№ 2489
гр. Варна , 14.07.2021 г.
ОКРЪЖЕН СЪД – ВАРНА, III СЪСТАВ в закрито заседание на
тринадесети юли, през две хиляди двадесет и първа година в следния състав:
Председател:Юлия Р. Бажлекова
Членове:Даниела Св. Христова
Светлана К. Цанкова
като разгледа докладваното от Даниела Св. Христова Въззивно гражданско
дело № 20213100501584 по описа за 2021 година
да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е образувано възоснова на въззивна жалба с вх. Per. №280998 от 31.05.2021
г. подадена от „ФЕСТА ДЕЛФИНАРИУМ" ЕООД, ЕИК *********, със седалище и адрес на
управление: гр. Варна, Приморски парк, м-ст „Салтанат", комплекс „Делфинариум", срещу
Решение № 260617 от 23.02.2021 г. постановено по гр.д. № 8273 по опис на ВРС за 2020 г. с
което „ФЕСТА ДЕЛФИНАРИУМ" ЕООД, ЕИК *********, със седалище и адрес на
управление: гр. Варна, Приморски парк, м-ст „Салтанат", комплекс „Делфинариум" е
осъдена ДА ЗАПЛАТИ на КР. Н. К., ЕГН **********, с адрес: гр. Варна, бул. „Христо
Ботев" № 4, вх. Б, ет. 3, ап. 10,
сумата от 14 694 лв. /четиринадесет хиляди шестстотин деветдесет и четири лева/,
представляваща обезщетение поради пенсиониране, на основание чл. 222, ал. 3, вр. ал. 4 КТ,
ведно със законната лихва върху тази сума от датата на подаване на исковата молба
/16.07.2020 г./ до окончателното изплащане на задължението,
сумата от 1 000 лв. /хиляда лева/, представляваща сторени съдебно-деловодни разноски за
заплатено адвокатско възнаграждение, на основание чл. 78, ал. 1 ГПК.
в полза на Бюджета на съдебната власт по сметка на Варненски районен съд, сумата от
837,76 лв. /осемстотин тридесет и седем лева и седемдесет и шест стотинки/,
представляваща сторени съдебно-деловодни разноски за държавна такса и съдебно-
счетоводна експертиза, на основание чл. 78, ал. 6 ГПК.
В жалбата, пр. представител адв. Й.Д. излага, че обжалваното решение е неправилно, защото
е постановено в нарушение на материалния закон и на процесуално правни норми, като
твърди, че съдът не се е ръководил от пептитума на исковата молба, в който е записано, че
1
се претендира обезщетение поради пенсиониране, не е взел предвид, че ищцата получава
лична пенсия за осигурителен стаж и възраст, която й е отпусната на 29.06.2020 г.
Моли за отмяна на обжалваното решение и постановяване на друго, с което осъдителната
претенция да бъде отхвърлена.
Отговор от насрещната страна не е постъпил.
На основание чл. 267, ал. 1 от ГПК при извършената служебна проверка съдът констатира,
че въззивната жалба е допустима - депозирана е от активно легитимирана страна, която е
обосновала правен интерес от обжалването, в срока по чл. 259, ал. 1 от ГПК, отговаря на
изискванията за редовност по чл. 260 и чл. 261 от ГПК. В жалбата не са обективирани
искания за събиране на нови доказателства.
В тази част въззивното производство, следва да бъде насрочено за разглеждане в открито
съдебно заседание с призоваване на страните.
Постъпила е частна жалба с вх. Per. № 284663 от 22.04.2021 г. подадена от „ФЕСТА
ДЕЛФИНАРИУМ" ЕООД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление: гр. Варна,
Приморски парк, м-ст „Салтанат", комплекс „Делфинариум", срещу Определение № 263093
от 25.03.2021 г. постановено по гр.д. № 8273 по опис на ВРС за 2020 г., с което възоснова на
осъдителен диспозитив на първоинстанционно, невлязло в законна сила и обжалвано
съдебно решение, първоинстанционният съд е постановил неговото предварително
изпълнение. Пр.представител на частния жалбоподател моли за отмяна на определението,
поради неговата неправилност и иска спиране на изпълнението.
Отговор от насрещната страна не е постъпил.
Постъпила е частна жалба с вх. Per. № 285636 от 29.04.2021 г. подадена от „ФЕСТА
ДЕЛФИНАРИУМ" ЕООД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление: гр. Варна,
Приморски парк, м-ст „Салтанат", комплекс „Делфинариум", срещу Определение № 26848
от 23.04.2021 г. постановено по гр.д. № 8273 по опис на ВРС за 2020 г., с което е оставена
без уважение молба с вх. Per. № 284658 от 22.06.2021 г. за спиране на допуснато с
Определение № 263093 от 25.03.2021 г. предварително изпълнение на Решение № 260617 от
23.02.2021 г. Отправено е искане за отмяна на Определение № 26848 от 23.04.2021 г. и
постановяване на спиране предварителното изпълнение.
Отговор от насрещната страна не е постъпил.
Постъпила е частна жалба с вх. Per. № 287016 от 13.05.2021 г. подадена от „ФЕСТА
ДЕЛФИНАРИУМ" ЕООД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление: гр. Варна,
Приморски парк, м-ст „Салтанат", комплекс „Делфинариум", срещу Определение № 263845
от 23.04.2021 г. постановено по гр.д. № 8273 по опис на ВРС за 2020 г., с което е оставена
без уважение молба с вх. Per. № 280996 от 31.03.2021 г. за изменение на Решение №260617
2
от 23.02.2021 г.
Отговор от насрещната страна не е постъпил.
За да се произнесе по частна жалба с вх. Per. № 284663 от 22.04.2021
г.горепосочените частни жалби съдът съобрази следното:
Предявеният иск е с правно основание чл. 222, ал.З от КТ и цена на иска 14 694.00 лева.
В исковата молба ищцата излага, че е трудовото правоотношение с ответника е прекратено,
считано от 08.05.2020 г. , на основание чл. 328, ал.1 т. 2 пр. второ от КТ поради съкращаване
на щата. Счита, че разпоредбата на чл. 222, ал. 4 от КТ дава право да получи на обезщетение
при пенсиониране, като твърди, че датата на прекратяване на трудовия договор отговоря на
условията за отпускане на пенсия в намален размер по реда на чл. 68 а от КСО. Твърди, че
към 08.04.2020 г. има над 40 години осигурителен стаж, а по възраст, отговоря на условията
на чл. 68 а от КСО. Твърди, че последните 10 години е полагала труд при ответника, без
прекъсване и на една и съща длъжност „управител на обект". Претендира, работодателят да
бъде осъден да заплати 6 брутни работни заплати.
С решение № 260617 от 23.02.2021 г. първоинстанционният съд е уважил предявения иск.
Възоснова на молба с вх. Per. № 279835 от 23.03.2021 г. е постановил предварително
изпълнение на своето решение, на основание чл. 242 ал.1 от ГПК. Първоинстанционният
съд се е произнесъл с акт, регистриран като съдебно определение № 263053 от 25.03.2021 г. ,
което не съдържа мотиви, а от диапозитива не е ясно, в коя част решението подлежи на
предварително изпълнение. Към делото не е приложено копие от издадения изпълнителен
лист, от които въззивният съд да се ориентира за неговото съдържание. Върху съдебното
решение е извършено отбелязване за издаден на 02.04.2021 г. изпълнителен лист № 262512
за сумата от 14 696 лева, който е получен от адв. Н.С. от ВАС, пр. представител на ищцата.
Постановеното определение е акт правораздаване, от което следва, че трябва да съдържа
мотиви. От въззивната проверка се установява, че липсват мотиви, т.е. съдебният акт е
постановен в нарушение на а чл. 121, ал. 4 от Конституцията на Р България, според която
„Актовете на правораздаването се мотивират Разпоредбата на чл.121, ал.4 от Конституцията
изисква всички съдебни актове, които обективират правораздаване да бъдат мотивирани.
Съдебният акт е мотивиран, когато са известни съображенията за постановяването му. В
този смисъл е решение № 7 от 30.06.2020 г. на КС, обнародвано в ДВ бр. 62 от 14.07.2020 г.,
което е задължително за съдилищата. Немотивираният съдебен акт създава конституционно
нетърпимо положение. Определянето на вида и тежестта на този порок и неговите правни
последици се уреждат в процесуалните закони. Процесуалният закон, който трябва да
отговори на въпроса - липсата на мотиви в обжалваното определение какъв по тежест порок
обосновават е ГПК и ЗСВ.
В настоящият случай, съдът се е позовал на нормата на чл. 242, ал.1 пр. 3 от ГПК, която
3
изисква предварителното изпълнение да бъде включено в текста на съдебното решение.
Произнасяне в по-късен момент, може да стане по реда на допълване на съдебния акт или
поправка на явна фактическа грешка, но винаги с решение, макар и съдебния акт да има
характер на определение. Затова като е бил сезиран с молба, да изпълни служебно
задължение, съдът е следвало да прецени дали молбата не представлява искане за допълване
на непълно решение. В производството по чл. 242, ал.1 от ГПК съдът няма право на
преценка дали да уважи или да отхвърли искането, защото нормата е императивна, т.е.
винаги когато основният предмет на спора е претенция за издръжка, възнаграждение и
обезщетение за работа, съдът е длъжен да постанови предварително изпълнение.
В хипотезите на ал. 2 от чл. 242 от ГПК, съдът извършва преценка възоснова на искането на
ищеца. Т.е. нормата е диспозитивна и съдът се произнася само ако е сезиран с такова искане.
И във двата случая обаче, на съда е дадено правомощието да преценява вредите от
предварително изпълнение и да откаже такова, независимо дали действа служебно или по
искане на ищеца. В този смисъл е разпоредбата на чл. 243 от ГПК, от тълкуването на която
еднозначно следва, че актовете на съда - решението в частта, в която се произнася по реда
на чл. 242, ал.1 и определението, когато допълнително се произнася по чл. 242, ал.2 от ГПК
следва да са мотивирани, освен с предмета на спора и изхода от този спор, и с преценка за
„непоправимост на вредата, или на вреда , която не подлежи на точна парична оценка" - чл.
243 от ГПК.
Мотивите на съда, никога не могат да се предполагат, затова тяхната липса е порок, който
води до нищожност на съдебния акт.
Въззивният съд не следва да обсъжда, дали предмет на спора е обезщетение за работа,
защото тази преценка дължи с въззивното решение по същество на спора. За нуждите на
настоящото производство, в което въззивният съд се произнася по валидността,
допустимостта и правилността на ръкописен, без мотивен съдебен акт, регистриран като
Определение № 263093/ 25.03.3021 г. е достатъчно да изложи съображения за неговата
нищожност.
Мотивиран от гореизложеното, съдът
ОПРЕДЕЛИ:
ПРОГЛАСЯВА нищожността на Определение № 263093/ 25.03.3021 г. и
ОБЕЗСИЛВА издадения на 02.04.2021 г. изпълнителен лист № 262512 от 02.04.2021 г. за
4
сумата от 14 694 лева, получен от пр. представител на ищцата - адв. Н.С..
ВРЪЩА делото на първоинстанционния съд за администриране /откриване на производство
за допълване на непълно решение и връчване на препис от молба с вх. Per. 279835 от
23.03.2021 г. на ответника, с указания и определяне на 1 седмичен срок за писмено
становище/ и постановяване на мотивиран съдебен акт, включително и излагане на мотиви
за извършеното плащане по сметка на ВРС на сумата от 14 694 лева, което следва да се
квалифицира като обезпечение по искането за спиране, но следва да се съобрази и
приложимостта към чл. 242, ал.1 от ГПК.
Определението не подлежи на обжалване.
Да се изготви преписка, която да съдържа копие Решение № 260617/23.02.2021 г., молба с
вх. Per. № 279835 от 23.03.2021 г. , и да се изпрати на първоинстанционния съд за
произнасяне по молба с вх. Per. № 279835 от 23.03.2021 г.
ОСТАВЯ БЕЗ РАЗГЛЕЖДАНЕ частна жалба с вх. Per. № 285636 от
29.04.2021 г. подадена от „ФЕСТА ДЕЛФИНАРИУМ" ЕООД, ЕИК *********, със седалище
и адрес на управление: гр. Варна, Приморски парк, м-ст „Салтанат", комплекс
„Делфинариум", срещу Определение № 26848 от 23.04.2021 г. постановено по гр.д. № 8273
по опис на ВРС за 2020 г., с което е оставена без уважение молба с вх. Per. № 284658 от
22.06.2021 г. за спиране на допуснато с Определение № 263093 от 25.03.2021 г.
предварително изпълнение на Решение № 260617 от 23.02.2021 г.
Определението в тази част подлежи на обжалване с частна въззивна жалба пред Варненски
апелативен съд в 1 седмичен срок от връчване на препис от настоящия съдебен акт до
страните.
ВНАСЯ ЗА РАЗГЛЕЖДАНЕ в открито съдено заседание:
въззивна жалба с вх. Per. №280998 от 31.05.2021 г. подадена от „ФЕСТА ДЕЛФИНАРИУМ"
ЕООД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление: гр. Варна, Приморски парк, м-
ст „Салтанат", комплекс „Делфинариум", срещу Решение № 260617 от 23.02.2021 г.
постановено по гр.д. № 8273 по опис на ВРС за 2020 г. с което „ФЕСТА ДЕЛФИНАРИУМ"
ЕООД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление: гр. Варна, Приморски парк, м-
ст „Салтанат", комплекс „Делфинариум" е осъдена ДА ЗАПЛАТИ на КР. Н. К., ЕГН
**********, с адрес: гр. Варна, бул. „Христо Ботев" № 4, вх. Б, ет. 3, ап. 10,
сумата от 14 694 лв. /четиринадесет хиляди шестстотин деветдесет и четири лева/,
представляваща обезщетение поради пенсиониране, на основание чл. 222, ал. 3, вр. ал. 4 КТ,
ведно със законната лихва върху тази сума от датата на подаване на исковата молба
/16.07.2020 г./ до окончателното изплащане на задължението,
5
сумата от 1 000 лв. /хиляда лева/, представляваща сторени съдебно-деловодни разноски за
заплатено адвокатско възнаграждение, на основание чл. 78, ал. 1 ГПК.
в полза на Бюджета на съдебната власт по сметка на Варненски районен съд, сумата от
837,76 лв. /осемстотин тридесет и седем лева и седемдесет и шест стотинки/,
представляваща сторени съдебно-деловодни разноски за държавна такса и съдебно-
счетоводна експертиза, на основание чл. 78, ал. 6 ГПК и
2.частна жалба с вх. Per. № 287016 от 13.05.2021 г. подадена от „ФЕСТА ДЕЛФИНАРИУМ"
ЕООД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление: гр. Варна, Приморски парк, м-
ст „Салтанат", комплекс „Делфинариум", срещу Определение № 263845 от 23.04.2021 г.
постановено по гр.д. № 8273 по опис на ВРС за 2020 г., с което е оставена без уважение
молба с вх. Per. № 280996 от 31.03.2021 г. за изменение на Решение №260617 от 23.02.2021
г. в частта за разноските.
НАСРОЧВА открито съдебно заседание на 12.10.2021 г. от 10:00 часа, за която дата и час да
се призоват страните.
УКАЗВА на страните, че могат да разрешат спора, чрез съдебна спогодба или медиация.
УКАЗВА на страните, че постигането на спогодба взаимни отстъпки ще доведе до бързо и
ефективно уреждане на спора.
УКАЗВА на страните, че при постигане на съдебна спогодба, съдът връща половината от
внесената държавна такса се връща на ищеца, на основание чл. 78, ал. 9
от ГПК.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
6