РЕШЕНИЕ
гр.София, 06.03.2017 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, І-во
ГО, 11 състав в публичното заседание на седемнадесети юни през две хиляди и шестнадесета
година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: Е.И.
ЧЛЕНОВЕ:
при секретаря М.Д. и в
присъствието на прокурора .....…….…..... като разгледа докладваното от съдията
гр.дело N: 18 697 по описа за 2014 година и за да се произнесе, взе предвид
следното:
При условията на субективно
съединяване са предявени искове с правно основание чл.226, ал.1 КЗ /отм./.
В исковата молба на Б.Ф. *** с
уточненията към нея се твърди, че в резултат на ПТП, настъпило на 06.09.2013 г.
около 16,45 ч. в гр.София на бул.”З.З.” към ул.”Папрат” между л.а.”Порше Кайен”
с ДК № ******** и л.а.”Ауди А6” с ДК № *******, по вина на водача на последния
– Г.Г.Н., е пострадала тяхната дъщеря В.Л. Ф. – пътник в л.а.”Ауди”, която
въпреки оказаната й спешна и стационарна медицинска помощ е починала на 13.09.
2013 г. Поддържа се и че от смъртта на тяхната дъщеря ищците са търпели и ще
продъл-жават да търпят непоправими и неизмерими неимуществени вреди, тъй като загубата
на дете е едно от най-тежките житейски събития за преживелия родител и ищците
изключително тежко понасят същата, което ги е довело до посттравматичен стрес;
че те страдат от факта, че завинаги са лишени от присъствието на своята дъщеря,
от пълноценното и щастливо семейство, което са били преди инцидента, от
моралната и дъщерна опора, който тя им е давала, както и че с оглед
обстоятелството, че „Гражданската отговорност” на виновния за настъпването на
произшествието водач на лекия автомобил „Ауди А6” е била застрахована при ответното
дружество по полица № 02113001483372 с период на действие за една година ,
считано от 01.06.2013 г., последното следва да ги обезщети за нанесените им
вреди от настъ-пилото ПТП.
Молят съда да постанови решение,
с което да осъди ответното дружество да им заплати обезщетения за твърдените
неимуществени вреди в размери от по 250 000,00 лева за всеки ищец, заедно със
законната лихва, считано от датата на увреждането им: 13.09. 2013 г. до окончателното
заплащане на сумите и направените разноски по делото. Представят писмени
бележки.
Ответникът – З.Д. /ЗД/ „Б.И.” АД,
гр.София в депозира-ния писмен отговор в
срока по чл.367, ал.1 ГПК оспорва
предявените искове по размер, като излага съображения, че същите са
прекомерно завишени – не съответстват на нормата на чл.52 ЗЗД, не отговарят на
критериите за справедливост, съдебната практика и икономичес-ката конюнктура в
страната към датата на ПТП. Навежда и възражение за съпричиняване на вредоносния
резултата от страна на пострадалата наследодателка на ищците – с правно осно-вание
чл.51, ал.2 ЗЗД, поради това, че е пътувала в моторното превозно средство без
да използва предпазен колан, с което се е поставила в повишен риск спрямо
нормалния. В хода на устните състезания моли да се постанови решение, с което
да се отхвърлят заявените претенции, евентуално – да не се уважават в пълните
им размери, тъй като са предявени за прекалено високи обезщетения. Претендира
присъждането на разноски по производството.
Третото лице-помагач на страната на ответника – Г.Г.Н.,***, в о.с.з. оспорва исковете само по размер. Мали да се
постанови решение, с което да се определи справедлив размер на обезщетението по
предявените претенции.
Съдът, като прецени
доказателствата по делото и доводите на страните, съгласно разпоредбата на чл.235,
ал.2 ГПК, намира за установено следното:
Не се спори в процеса, което е
видно и от приложеното по него заверено копие от
присъда, постановена на
20.05.2014 г. по нохд № 1 704/2014 г. по описа на Софийски градски съд /СГС/, НО,
24 състав, влязла в сила на 05.06.2014 г., че подсъдимият по това дело Г. Г.Н. с
ЕГН ********** е признат за ВИНОВЕН в това, че на 06.09. 2013 г. около 16,45 ч.
в гр.София на бул.”З.З.” при управление на МПС – лек авто-мобил /л.а./ марка „Ауди”,
модел „А6” с ДК № *******, с посока на движение от ул.”П.П.” към ул.”Папрат”, е
нарушил правилата за движение по чл.21, ал.1 ЗДвП и чл. 20, ал.1 ЗДвП,
управлявайки автомобила с превишена скорост от 80 км/ч., вследствие на което е
изгубил контрол върху същия и по непредпазливост е причинил смъртта на В.Л. Ф. –
престъпление по чл.343, ал.1, б.”в” във вр. с чл.342, ал.1, пр.3 и чл.58а, ал.1
от НК. От цитираното доказателство се
установява и че осъденото лице Г. Г. Н., на основание чл.343г. във вр. с чл.37,
ал. 1, т.7 от НК е бил лишен от право-то да управлява МПС за срок от една година.
В мотивите на присъдата,
неразделна част от нейното съдържание съгласно разпо-редбата на чл.305, ал.3 НПК, е прието, че подсъдимият притежава СУМПС № *********, за категория „В” и
„М”, което му е било отнето с наложена принудителна административна мярка по
силата на издадено наказателно постановление /обжалвано/ за допуснати наруше-ния
на ЗДвП. Визираните обстоятелства се потвърждават и от представеното по делото
писмо-удостоверение на СДВР, Отдел „Пътна полиция” от 30.07.2015 г. /вх.№ на
СГС – 99028/05. 08.2015 г./ със справка-картон на водача, от които се
констатира и че СУМПС на лицето е отнето на 18.05.2012 г. при съставяне на акт
с бл.№ S12/472899 и е издадено НП № АН 1087/11.06.2012 г. на основание чл.179,
ал.2 ЗДвП и чл.174, ал.1 ЗДвП със срок на лиша-ване 9 м., което е било
обжалвано и потвърдено с разпореждане № 17893/2012 г. на СРС; че на 21.06.2012
г. на този водач е съставен нов АУАН с бл.№
S12/303370 и му е издадено НП № АН
1378/16.07.2012 г. на основание чл.177, ал.1, т.1, пр.2 ЗДвП и чл.174,
ал.1 ЗДвП със срок на лишаване 12 м.; че и това постановление е било обжалвано,
като в частта, касаеща нарушението на чл.174, ал.1 ЗДвП последното е потвърдено
със срок на лишаване от 12 м.
Съгласно данните от удостоверение
за наследници № 2272 от 29.11.2013 г., издадено от Столична община, район
„Витоша”, пострадалата В.Л. Ф., ЕГН ******-6890 след смъртта й на 13.09.2013 г.
/акт за смърт № 0424/15.09.2013 г. на Столична община, район „Витоша”/, е
оставила за нейни наследници по закон лицата: Е.Ф., ЕГН ********** – майка и Б.Ф.,
ЕГН ********** – баща.
С оглед взетите от страните
становища по предмета на спора – в производството са приети за безспорни
фактите относно: наличието на валидно застрахователно правоотно-шение по риск
„Гражданска отговорност” на автомобилистите относно лек автомобил „Ауди А6” с
ДК № ******* по полица № 02113001483372 от 01.06.2013 г., валидна от 01.06.2013
г. до 31.05.2014 г., и действието на същата към момента на настъпване на
процесното съби-тие – обстоятелства, които се потвърждават и от ангажираните по
делото заверени копия от полицата, контролен талон на Гаранционен фонд № 33993310
и сметка за платена премия №
*********/01.06.2013 г.
За изясняване на обстоятелствата
във връзка с наведеното възражение за съпричи-няване на процесното събитие от
страна на пострадалата пътничка В. Ф. по искане на ответника в производството е
допусната и изслушана комплексна съдебна експер-тиза /КСЕ/, изготвена от вещите лица
доц.д-р инж.А.А. – автоинженер и д-р А.М. – съдебен лекар, въз основа на представените
по делото доказателства, в т.ч.: протокол за оглед на местопроизшествие от 06.09.2013
г. на СДВР със скицата и фотоал-бума, неразделна част от него и СМЕ на труп №
54/2013 от 14.09.2013 г. на ВМА.
От приетото заключение на същата,
неоспорено от страните, се констатира, че при-чината за смъртта на В. Ф. е
получената съчетана травма: ▪ тъпа травма на глава-та без счупване на
черепа, изразяваща се в охлузване на лицето вдясно, травматичен кръво-излив под
меките мозъчни обвивки, кръв в мозъчните стомахчета, оток на мозъка и малкомо-зъчно
вклинямане; ▪ закрита гръдна травма – контузия на десния бял дроб и
▪ травма на крайниците – охлузвания, кръвоносядания и рани по крайниците,
счупвания на дясната бед-рена кост и костите на дясната подбедрица, с водеща
причина тъпата травма на главата, до-вела до малкомозъчно вклиняване с
притискане на жизненоважни центрове на сърдечно-съдовата система и дишането в
продълговатия мозък, както и че описаните травматични увреждания се дължат на
действието на твърди тъпи предмети със значителна кинетична енергия с
направление на силата предимно от дясно наляво
Видно е и че от отразените
констатации в аутопсионния протокол не се установяват данни, които да мотивират
извод дали пострадалата е била с или без поставен предпазен колан по време на
ПТП; че инициалният удар между двете превозни средства е настъпил между
предната дясна част на л.а.”Порше Кайен” и дясната страна на л.а.”Ауди А6”; че
при този механизъм на ПТП и удар за возещата се на предна дясна седалка
поставен колан не предпазна тялото и поради това, че в момента на удара тялото
се насочва надясно не би следвало и да остави морфологични белези по тялото на
пострадалата; че при този механи-зъм возещият се на предна дясна седалка пътник
категорично не би могъл да избегне тежестта на травмите, независимо дали е бил
и или без правилно поставен предпазен колан, както и че л.а.”Ауди А6” фабрично
е оборудван с триточкови предпазни колани на всичките 5 места в купето, вкл. и
на предна дясна седалка.
В о.с.з. по реда на чл.200, ал.2 ГПК инж.А. е пояснил, че на база
на наличните обективни данни е разработен механизмът на ПТП; че деформациите на
автомобила са описани и се виждат, и съобразно тези деформации двата автомобила
са позиционирани към момента на удара съобразно мястото, от което се вижда, че явно
е имало странично занасяне и почти заставане напречно на пътя на л.а.”Ауди” и
тогава е настъпил удар от насрещния автомобил.
Обстоятелствата във връзка с личността
на починалата В.Л. Ф.; отно-шенията в семейството на това лице преди процесното
събитие; начина на приемане на смъртта на същата от нейните родители и тяхното
състояние след загубата й са установени с допуснатите в производството гласни
доказателства – показанията на свидетелката Ю.А. Г., близка приятелка на
семейството и бизнес-партньор.
При така приетата фактическа
обстановка, установена от събрания по делото доказа-телствен материал, съдът
намира, че са налице условията за ангажиране отговорността на ответника по
предявените срещу него искове с правно основание чл.226, ал.1 КЗ /отм./, с
която норма е признато правото на увреденото лице, спрямо което застрахованият
по разг-леждания риск – собственикът на МПС и всеки ползващ го на законно
основание водач /чл.257, ал.2 КЗ отм./, е отговорен по правилата на чл.45 и сл.
от ЗЗД, да предяви пряк иск срещу застрахователя за заплащане на дължимото му
се обезщетение в границите на застра-хователната сума, опредЕ.в договора за
застраховка “Гражданска отговорност” по чл. 223, ал.1 КЗ /отм./.
Извършването на процесното деяние,
съставляващо престъпление по НК, противоп-равността на същото и вината на
застрахования водач Г.Н., са установени в производството с постановената от наказателния
съд присъда, задължителна за настоящия състав в пределите, посочени в чл.300 ГПК, от които обстоятелства е безспорно, че това лице е осъществило института
на непозволеното увреждане спрямо ищците, причинявайки в резултат на ПТП от 06.09.2013
г. смъртта на тяхната дъщеря.
От посочения съдебен акт, приложеното
удостоверение за наследници и събраните в производството гласни доказателства –
показанията на свидетелката Ю. Г., се констатира и че вследствие на това деяние,
ищците са претърпели неимуществени вреди от смъртта на низходящата им – душевен
дискомфорт, различни негативни изживявания, стра-дания и неудобства, както и че
тези им вреди са пряка и непосредствена последица от нас-тъпването на това
събитие.
Наличието на елементите от
фактическия състав на нормата на чл.45, ал.1 ЗЗД и ва-лиден застрахователен
договор по риск „Гражданска отговорност” към 06.09.2013 г. – момента на
произшествието, сключен с ответника, в качеството му на застраховател относно МПС,
от чието неправомерно управление са причинени установените в процеса вреди на ищците
от кончината на родственичката им В. Ф., обуславя основателността на предявените
от същите искове по реда на чл.226, ал.1 КЗ /отм./– за заплащане на обезщете-ния
за тяхната обезвреда.
За да се произнесе по въпроса
относно размера на дължимите се вземания – основа-
вайки се на разясненията,
дадени в т.11 от ППВС № 4/1968 г., съдебният състав взе предвид: момента на настъпване на смъртта на В.Л. Ф. през м.09.2013 г.; социално-икономическата обстановка
в страната към този период, определяща глобалните параметри на критерия за справедливост на
този етап от развитието й; възрастта на починалата – 22 г. и тази на ищците към
същия момент, съотв.: 43 г. и 7 м. и 42 г. и 1 м.; степента на родство меж-ду тези
лица; съществувалите добри личностни отношения между тях и вида на изградените
между същите емоционални връзки, характеризиращи се с: разбирателство, близост,
постоя-нство и взаимна подкрепа; качествата на починалата – лъчезарна, умна и образована, инициа-тивна, всеотдайна
/помагала е на майка си в грижите за отглеждането на по-малкия й брат, който страда
от детска церебрална парализа, и на баща й в бизнеса му/; общата среда на
същите, предвид съжителството им в една къща; тежкото приемане на кончината на В.Л. Ф. от страна на нейните родители; вида и интензитетът на търпените вреди;
невъзвратимостта на загубата; средната продължителност на живот в страната; неблагоп-риятното
отражението на последната върху емоционалното и душевно състояние на ищците и
начина им на живот; факта, че ищците и починалата са пълнолетни лица, изградени
като личности, които не са били зависими един от друг, както и установения в
нормата на чл.52 ЗЗД принцип на справедливостта, съобразно които СГС, І ГО, 11
състав приема, че на двамата ищци следва да се определят обезщетения за репарирането
на нанесените им неимуществени вреди от загубата на тяхната пълнолетна дъщеря,
вследствие на процесното ПТП в размери от по 130 000,00 лева, които се
покриват изцяло от лимита по процесната полица.
Да посочените стойности
разглежданите претенции следва да бъдат уважени, а в ос-таналата им част до
пълните претендирани суми от по 250 000,00 лева заявените в процеса искове по
чл.226, ал.1 КЗ /отм./ трябва да бъдат отхвърлени, като неоснователни и недока-зани.
Настоящата инстанция намира за
неоснователно релевираното от ответника възра-жение за съпричиняване на
вредоносния резултат от страна на починалата. С ангажираните по делото
доказателства от страна на застрахователя не бе установено в процеса – чрез про-веждането
на пълно и главно доказване от това дружество, че в качеството й на пътник в
МПС В.Л. Ф. с поведението си е допринесла по някакъв начин за настъпва-нето на
инцидента и неговите последици. Съгласно приетата КСЕ при конкретния механизъм
на инцидента и удар в областта на предната дясна седалка, правилно поставен
обезопасите-лен колан не би предпазил тялото на возещата се на предната дясна
седалка и същата не би могла да избегне тежестта на травмите независимо от това
дали е била с или без поставен предпазен колан. Поотделно и в своята съвкупност
визираните обстоятелства изключват обосноваването на извод за наличието на съпричиняване
на вредоносния резултат от пътничката Ф., възникнал от разглежданото
произшествие, което да обуславя намалява-нето на отговорността на деликвента и на
неговия застраховател относно последиците от събитието /поведението й не е в
причинна връзка с реализираното увреждане, нито обектив-но е създало предпоставки
и/или възможност за неговото настъпване/.
Съобразно изхода на делото
ответникът следва да заплати на ищците и законната лихва върху присъдените суми,
считано от датата на смъртта на тяхната низходяща: 13.09. 2013 г. – датата на
увреждането им /по аргумент на
разпоредбата на чл.223, ал.2, изр.1 КЗ отм. във връзка с чл.84, ал.3 ЗЗД/ до окончателното
им заплащане, както и в полза на СГС сумата 10 400,00 лева – държавна такса по чл.78,
ал.6 ГПК.
Съразмерно с уважената част на претенциите на основание чл.78, ал.1 ГПК ответни-кът
следва да се заплати на ищците направените разноски в хода на производството за
адвокатско възнаграждение в размер от 101,60 лева /по 50,80 лева за всеки от
тях/ – по ком-пенсация с дължащите се на него такива по
чл.78, ал.3 ГПК в общ размер от 7 646,40 лева.
Адвокатско възнаграждение на
ответника е определено при условията на чл.78, ал.5 ГПК във връзка с наведеното
от ищците в последното съдебно заседание възражение за пре-комерност на
претендирания адвокатски хонорар, което съдът намира за основателно с оглед
липсата на съществена фактическата и правна сложност на спора, вида, характера
и обема на осъществената защита, обема на извършените процесуални действия, проведените
съдебни заседания по делото и цената на иска. Размерът на възнаграждение е
съобразен с предвиде-ния в чл.7, ал.2, т.4 от Наредба № 1/09.07.2004 г. на ВАдС
такъв – в редакцията, действаща към момента на сключване на договора за правна
защита: 27.01.2015 г., приложима в даде-ната хипотеза.
Неоснователно е възражението на
ответното дружество във връзка със заплащането в брой на адвокатското
възнаграждение от страна на ищците, тъй като изменението на разпо-редбата на чл.3,
ал.1, т.1 от Закона за ограничаване на плащанията в брой, въвеждаща изиск-ването
плащанията на стойност, равна или надвишаваща 10 000,00 лева да се
извършват само чрез превод или внасяне по платежна сметка, приети с ДВ
бр.95/2015 г., са в сила от 01.01. 2016 г., а процесното престиране в брой на
сумата 14 900,00 лева е от предходен момент: 01.12.2015 г. Дори и да беше
налице противната хипотеза, евентуалното нарушение на визи-раната норма, би
обусловило пораждането на административно-наказателна отговорност за тези лица,
но не и недействителност на извършеното плащане.
Водим от горното, Съдът
Р
Е Ш И:
ОСЪЖДА
З.Д. „Б.И.” АД със седалище и адрес ***, ЕИК ******** да ЗАПЛАТИ на Б.Ф. ***, с ЕГН ********** и съдебен адрес: *** – адв.Е.Б.,
сумата 130 000,00 /сто и тридесет хиляди/ лева – обезщетение за неимуществени
вреди по иск с правно основание чл.226, ал.1 КЗ /отм./ във връзка със смъртта
на дъщеря му В.Л. Ф., ЕГН **********, настъпила на 13.09.2013 г., вследствие на
ПТП от 06.09.2013 г., заедно със законната лихва, считано от 13.09.2013 г. до
окончателното заплащане на сумата, както и на основание чл.78, ал.1 ГПК сумата
50,80 лева /петдесет лева и осемдесет стотинки/ – разноски по делото по
компенсация, като ОТХВЪРЛЯ иска в останалата
му част до пълния предявен размер от 250 000,00 лева, като НЕОСНОВАТЕЛЕН и НЕДОКАЗАН.
ОСЪЖДА
З.Д. „Б.И.” АД със седалище и адрес ***, ЕИК ******** да ЗАПЛАТИ на Е. Ф. ***, с ЕГН ********** и съде-бен
адрес: *** – адв.Е.Б., сумата 130 000, 00 /сто и тридесет хиляди/
лева – обезщетение за неимуществени вреди по иск с правно основание чл.226,
ал.1 КЗ /отм./ във връзка със смъртта на дъщеря й В.Л. Ф., ЕГН **********,
настъпила на 13.09.2013 г., вследствие на ПТП от 06.09.2013 г., заедно със
законната лихва, считано от 13.09.2013 г. до окончателното заплащане на сумата,
както и на основание чл.78, ал.1 ГПК сумата 50,80 лева /петдесет лева и
осемдесет стотинки/ – разноски по делото по компенсация, като ОТХВЪРЛЯ иска в останалата му част до
пълния предявен размер от 250 000,00 лева, като НЕОСНОВАТЕЛЕН и НЕДОКАЗАН.
ОСЪЖДА З.Д. „Б.И.” АД със седалище и адрес ***, ЕИК ******** да ЗАПЛАТИ
по сметката на Софийски градски съд на основание чл.78, ал.6 ГПК сумата 10 400,00
/десет хиляди и четиристотин/ лева – държавна такса по делото.
Решението е постановено при участието на третото лице-помагач на
страната на ответника – Г.Г.Н..
Решението може да се обжалва пред
Софийски апелативен съд в двуседмичен срок от съобщаването му на страните – с
въззивна жалба.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: