№ 11280
гр. С, 11.06.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 177 СЪСТАВ, в публично заседание на
двадесети май през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:
Председател:Н.Д.К.
при участието на секретаря С.Г.Н.
като разгледа докладваното от Н.Д.К. Гражданско дело № 20241110106464
по описа за 2024 година
Подадена е искова молба от Д ООД срещу А. М. М., с искане да бъде
осъден да заплати на ищеца сумите от 1600 лева – обезщетение при
прекратяване на трудовото правоотношение без спазване на предизвестие и
трудово обезщетение, ведно със законната лихва върху тази сума от подаване
на исковата молба до окончателното изплащане на вземането и сумата от
56,38 лева – мораторна лихва върху главницата за периода от 31.10.2023 г. до
02.02.2024 г. Ищецът твърди, че на 31.03.2023 г. между него и ответника бил
сключен Трудов договор №**/31.03.2023 г., по силата на който ответникът
бил назначен на длъжност домоуправител. На 04.09.2023 г. ответникът
представил на работодателя молба, в която отправил искане за прекратяване
на трудовото правоотношение по взаимно съгласие, като в допълнение
посочил, че при несъгласие от страна на работодателя, същата молба следва
да се счита и за предизвестие на основание чл.71, ал. 1 от КТ, считано от
04.09.2023 г. На същата дата преустановил престирането на труд към
работодателя. Със Заповед № 1/11.09.2023 г., ищецът прекратил трудовото
правоотношение с ответника на основание чл.326, ал.1 от КТ. Последвали
опити за осъществяване на контакт със служителя за връчването на
процесната заповед, които останали безуспешни, поради което бил налице
оформен отказ, удостоверен с подписите на двама свидетели. Ищецът счита,
че ответникът му дължи обезщетение за неспазване на срока на предизвестие
съгласно чл. 220, ал. 1 КТ. Счита, че съгласно чл. 228, ал. 3 КТ ответникът
бил изпаднал в забава за изпълнение на това си задължение, считано от
31.10.2023 г., поради което дължал и лихва. Моли съда да осъди ответника да
му заплати търсените суми, претендира разноски. Ответникът в срока по чл.
131 ГПК подава отговор на исковата молба. Не оспорва наличието на трудово
правоотношение с ответника, както и подаването на молба от 04.09.2023 г.
Оспорва заповедта за прекратяване на трудовото правоотношение. Твърди, че
работодателят не изпълнявал задълженията си да осигури условия за полагане
на труд. Оспорва размера на трудовото си възнаграждение, като твърди, че
1
същото било 1240 лева. Излага подробни юридически съображения за
недължимост на обезщетението. Моли съда да отхвърли исковете.
В последното по делото заседание страните са редовно призовани, не се
явяват, изпращат представители, чрез които поддържат исканията си.
На база представените по делото доказателства и становищата на
страните, съдът намира за установено следното: безспорни между страните са
фактите, че ответникът е бил служител на ищеца на основание трудов договор
№**/31.03.2023 г., както и че е подал молба от 04.09.2023 г.
По делото е представен препис на посочения трудов договор (л. 6 до л.
10 от делото). Съгласно чл. 6, ал. 1 същият е сключен със срок за изпитване от
шест месеца, уговорен в полза на работодателя, а съгласно чл. 18, ал. 2 срокът
за предизвестие при прекратяване с предизвестие е 30 дни. Представен е и
препис на молба от ответника (л. 11 от делото), от която се установява
искането му трудовият договор да бъде прекратен по взаимно съгласие, както
и изявлението му, че при несъгласие от страна на работодателя, молбата да се
счита за предизвестие по чл. 71, ал. 1 КТ. Представен е и препис на писмо (л.
12 до л. 13 от делото), адресирано от ищеца до ответника с искане за
заплащане на процесното обезщетение, както и други различни разходи.
Представена е и Заповед № 1 от 11.09.2023 г. (л. 15 и л. 16 от делото), с която
трудовото правоотношение между страните е прекратено на основание чл.
326, ал. 1 КТ, считано от същата дата. Посочено е, че ответникът следва да
заплати на ищеца обезщетение в размер на брутното си трудово
възнаграждение за неспазване срока на предизвестието. Представени са и два
броя фактури, един системен бон и едно електронно изявление, издадени от
трето по делото лице – Еконт Експрес ООД (л. 14 от делото).
От ответника по делото бяха представени извлечения от банковата му
сметка (л. 33 до 41 от делото) от които се установява, че брутният размер на
трудовото му възнаграждение за месеците от април включително до август
включително е възлизало на 1241,57 лева на месец.
Като свидетел по делото беше разпитан Иван Евгениев Грозданов –
служител на ищеца. Заявява, че е служител на ищеца от октомври 2022 г. Към
настоящия момент работи като технически сътрудник, поддръжки на сгради.
Познава ответника, били колеги. Контактували почти всеки ден. Свидетелят
изпълнявал технически задачи и решения върху обектите, които ответникът
водел. Не знае да е имало проблеми между ответника и ищеца. През почивни
дни, през които началникът на свидетеля казал, че няма да е в България,
ответникът му споделил, че иска да напусне. На 04.09.2023 г., когато
свидетелят отишъл на работа, заварил молба за напускане. Ответникът не бил
на работа и свидетелят не го е виждал от тогава. От тази дата ответникът не
се явявал на работа. Като управителят на ищеца се прибрал, извикал
свидетеля и негова колежка, казал, че е подготвил заповед, която не може да
връчи, поради това че ответникът не отговарял на телефонните му обаждания,
нямал обратна връзка и накарал да подпишат заповедта. Показал им покана,
но не можал да я връчи, защото нямал връзка. Разпознава подписа си,
положен под процесната заповед на л. 16 от делото. Колегата му, Ива
Василева, подписала заповедта заедно с него. Не знае откога Василева е
служител на ищеца. Тя също била домоуправител на определен брой сгради.
Служителите съвместявали длъжностите домоуправител и касиер. Не знае
дали ответникът е бил в отпуск. Не си спомня ищецът да е отсъствал от
работа. Офисът на ищеца бил със свободен достъп, няма как да се удостовери
2
влизане и излизане от офиса. През деня от 9 часа сутринта свидетелят бил
там. Свидетелят прекарвал време както в офиса, така и по обекти. Случвало се
да работи до 21:00 часа. По принцип на свидетелят се заплащал извънреден
труд, при необходимост. Няма информация за това ответникът да е участвал
при спорове между управителя на ищеца и клиенти. Не знае да има поставени
писмени правила на видно място в офиса. За транспорт свидетелят получавал
50 лева на месец, за ответника не знае да е получавал някаква сума. Не е
възможно след 04.09.2023 г. ответникът да е идвал на работа и свидетелят да
не го е видял. Когато свидетелят отишъл на работа на 04.09.2023 г., всички
служебни предмети на ответника – отчетни документи, мобилния принтер,
ключове от офиса – били на бюрото.
Всички останали доказателства съдът намира за ирелевантни към
предмета на делото.
Въз основа на така възприетите факти, съдът достига до следните
правни изводи: съгласно чл. 220, ал. 1 КТ страната, която има право да
прекрати трудовото правоотношение с предизвестие, може да го прекрати и
преди да изтече срокът на предизвестието, при което дължи на другата страна
обезщетение в размер на брутното трудово възнаграждение на работника или
служителя за неспазения срок на предизвестието. За установяване на
отговорността по този член е необходимо да се установят следните
юридически факти: трудово правоотношение, право същото да бъде
прекратено с предизвестие, упражняване на това право и реално прекратяване
на правоотношението преди изтичането на този срок. В случая първият
юридически факт е безспорен между страните.
За отговор на въпроса коя от двете страни има право да прекрати
правоотношението с предизвестие, както и от кой момент, съдът намира
следното: в подаденото от ответника заявление е изразено предложението му
трудовото правоотношение между страните да бъде прекратено по взаимно
съгласие на основание чл. 325, ал. 1, т. 1 КТ. Съгласно тази разпоредба
страната, към която е отправено предложението, е длъжна да вземе
отношение по него и да уведоми другата страна в 7-дневен срок от
получаването му. Ако тя не направи това, смята се, че предложението не е
прието. По делото не се установява това предложение да е приемано или по
него да е изразявано становище от работодателя, поради което настоящият
състав счита, че приемане не е налице, което не се оспорва и от самите
страни. Направеното със същата молба заявление на ответника, че
алтернативно отправя предизвестие за прекратяване на трудовото
правоотношение на основание чл. 71, ал. 1 КТ, считано от датата на молбата,
не се споделя от съда. Тази разпоредба урежда правото на страна по
трудовото правоотношение, уговорено със срок за изпитване, да прекрати
трудовия договор без предизвестие, когато срокът е уговорен в нейна полза.
Видно е от процесния трудов договор, че такъв срок е уговорен единствено в
полза на работодателя. Т.е. ответникът не е имал право да прекрати трудовия
договор без предизвестие на това основание и правилно ищецът е изтълкувал
това волеизявление като отправяне на предизвестие за прекратяване на
трудовото правоотношение от страна на работника на основание чл. 326, ал. 1
КТ, доколкото според тази разпоредба работникът не е длъжен да посочва
основание за прекратяване. Налага се изводът, че ответникът е имал правото
да прекрати трудовия договор, но не на основание чл. 71, ал. 1 КТ без
предизвестие, а на основание чл. 326, ал. 1 КТ с предизвестие от един месец,
3
съгласно чл. 18, ал. 2 от трудовия договор, който срок е започнал да тече на
04.09.2023 г. Т.е. доказани са втория и третия факт от юридическия състав.
Четвъртият юридически факт съдът намира за доказан от показанията на
свидетеля Грозданов, от които се установява преустановяването от страна на
ответника на изпълнението на трудовите му задължения – неявяването на
работа и оставянето на служебните вещи. От тези действия достатъчно ясно
се обективира намерението на ответника да прекрати трудовото
правоотношение, считано от 04.09.2023 г. Тъй като това е същата дата, на
която ответникът е отправил предизвестието си, тридесетдневният срок по
договора не е спазен. Всички юридически факти са осъществени и основният
иск е доказан по основание. По отношение на размера му, между страните
беше налице спор относно размера на брутното трудово възнаграждение на
ответника. Съгласно представените от него справки на банкови извлечения,
този размер възлиза на 1241,57 лева. До тази сума главният иск е основателен
и следва да бъде отхвърлен за разликата до пълният му предявен размер.
По отношение на акцесорния иск за мораторна лихва, съдът намира
следното: съгласно чл. 228, ал. 3 КТ обезщетенията по този раздел, дължими
при прекратяване на трудовото правоотношение, се изплащат не по-късно от
последния ден на месеца, следващ месеца, през който правоотношението е
прекратено, освен ако в колективния трудов договор е договорен друг срок.
След изтичане на този срок работодателят дължи обезщетението заедно със
законната лихва. Тази разпоредба, както става ясно от посоченото в нея,
скрепява с точно определен падежен момент единствено отговорността на
работодателя, а не и отговорността на работника. За последния тя не се
прилага, т.е. приложими са общото правило за изпадане на длъжника в
забава, предвидено в чл. 84, ал. 2 ЗЗД – длъжникът изпада в забава, след като
бъде поканен от кредитора. В случая получаването на такава покана от
ответника не се установява по делото. От издадените от Еконт Експрес ООД
документи не се доказа дали и кога ответникът е получил писмото, посочено
на л. 12 и л. 13 от делото, нито заповедта за прекратяване на трудовото
правоотношение. Напротив, в показанията си свидетелят Грозданов заяви, че
заповедта е била връчена в отсъствието на ответника, тъй като не е било
възможно да се установи връзка с него. Поради тези съображения съдът
намира, че ответникът не е бил редовно поканен да изпълни задължението си
и акцесорният иск е неоснователен.
С оглед изхода на делото разноски се дължат и на двете страни. От
ищеца са доказани 114 лева – държавна такса и 780 лева – адвокатско
възнаграждение. Възражението на ответника за прекомерност на
адвокатското възнаграждение не се споделя от съда. По делото бяха
проведени две съдебни заседания, бяха събрани писмени доказателства,
разпитан беше свидетел. Въпреки че фактическата и правна сложност на
делото не беше изключителна, тя не беше и минимална, за да обоснове
редуциране на размера на адвокатско възнаграждение до 600 лева. Сумата от
114 лева – държавна такса, съдът намира за прекомерна. Съгласно чл. 1 от
Тарифа за таксите, които се събират от съдилищата по реда на ГПК,
държавната такса за предявяване на искова молба е в размер на четири
процента от цената на иска, но не по-малко от 50 лева, като в случая е 66,26
лева. Като е внесъл сумата от 114 лева, вместо 66,26 лева – държавна такса,
при това по свой почин, а не поради указание на съда, ищецът е надвнесъл
дължимата от него такса. Единствено сумата от 66,26 лева е законосъобразно
платена и единствено нея може ищецът да иска на основание чл. 78, ал. 1
4
ГПК. Останалата сума от 47,74 лева не следва да се присъжда в тежест на
ответника и следва да бъде върната на ищеца след влизане на решението в
сила. Общият размер на интереса на ищеца възлиза на 1656,38 лева, а
уважената част от него – на сумата от 1241,57 лева. С оглед на това на ищеца
се дължат 634,33 лева. От ответника са сторени разноски в размер на 600 лева
– адвокатско възнаграждение, като с оглед отхвърлената част от исковете му
се дължат 150,26 лева.
Така мотивиран, съдът
РЕШИ:
ОСЪЖДА А. М. М., ЕГН: ********** със служебен адрес гр. С, бул. В
№ 1-А, ет. 1, офис **** да заплати на Д ООД, ЕИК: ******* със служебен
адрес гр. С, ул. Л. №**, ет. 5, офис 1-2 на основание чл. 220, ал. 1 КТ сумата
от 1241,57 лева – обезщетение за неспазване на предизвестие при
прекратяване на основание чл. 326, ал. 1 КТ на трудов договор № 19 от
31.03.2023 г., сключен между страните, считано от 04.09.2023 г., ведно със
законната лихва върху тази сума, считано от 05.02.2023 г. до окончателното
изплащане на вземането, като ОТХВЪРЛЯ този иск за горницата над сумата
от 1241,57 лева до пълният предявен размер от 1600 лева, като недоказан.
ОТХВЪРЛЯ предявения от Д ООД, ЕИК: ******* срещу А. М. М., ЕГН:
********** иск с правно основание чл. 86, ал. 1 ЗЗД за осъждане на ответника
да заплати на ищеца сумата от 56,38 лева – мораторна лихва върху главницата
за периода от 31.10.2023 г. до 02.02.2024 г. като неоснователен.
ОСЪЖДА А. М. М., ЕГН: **********, да заплати на Д ООД, ЕИК:
******* на основание чл. 78, ал. 1 ГПК сумата от 634,33 лева – разноски в
производството, съобразно с уважената част от исковете.
ОСЪЖДА Д ООД, ЕИК: ******* да заплати на А. М. М., ЕГН:
********** на основание чл. 78, ал. 3 ГПК сумата от 150,26 лева – разноски в
производството, съобразно с отхвърлената част от исковете.
СУМАТА от 47,74 лева – надвнесена държавна такса да се възстанови
на ищеца след влизане на решението в сила.
Решението подлежи на обжалване в двуседмичен срок от връчването му
на страните по реда на Глава ХХ ГПК пред Софийски градски съд.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
5