Мотиви по нохд
№ 231.2009 година на КРС.
Делото е
образувано по внесен обвинителен акт срещу
подсъдимите Х.Д.С.
и П.М.П.,*** за извършени престъпления по чл. 339 ,
ал. 1 от НК. С протоколно определение от 11.02.2009 година е одобрено
постигнато споразумение между прокурора и подсъдимия П.М.П. , който се е
признал за виновен и му е определено съответно наказание, като производството
по отношение на него е прекратено поради одобряване на споразумението.
Продължило е срещу подсъдимия Х.Д.С. по повдигнатото и поддържано от прокуратурата
обвинение за извършено престъпление по
чл. 339, ал. 1 от НК, а именно , че по неустановено време и място е придобил по
какъвто и да е начин и държал до 30.09.2008 година в наследствена къща на баща
му- Д.Х. *** боеприпаси- 7 броя ловни патрони калибър
12-ти: , 174 броя възпламенителни капсули и 3789 грама димен барут , без да има за това надлежно разрешение .
Подсъдимият не се признава за виновен по
обвинението . Излага и поддържа лично и с договорния си защитник адв. П.К. *** защитна теза , че не е държал посочените в обвинението боеприпаси и не знаел за
съществуването им. Същите били останали от чичо му и не знаел , че се намират в
имота му, който останал собственост по наследство на баща му . Иска да бъде
оправдан .
След преценка на доказателствата по делото
– обясненията на подсъдимия , показанията на разпитаните по делото свидетели,
заключенията на съдебно – балистичната и съдебно – химическата експертизи, -
писмените и веществените доказателства, съдът намери за установено следното от
фактическа страна :
Подсъдимият
Х.Д.С. е жител и живущ ***. Живее заедно с родителите
си в собствена и придобита чрез дарение от родителите му двуетажна жилищна сграда, масивни сгради и
други постройки, в имот от 1,425 кв. метра / нот. акт
№ 158, том ІІІ-ти , нот дело № 435- 2003 година на нотариус С.Р.– стр.
65 делото /, който имот съставлява УПИ ХVІ -357 по плана на селото. Баща му Д.Х.С.
е собственик по наследство от покойния си брат С.Х.С.,
който е чичо на подсъдимия, на дворно
място от 960 кв. метра, ведно с построена в негоэ масивна жилищна сграда, находяща се в северозападната част от към
улицата, гараж, навес и масивна жилищна сграда в северната част на имота, ведно с други строителни подобрения и трайни
насаждения, които имот по плана на с. Х.
Д. съставлява УПИ ..../ нот.
акт № ... , том ... ,нот. дело № ... / 2006 година на
нотариус С.Р.– стр. 64 делото / и се намира в близост до жилищния имот на
подсъдимия. От показанията на разпитаните по делото свидетели Р.Р.А. и С.А.К., двамата служители на РУ на МВР- гр. Карлово се установява
, че по оперативен ред била получена информация на наличие на огнестрелно оръжие и боеприпаси в имота на покойния чичо на подсъдимия, който
имот се посещавал от подсъдимия и където държал оръжието и боеприпасите. Това
наложило да се извърши претърсване и изземване
в жилищните имоти, собственост на
подсъдимия и наследствения от чичо му. На 30.09.2008 година било
поискано и издадено по надлежния ред
разрешение от съдия от Карловския районен съд за извършване на „
претърсване и изземване „ от посочените имоти, както и от други, които нямат
отношение към настоящото обвинение. Разрешеното процесуално- следствено
действие било извършено от оперативни работници на РПУ- гр. Карлово в
присъствие на поемни лица. Подсъдимият присъствал при извършването му в собствения
му имот, а неговия баща при извършването му в наследения имот, останал от
чичото на подсъдимия. От показанията на свидетелите А. , К. , Х. , Д. , Д., К.
/ лист 67 и 68 делото/ и протоколи за претърсване и изземване / стр.
5- 7 и 12- 14 делото/ и албуми към тях /
стр.8-10 и 15-17 дознанието / се установява, че от наследствения от чичото на подсъдимия имот , по-точно в
жилищна постройка в приземния етаж- избено помещение, са намерени в поставен на земята чувал 7 броя ловни патрони 12 –ти калибър, 174
броя възпламенителни капсули / капси/ в
метална кутия и 3789 грама барут,
поставен и съхранен в четири пластмасови кутии. В стая от първия етаж от жилищната сграда и
пристройки зад нея в имота, собственост
на подсъдимия, са намерени и иззети дървен приклад за пушка и три броя
метални шомполи за почистване на огнестрелно оръжие. От обясненията на
подсъдимия и показанията на св. С.В.С., дадени при
повторни му разпит / стр. 79 делото / се
установява, че наследствения имот, от
който са иззети боеприпасите, се посещава, макар и рядко / показанията на свидетеля С.С./ от подсъдимия
с цел поддържане на имота / „ да ореже лозата” /, тъй като бащата на подсъдимия е „ болен човек
„ и подсъдимият” ги носи на плещите си”.
Освен това подсъдимият, както сам обяснява и признава, познава добре помещенията
жилищните постройки в имота на покойния му чичо, в една от които са намерени
иззетите боеприпаси, както и е
недостоверно и нелогично да не познава и останалите постройки и помещения, тъй
като той единствен поддържа имота. Подсъдимият има сестра, която изобщо не е
ходила в имота. От обясненията на подсъдимия
и показанията на свидетеля при повторния му разпит / стр. 79 делото / се
установява, че често разхождал кучето си в гората, както от обясненията на
подсъдимия съдът приема, че дървения приклад , намерен в дома му , е намерен от подсъдимия в гората и след това го е
занесъл в къщата си и скрил в ракла на спалнята си / фотоалбум стр. 16
дознанието/ От протокола за претърсване и изземване се установява, че бащата на
подсъдимия , а именно св. Д.Х.С., саморъчно и
изписал, че въобще не е влизал в избеното помещение в наследствения от брат му
имот, където са намерени боеприпасите. Съдът не дава вяра на първоначалните по
показания / стр. 69 делото / , че сина му въобще не ходи в имота, тъй като същите
са в противоречие с обясненията на самия подсъдим и показанията на свидетеля С.С. и
целят единствено да подпомогнат възприемане от съда защитната теза на
подсъдимия и го оневинят. От обясненията на подсъдимия и показанията на св. Д.С. се установява,
че ключовете за наследствения имот и постройките в него стоят на видно и
достъпно място в имота, в който живеят постоянно и всеки един, в т. ч. и
подсъдимият има достъп до тях. Съдът не дава вяра на обясненията на подсъдимия
, че шомполите за почистване на
огнестрелно оръжие, намерени в дома му,
са пренесени от баща му, тъй като няма
такива данни по делото и освен това, както сам и записал баща му , не е влизал
в помещението, където са намерени боеприпасите и изобщо много рядко е ходил в
наследствения имот на брат му, откъдето евентуално да ги пренесе.
От заключението на назначената съдебно – балистична
експертиза / стр- 66 до 70 включително , т. 3 и 4 от заключението /, която се поддържа от вещото
лице в съдебно заседание / стр. 67 делото / се установява, че иззетите от наследствената къща 7 броя патрони
са ловни такива -12 калибър и са били годни за употреба по предназначение.
От иззетите 174 броя капсули 18
броя са ловни капсули тип „ Жевело „ , предназначени за снарядяване
на ловни патрони. Останалите 156 броя
възпламенителни капсули са ловни капсули от неизвестен вид. От заключението на назначената съдебно – химическа експертиза
/ стр. 73 дознанието /, се установява, че веществата в четири броя кутии,
обекти на експертизата, представляват смеси от бездимни барути
със следи от димен барут с общо тегло от 3789 грама, годни по предназначение.
Бездимният и димния барут са метателни взривни вещества по смисъла на чл. 3 от
ЗКВВООБ.
При така изложената и приета за установена
по несъмнен начин фактическа обстановка съдът прие, че подсъдимият е осъществил
от обективна и субективна страна престъплението ,за извършване на което е
обвинен, а именно , че по неустановено време и място и придобил по какъвто и да
е начин и държал до 30.09.2009.8 година в наследствена къща на баща му- Д.Х. ***, боеприпаси- 7 броя ловни патрони 12 –ти калибър,
174 броя възпламенителни капсули / капси / и 3789 грама димен барут, без да има
за това надлежно разрешение – престъпление по чл. 339 , ал. 1 от НК.
Престъплението е продължено и
изпълнителното деяние се изразява в придобиване и последващо държане /
упражняване на фактическа власт / върху посочените боеприпаси. Обстоятелството,
че имотът , в който са държани и намерени боеприпасите, е собственост на бащата
на подсъдимия, не означава по презумпция, че държането е осъществявано от него.
Установи се по несъмнен начин, че имотът е поддържан единствено от подсъдимият,
който е имал достъп до него и е познавал добре жилищните и други постройки в
имота, в една от които са намерени и боеприпасите. Освен това при извършеното
претърсване и изземване бащата категорично и заявил, че не знае за
съществуването им , и освен това е
възрастен и болен човек, който няма увлечение към притежаване и ползване на
боеприпаси. За разлика от него подсъдимият има такова , което
недвусмислено се проявява и от факта, че
е прибрал и съхранил добре намерен в гората приклад за пушка, който като
дървено предмет не би направил особено впечатление на хора без такова увлечение
, още повече да го прибере и съхрани не само в дома си, но и в ракла на
спалня. Освен това подсъдимият е
притежавал и шомполи за почистване на пушки , както и редовно излиза да „
разхожда” кучето си в гората, което също недвусмислено сочи на посоченото увлечение
към оръжие , боеприпаси за такова и за ловуване, макар да не е правоспособен
ловец. От посоченото следва и необосноваността и неверността на защитната му
теза, че не знае нищо за намерените боеприпаси и не ги е държал.
От субективна страна престъплението е
умишлено – подсъдимият е съзнавал общественоопасния му характер и последици и е
искал настъпването им.
Като причина за извършването му съдът прие
посоченото увлечение на подсъдимия , както и незачитането на забраната да се
държи оръжие или боеприпаси без надлежно разрешение / без да е придобил по
надлежен ред и му е признато субективно право
да държи и съхранява такива /.
При определяне вида и размера на наказанието
и индивидуализирането му в рамките на предвиденото в особената част на НК за
това престъп ление, съдът
отчете сравнително ниска степен на обществена опасност на деянието и ниска степен
на обществена опасност на личността на дееца. Ниската степен на обществена
опасност на личността на дееца сеопределя и
обосновава с липсата на предишни осъждания и добри характеристични данни, както
и сравнително младата му възраст. Сравнително ниската степен на обществена
опасност на деянието се определя от липсата на вредни последици, но взе пак
намереното количество барут е достатъчно да предизвика сериозни последици при еднократно
взривяване, което не и изключено при невнимателно боравене или други
непредвидени обстоятелства. Посочените горе добри характеристични данни, липса на
предишни осъждания и престъпни навици, както и сравнително младата възраст на
подсъдимия, съдът прие като смекчаващи вината и отговорността обстоятелства и
не намери отежняващи такива. При изложените
обстоятелства съдът определи наказанието при превес на смекчаващите вината и
отговорността в минималния му размер от 3 месеца „Лишаване от свобода”. Съдът,
при липса на самокритичност и съдействие за разкриване на обективната истина,
както и липса на разкаяние, не можа да
приеме смекчаващите вината обстоятелства като многобройни или изключителни,
поради което и не замени предвиденото наказание „ Лишаване от свобода „ с по-
леко по вид.
При положение обаче, че подсъдимият не е осъждан
и няма утвърдени престъпни навици, съдът прие, че не следва да търпи ефективно
наказанието „Лишаване от свобода”, поради което и по реда на чл. 66 от НК
отложи изпълнението му за срок от 3 години , считано от влизане в сила на
присъдата. С наложеното по вид и размер наказание, както и с отлагане на изпълнението
му, според съда най- пълно ще се постигнат целите на наказанието, посочени в чл.
36 от НК и най- вече ще се въздейства предупредително както по отношение на подсъдимия за спазване на
законите в страната, така и по отношение на останалите членове на обществото и
освен това ще се създадат задръжки у подсъдимия срещу евентуална бъдеща
престъпна дейност.
На основание чл.53 , ал. 2 , б. „а” от НК
съдът постанови вещите, предмет на престъплението, а именно държаните от подсъдимия боеприпаси , да се отнемат в
полза на държавата като такива, притежаването на които е забранено при липса на
надлежно право да това.
Като призна подсъдимия за виновен по
обвинението, на основание чл. 189 , ал. 3 от НПК съдът му възложи и направените
по делото разноски за възнаграждения на в. лица в размер на 135,00 лева , както
и да заплати по сметка на КРС следващата се държавна такса за служебното
издаване на изпълнителен лист в полза на съда.
Воден от горното съдът постанови присъдата
си.
РАЙОНЕН СЪДИЯ :