гр.Елхово, 11.01.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Елховският
районен съд в публично съдебно заседание на двадесет и пети септември през две
хиляди и двадесета година в състав:
Председател: В. Апостолова
при секретаря М. Д., като разгледа
докладваното от съдията гр.д. № 134 по описа на съда за 2019 година, за да се
произнесе взе в предвид следното:
Производството
е образувано по постъпила искова молба за установяване съществуване на парично
вземане, за което е издадена заповед за изпълнение по чл.410 от ГПК, с правно
основание чл.422, вр.с чл.415 ал.1 от ГПК.
Ищцовото
дружество „***“ ЕАД, в исковата си молба против И.Д.М. *** твърди, че на 14.09.2017 г. между И.Д.М. в качеството на Заемател
и „***“ ООД като Заемодател е бил сключен Договор за паричен заем с № ***, за
предоставяне на М. на паричен заем в размер на 500.00 лв., която сума е
предоставена с подписване на горепосочения Договор и с това Заемодателят е
изпълнил задължението си по договора. Длъжникът се е задължил да ползва и върне
отпуснатата сума, ведно с дължимата договорна лихва в размер на 69.38 лв.,
съгласно условията на сключения договор, като заплати общо сума в размер на
569.38 лв. на 7 месечни погасителни вноски.
Ищецът
твърди, че при попълване на документите за отпускане на кредита И.Д.М. се е
възползвал от допълнителна услуга за експресно разглеждане на заявката за подадените
от него документи за отпускане на кредита, като се е съгласил да заплати
определената такса за това и в тази връзка И.Д.М. дължи и сума в размер на
207.06 лева, представляваща такса за експресно разглеждане на документите за
отпускане на паричен заем. Така общо дължимата от ответника сума по този
Договор е била в размер на 776.44 лева, която
е следвало да изплати на 7 месечни вноски всяка в размер на 110.92 лева,
считано от 14.10.2017г. до 12.04.2018г.
Ищецът
твърди, че съгласно клаузите на договора, Заемателят се е задължил в 3-дневен
срок от подписване на договора за заем да предостави на Заемодателя обезпечение
на задълженията му по договора – поръчител - ФЛ, който да отговаря на
определени изисквания, или банкова гаранция с бенефициер – Заемодателя, но той
не е изпълнил това задължение, поради което на същия е начислена неустойка в
размер на 207.06 лева за неизпълнение на задължението до 18.09.2017г. – трети
ден след усвояване на заемната сума, респективно непредставяне на договореното
обезпечение в срок от страна на длъжника. Начислената неустойка е разсрочена на
равни части, като във всяка от месечните погасителни вноски е включена част от
нея и съответно същата е дължима на съответните падежни дати на погасителните
вноски по Договора за заем.
На основание
сключеният Договор и Тарифа на „***“ ООД на длъжника са били начислени и
разходи и такси в общ размер на 245.00 лева за извънсъдебно събиране на
просрочени задължения, тъй като е забавил заплащането на падеж на погасителни
вноски.
По договора
за паричен заем, длъжникът не е извършвал плащания нито до последната падежна
дата – 12.04.2018г., нито до подаването на заявлението за издаване на заповед
за изпълнение и изпълнителен лист, като дължи и обезщетение за забава върху непогасената
главница в размер на 47.02лв. за периода от 15.10.2017г до 20.09.2018г.
С подписване
на Приложение № 1 от 02.05.2018 г. към Рамков договор за прехвърляне на парични
задължения от 01.12.2016г., сключен между „***“ ООД, ЕИК ********* и „***“
ЕООД, ЕИК ***, вземането към отв. И.Д., произтичащо от Договор за паричен заем
№ *** от 14.09.2017г., на основание чл. 99 от ЗЗД е прехвърлено в полза на
ищцовото дружество изцяло с всички привилегии, обезпечения и принадлежности.
Ищецът заявява, че длъжникът – ответник е бил уведомен по реда на чл. 99 от ЗЗД
за извършената продажба на вземането на 04.05.2018 г. от „***“ ООД посредством
уведомително писмо с обратна разписка.
Предвид
изложеното ищецът твърди, че ответникът му дължи следните суми: 500.00 лева –
главница, договорна лихва в размер на 69.38 лева за периода от 14.10.2017 г. до
12.04.2018 година, неустойка за неизпълнение на задължение в размер на 207.06
лева, такса за експресно разглеждане на документи в размер на 207.06 лева,
разходи и такси за извънсъдебно събиране в размер на 245.00 лева, законна лихва
за забава на непогасената главница в размер на 47.02 лева за периода от
15.10.2017 година до 20.09.2018 година, както и законната лихва върху
главницата от момента на подаване на заявлението по чл. 410 ГПК до
окончателното й изплащане.
Вземането
си, ведно с лихвите, ищецът заявил по реда на чл. 410 ГПК и в негова полза била
издадена Заповед за изпълнение от 01.10.18г. по ч.гр.д № 710/2018г. на ЕРС за
исковите суми, но поради връчването й на длъжника по реда на чл. 47 от ГПК, на
основание чл. 415, ал.1, т.2, вр. с чл. 47, ал.5 от ГПК е било указано на
заявителя – ищец в настоящото производство да предяви иск по чл. 422 от ГПК за установяване
на вземането си в едномесечен срок от съобщението. Ето защо ищецът желае съдът да признае за установено, че „***“
ЕООД има срещу ответника валидно и изискуемо вземане за посочените по-горе
суми. Претендират се и направените в настоящото производство съдебно-деловодни
разноски, вкл. и възнаграждение за юрисконсулт в размер на 350.00 лева.
В срока по чл.131 ГПК ответникът И.Д.М., чрез назначеният му по делото по реда на чл.47, ал.6 от ГПК, особен представител – адв. Д.А. ***, е подал писмен отговор, в който
заявява, че исковата молба е редовна и
допустима, но изцяло неоснователна. На първо място се сочи, че извършената
цесия не е била надлежно съобщена на ответника – длъжник, не е произвела
действие спрямо него и в този смисъл ответникът не дължи каквито и да са суми
на ищеца. На следващо място се твърди, че неуточнената клауза по чл. 5,
ал.2 от Договора относно задължението за предоставяне на обезпечение от страна
на длъжника, е нищожна като противоречаща на чл.143, т.5 от Закона за защита на
потребителите, заобикаляща изискванията на чл.19, ал.4 от ЗПК и като сключена в
нарушение на добрите нрави по смисъла на чл.26, ал.1 от ЗЗД. Изтъкват се
съображения и че фиксираният годишен лихвен процент по заема от 40.30 % и
годишния процент на разходите в размер на 49.46, нарушават добрите нрави и са в
разрез с изискванията на добросъвестността, което внася допълнително
неравноправие в отношенията между страните. На следващо място, договорената такса
за експресно разглеждане на искането за кредит противоречи на чл.10а, ал.2 от ЗПК, като същевременно представлява допълнителна облага - печалба към
възнаградителната лихва. Сочи се, че съгласно нормата на чл.22 от ЗПК, според
която когато не са спазени изискванията на чл.10, ал.1, чл.11, ал.1, т.7-12 и
20 и ал.2 и чл.12, ал.1. т.7-9, договорът за потребителски кредит се явява
недействителен, като се прави искане за прогласяване нищожността на целия
договор, а при условията на евентуалност - на клаузите за такса за експресно
разглеждане на договора за кредит и за неустойка за непредставяне на
обезпечение, като неравноправни, противоречащи на добрите нрави и заобикалящи
изискванията на чл.19, ал.4 от ЗПК и като нарушаващи разпоредбите на чл.11 т.9
и 10 от ЗПК.
В съдебно
заседание за ищеца не се явява представител и не е изразено становище относно
отговора на исковата молба от ответника.
Ответникът И.Д.М.,
редовно призован чрез назначеният особен представител, не се явява лично в
съдебно заседание. Назначеният му особен представител – адв. Д.А. заявява, че
поддържа изцяло отговора на ИМ и съдът следва да отхвърли ищцовите претенции.
В хода на
съдебното производство, на 15.11.2019г. е постъпила молба ,а впоследствие и
уточняваща молба от 08.01.2020г., двете от „***“ ЕАД с посочено правно
основание чл. 226, ал.2, във вр. с чл. 218 от ГПК и с направено искане „АСВ“
ЕАД да встъпи като трето лице помагач на страната на ищеца - „***“ ЕООД по
настоящото дело против И.Д.М.. Сочи се, че на 03.05.2019г. /след подаването на
исковата молба в съда на 08.03.19г./ „***“ ЕООД и „***“ ЕАД са сключили на
основание чл. 99 от ЗЗД Договор за прехвърляне на вземания /цесия/, с който
вземането на „***“ ЕООД срещу ответника И.М. е прехвърлено в полза на „АСВ“ ЕАД
изцяло с всички привилегии, обезпечения и принадлежности, вкл. и всички
лихви.
С
Определение от 11.02.2020г. съдът е допуснал встъпването на „***“ ЕАД, ЕИК ***,
като трето лице помагач на страната на ищеца – „***“ ЕООД. В
предоставеният му срок третото лице е направило доказателствено искане -
за назначаване на съдебно счетоводна
експертиза и е изразило становище по ищцовата претенция и отговора на същата от
ответника.
От събраните
по делото доказателства, преценени поотделно и в тяхната съвкупност, съдът
приема за установено от фактическа страна следното:
Не се спори
от страните, а и от приложеното по делото ч.гр.д. № 710/2018г. по описа на ЕРС е видно, че в полза на заявителя „***“
ЕООД срещу длъжника–ответник по
настоящото гр. производство – И.Д.М. е
издадена Заповед № 1373 за
изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК от 01.10.2018г., с която ЕРС е разпоредил на ответника да
заплати на ищеца сума в общ размер на 1 275.52 лева, включваща главница в
размер на 500.00 лева; договорна лихва в размер на 69.38 лева за периода от
14.10.2017г. до 12.04.2018г.; такса за експресно разглеждане на документи в
размер на 207.06 лева; неустойка за неизпълнение на задължение в размер на
207.06 лева за периода от 18.09.2017г. до 12.04.2018г; разходи и такси за
извънсъдебно събиране в размер на 245.00 лева; законна лихва за забава върху
непогасената главница в размер на 47.02 лева за периода от 15.10.2017 г. до
20.09.2018г., ведно със законната лихва върху главницата от 500.00 лева, считано
от датата на подаване на заявлението по чл.410 от ГПК в съда - 28.09.2018г. до
изплащане на вземането, както и разноски по делото в общ размер на 95.51 лева,
от които 25.51 лв. държавна такса и 70 лева юриск.възнаграждение. В Заповедта е
посочено, че вземането произтича от сключен
на 14.09.2017 г. между И.Д.М. като заемател и „***“ ООД като заемодател,
Договор за паричен заем с № ***, вземането по който на 02.05.2018 г. с
подписване на Приложение № 1 към Рамков договор за прехвърляне на парични
задължения (цесия) от 01.12.2016г. сключен между „***“ ООД, ЕИК ********* и „***"
ЕООД, ЕИК ***, на основание чл. 99 от ЗЗД е прехвърлено в полза на „***"
ЕООД изцяло с всички привилегии, обезпечения и принадлежности.
Не е спорно,
че издадената по посоченото ч.гр.д. № 710/2018г. по описа на РС-Елхово Заповед
за изпълнение на парично задължение по чл.410 от ГПК от 01.10.2018г. е връчена
на длъжника-ответник И.М. при условията на чл.47, ал.5 от ГПК, като с
Разпореждане № 189 от 30.01.2019 година по същото ч.гр.д., ЕРС е предоставил на
кредитора предвидената в ГПК възможност на заявителя да предяви иск по чл. 415,
ал.1, т.2 от ГПК против длъжника И.М. за установяване на вземането си, от която
същият се е възползвал, образувайки настоящото гр. производство, а именно - в
едномесечен срок да предяви иск относно вземането си против длъжника -
ответник.
За
удостоверяване задълженията на ответника ищецът представя по делото Договор за паричен заем № ***,
сключен на 14.09.2017 г. между И.Д.М.
като заемател и „***“ ООД в качеството на заемодател, въз основа на писмено предложение от заемателя
за сключване на такъв тип договор, прието от Заемодателя. В този Договор се
сочи, че Заемодателят е предоставил на Заемателя в заем парична сума в размер
на 500.00 лв., а последният се е задължил да върне получения заем от 500.00
лв., ведно с договорната лихва, която е в размер на 69.38 лв., или общо сумата
от 569.38 лв., на 7 равни месечни погасителни вноски към Заемодателя, за
периода от 14.10.2017г. до 12.04.2018г. като са посочени и падежните дати на всяка вноска,
фиксиран лихвен процент от 40.30 % и годишен процент на разходите – 49.46 %. В
чл. 2 от Договора е посочено, че с подписването му страните се съгласяват да се
рефинансира текущият заем на Кредитополучателя, който заявява, че желае да
погаси изцяло задължението си по Договор за паричен заем с КИД 5381475 от
05.07.2017г., което към датата на подписване на Договора от 14.09.2017г. е в
размер на 298.34лв., като след извършеното
прихващане задължението на Заемателя по предходния договор се погасява
изцяло, а заемодателят изплаща остатъка от заемната сума – 201.66 лева.
В чл. 1,
ал.2 и 3 от процесния Договор е посочено, че кредитополучателят преди
подписването на Договора е избрал доброволно
да се ползва от допълнителна услуга по експресно разглеждане на
документи за одобрение на паричен заем и за тази услуга следва да заплати такса
за експресно разглеждане на документи за
отпускане на паричен заем в размер на 207.06 лева.
Съгласно чл. 5 от Договора за
заем, Заемателят се е задължил в 3-дневен срок от усвояване на сумата да
предостави на Заемодателя едно от изрично посочените в него обезпечения, а
именно:
- поръчител
- физическо лице, което да отговаря кумулативно на изрично посочени в договора
условия или
- банкова
гаранция, издадена след усвояване на паричния заем, в размер на цялото
задължение на Заемателя, валидна 30 дни след падежа за плащане по договора.
При
неизпълнение на това задължение заемателят дължи неустойка в размер на 207.06
лева /чл. 5, ал.2 от Договора/. Именно поради неизпълнение на това поето
задължение, на И.М. е била начислена неустойка в размер на 207.06 лева, която е
разсрочена на 7 равни месечни вноски, платими на съответните падежни дати на
погасителните вноски по Договора за заем.
Видно от
представеният Договор за паричен заем, крайният срок за издължаване на всички
задължения по кредита е 12.04.2018 г., но тъй като Заемателят не е изпълнявал в
срок задължението си за плащане на погасителните вноски, на длъжника е било
начислено и обезщетение за забава в размер на законната лихва за всеки ден
забава /чл. 9 от Договора/ а именно - сумата от 47.02 лв. за периода от
15.10.2017г. /денят, следващ първата
падежна дата/ до датата на подаване на заявлението по чл. 410 от ГПК в съда –
20.09.2018г.
Съгласно чл.
13 от сключеният Договор за паричен заем, кредитополучателят се е запознал с
Тарифа на *** ООД, която е актуална към датата на сключване на договора и се
намира, както във всеки търговски обект от клоновата мрежа и партньорска мрежа
на Заемодателя, така и на интернет страницата на последния. По делото не е
представена действащата към момента на сключване на процесния Договор за
паричен заем Тарифа на Заемодателя, но от изложеното в исковата молба е видно, че на И.Д.М.
са начислени и той дължи разходи и такси за извънсъдебно събиране на
просроченото задължение в размер на 245.00 лв., тъй като при забава на
плащане на погасителна вноска, се дължат на Кредитора определени суми,
представляващи направени разходи за провеждане на телефонни разговори,
изпращане на писма, покани и електронни съобщения за събиране на просрочено
вземане, както и разходи за събиране на просрочените вземания, включващи
ангажиране дейността на лице/служител, което осъществява и администрира
дейността по събиране на вземането.
По делото не е спорно, че на 01.12.2016г. е сключен Договор за
покупко продажба на вземания между „***“ ООД и „***“ ООД, чийто правоприемник е
ищцовото дружество - „***“ ЕООД, а на 02.05.2018г. е подписано и Приложение № 1
към този Договор, с което вземането спрямо отв.И.М., произтичащо от Договор за
паричен заем № *** от 14.09.2017г., на основание чл. 99 от ЗЗД е прехвърлено в
полза на ищцовото дружество изцяло с всички привилегии, обезпечения и
принадлежности, вкл. и всички лихви. До длъжникът – ответник е било изготвено
уведомление по реда на чл. 99 от ЗЗД за извършената продажба на вземането от
името на „***“ ООД, чрез пълномощника – „***“ ЕООД, за което няма данни по
делото да е било изпратено и съответно да е било получено от отв. И.Д.М..
От заключението на вещото лице А.Т. по
назначената от съда съдебно счетоводна експертиза, поддържано от него в съдебно
заседание, което не бе оспорено от страните и се възприема от съда като
компетентно и безпристрастно изготвено, се установява, че по сключеният между „***“
ООД и И.Д.М. Договор за паричен заем № *** от 14.09.2017г. заемателят е получил
предоставената му сума по заема /500.00 лева/ на датата на подписване на
Договора както следва: със сумата 298.34 лева е погасено негово старо
задължение съгласно уговореното в подписаният Договор между страните, и в брой
– 201.66 лева, като впоследствие М. не е извършвал никакви плащания по
Договора. Вещото лице е посочил, че размера на задължението на М. по този
Договор към 14.10.2017г. и към момента на подписване на Договора за прехвърляне
на вземане и Приложение № 1 към него от 02.05.2018г. е както следва: главница –
500.00 лева, договорна лихва – 69.38 лева, неустойка за неизпълнение на договорно
задължение – 207.06 лева, такса за експресно разглеждане на документи в размер
на 207.06 лева и такси и разходи за извънсъдебно събиране на задължението –
245.00 лева, а за периода на забавата от 15.10.2017г. до 20.09.2018г. когато е
подадено заявление по чл. 410 от ГПК е начислена лихва за забава в размер на
47.02 лева. Вещото лице е изчислило лихвата за забава върху дължимата главница
от 500.00 лева за посоченият период от време на 47.36 лева.
Видно от
представеният от третото лице – „АСВ“ ЕАД Договор за продажба и прехвърляне на вземания от
03.05.2019г., ищцовото дружество – „***“ ЕООД е прехвърлило на „***“ ЕАД, с ЕИК
***, вземанията си по кредити/заеми, които е придобил от банки и небанкови
финансови институции, като от Приложение № 1 към този Договор се установява, че
е прехвърлено и вземането по отношение длъжника И.Д.М. с първоначален кредитор
„***“ ООД по Договор за кредит № *** от 14.09.2017 година.
При така
установената фактическа обстановка, съдът прави следните ПРАВНИ ИЗВОДИ:
Въз основа
на твърденията, изложени в исковата молба и петитума на същата, съдът намира,
че предявения иск е с правно основание чл. 422, вр. с чл. 415 от ГПК, във вр. с
чл. 9 и сл. от ЗПК, във вр. с чл. 240 от ЗЗД, вр. с чл. 79, чл. 99 и чл. 86 от ЗЗД за признаване за установено по отношение на ответника, че ищцовото
дружество има вземане към него за следните суми: 500.00 лева – главница, дължима по сключен
между И.М. и „***“ ООД Договор за паричен заем от 14.09.2017г. и Договор за
прехвърляне на вземане с Приложение № 1 към него от 02.05.2018г., сключен между
„***“ ООД и „***“ ЕООД, договорна лихва в размер на 69.38 лева за периода от
14.10.2017 г. до 12.04.2018 година, неустойка за неизпълнение на задължение в
размер на 207.06 лева, такса за експресно разглеждане на документи в размер на
207.06 лева, разходи и такси за извънсъдебно събиране в размер на 245.00 лева,
законна лихва за забава на непогасената главница в размер на 47.02 лева за
периода от 15.10.2017 година /датата на допускане на забава на погасителна
вноска/ до 20.09.2018 година /преди подаване на заявление по чл. 410 ГПК/,
заедно със законна лихва върху главницата, считано от предявяването на
заявлението за издаване на заповед за изпълнение по чл. 410 от ГПК до
окончателното плащане на сумата, които суми са присъдени със Заповед за изпълнение
по чл.410 ГПК, издадена по ч.гр.д. № 710/2018г. по описа на ЕРС, както и
направените по настоящото производство разноски, вкл. 350.00 лева - юрисконсултско
възнаграждение/.
Предявеният
положителен установителен иск по чл.422 от ГПК за установяване на парично вземане е допустим, тъй като е налице правен интерес от предявяване на иска,
което се доказа и от приложеното ч.гр.д.
№ 710/2018г. по описа на ЕРС, по
което има издадена срещу ответника И.Д.М. Заповед № 1373 за изпълнение на парично задължение
по чл. 410 ГПК от 01.10.2018г., за
процесните суми, посочени и по-горе, дължими по Договор за паричен заем
№ *** от 14.09.2017г., сключен между „***“ ООД и И.Д.М. и последващ Рамков
договор за продажба и прехвърляне на вземания /цесия/ от 01.12.2016г. с
Приложение №1 към него от 02.05.2018г., сключен между „***“ ООД и „***“ ООД, а
сега „***“ ЕООД. Исковата молба е
депозирана в съда на 08.03.2019г., т.е. в рамките на преклузивния едномесечен
срок по чл.415 от ГПК, тъй като ищецът е получил уведомлението на съда с
дадените указания за предявяване на иск по чл. 422 от ГПК на 20.02.2019г.
Разгледан
по същество положителният установителен иск се явява само отчасти основателен и доказан, по следните съображения:
В процесния
случай безспорно се установи, че праводателят на ищеца – „***“ ООД и ответникът
са били обвързани от валидно облигационно правоотношение по повод сключен
Договор за паричен заем № *** от 14.09.2017година, не е оспорено и получаването
от ответника на сумата по начина, уговорен в Договора, както и не се твърди
плащане на задължението.
Съдът счита, че от приетите по делото доказателства не се установява да е
налице валидно съобщаване на Договора за прехвърляне на вземанията по процесния
договор за паричен заем, съгласно твърденията на ищеца в заявлението по чл. 410
от ГПК, където е посочено, че длъжникът И.М. е уведомен от „***“ ООД на
04.05.2018г. за извършената цесия с уведомително писмо, изпратено с обратна
разписка. Нито към заявлението по чл. 410 ГПК, нито към исковата молба са
приложени доказателства за това връчване на уведомителното писмо. Но в исковата
молба е направено особено искане – уведомлението за цесията да бъде връчено на
ответника заедно с преписа от исковата молба и доказателствата.
В конкретния
случай, страните по Договора за паричен заем в чл. 4 са договорили, че
Заемодателят има право по всяко време да прехвърли правата си по Договора на
трето лице, като уведомяването на заемателя се извършва чрез съобщение по ел.
поща, изрично писмо или съобщение на интернет страницата на Заемодателя. И
именно от това свое право се е възползвал заемодателят – „***“ ООД като е
прехвърлил на дружеството ищец вземането си спрямо ответника по Договор за
паричен заем № ***.
Неоснователно
е възражението направено в отговора на исковата молба, че ищецът няма качеството
на кредитор, тъй като е налице липса на уведомяване на длъжника за извършената
цесия. Вземанията по процесния Договор са цедирани от „***“ ООД на „***“
ООД, а към настоящия момент „***“ ЕООД с Приложение № 1 от 02.05.2018г. към
Рамков договор за прехвърляне на парични задължения от 01.12.2016
г., като в приложението фигурира номера на процесния
договор, посочено е името на кредитополучателя И.Д.М. и размера
на дължимите от него суми. В договора за цесия е посочено, че приложенията
са неразделна част от договора. Представено е пълномощно от цедента, с което се
упълномощава цесионера да изпълни задължението по чл. 99, ал. 3 ЗЗД. Предишният
кредитор има правото да упълномощи новия кредитор да извърши съобщението до
длъжника като негов пълномощник /в този смисъл са решение № 156/30.11.2015 г.,
т. д. № 2639/2014 г. на II т. о. и решение № 137 от 2.06.2015 г. на ВКС по гр.
д. № 5759/2014 г., III г. о./. Представено е заедно с исковата молба и
уведомително писмо до заемателя – ответник за извършената цесия. При
това положение изходящото от цедента уведомление, приложено към исковата молба
на цесионера и достигнало до длъжника с нея, съставлява надлежно съобщаване на
цесията, съгласно чл. 99, ал. 3, пр. 1 ЗЗД, с което прехвърлянето на вземането
поражда действие за длъжника на основание чл. 99, ал. 4 ЗЗД. Като факт от
значение за спорното право, настъпил след предявяване на иска, извършеното по
този начин уведомление следва да бъде съобразено от съда по силата на чл. 235,
ал. 3 ГПК при разглеждане на иска на цесионера срещу длъжника /в този смисъл са
Решение № 123/24.06.2009 г. по т. д. № 12/2009 г. състав на ВКС, ІІ т. о.,
Решение № 3/16.04.2014 г. по т. д. № 1711/2013 г. на ВКС, І т. о., Решение № 78
от 09.07.2014 г., т. д. № 2352/2013 г. на ВКС, ІІ т. о. И Решение
№109/13.07.2016 по дело №1050/2015 на ВКС, ТК, I т.о./. По тези
съображения настоящият съдебен състав приема, че с връчването на
особения му представител – адв. Д. А., на исковата молба и
приложеното към нея уведомление за извършено прехвърляне на вземания,
ответникът М. е надлежно уведомен в съответствие с разпоредбата на чл. 99,
ал. 3 от ЗЗД за извършената цесия на вземанията по договор за потребителски
кредит.
На съда е
известно, че в съдебната практика са застъпени две становище по въпроса счита
ли се за надлежно уведомен длъжникът за станалата цесия, ако уведомлението е
получено от особен представител, назначен му по реда на чл. 47, ал. 6 ГПК, като
в една част се застъпва становището, че длъжникът се счита за надлежно
уведомен, когато цесията е съобщена на особения му представител назначен по
реда на чл.47, ал. 6 ГПК, тъй като той не следва да черпи права от своето
недобросъвестно поведение /особен представител му е назначен, тъй като
длъжникът не може да бъде намерен/, а друга част от
практиката приема, че длъжникът не е надлежно уведомен за извършената цесия,
когато съобщението за това е достигнало до знанието единствено на неговия
особен представител, като тук аргументите се черпят от особената фигура на
особения представител, назначен по реда на чл. 47, ал. 6 ГПК.
Настоящият
състав на съда възприема първото от двете становище като взе предвид, че на осн. чл.47, ал.6 ГПК при
изпълнение на предпоставките по чл.47, ал.1-5 ГПК с оглед охрана интересите на
ответника на последния се назначава особен представител и връчването на всички
книжа по делото на ответника е надлежно, ако е направено на особения
представител, като от този момент се пораждат свързаните с факта на връчване
правни последици. Разпоредбата на чл.45 ГПК установява правилото,
че връчването на представител се смята за лично връчване. Законодателят е
посочил в разпоредбата фигурата „представител“, без да разграничава
представителната власт на представителя от какво произтича - от упълномощаване
или по силата на закона - от акт на съда. И в двата случая осъщественото
връчване на представител е приравнено на лично връчване, при което следва да се
приеме, че в случая ответникът лично е уведомен за извършената цесия. В този
смисъл е постановеното от ВКС Решение № 198/18.01.2019г. по т.д.№193/2018г.
на I-во т.о. – че връчването на материалноправно изявление
на особения представител, представлява надлежно уведомяване на длъжника -
ответник. Ето защо съдът приема, че
ищецът - цесионер се е легитимирал като кредитор на ответника, т.к.
уведомлението за цесията е получено от последния, чрез неговия особен
представител, с което прехвърлянето на вземането е породило действие за
длъжника от този момент.
І. По отношение на претенцията за главница
в размер на 500.00 лева, искът се явява основателен и доказан по следните
съображения:
Не е спорен
между страните факта на сключване на договора за паричен заем между праводателя
на ищеца и ответника, не се оспорва и неговата автентичност, поради което
следва да се приеме, че облигационното правоотношение между тях е възникнало
валидно и заемодателят е изпълнил задължението си да предаде на заемателя
сумата от 500.00 лева..
С исковата
молба се претендира главница в размер на 500.00 лева, която е незаплатена. В тежест
на ответника е да докаже плащане на претендираната сума. Неблагоприятните
последици от недоказването на факта на погасяване на задълженията са за
ответника, поради което съдът приема, че ищецът има вземане срещу ответника за
главница по Договора за паричен заем в размер на 500.00 лева, което се
установява и от приетата по делото ССчЕ.
В конкретния
случай ищецът не твърди предсрочна изискуемост, а към момента на подаване на
заявлението по чл. 410 ГПК /28.09.2018г./ е настъпил падежа на всички погасителни
вноски – последната е била на 12.04.2018г. и съдът приема, че вземането за
главница е изцяло изискуемо и дължимо и именно за сумата от 500.00 лева искът
за главница следва да бъде уважен, като се присъди и законната лихва
върху тази сума от датата на подаването на заявлението по чл. 410 от ГПК в съда
– 28.09.2018г. до окончателното плащане.
ІІ. По
отношение на договорната лихва:
Претендира
се договорна лихва в размер на 69.38 лева за периода от 14.10.2017 г. до
последната погасителна вноска на 12.04.2018 година. По Договора е предвиден
фиксиран годишен лихвен процент от 40.30 %. Няма пречка страните да уговорят
договорна надбавка в размер по-голям от законната лихва. В случая съдът намира,
че уговорената възнаградителна лихва не противоречи на добрите нрави, като за
това взе предвид конкретните данни по производството - срока на договора,
размерът на кредита, размерът на възнаградителната лихва спрямо размера на
кредита и рискът от сделката, който носи кредитора, липсата на предоставено
обезпечение, както и автономията на волята. Размерът на договорната лихва за
целия период на договора е 69.38 лева, размерът на отпуснатия кредит е 500.00
лева, кредитът е отпуснат за срок от 7 месеца – не малък период от време, не е
обезпечен, поради което съдът приема, че размерът на лихвата е съответен
на насрещната престация на кредитора и на риска, който поема същият като
небанкова институция, която се самоиздържа от собствената си печалба, която в
случая не противоречи на принципа за справедливост и добросъвестност.
В тежест на
ответника е да докаже плащане на претендираната сума. Подобни твърдения и
доказателства не са ангажирани от ответника. От ССчЕ се установява, че
неплатеното задължение за договорна лихва е в размер на 69.38 лева за периода
от 14.10.2017 г. до 12.04.2018 година. Предвид на изложеното съдът приема, че
ответникът дължи лихва в претендирания от ищеца размер.
ІІІ. По
отношение на неустойката за неизпълнение на задължението за представяне на
обезпечение.
Съдът
намира, че предвидената в Договора клауза за неустойка за неизпълнение на
договорно задължение за предоставяне на обезпечение противоречи на добрите
нрави. Критериите дали е налице нищожност поради противоречие с добрите нрави
на неустойка, се съдържат в ТР № 1 от 15.06.2010 г. по т. д. № 1/2009 г.
на ОСТК на ВКС, а именно - такава е неустойка, която е уговорена извън
присъщите й обезпечителна, обезщетителна и санкционна функции. Преценката за
нищожност се извършва в зависимост от специфичните за всеки конкретен случай
факти и обстоятелства, при съобразяване на примерно посочени критерии, като
естеството и размер на обезпеченото с неустойката задължение, обезпечение на
поетото задължение с други, различни от неустойката правни способи, вида на
самата уговорена неустойка и на неизпълнението, за което е предвидена,
съотношението между размера на неустойката и очакваните за кредитора вреди от
неизпълнението /виж в този смисъл Решение № 107/25.06.2010 г. на ВКС по т.
д. № 818/2009 г., II т. о./.
В случая
страните са уговорили клауза кредитополучателят да предостави на кредитора в
срок от три дни от усвояването на кредита едно от посочените в договора няколко
конкретни обезпечения, като в противен случай същият дължи на Заемодателя
неустойка за неизпълнение на договорно задължение във фиксиран размер на 207.06
лева.
На първо
място така предвидената клауза за неустойка поради неизпълнение на договорно
задължение за представяне на обезпечение, противоречи на чл. 21, ал. 1 ЗПК,
съгласно който всяка клауза в договор за потребителски кредит, имаща за цел или
резултат заобикаляне на изискванията на закона, е нищожна. Предвидената клауза
е и неравноправна по смисъла на чл. 143, т. 5 ЗЗП, тъй като същата е
необосновано висока.
Така, както
е уговорена в случая, неустойката е предназначена да санкционира заемателя за
виновното неспазване на договорното задължение за предоставяне на обезпечение.
Задължението за обезпечаване на главното задължение има вторичен характер и
неизпълнението му не рефлектира пряко върху същинското задължение за погасяване
на задължението по Договора за паричен заем. Съдът намира, че въведените в
Договора изисквания за вида обезпечение и срока за представянето му създават
значителни затруднения на длъжника при изпълнението му до степен, изцяло да се
възпрепятства същото. Непредоставянето на обезпечение не води до претърпяването
на вреди за кредитора, който би следвало да прецени възможностите на
заемодателя да предостави обезпечение и риска по предоставянето на заем към
датата на сключването на договора с оглед на индивидуалното договаряне
на договорните условия, а не след сключването му. Така уговорена, неустойката
води до скрито оскъпяване на кредита, тъй като би представлявала сигурна
печалба за заемодателя, а тази печалба би увеличила стойността на Договора.
Основната цел на така уговорената неустоечна клауза е да дoведе до
неоснователно обогатяване на заемодателя за сметка на заемополучателя, до
увеличаване на подлежаща на връщане сума.
Тъй като
противоречието между клаузата за неустойка и добрите нрави е налице още при
сключването на Договора, то следва извода, че в конкретния случай не е налице
валидно неустоечно съглашение и съобразно разпоредбата на чл.26, ал.1, във вр.
с ал.4 ЗЗД, в тази си част договорът изобщо не е породил правно действие, а
нищожността на тази клауза е пречка за възникване на задължение за неустойка по
чл. 5 от Договора.
Ето защо
претенцията за неустойка за неизпълнение на договорно задължение за
предоставяне на обезпечение в претендирания размер от 207.06 лева следва се отхвърли изцяло, поради
противоречието на клаузата от процесния Договор на добрите нрави и закона.
ІV. По
отношение на претендираната сума от
207.06 лева – такса за допълнителна услуга по експресно разглеждане на
документи.
В чл.1, ал.2
от Договора е предвидено, че ответникът предварително, преди подписване на
договора за заем, е избрал доброволно да се ползва от допълнителна услуга –
експресно разглеждане на заявката за отпускане на заем, което обстоятелство е
декларирано в попълнената от него форма за кандидатстване. Съгласно чл.1, ал.3
от Договора за заем за извършената
допълнителна услуга от Кредитора по експресно разглеждане на заявката за
паричен заем заемателят следва да заплати такса за експресно разглеждане на документи в размер на 207.06
лева.
На първо
място и за клаузата в Договора, предвиждаща заплащане на такса експресно
обслужване /чл. 1, ал. 3 от Договора/ важи гореизложеното за чл. 21, ал. 1 ЗПК.
Така предвидената клауза очевидно заобикаля закона и накърнява правата на
другата страна по облигационното отношение. Опциите при сключване на договора
за паричен заем са или избиране приоритетно разглеждане и плащане такса
експресно разглеждане при разглеждане на заявката и получаване на
становище до 20 минути след подаване на предложението за сключване на
договор за заем или обикновена заявка без такса, в който случай заемодателят ще
даде становище в срок от 10 дни. Следователно при необходимост от разглеждане
на заявката в по-кратък срок заемателят е принуден да избере опция приоритетно
разглеждане. Таксата за експресно разглеждане е във фиксиран размер – 207.06
лв. или в случая почти 1/2 от размера на получения заем. Липсва каквато и да е
еквивалентност между таксата и извършената услуга от заемодателя. В попълненото
от заемателя предложение за сключване на договор за паричен заем не е посочен
размерът на таксата за експресно разглеждане на документи, което означава, че
ответникът не е бил запознат с размера на предвидената такса преди самото
сключване на Договора. Съгласно чл. 143, ал.2, т.10 от ЗЗП неравноправни са
клаузи, които налагат на потребителя приемането на клаузи, с които той не е
имал възможност да се запознае преди сключването на договора. В чл. 146, ал. 1
ЗЗП е посочено, че неравноправните клаузи за нищожни, освен ако са уговорени
индивидуално, а не са такива дефинираните в чл. 146, ал. 2 ЗЗП – клаузи,
изготвени предварително, при които потребителят не е имал възможност да влияе
върху съдържанието им. Ответникът е потребител на финансова услуга по смисъла
на § 13, т. 1 ЗЗП. Ищецът не доказва, а и не твърди индивидуално уговаряне на
клаузата за заплащане на такса за експресно разглеждане на документи в
предвидения в Договора размер, поради което така предвидената клауза
според настоящия съдебен състав има и неравноправен характер по смисъла на чл.
143, ал.2, т. 10 от ЗЗП.
На следващо
място дори и да не се приеме, че клаузата е нищожна или неравноправна, то по
производството не са доказани от ищеца обстоятелствата, налагащи начисляването
на подобна такса, а именно, че „***“ ООД е разгледало заявката на заемателя в
срок от 20 мин. Липсват доказателства за часа, в който е подадено заявлението и
часът, в който е сключен Договорът между страните по него. Липсват и данни от
заемодателя да е представено становище по искането за заем в посочения срок от
20 минути от подаване на предложението за сключване на договора за паричен
заем, поради което не са налице предпоставките за начисляване на такса за
експресно разглеждане документите.
С оглед изложеното претенцията за заплащане на тази такса е неоснователна и
следва да бъде отхвърлена.
V. По отношение на вземането за такси и разходи за извънсъдебно
събиране на задължението в размер на 245.00 лева.
Ищецът
претендира и 245.00 лева - разходи и такси за извънсъдебно събиране на
вземания.
В чл.13 от
Договора е посочено, че длъжникът е запознат и се е съгласил с Тарифата на
събираните такси от заемодателя. По делото не е приложена действащата към
момента на сключване на процесния Договор за паричен заем Тарифа на „***“ ООД,
поради което на първо място ищецът не е доказал твърдението си относно размера
на тези такси и тяхната дължимост, основанието на което са били начислени. Нещо
повече, в исковата молба също не са посочени какви точно по размер и на какво
основание са начислени разходи и такси за извънсъдебно събиране на просрочено
задължение. Видно от изложеното в исковата молба, ищецът твърди, че при забава
на плащане на погасителна вноска, ответникът дължи на Кредитора определени
суми, представляващи направени разходи за провеждане на телефонни разговори,
изпращане на писма, покани и електронни съобщения за събиране на просрочено
вземане, както и разходи за събиране на просрочените вземания, включващи
ангажиране дейността на лице/служител, което осъществява и администрира
дейността по събиране на вземането, но липсва конкретизация как точно е била
сформирана претендираната сума от 245.00 лева – колко от тази сума са разходи и
колко – такси и на какво основание точно са били начислени.
Освен това,
съгласно чл. 33, ал.2 от ЗПК, когато потребителят забави дължимите от
него плащания по кредита, обезщетението за забава не може да надвишава
законната лихва. В случай, че в Тарифа на кредитодателя са налице разпоредби за
заплащане на такси и разходи при забава на дължими от заемателя плащания, те
биха се явили в пряко противоречие с чл.33 от ЗПК. В случай на неизпълнение или
забавено изпълнение, заемополучателят следва да заплаща отнапред определени
разходи за действия по събиране на задължението и такси, което по същността си
представлява неустойка, дължима при забава на изпълнението за заплащане на
текущи задължения по кредита, а не плащане за покриване разходи по събиране на
вземането. С предвиждане и начисляване на тези такси по същество се
цели заобикаляне на ограничението на чл.33 от ЗПК и
въвеждане на допълнителни плащания, чиято дължимост е изцяло свързана с
хипотеза на забава на длъжника. Съгласно чл.21, ал.1
от ЗПК всяка клауза в договор за потребителски кредит, имаща за
цел или резултат заобикаляне на изискванията на закона, е нищожна. Такива
клаузи за плащане на разходи и такси дори не са обективирани в Договора, а
ищецът се позовава на Тарифа, която не е приложена по делото, поради което
съдът не може да приеме, че ответникът е поел задължение да заплаща тези
разходи и такси. Отделно от това с предвиждането на такива разходи се заобикаля
и разпоредбата на чл.19, ал.4 от ЗПК. Безсъмнено събирането на такива разходи е
част от дейността по управление на кредита и следва да са включени в годишния
процент на разходите – чл. 19, ал.1
от ЗПК, като уговаряне им като отделен разход, основан на тарифа на
кредитора има за цел заобикаляне разпоредбата на чл.19, ал.4 от ЗПК, касаеща
ограничение в размера на ГПР, поради което и на това основание тези такси не се
дължат. Същите са и неравноправни, не са уговорени индивидуално в договора,
произтичат от тарифа на кредитора, върху която заемателят не може да
въздейства, а следва да приеме с подписването на Договора.
Предвид
изложеното претенцията за заплащане на сума в размер на 245.00 лева,
представляваща такси и разходи за извънсъдебно събиране на просрочени вземания,
следва да бъде отхвърлена като неоснователна и недоказана.
V. По
отношение на обезщетението за забава:
Претендира
се обезщетение за забава в размер на 47.02 лева за периода от 15.10.2017
г. /денят, следващ датата на първата
неплатена падежна вноска/ до датата на подаване на заявлението в съда - 20.09.2018 г.
Вземането за
санкционираща лихва за периода от 15.10.2017 г. до 20.09.2018 г. е основано на
разпоредбата на чл. 9 от Договора за паричен заем. Уговорката в чл. 9, ал. 2 от Договора е, че в
случай на забава на плащането на задълженията на Заемателя, той дължи законната
лихва върху дължимата сума за всеки ден забава. В случая ищецът претендира
обезщетение за забава в размер на 47.02 лв. за периода 15.10.2017г., когато
ответникът е изпаднал в забава по отношение на първата погасителна вноска, до
20.09.2018 г. – преди подаването на заявлението по чл. 410 от ГПК, изчислено
върху дължимата главница и до този размер искът следва да се уважи, макар
вещото лице да е посочило, че размера на тази лихва за забава е 47.36 лева, тъй
като не е направено надлежно изменение на исковата молба в тази част.
По отношение
на заявеното от третото лице – помагач на ищеца – „АСВ“ ЕАД, че към наст.
момент той се явява кредитор спрямо ответника предвид извършеното прехвърляне
на вземането от ищцовото дружество „***“ ЕООД на „АСВ“ ЕАД с Договор за цесия
от 03.05.2019г. и за пълнота на изложението
следва да бъде посочено, че предвид липсата на твърдения и на доказателства за
надлежно уведомяване на ответника за извършеното второ прехвърляне на
задължението му, вкл. и чрез връчване на уведомление в хода на настоящото
съдебно производство, по реда на чл. 99 от ЗЗД, която разпоредба е императивна
по своя характер и за спазването на която съдът следва да следи служебно, то
съдът не може да приеме за доказано, че конституираното в хода на процеса трето
лице – помагач се явява кредитор спрямо
ответника.
По
отговорността за разноските:
С оглед
изхода на спора право на разноски имат и двете страни, но ответника няма данни
да е направил такива и съответно не претендира присъждане на разноски. По
делото е направено искане от ищеца за присъждане на разноски в заповедното и в
исковото производство.
От страна на
ищеца са представени доказателства за направени разноски за настоящото производство
в размер на 25.51 лева – заплатена д.т., както и 350.00 лева претендирано
юриск.възнаграждение. На основание чл. 78, ал.1 и 8 от ГПК и съобразно
уважената част от иска на ищеца следва да се присъдят разноски в размер на
181.47 лева
Съгласно Тълкувателно
решение № 4/2013 г. от 18.06.2014 г. на ОСГТК на ВКС, съдът следва да присъди
разноските по заповедното производство в исковото производство. Направените по
ч.гр.д. № 710/18г. по описа на ЕРС и присъдени от съда разноски са в общ размер
на 95.51 лева /25.51лева д.т. и 70.00 лева юриск.възнаграждение/. В заповедното
производство са дължими разноски съразмерно на уважената част от искането - в
размер на 46.16 лева.
По
направеното от третото лице искане за заплащане на разноски - 320.00 лева – платени
за назначаване на особен представител на ответника, 250.00 лева - за
възнаграждение за в.л. и претендирани 350.00 лева за юриск. възнаграждение,
съдът намира същото за неоснователно с оглед императивното правило на чл. 78,
ал. 10 от ГПК, съгласно което на третото лице помагач не се присъждат разноски.
Водим от гореизложеното Елховският районен съд
Р Е Ш И :
ПРИЕМА ЗА
УСТАНОВЕНО на основание чл.
422, вр. с чл. 415 от ГПК, във вр. с чл. 9 и сл. от ЗПК, във вр.
с чл. 240 от ЗЗД, вр. с чл. 79 от ЗЗД, че И.Д.М.
с постоянен и настоящ адрес ***, ЕГН - **********,
дължи на „***“ ЕООД, с ЕИК ***, със седалище и
адрес на управление: гр.София, п.к. 1527, ул. „***“ № ***, представлявано от пълномощник - юрисконсулт Д. А., по Договор за паричен заем
№ *** от 14.09.2017година, сключен между И.М. и „***“ ООД и последващ Рамков
договор за прехвърляне на вземане от 01.12.2016г.
с Приложение № 1 към него от 02.05.2018г., сключен между „***“ ООД и „***“ ЕООД
СЛЕДНИТЕ СУМИ: главница в размер на 500.00 лева /петстотин
лева/, заедно със законната лихва върху тази сума от подаване
на заявлението за издаване на заповед за изпълнение – 28.09.2018 година до
окончателното й изплащане, договорна лихва в размер на 69.38 лева /шестдесет и девет лева и тридесет и осем
стотинки/ за периода от 14.10.2017г. до 12.04.2018г. и обезщетение за забава
в размер на 47.02 лева /четиридесет и седем лева и две стотинки/ за
периода от 15.10.2017г. до 20.09.2018г., за които суми е издадена
Заповед за изпълнение № 1373 от 01.10.2018 година по ч. гр. дело № 710/18 г. по
описа на РС – Елхово, а ИСКА в ЧАСТТА за
признаване за установено, че ответникът И.Д.М. дължи на „***“ ЕООД неустойка за неизпълнение на договорно
задължение в размер на 207.06 лева, такса за експресно разглеждане на документи
в размер на 207.06 лева и такси и разходи за извънсъдебно събиране на
вземането в размер на 245.00 лева, ОТХВЪРЛЯ като неоснователен и
недоказан.
ОСЪЖДА И.Д.М. с постоянен и настоящ
адрес ***, ЕГН - **********, ДА ЗАПЛАТИ на
„***“ ЕООД, с ЕИК ***, със седалище
и адрес на управление: гр.София, п.к. 1527, ул. „***“ № ***, представлявано от
пълномощник - юрисконсулт Д. А., направените в исковото производство разноски в
размер на 181.47 лева /сто осемдесет и
един лева и четиридесет и седем стотинки/, съобразно уважената част от иска.
ОСЪЖДА И.Д.М. с постоянен и настоящ адрес ***, ЕГН
- **********, ДА ЗАПЛАТИ на „***“ ЕООД,
с ЕИК ***, със седалище и адрес на управление: гр.София, п.к. 1527, ул. „***“ №
***, представлявано от пълномощник -
юрисконсулт Д. А., направените по заповедното производство разноски в
размер на 46.16 лева /четиридесет и шест лева и
шестнадесет стотинки/, съобразно уважената част от искането.
НЕ УВАЖАВА искането на третото лице помагач -
„***“ ЕАД с ЕИК *** за присъждане на разноски по делото.
Решението е
постановено с участието на встъпило да помага на страната на ищеца трето
лице – „***“ ЕАД с ЕИК ***, със седалище и адрес на управление гр.София,
бул. „***“, №**, офис-сграда ***, представлявано от Д. Б. Б., чрез пълномощник
– юриск. П.Б..
След влизане
в сила на настоящото решение препис от същото да се изпрати за прилагане
по ч.гр.д. № 710/2018г. по описа на ЕРС.
Решението подлежи
на обжалване по реда на въззивното производство пред Ямболският
окръжен съд чрез Елховският районен съд в двуседмичен срок
от връчването му на страните и на третото лице-помагач.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
...................
/В.
Апостолова/