължение по ч.гр.д.№
417/2021 г. по описа на Районен съд - ****** в размер на 1143.17 лв., представляващи
912.24 лв. дължими и незаплатени месечни абонаментни такси за потребление на мобилни
услуги и 230.93 лв. неустойка за предсрочно прекратяване на договор за мобилни услуги.
Ищцовата страна сочи, че въз основа на подадено заявление за издаване на заповед
за изпълнение на парично задължение по реда на чл.410 от ГПК, срещу ответника Д. М. М.
било образувано ч.гр.д.№ 417/2021 г. по описа на РС - ******. Против длъжника била
издадена Заповед заизпълнение на парично задължение в размер на 1143.17 лв.
Във връзка с връчване на заповедта за изпълнение на парично задължение на
длъжника при условията на чл.47, ал.5 от ГПК, предявява на основание чл.422, във вр. с
чл.415 от ГПК иск за установяване на вземането по издадената заповед за изпълнение в
размер на посочената сума, която представлявала цена на потребени и незаплатени месечни
абонаментни такси за потребление на мобилни услуги и неустойка за предсрочно
прекратяване на договор за мобилни услуги.
Излага следните факти:
Между мобилния оператор и ответника били сключени договори за предоставяне на
мобилни услуги, по силата на които ответника бил абонат на дружеството, както следва:
По договор за мобилни услуги от дата 09.04.2019 г. за ползване на мобилен номер
359****** с избрана абонаментна програма Тотал 26.99 лв., с уговорен срок на действие 24
месеца до 09.04.2021 г., с който закупил мобилно устройство HUAWEI Y5 Dual Black, с
отстъпка от стандартната цена, видно от т.7 от договора, както следва: Стандартната цена на
мобилното устройство в брой, без абонамент била 369.90 лв., а цената в брой с избраната от
абоната програма Тотал 26.99 лв. била 149.99 лв. следователно отстъпката от страндартната
цена, която ответникът получил възлизала на сума в размер на 219.91 лв.
Въз основа на посочения договор ответникът ползвал предоставяните от ищцовото
1
дружеството мобилни услуги, като потреблението му било фактурирано под клиентския
номер на абоната № *****.
Съгласно чл.26 от Общите условия на мобилния оператор при ползване на услуги,
чрез индивидуален договор заплащането на ползваните услуги се извършвало въз основа на
фактура, която се издава ежемесечно на името на потребителя. При сключване на
индивидуален договор всеки потребител - страна по договора бивал уведомен за датата от
месеца, на която ще му бъде издавана фактура, но неполучаването на фактурата не
освобождавало потребителя от задължението му за плащане на дължимите суми.
За потребените от абоната-ответник услуги за периода от 05.04.2019 г. до дата
04.07.2019 г. Теленор издал:
Фактура № ********** от 05.05.2019 г. за отчетния период на потребление от
05.04.2019 г. - 04.05.2019 г. с дължима стойност за плащане в размер на 858.26 лв. за
месечни абонаментни такси за потребените от абоната по договора услуги, от които 40.48
лв. без ДДС за пропорционален абонаментен план и потребление извън месечния абонамент
- 63.33 лв. без ДДС за Други услуги с добавена стойност; 3.39 лв. без ДДС за Кратки
текстови съобщения; 616.00 лв. без ДДС за Услуги с добавена стойност (СМС);
Дължимата сума била платима в срок 20.05.2019 г., а към фактурата било
приложено извлечение от потреблението на ползваните мобилни номера.
Фактура № ********** от 05.06.2019 г. за отчетния период на потребление от
05.05.2019 г. до 04.06.2019 г. с дължима стойност за плащане в размер на 26.99 лв. за
месечен абонамент;
Дължимата сума била платима в срок 20.06.2019 г., а към фактурата било
приложено извлечение от потреблението на ползваните мобилни номера. Към фактурата
била прибавена и незаплатената стойност от предходния отчетен период в размер на 858.20
лв., при което общото задължение възлизало на 885.25 лв.
Фактура № ********* от 05.07.2019 г. за отчетния период на потребление от
05.06.2019 г. до 04.07.2019 г. с дължима стойност за плащане в размер на 26.99 лв. за
месечен абонамент;
Дължимата сума била платима в срок 20.06.2019 г., а към фактурата било
приложено извлечение от потреблението на ползваните мобилни номера. Към фактурата
била прибавена и незаплатената стойност от предходния отчетен период в размер на 885.25
лв., при което общото задължение възлиза на сума в размер на 912.24 лв.
Твърди се, че за посочените месечни отчетни периоди длъжникът не изпълнил
задължението си да заплати на Теленор България дължимите месечни абонаменти,
съобразно използваните от него услуги в общ размер на 912.24 лв.
Посочва се, че неизпълнението на абоната-ответник да заплати стойността на
потребените и фактурирани услуги на стойност 912.24 лв., ангажирало договорната
отговорност на абоната по т.1 от процесните договори за услуги, като във връзка с чл.75, вр.
с чл.19б,в) от ОУ на мобилния оператор, Теленор прекратил едностранно индивидуалните
договори на ответника за ползваните абонаменти и издал Крайна фактура № ********** от
05.09.2019 г.
Сочи се още, че за посочените месечни отчетни периоди длъжникът не изпълнил и
задължението си да заплати на Теленор България ЕАД сумите за месечни абонаменти,
съобразно използваните от него услуги, така както били фактурирани. При наличието на
неплатени месечни задължения на абоната, Операторът го уведомил по реда на чл.31а от
Общите условия. След изтичането на срока за плащане, указан във всяка от издадените
месечни фактури и при нерегистрирано плащане на дължимата сума, последователно се
ограничавали първо изходящите обаждания, впоследствие и входящите обаждания на
абоната, като операторът неколкократно пращал смс - напомняне за налична незаплатена
месечна фактура. При нерегистрирано плащане, въпреки напомнянията от страна на
Оператора, ползваният телефонен номер бил двустранно спрян, за което абонатът бил
уведомен с поредно смс-известяване. Предоставен му бил пореден шанс за плащане на
дължимите месечни суми.
След като страните уговорили дължимите по договора плащания да бъдат платими в
определен срок, то сумата станала изискуема след изтичането на този срок. Когато денят за
изпълнение на задължението бил определен, длъжникът изпадал в забава след изтичането
му, съгласно чл.84, изр.Първо от ЗЗД.
2
Излага се, че съгласно чл.49 от Общите условия, Теленор имал право да получава в
срок всички плащания, дължими от потребителя в уговореното количество и на уговореното
място, а съгласно чл.75 от Общите условия при неспазване на което и да е задължение по
част XIII от Общите условия или в случай, че било налице неизпълнение на някое от
другите задължения на потребителя, Теленор има право незабавно да ограничи
предоставянето на услугите или при условията на т.19б буква в) да прекрати едностранно
индивидуалния договор с потребителя или да откаже сключване на нов договор с него. Нито
законът, нито договорените между страните условия, вменявали задължение на кредитора да
кани закъснелия длъжник да изпълни задължението си. При това положение за мобилния
оператор възникнало потестативното право едностранно да прекрати договора за мобилни
услуги, при това без необходимост да волеизявява изрично пред абоната намерението си за
прекратяване, предвид неколкократните напомняния чрез смс-известяване до този момент.
Датата на деактивация на процесните абонаменти е 09.09.2019 г., като същата се
генерирала автоматично по вградената електронна система на Оператора при
нерегистрирано плащане и наличието на незаплатени суми след изтичането на предвидените
в месечните фактури срокове за заплащане и съобразно уговорения краен срок на действие
на ползвания абонамент.
Твърди се, че така, абонатът бил в неизпълнение на договорите си, като същият не
спазил крайния срок за ползване на абонамента Тотал 26.99 лв. за мобилен номер
35988****** до 09.04.2021 г., съгласно Договор за мобилни услуги от дата 09.04.2019 г., а
неизпълнението на ответника обусловило правото на мобилния оператор да ангажира
договорната отговорност на абоната, съгласно изричната клауза, съдържаща се и в т.11 от
индивидуалния договор за мобилни услуги, като начислил и крайната издадена фактура и
неустойка за предсрочно прекратяване на сключения абонамент в размер на 230.93 лв.
С оглед изложеното, ищецът претендира неустойка, съгласно уговорените правила с
КЗП и съгласно изричната клауза, съдържаща се и в т.11 от индивидуалния договор за
мобилни услуги, а именно, че неустойката в размер на 230.93 лв. за предсрочно
прекратяване на договорен абонамент от дата 09.04.2019 г. за мобилен номер 35988******,
от които 67.47 лв., представляваща стойността на 3 месечни абонаментни такси, а от 219.91
лв., явяващи се разлика от стандартната цена на закупеното мобиолно устройство без
абонамент до преференциалната цена в брой с отстъпка от която се възползвал абоната,
ищцовото дружество претендира част, съответстваща на оставащия срок от договора –
163.46 лв.
Посочва се, че като абонат на обществената телекомуникационна мрежа на
мобилния оператор „ТЕЛЕНОР БЪЛГАРИЯ“ ЕАД ответникът Д.М. Монев се е съгласил и
приел Общите Условия на Оператора за взаимоотношения с потребителите на мобилни
телефонни услуги, а съгласно чл.49 от тях, Теленор имал право да получава в срок всички
плащания, дължими от потребителя в уговореното количество и на уговореното място.
Според чл.71, „Потребителят е длъжен да заплаща определените от Теленор цени по начин и
в срокове за плащане, посочени в т.27 от тези Общи Условия, а именно в срока, указан на
фактурата, но не по-късно от 18 дни след датата на издаването й“. Незаплащането в срок на
издадените от Оператора на абоната фактури за ползваните мобилни обусловило правото на
Теленор /чл.75 от ОУ/, да прекрати едностранно индивидуалния договор на ответника. При
неспазване на което и да е задължение по част XII от тези Общи условия или в случай, че
било налице неизпълнение на някое от другите задължения на потребителя, Теленор имал
право незабавно да ограничи предоставянето на услугите, или при условията на т.19б, в) да
прекрати едностранно индивидуалния договор с потребителя или да откаже сключване на
нов договор с него“.
Сочи се още, че съгласно сключените договори за мобилни услуги, страните имат
права и задължения, описани в тях и общите условия на доставчика на мобилни услуги, а
към индивидуалните договори се прилагали клаузите на публикуваните общи условия и те
били неразделна част към него. По силата на същите, индивидуалният договор влизал в сила
от момента на подписването му от страните, а за неуредените случаив индивидуалния
договор били в сила общите условия на договора за предоставяне на мобилни услуги.
В чл.20 от Общите условия било посочено, че всички услуги се заплащат
зависимост от техния вид и специфика по цени, съгласно действаща ценова листа на
Теленор. Съгласно чл.23, б) месечния абонамент осигурявал достъп до услугите, за които е
сключен индивидуален договор и включвал разходите за поддръжка на мрежата и се
предплащал от потребителя ежемесечно, в размери съобразно избрания от потребителя
3
абонаментен план/програма/пакет. По силата на чл.26 неполучаването на фактура, не
освобождавало потребителя потребителя от задължението му за плащане на дължимата
сума. Потребителят отговарял и дължал връщане на оператора и на всякакви допълнителни
извънредни разходи, свързани със събирането на вземания, които били присъдени по
съдебен ред.
Съгласно чл.27 от Общите условия плащането на посочената във фактурата сума се
извършвало в срока указан на фактурата, но не по-късно от 18 дни след датата на издаването
й, а при неспазване на срока, потребителят дължал неустойка за забава в размер на
законната лихва за всеки ден закъснение.
Обобщава се, че в конкретният случай ответникът Д. М. М. бил подписал договор за
услуги мобилния оператор, ползвал процесния мобилен номер и не изпълнил задължението
си по договор - да заплаща стойността на предоставените услуги, като с това си поведение
изпаднал в забава. Издадени били фактури и в срок не ги заплатил. Изпълнен бил
фактическият състав на едно договорно неизпълнение по чл.79 от ЗЗД, за което ответникът
следвало да понесе отговорността си.
Представените фактури сами по себе си, не били основание за плащане, но
длъжникът-ответник сключил договор и ползвал съответната далекосъобщителна услуга,
задължил се да заплаща цената на предоставеното му устройство, съгласно уговорения
погасителен план, респ. същият бил в неизпълнение на договора си.
Ищецът моли съда, да постанови решение, с което да признае за установено по
отношение на ответника Д. М. М. с ЕГН **********, че към него съществува изискуемо
вземане на „ТЕЛЕНОР БЪЛГАРИЯ“ ЕАД с ЕИК ********* в общ размер на дължими и
незаплатени месечни абонаментни такси за потребление на мобилни услуги и 230.93 лв.
неустойка за предсрочно прекратяване на договор за мобилни услуги за съответните
периоди и във връзка със сключения договор, както подробно е изложено по-горе.
Претендират се направените разноски по делото.
Представят се писмени доказателства по опис.
Отправя се доказателствено искане към съда да бъде изискано и приложено ч.гр.д.№
417/2021 г. по описа на Районен съд – ******.
Ответника е призован по реда на чл.47 от ГПК и му е назначен особен представител,
определен от АК – *******, а именно - адв.Е.А. Д..
В срока по чл.131 от ГПК особения представител е депозирал отговор на исковата
молба, с който посочва, че счита предявения иск за неоснователен и недоказан.
По отношение на предявеният иск с претендирана сума в размер на 912.24 лв.,
представляваща дължими и незаплатени месечни абонаментни такси за потребление на
мобилни услуги, счита същият за неоснователен и недоказан и излага следното:
Видно от представения договор за мобилни услуги, между страните възникнало
валидно облигационно правоотношение, по силата на което операторът предоставил на
абоната телефонен номер, при съответни месечни такси и срок на действие на договора,
срещу задължението за заплащане на уговорената цена на услугата - абонаментни такси.
Това обаче не било достатъчно, за да се приеме, че за процесния период от време
ответникът е ползвал далекосъобщителните услуги, предоставяни ищеца. Ищецът
обосновавал исковата си претенция на посочени в исковата молба договор и фактури. От
приложените материали с исковата молба липсвали каквито и да е доказателства за това,
дали по силата на сключения договор за мобилни услуги операторът реално е предоставил
на клиента такива услуги, дали същите са били вярно отчетени от измервателните средства
на доставчика на услугите и дали са били правилно тарифирани, а оттук - и дали са коректно
фактурирани. Не било ясно и дали същите били надлежно осчетоводени. В исковата молба
се съдържало само голословно твърдение, че М. бил ползвал процесният мобилен номер и
не изпълнил задължението си по договора - да заплаща стойността на предоставените услуги
– издадени фактури, които не били заплатени в срок. Издадените фактури, обаче не
доказвали, че телекомуникационните услуги са били предоставени на ответника, съобразно
индивидуалния договор и Общите условия, поради което се дължи плащане в посочените
във фактурите размери. Тези документи установявали какво ищецът счита, че ответникът М.
потребил и дължи като стойност. Счетоводните записвания не доказвали предоставянето,
респективно ползването на услугата, нито коректното таксуване, а отразявали единствено
финансовата отчетност на ищеца. Същите установявали единствено твърдения на факти на
4
ищеца, но не ги доказвали. Липсвали доказателства за реално предоставените и ползвани от
ответника услуги по договорите за мобилни услуги и за стойността, която се дължи от
абоната на доставчика на услуги. Липсвали и доказателства, че СИМ картата е била активна
в рамките на исковия период. Освен това, нямало и доказателства фактурите да са получени
от ответника, а и същите не били подписани от ответника, поради което ги оспорва като
доказателства.
Освен изложеното, искът бил неоснователен и поради това, че ищцовото дружество
още при депозиране на заявлението по чл.410 от ГПК в същото не е индивидуализирал по
размер, всяко от вземанията си по представените фактури самостоятелно. Сумата твърдяна
като главница в размер на 912.24 лв. не произхождала само от неплатени месечни такси за
потребление. Това било така, защото в посочените фактури част от сумите били посочени
като разговори, месечни и еднократни такси, а други като задължения от предходни месеци,
което всъщност касаело суми, дължими на друго основание.
По отношение на предявеният иск с претендирана сума в размер на 230.93 лв.,
представляваща неустойка за предсрочно прекратяване на договорен абонамент, счита
същите за неоснователни и недоказани, като излага следното:
От изложеното в исковата молба и представените доказателства по никакъв
начин не се доказвало, че договорът е бил прекратен по вина на ответника, от което
следвало, че не било възникнало в полза на ищеца правото да начислява претендираната
неустойка в размер на 67.47 лв., представляваща 3-месечни абонаментни такси. По никакъв
начин не се установявало кога са били прекратени договорните правоотношения с ответника
и по какъв начин ищцовата страна, която е упражнила правото си да прекрати договора, е
уведомила другата - ответника по настоящото дело. Доколкото не било уговорено друго,
надлежното упражняване на правото на разваляне на договора се подчинявало на общите
правила на чл.87, ал.1 от ЗЗД и писмените договори подлежали на прекратяване с изявление
в същата форма. Този извод не се опровергавал от клаузата на чл.196б, буква „в“ от ОУ на
ищеца, която предвиждала възможност за едностранно прекратяване на договора от
оператора при неизпълнение от страна на длъжника, но не уреждала хипотезата на
автоматично прекратяване на същия без насрещната страна да бъде уведомена за това. От
това следвало, че когато развалянето се извършвало извънсъдебно, прекратителното
действие настъпвало от момента на получаване на предупреждение от длъжника и след
изтичане на срока, а ако такъв не е следвало да бъде даден, от момента на достигане на
уведомлението до длъжника (Решение № 76 от 13.07.2017 г. по т.д.№ 037/2016 г. на ВКС). В
случая, нито в исковата молба се твърдяло да е отправяно писмено предизвестие, нито имало
представени доказателства в тази насока. Дори ищеца да бил изпращал кратки тестови
съобщения до ответника М. за заплащане на дължимите месечни суми, това не можело да
замести изричното изявление за прекратяване на договора. Видно от съдържанието на
приложените ОУ, прекратяването и спирането на достъпа до услугите били уредени
отделно, поради което не можело да се приеме, че преустановяването на услугата от
оператора било равнозначно на прекратяване на облигационната връзка.
По изложените съображения, считат, че ищецът-кредитор не бил упражнил
надлежно правото си да прекрати договора, поради което в неговата правна сфера не е
възникнало вземане за неустойка в размер на 67.47 лв. представляваща 3-месечни
абонаментни такси при предсрочно прекратяване на договора по вина на потребителя. Не
били представени и доказателства, че договора е бил прекратен по инициатива на
потребителя, поради което исковете се явявали неоснователни и следвало да бъдат
отхвърлени.
По отношение на претендираната неустойка в размер на 163.46 лв., свързана със
заплащане на част от разликата между стандартната цена на предоставеното мобилно
устройство, считат същият за неоснователен. В исковата молба на стр.6 било посочено, че
длъжникът-ответник се е задължил да заплаща цената на предоставеното устройство,
съгласно Уговорения погасителен план, респ. същият бил в неизпълнение на договора си, но
с исковата молба не бил представен нито Договор за лизинг, нито погасителен план. От
никъде не ставало ясно как и при какви условия бил получен от потребителя, нито как щяло
става изплащането на мобилния апарат. Нямало представени документи от които е видно, че
ответника да е декларирал, че е получил този апарат, както и такива, че ищеца е предал
устройство във вид, годен за употреба, функциониращ изрядно и съответстващ напълно на
договорените технически характеристики и комплектован с цялата документация,
включително гаранционна карта. По издадените фактури също липсвало начисляване на
5
месчни лизингови вноски. Единствено с крайно издадената фактура № ********** от
05.09.2021 г. се претендирала неустойка в размер на 230.93 лв., но същата била посочена
като една обща сума и не ставало ясно какво обхваща същата.
В т.7 на Договора бил посочен мобилен апарат, посочена била стандартна цена на
устройството, която била едностранно определена от оператора, без потребителя да има
възможност да влияе върху нея. Посочена била цена в брой или обща лизингова цена с
абонаментния план, както и отстъпка от стандартната цена, но не ставало ясно М. в брой ли
е платил мобилното устройство или на лизингови вноски. Във връзка с изложеното счита, че
така предявените искове се явявали неоснователни и недоказани и моли да бъдат
отхвърлени от съда.
На 19.01.2022 г. в Районен съд – ****** е постъпило становище от адв.Г., с което се
заявява, че не възразява да се даде ход на делото в нейно отсъствие. Поддържа изцяло
изложеното в исковата молба против ответника. Заявява, че предвид разпределената между
страните доказателствена тежест и с оглед оспорването в отговора на исковата молба
дължимостта на процесните суми прави доказателствено искане съда да допусне
провеждането на съдебно-техническа експертиза, която да отговори на следните въпроси:
1. За процесния период на потребление от 05.04.2019 г. до дата 04.07.2019 г. да
установи предоставено ли е потребление от ползвания от абоната мобилен номер ******* и
в какъв обем е то?
2. За процесния период на потребление от 05.04.2019г. до дата 04.07.2019г. да
установи разходвано ли е потребление от ползвания от абоната мобилен номер ******* и в
какъв обем е то?.
По отношение на отговора на исковата молба, адв.Г. заявява, че е запозната с
депозирания отговор на особения представител на ответника, както и че възраженията в
него били бланкетни и като неподкрепени с алтернативна фактическа обстановка били
напълно неоснователни и излага се подробно становище.
Съдът е назначил изготвянето на съдебно-техническа експертиза и заключение по
нея е представено от вещото лице инж.М.И.А. в срок.
На последното по делото открито съдебно заседание адв.Атанасова е представила и
писмена защита.
Съдът, след като взе предвид доводите на страните и като обсъди събраните по
делото доказателства поотделно и в тяхната съвкупност, приема за установено от
фактическа страна следното:
За установяване на вземанията си ищеца е представил следните писмени
доказателства: заверени копия от пълномощни, Договор за правна защита, Договор за
мобилни услуги № ********* от 09.04.2019 г., Декларация-съгласие от 09.04.2019 г.,
Приложение с ценова листа за абонаментни планове за частни лица от дата 09.04.2019 г.,
Общи условия на Теленор България ЕАД за взаимоотношения с потребителите на
електронни съобщителни услуги, Платежни нареждания, Фактура № **********, Фактура
№ **********, Фактура № **********, ч.гр.д.№ 417/2021 г. по описа на Районен съд –
******, както и приобщената по делото съдебно-техническа експертиза.
Видно от приетите доказателства по делото, между ищеца „Теленор България“ ЕАД,
с ЕИК ********* и ответника Д. М. М. с ЕГН ********** в гр.Стара Загора е бил сключен
договор за мобилни услуги от дата 09.04.2019 г. за мобилен номер ******* с пренос на
номера от мобилния оператор А1 по програма Тотал 26.99 лева за уговорения срок на
действие 24 месеца на предпочетената абонаментна програма до 09.04.2021 г. и му било
предоставено за ползване мобилно устройство HUAWEI Y5 2018 Dual Black с IMEI
869********, с отстъпка от стандартната цена 369.99 лв., възлизаща на 219.91 лв., след
прилагането на която цената в брой е 149.99 лв.
Въз основа на посочения договор ответникът е ползвал предоставяните от
Дружеството мобилни услуги, като потреблението за мобилния му номер ******* е
фактурирано под клиентския номер на абоната *****.
За потребените от абоната – ответник в производството услуги са издадени Фактура
№ ********** от 05.05.2019 г. на стойност 867.84 лв., Фактура № ********** от 05.06.2019
на стойност 894.83 лв. и Фактура № ********** от 05.07.2019 на стойност 921.82 лв.
Ответникът не е изпълнил задълженията си по договор да плаща стойността на
предоставените продукти и услуги и изпаднал в забава.
6
Поради липсата на действия на ответника, насочени към изпълнение на паричните
му задължения, от страна на „Теленор България” ЕАД на 16.04.2021 г. е било депозирано
заявление по чл.410 от ГПК до Районен съд – ******, въз основа на което е образувано
частно гражданско дело № 417/2021 г. по описа на съда и е издадена Заповед за изпълнение
на парично задължение № 252/19.04.2021 г. за претендираните суми в размер на 1143.17 лв.,
от които: 912.24 лв. - главница за дължими и незаплатени месечни абонаментни такси за
потребление на мобилни услуги за периода от 05.04.2019 г. до 04.07.2019 г. и 230.93 лв. –
неустойки за предсрочно прекратяване на договори за услуги, ведно със законната лихва от
подаване на заявлението до изплащане на вземането, както и разноски.
Заповедта е връчена на ответника по настоящото производство при условията на
чл.47, ал.5 от ГПК. Предвид това, на основание чл.415, ал.1, т.2 от ГПК за „Теленор
България” ЕАД е възникнал правен интерес от завеждането на установителен иск за
вземанията на дружеството срещу нея.
В срока по чл.131 от ГПК е депозиран отговор от особения представител на
ответника в който същият заявява, че иска е допустим, но неоснователен и е изложил
съображенията си.
При така установената фактическа обстановка, съдът прави следните правни
изводи:
Предявения иск е с правно основание чл.422 във вр. с чл.415, ал.1 от ГПК във вр. с
чл.92 от ЗЗД и чл.79, ал.1, пр.1 от ЗЗД.
Съдът намира иска за процесуално допустим – предявен е от легитимирана страна в
законоустановения срок при наличието на правен интерес.
По същество съдът намира претенциите на ищцовото дружество за основателни по
следните съображения:
Безспорно установено по делото е, че между страните съществуват облигационни
взаимоотношения. „Теленор България” ЕАД, в качеството си на мобилен оператор, продава
продукти и услуги на клиентите си при публично известни общи условия.
Не е спорно, че ищеца е изпълнявал поетите ангажименти по посочените договори,
докато ответника не е изпълнил задълженията си по него, като е просрочил погасяването на
паричните си задълженията. Ответника е допуснал забава в плащанията на главница по
издадените му фактури над 18 дни, което съгласно приетите от страните условия е довело до
предсрочна прекратяване на сключените договори.
При възприетата правна квалификация, съобразно разпоредбата на чл.154, ал.1 от
ГПК за разпределение на доказателствената тежест в гражданския процес, в тежест на
ищцовото дружество бе да докаже обстоятелствата на който се основава претенцията му,
както и размера на дължимите от ответника суми.
В тежест на ответника бе да докаже изплатил ли е задължението си изцяло или
частично за посоче3ния период.
Съдът е приел събраните писмени доказателства, които счита за относими,
допустими и необходими.
С оглед така разпределената доказателствена тежест се ангажираха доказателства,
от съвкупният анализ, на които остана безспорно, че „Теленор България” ЕАД и Д. М. М. са
били обвързани от валидно облигационно отношение, съгласно което дружество му
предоставило мобилни продукти и услуги, а той се е задължил да ги заплати, в договорените
срокове.
Ответникът изпаднал в просрочие, поради неизпълнение на договорните си
задължения и дължал сумата посочена по-горе, представляваща дължими и незаплатени
месечни абонаментни такси за потребление на мобилни услуги, както и договорна
неустойка за предсрочно прекратяване на договор за мобилни услуги и частична отстъпка от
цената на мобилното устройство, закупено в брой на преференциална цена. Във връзка с
това вземане е образувано заповедно производство, в рамките на което ответникът не е бил
открит на адреса и връчването на заповедта за изпълнение е било извършено при условията
на чл.47, ал.5 от ГПК, което обосновава предявяването на настоящия иск за установяване на
вземането.
Страните и съда са приели заключението на вещото лице по назначената му
съдебно-техническа експертиза, съгласно което:
7
1. Общо предоставените услуги от ищеца на ответника за процесния период са:
Минути към Зона 1,2 и Балкани - 80 мин. и мобилен интернет на максимална
скорост в България и в Зона ЕС – 3000 МВ.
2. Общо ползваните услуги /потребление/ от ответника за процесния период са:
Минути към държави е ЕС, международна Зона 1,2 и Балкани – 76:00 минути
Мобилен интернет на максимална скорост в България и в Зона ЕС – 713.54 МВ.
Кратки текстови съобщения /SMS/ - 17 броя
Услуги с добавена стойност /SMS/ - 152 броя
Други услуги с добавена стойност /SMS/ - 6 броя
3. Стойността на ползваните услуги от ответника за процесния период е 921.82 лв.
На съда не бяха представени доказателства за постъпили плащания от страна на
ответника. Последният изначално се е съгласил със сроковете за плащане по сключения
между него и мобилния оператор договор за мобилни услуги, но видно от материалните по
делото не е предприел действия за погасяване на задълженията си по него.
Съдът счита, че иска е допустим и основателен и намира възраженията на особения
представител на ответника за неоснователни и недоказани.
Предвид гореизложеното предявеният иск следва да бъде уважен в цялост.
Съгласно разпоредбата на чл.79, ал.1 от ЗЗД, ако длъжникът не изпълни точно
задължението си, кредиторът има право да иска изпълнение, заедно с обезщетение за
забавата. Това право принадлежи само за изправната страна по договора.
Съдът счита, че предявения иск в тази му част също следва да бъде уважен.
Относно разноските:
При този изход на делото съдът намира искането на ищеца за присъждане на
съдебно-деловодни разноски в настоящото производство за основателно, като с оглед на
представените доказателства за реално извършени такива и при спазване на правилата на
чл.78, ал.1 от ГПК, в негова полза следва да се присъди сума в размер на 809.00 лв. общо, от
които 75.00 лв. държавна такса, 300.00 лв. възнаграждение за особен представител, 254.00
лв. депозит за вещо лице и 180.00 лв. адвокатски хонорар.
Съгласно съдебната практика съдът, разглеждащ иска по чл.422, ал.1 от ГПК, следва
да се произнесе и по отговорността за разноските в заповедното производство в зависимост
от резултата на спора. Ето защо, ответникът, съобразно изхода от спорното исково
производство, дължи на ищеца направените в заповедното производство разноски в размер
общо на 205.00 лв., от които 25.00 лв. държавна такса и 180.00 лв. адвокатски хонорар.
По изложените мотиви и на основание чл.235 от ГПК, Районен съд – ******
РЕШИ:
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО по отношение на „ЙЕТТЕЛ БЪЛГАРИЯ“ ЕАД с
ЕИК ********* /правоприемник на „Теленор България“ ЕАД/, със седалище и адрес на
управление - гр.София, ж.к.„Младост 4”, Бизнес Парк София, сграда 6 и Д. М. М. с ЕГН
**********, с адрес: *******, *********, общ.******, обл.*******, *****, ЧЕ
ВЗЕМАНЕТО на „ЙЕТТЕЛ БЪЛГАРИЯ“ ЕАД с ЕИК *********, за СУМА в общ размер
1143.17 лв. /хиляда сто четиридесет и три лева и седемнадесет стотинки/, представляващи
912.24 лв. /деветстотин и дванадесет лева и двадесет и четири стотинки/ - дължими и
незаплатени месечни абонаментни такси за потребление на мобилни услуги по Договор за
мобилни услуги № ********* от 09.04.2019 г. за абонатен № *****, за който са издадени
Фактура № ********** от 05.05.2019 г., Фактура № ********** от 05.06.2019 г. и Фактура
№ ********** от 05.07.2019 г. за периода от 05.04.2019 г. до 04.07.2019 г., както и 230.93 лв.
/двеста и тридесет лева и деветдесет и три стотинки/ - неустойка за предсрочно
прекратяване на Договор за мобилни услуги № ********* от 09.04.2019 г. за мобилен номер
*******, ведно със законната лихва от подаване на заявлението до изплащане на вземането
по Договор за мобилни услуги от дата 09.04.2019 г. с мобилен номер *******, СРЕЩУ Д.
М. М. с ЕГН **********, с адрес: *******, *********, общ.******, обл.*******, ***** по
ч.гр.д.№ 417 по описа на Районен съд – ****** за 2021 г., СЪЩЕСТВУВА.
8
ОСЪЖДА, на основание чл.78, ал.1 от ГПК, Д. М. М. с ЕГН **********, ДА
ЗАПЛАТИ НА „ЙЕТТЕЛ БЪЛГАРИЯ“ ЕАД с ЕИК *********, СУМАТА от 809.00.00 лв.
/осемстотин и девет лева/ съдебно-деловодни разноски за настоящото производство,
съобразно приложения по реда на чл.80 от ГПК списък.
ОСЪЖДА, Д. М. М. с ЕГН **********, в качеството му на длъжник на „ЙЕТТЕЛ
БЪЛГАРИЯ“ ЕАД с ЕИК ********* /правоприемник на „Теленор България“ ЕАД/, ДА
ЗАПЛАТИ НА „ЙЕТТЕЛ БЪЛГАРИЯ“ ЕАД с ЕИК *********, направените от него
разноски в размер на 205.00 лв. /двеста и пет лева/ по ч.гр.д.№ 417 по описа на Районен съд
– ****** за 2021 г.
Решението подлежи на обжалване пред *******ски окръжен съд в двуседмичен
срок от връчването му на страните.
Съдия при Районен съд – ******: _______________________
9