Р Е Ш Е Н И Е
гр.
София, 11.05.2022 г.
В И М Е Т О
Н А Н А Р О Д А
СОФИЙСКИ
ГРАДСКИ СЪД, І-во Гражданско отделение, 23-състав,
в открито заседание, проведено на петнадесети април през две хиляди двадесет и втора
година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
БОЖАНА ЖЕЛЯЗКОВА
при секретаря Ива Иванова като разгледа докладваното
от съдия Желязкова гр.д. № 10479/2018
г., за да постанови решение, взе предвид следното:
Предявени са искове с правно основание чл.
65, вр. чл. 62, ал.1 и чл. 58 от швейцарския закон за движение по пътищата във вр.
с чл. 41, ал.1, вр. чл. 47 от швейцарския граждански кодекс за осъждане на
застрахователя на гражданската отговорност на МПС да заплати обезщетения за
причинени неимуществени вреди вследствие смъртта на брат/сестрата на ищците в
резултат от ПТП. Претендира се и законна лихва върху обезщетенията, считано от
датата на настъпване на ПТП.
ИЩЦИТЕ-
А.К.Й.,
ЕГН **********, и М.К.Й., ЕГН **********, чрез адвокат А.М. – САК, твърдят, че
на 24.08.2013 г., около 5,30 часа, сутринта, близо до град Г., Швейцария, на
път А28 в посока Ландкварт - Клостерс
Селфранга, П.Г.уравлявал камион
марка VOLVO с peг. № ******с прикачено към него ремарке с peг. № ******(KOEGEL
D) c превишена и несъобразена скорост, непозволяваща му да спре в осветената от
фаровете на камиона зона. Навеждат, че близо до отбивката
за Г.водачът забелязал лице в конуса на светлините, но заради несъобразената си
скорост не успял да спре навреме и ударил А.Й., която починала от причинените и
травми. Твърдят, че са сестра и брат на починалата. Приживе те били много
близки, поради което новината за нейната смърт ги поставила в силен стрес и им
причинила много мъка. И до ден днешен
изпитват болката от загубата й. Помагат за отглеждането на детето й тъй като
това е техен морален дълг. Навеждат, че във връзка с описаното ПТП е
постановена влязла в сила присъда от 20.08.2015 г. по дело № 515-2015-5 Окръжен
съд Претигау/Давос, с която
съдът е признал П.Г.за виновен, че, нарушавайки правилата за движение по
пътищата, по непредпазливост е причинил смъртта на А.К.Й. и му е наложил
съответното наказание съгласно Швейцарския наказателен закон. Излагат, че за
увреждащото МПС към момента на настъпване на ПТП е бил налице валиден
застрахователен договор за риска „гражданска отговорност“ с ответното
застрахователно дружество. Предвид това се свързали с него с искане за
изплащане на обезщетение, но така и не достигнали до споразумение по неговия
размер. Предвид изложеното намират, че за тях е налице правен интерес да
предявят настоящите искове. Претендират да им бъде присъдено обезщетение в
размер от по 75 000 лв. на всеки за причинените им неимуществени вреди,
ведно със законната лихва върху сумата, считано от 24.08.2013 г. до
окончателното изплащане.
ОТВЕТНИКЪТ- „S.M.I.C." LTD, седалище: ул. „Bundesgasse" № 35, гр. Берн, Швейцария чрез
пълномощника - адв. В.Х., излага, че приложимото право е швейцарското
национално право на основание чл. 4, ал.1 от Регламент (ЕО) № 864/2007 г. на
Европейския парламент и Съвета (Рим II), като твърди, че не са налице основания да се приеме приложението на
чл. 4, ал.2 от същия. В случай, че съдът приеме, че приложимо към процесния
спор е българското национално право възразява срещу допустимостта на иска като
твърди, че ищците нямат процесуална легитимация да предявят настоящите искове,
тъй като не са сред кръга от лица, посочени в ППВС № 5/1969 г. В тази връзка
поддържа, че ТР № 1/ 2016 г. на ОСНГТК на ВКС не се прилага към настоящия
казус и се позовава на приетото със
съдебно решение № 170 по гр.д. № 2382/2017 г. по описа на ВКС, IV ГО. Оспорва иска и по основание и размер. Оспорва
между ищците да са били налице изключително близки отношения, които да
обосновават присъждането на обезщетение. Твърди, че починалата не е поддържала
никакви връзки със семейството си. Оспорва размера на претенцията като твърди,
че същата е прекомерна, като се позовава и на 493а, ал.4 от КЗ, съобразно който
ищците евентуално биха могли да имат право на обезщетение в размер, определен
въз основа на методика, утвърдена с наредбата по ал.2 от същата разпоредба.
Посочва, че съгласно пар. 96, ал.1 от ПЗР на ЗИД КЗ до приемането на наредбата
обезщетението се определя в размер до 5 000 лв. Заявява възражение за съпричиняване на
вредоносния резултат от страна на починалата. Заявява възражение за погасяване
по давност на претенцията за присъждане на законна лихва.
Съдът, след
като
прецени събраните по делото доказателства
и обсъди направените
доводи, намира за
установено следното:
По делото е представена влязла в сила
осъдителна присъда от 20.08.2015 г. на окръжен съд Претигау/Давос, с която П.Г.от Дегерсхайм,
род. на *** г. в Уцвил СГ, на Паул Гемперле и на Бернадете Рита Гемперли е признат за виновен в извършване не престъпление
по чл. 117 от швейцарски НК за причинена по непредпазливост смърт на А.К.Й.
поради нарушаване на правилата за движение по пътищата, визирани в чл. 32, ал.1
швейцарски ЗДП и чл. 5, ал.1, б. „а“ ПДП вр. чл. 90, ал.1 ЗДП. Или същият е
признат за виновен за това, че на 24.08.2013 г. в 5,30 ч., управлявайки прицеп, състоящ се от влекач SG287003 ( Волво
В) и ремарке SG408447,
се движи с превишена скорост по националния път А 28 от Ландкварт
по посока място за натоварване Слостерст Селфранга. Движението се е осъществява на къси светлини,
когато в участъка на влизане на отбивката Г., в
конуса на светлините му блъска на пътното платно пешеходката А.К.Й., тъй като
не успява да спре своевременно, въпреки че се опитва да стори това и да избегне
удара като преминава в насрещното платно за движение.
От мотивната част на присъдата се
установява, че пешеходката е пресича на място, на което е забранено преминаване
на пешеходци, че е облечена в тъмни дрехи, без рефлектиращи елементи, че ПТП е настъпва
в тъмната част на денонощието, при наличието на мъгла и след дъжд.
Обстоятелства, които не се оспорват от ищцовата страна и за които са събрани и
писмени, и гласни доказателства по делото. Не се оспорва от ищцовата страна, а
се потвърждава и от писмените доказателства и посоченото в мотивите, че
пешеходката е в алкохолно опиянение с 2,67 промила алкохол в кръвта, което се
потвърждава и от представеното изследване от отделение по съдебно-медицинска
химия и токсикология. В присъдата е посочено и че починалата е живяла в
Швейцария известен период преди настъпване на смъртта й, като е констатирано и
че адресът й е бил обявен за издирване и не е имала роднини в Швейцария.
Предявените граждански искове от настоящите ищци и други родственици
не са допуснати до разглеждане в рамките на наказателното производство.
От представения по делото доклад от
контролна полиция Граубюнден, Швейцария, е видно, че
починалата е имала разрешение за работа в Швейцария от 05.08.2013 г. в рамките
на процедура по регистрация на лицето. Това разрешение е валидно до 06.09.2013
г. Същата е заявила пред властите, че е отседнала в хотел Г., но от хотела не
може да се събере повече информация за престоя й. Същата никога не е била
регистрирана в община Г.и не може да се даде информация кога тя е влязла на
територията на Швейцария.
От представено удостоверение от
03.05.2018 г. от Министерство на вътрешните работи, Столична дирекция на
вътрешните работи, отдел Български документи за самоличност, се установява, че А.К.Й.
е излизала и влизала на територията на Република България многократно през 2008
г. (през няколко месеца като е прекарвала от един до няколко месеца в страната).
Същото се установява и за 2009 г. През 2010 г. има данни само за излизане от
страната един път през май и два пъти през август 2010 г. За 2013 г. има данни
за две влизания и едно излизане. В тази връзка следва да се има предвид, че
след влизането на Република България в ЕС
не са налични и не се съхраняват данни за всяко влизане и излизане на
български граждани от и към държави членки на ЕС.
По делото е приета съдебномедицинска
експертиза, изготвена от д-р Т. Д., от заключението на която се установява
следното: Съдържание на алкохол в кръвта от 2,5 до 3 промила са приема за тежка
степен на опиянение( трета), което се характеризира със ступор,
при който е налице потискане на дихателния център в мозъка, забавяне на
сърдечната дейност, загуба на антероградна памет- спомен
за събитията по време на повлияването и дори съзнанието. Тази степен на
опиянение се характеризира и с тежко потискане на ЦВС до състояние на сомнолентност, кома. Това означава, че повлияното лице е в
спящо състояние, от което може да бъде изведено за кратко от силни
дразнители-звук или болка или тези дразнители могат да предизвикат само защитна
двигателна реакция или гримаса. Сухожилните рефлекси
са понижени или липсващи. Лигавиците са бледи, а кръвното налягане – ниско. При
1-1,2 промила на алкохол в кръвта се нарушава слухът, а времето на реакция е 4
пъти по-бавно от нормалното. На около 1,8 промила започва загуба на равновесие,
реакциите са силно забавени и започва да се засяга мисленето. Има нарушения и
на зрението, особено при нощното виждане като понякога е нужно много силно
осветление, за да се различат иначе видими предмети. След заслепяване от силна
светлина е необходимо много повече време за възстановяване на ясното виждане.
При 1,5 до 2,4 промила алкохол в кръвта е налице надценяване на собствените
възможности, лоша координация на движенията, постепенно се развива и сънливост.
Вещото лице намира, че при концентрация от 2,67 промила алкохол в кръвта
пострадалата пешеходка е била със силно намалени възможности да се държи
адекватно на пътното платно, както и да извършва обективна и критична оценка на
действията си и да взима мерки за собствената си безопасност при пресичане.
Съобразно приетата по делото
съдебномедицинска експертиза, изготвена от вещо лице д-р М.М.,
специалист по клинична токсикология,
алкохолното опиянение на починалата е било близо до 2,67 промила, без да
се установява употреба на други психоактивни вещества. Това състояние се отнася от средна към тежка
степен на алкохолно опиване, което се характеризира с потиснато настроение,
доминира раздразнителност, обидчивост, неадекватност на реакциите, понякога
агресивност. Походката става несигурна в резултат от притъпените възприятия,
нарушения мускулен тонус и координация на движенията. Налице са груби
координационни нарушения, видими за страничния наблюдател, заваляне на речта,
нестабилна походка, обърканост и др. Възможно е падане или заспиване на всяко
място, независимо от обстоятелствата. Периферното зрение е силно стеснено,
зрителните обекти се възприемат след дълго латентно време. Времето за реакция е
многократно удължено или изобщо липсва реакция. Слуховите възприятия са с висок
праг на чувствителност. Нарушена е и пространствената ориентация. Грубо е
нарушена преценката за разстояние и скорост. В позната среда е възможно
извършване на целенасочена дейност, свързана със стереотипни движения- прибиране
у дома по познат маршрут и др.
От приетата по делото съдебно-техническа
експертиза се установява, че мястото на настъпване на удара е по дължината на
пътното платно в района на национален път А 28 на разклонението за Г.. По
ширината на пътното платно на около 2,50 – 3 метра отдясно наляво спрямо посоката
на движение на автомобила, близо до осовата линия. Пострадалата се е движила
отдясно наляво по посоката на движение на автомобила. Пресичала е от островчето
на кръстовището при разклона на Г.към паркинга от другата страна на пътя. По
делото няма данни с каква скорост се е движила пешеходката. Видимостта на
водача е била ограничена на не повече от 50 м. пред него в резултат от
използваните къси светлини и факта, че е тъмната част на денонощието, налице е
мъгла и пешеходката е била облечена в тъмни дрехи. В зависимост от това дали
пешеходката се е движила бавно, бързо или е тичала същата е била на отстояние от удара съответно 58,5 м., 36,42 м. или 22,67 м.
Опасната зона на спиране на МПС е била 88 метра при избраната скорост на движение.
Това води до извод, че ударът е бил непредотвратим. Мястото на ПТП е забранено
за движение на пешеходци и велосипедисти, за което има специално поставен пътен
знак. В района няма поставени пешеходни пътеки, нито пешеходни зони.
По делото са събрани и гласни
доказателства.
Свидетелят И.М.Н.установи, че познава
ищците и са съседи, като живеят през две къщи. Знае, че те имат сестра като
разликата между тримата е две- три години. Починалата била най-малката и
заминала за Швейцари да работи 4 години преди да
настъпи ПТП заедно с мъжа си, а децата оставила да ги гледа в България нейната
майка. Всички живеели до този момент в една къща. Винаги били в добри
отношения, обичали се, били неразделни до заминаването й. След като заминала си
идвала един- два пъти в България при тях. Ищците понесли много тежко смъртта на
сестра си. На погребението били много зле. Сега детето се гледало от майката на
починалата и ищците. Те му давали парички и в момента учило в Странджа.
По делегация са разпитани още двама
свидетели за механизма на настъпване на ПТП.
Свидетелят П.Г., водач на увреждащото МПС,
установи с показанията си, че при шофирането на МПС нещо се появило в дясно.
Било тъмно, той искал да избегне удара и да се отклони, но не успял и го
ударил. Карал товарен автомобил с ремарке с 80 км.ч. ПТП настъпило в 5,30
сутринта и все още било тъмно, през нощта валяло, но сутринта вече било сухо,
включително и пътят. ПТП настъпило на обходен, извънградси
път с две ленти- една за изкачване и една за слизане. Свидетелят не помни
кога за първи път е забелязал пешеходката,
но помни, че не е била далеч и той е бил с включени къси светлини. Била в
неговата пътна лента за движение. Тя била спряла на платното, погледнала го,
той се опитал да се отклони, а тя продължила към него в посока на отклоняването
му. Той тръгнал да я избегне към насрещното платно и тя също продължила към
насрещното платно. Вървяла бавно и го гледала. Ударът настъпил приблизително по
средата между двете ленти. На мястото на
ПТП не било разрешено пресичането на пешеходци.
Свидетелят Щ.М., придружавала водача при
пътуването към момента на настъпване на ПТП като колега, установява с показанията си следното: ПТП настъпило събота
сутринта около 5,30 ч. Свидетелката била в МПС на седалката до водача. Дамата стояла
отстрани на пътя. В началото дори не я видели, тъй като било относително тъмно.
Имало и мъгла. Не валяло, но било мокро и се издигала пара от пътя. Пътят бил
обходен и с две ленти за двете посоки на движение. Първоначално починалата се
виждала само като сянка и чак като се раздвижила и почнала да ходи, те
разбрали, че това е човек. Ходила отстрани до лентата, в която те се движили.
Тогава в един момент починалата изтичала пред товарния автомобил, водачът се
опитал да отклони, за да не я удари и забавил скоростта, но въпреки това се
стигнало до сблъсък. Вървяла много бавно по лентата за движение, после спряла и
ги погледнала. Опитали се да я избегнат, в един момент вече не я виждали и
тогава настъпил ударът. В нито един момент преди това пешеходката не спряла да
върви. Движела се бавно и се поклащала.
Пресякла от дясно наляво и била облечена в тъмни дрехи. След като МПС се отклонило, пешеходката
продължила да върви в неговата посока. В рамките на съдебния процес
свидетелката разбрала, че на мястото на ПТП не е разрешено пресичането на
пешеходци.
При така установеното от фактическа
страна, съдът намира следното от правна страна:
Приложимото
право по предявените искове е швейцарското национално право на основание чл. 4,
ал.1 от Регламент (ЕО) № 864/2007 г. от 11.07.2007 г. относно приложимото право
към извъндоговорни задължения( Рим II). Приетото е съобразено с тълкуването на
разпоредбата, направено с решение на Съда, IV състав от 10.12.2015 г. по дело
С-350/14 г. (Florin Lazar
срещу Allianz SpA)- вредите
на наследниците на починало при ПТП лице се явяват непреки вреди и съответно не
определят приложимото право.
Съобразно представената по реда на
Регламент (ЕО) № 1206/2001 г. на Съвета от 28.05.2001 г. за сътрудничество на
съдилищата на държавите- членки при събирането на доказателства по граждански и
търговски дела информация за съдържанието на приложимото към настоящия правен
спор швейцарско право, се установява следното:
Съгласно чл.65 от швейцарския закон за
движение по пътищата, пострадалото от ПТП лице има право да предяви пряк иск
срещу застрахователя на гражданската отговорност на водача на МПС. Минималното установена застрахователно
покритие е в размер на 5 000 000 шв.франка
съобразно Наредба за застраховането на МПС( чл.3, ал.1).
Съгласно чл. 58 от Закона за движение по
пътищата, за причинени смърт или телесни увреждания, притежателят на МПС носи
отговорност за репариране на вредите Общото правило да не се вреди другиму е
заложено в разпоредбата на чл. 41 от швейцарския граждански кодекс, като чл.47 Гражданския
кодекс предвижда възможност за съда да присъди обезщетение на близките на
починалия за претърпените от тях болки и
страдания от загубата му.
В съдебната практика в Швейцария е
установен двуфазен модел за определяне на обезщетението за неимуществени вреди.
Първата фаза включва обективна фаза – като това е една основна сума като
ориентир и втора фаза – включва индивидуализация на обезщетението чрез
съобразяване на конкретни елементи като тежестта на вината, поведението на
пострадалия, вида на личните отношения между починалия и неговите близки и др.(
решение BGE
132II117E.2.2.3). В случай на претендирани неимуществени
вреди от братя и сестри на починалия има два модела в практиката на съда. Ако
те са живеели в общо домакинство с починалия има презумпция за наличие на
особено интензивна връзка между тях, което е основание да им се присъди
обезщетение за нематериални вреди вследствие на смъртта. Обезщетението се
определя в диапазонът между 5000 и 10 000 шв.
франка. Като се има предвид този диапазон съдът следва да прецени дали са
налице конкретни обстоятелства, които да водят до по-нисък или по- висок размер
на обезщетението. Ако братята и сестрите не са били в едно домакинство с
починалия, тогава те следва да докажат по делото, че са имали много близки
отношения, поради което загубата им е нанесла изключително силна психическа
болка. Фактът, че те често се срещат не
е достатъчен.( решение на Федералния съд 6S/2001 от 07.11.2002 г., BGE 89II396).
Разпоредбата на чл. 44 от Гражданския
кодекс предвижда, че в случай че увреденото лице е допринесло за настъпване на
увреждането, съдът може да намали определеното обезщетение.
Съобразно чл. 83 от швейцарския закон за
движение по пътищата исковете за вреди се погасяват по давност съобразно общите
правила. Съобразно чл. 127 от Гражданския кодекс вземанията за обезщетение се
погасяват с изтичането на 10 годишна давност, а вземания за периодични
плащания( в това число лихви) се погасяват с 5-годишна давност по силата на чл.
128. Съгласно чл. 104 и сл. от
Гражданския кодекс лихвата за забава върху обезщетение за причинени вреди от
ПТП се дължи от деня на увреждането и е в размер на 5% годишно от цялата сума.
При така установеното съдържание на
приложимото швейцарско право, настоящият съд намира следното:
Страните не спорят за това, че за
увреждащото МПС е бил налице валиден договор за застраховка „Гражданска
отговорност“ с ответника към момента на настъпване на ПТП. От влязлата в сила
присъда на наказателния съд е установено със сила на пресъдено нещо, че ПТП е
реализирано в резултат от противоправно и виновно поведение на застрахования водач
на МПС, довело до настъпването на смъртта на А.Й.. По делото не се спори, че
починалата е живяла в Швейцария известен период преди смъртта й, като освен
това е видно, че адресът й е бил обявен за издирване в рамките на проведеното
наказателно производство в Швейцария.
По делото не са представени писмени
доказателства за наличието на твърдяната родствена връзка между починалата и
настоящите ищци. Дори
и да се приеме на база свидетелските показания на свидетеля И.М.Н., че ищците са брат и сестра на
починалата, тази родствена връзка не е достатъчна да обоснове тяхното право да
получат обезщетение за вредите, които са претърпели от нейната смърт,
доколкото, подобно на българското право, швейцарското право също изисква братът
и сестрата ( или който и да е било друг, който твърди, че фактически е бил в
много близки отношения с починалия) да докажат пред съда, че са имали силна
връзка с починалия, поради което смъртта му им е донесла изключителни душевни
терзания. В настоящия случай по делото е категорично установено, че ищците не
са живели в едно домакинство с починалата години преди настъпването на смъртта
й, поради което въведената от швейцарската съдебна практика презумпция за
тяхната близост не намира приложение.
От свидетелските показания на свидетеля И.М.Н.,
които съставляват единствената индиция за отношенията
между починалата и настоящите ищци, се установява, че ищците са били в близки
отношения на обич и разбирателство със сестра си и съответно са преживели мъка
и страдание от нейната внезапна загуба, но към момента на смъртта те вече
отдавна са поели по различни житейски пътища, при което починалата е имала
спорадично и несъществено участие в техните преки житейски преживявания. От
тези данни може да се направи само заключение, че между тях са съществували
традиционните отношения на обич и привързаност. Традиционните отношения на брат
и сестра обаче не са достатъчно основание за присъждане на обезщетение за
действително претърпените вреди. Ищците следва да докажат пред съда, че предвид
особени житейски ситуации връзката им с починалата е имала изключителен
характер и е била над обикновените родствени отношения, била е изпълнена с особено силен
емоционален и духовен заряд, а не типичната.
Именно тази връзка би довело до настъпването и на вреди над обичайните за тези
родствени отношения, изключителни по своя характер емоционални терзания, които
биха подлежали на обезщетение по реда на чл. 47 от Гражданския кодекс (на
Швейцария).(решение на Федералния съд 6S/2001 от 07.11.2002 г., BGE 89II396).
От събраните по делото доказателства не
се установява между ищците и починалите да е била налице такава интензивна
емоционална близост, която да е над традиционните отношения на брат и сестра,
предвид което предявените от тях искове следва да се отхвърлят като неоснователни.
С оглед изхода на правния спор по
главните искове, неоснователни се явяват и претенциите за присъждане на лихви
за забава, съответно не са налице основания за разглеждане и на направените
възражения за съпричиняване и погасяване по давност на претенцията за лихва.
По разноските:
При този изход
на правния спор само ответникът има право на направените от него деловодни
разноски, които съобразно представения списък по чл. 80 ГПК и доказателства
възлизат на 5823,02 лв.( депозити за експертизи и разноски за превод на
документи). Ответникът е претендирал и присъждането на 9000 лв. за заплатено
адвокатско възнаграждение, срещу който размер е направено възражение за
прекомерност от ищцовата страна. По отношение на това възражение съдът намира
следното: С оглед предявения материален
интерес и минималните размери, установени в НМРАВ съдът намира възражението за
основателно. В същото време делото се ползва с фактическа и правна сложност,
доколкото изисква проучване и съответно съобразяване на чуждо национално право,
по него са проведени неколко съдебни заседания и процесуалният представител на
ответника е проявил активно и необходимо процесуално поведение, поради което
съдът намира, че не следва да намалява адвокатското възнаграждение до
установения с НМРАВ минимум, а следва да го определи на сумата от 7 000
лв.
При този изход
на правния спор за ищците не следва да се разпределят разноски.
Мотивиран от
горното, съдът
Р Е
Ш И:
ОТХВЪРЛЯ предявените от А.К.Й. ЕГН ********** и М.К.Й., ЕГН **********,
със съдебен адрес: *** чрез адвокат А.М.
– САК срещу „S.M.I.C." LTD, седалище: ул. „Bundesgasse"
№ 35, гр. Берн, Швейцария чрез пълномощника - адв. В.Х., със съдебен адрес:*** искове с правно основание чл.
65, вр. чл. 62, ал.1 и чл. чл. 58 от
швейцарския закон за движение по пътищата вр. чл. 41, ал.1, вр. чл. 47
от швейцарския граждански кодекс за осъждане на застрахователя на гражданската
отговорност на МПС да им заплати обезщетение в размер от по 75 000 лв. за
причинени неимуществени вреди, настъпили в резултат от ПТП, осъществено на
24.08.2013 г. около 5,30 часа сутринта близо до град Г., Швейцария, на път А28
в посока Ландкварт - Клостерс
Селфранга, при което водачът Петер Гемперле, уравляващ камион марка
VOLVO с peг. № ******с прикачено към него ремарке с peг. № ******(KOEGEL D) c
превишена и несъобразена скорост, блъска пешеходеца А.К.Й., която загива на
място, ведно със законната лихва върху главниците, считано от 24.08.2013 г. до
окончателното изплащане.
ОСЪЖДА
А.К.Й. ЕГН ********** и М.К.Й., ЕГН **********, със
съдебен адрес: *** чрез адвокат А.М. –
САК да заплатят на „S.M.I.C." LTD, седалище: ул. „Bundesgasse"
№ 35, гр. Берн, Швейцария чрез пълномощник - адв. В.Х., със съдебен адрес:*** сумите от 5823,02 лв.
деловодни разноски и 7 000 лв. разноски за адвокатско възнаграждение.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване пред Софийски апелативен съд в
двуседмичен срок от съобщаването.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: