Р Е Ш
Е Н И Е
№ 157
Гр.Нови пазар,07.07.2020г.
Районен
съд Нови пазар в публичното съдебно заседание,проведено на шестнадесети юни
през две хиляди и двадесета година в състав:
Районен съдия :СВЕТЛА РАДЕВА
Секретар:ВАЛЕНТИНА ВЕЛИКОВА
Като
разгледа докладваното от съдия Радева гр.дело №1411 по описа за 2019 година,за да се
произнесе,взе предвид:
Делото е образувано по обективно съединени положителни
установителни искове с правно основание чл.422 във вр.чл.415 ал.1 от ГПК във
вр.чл.79 ал.1 от ЗЗД във вр.чл.86 ал.1 от ЗЗД,предявени от „Фронтекс
Интернешънъл „ЕАД гр.София,представлявано от ***Л.Д.,чрез пълномощник *** Т.К.срещу
Р.М.Х.,с постоянен адрес:***.
Ищецът твърди,че на ***.,между „Провидент
Файненшъл България“ООД и Р.М.Х. е
сключен Договор за потребителски кредит с №***,въз основа на който кредиторът
отпуснал сума в размер на 600.00лв.,а кредитополучателят се задължил да я
върне,ведно с добавка,съставляваща печалба на кредитора,на 45 броя седмични
вноски.
„Провидент Файненшъл България“ООД изпълнил изцяло задължението си
по договора,предоставяйки паричния заем на заемателя.
Ответникът-заемател не изпълнил надлежно
задълженията си по този договор и преустановил плащанията,като падежът на
първата неплатена вноска настъпил на 26.04.2015г и считано от следващия ден,той
изпаднал в забава.В този случай,той дължал обезщетение за забава,чийто размер
се изчислявал спрямо действащата законна лихва.
Крайният срок за изпълнение на договора
настъпил на 09.11.2015г.,с което станал изискуем целият остатък от главното
задължение -главницата,ведно със законната лихва за забава.
На 23.10.2016г.между „Провидент Файненшъл България“ООД и ищеца „„Фронтекс Интернешънъл „ЕАД
гр.София бил сключен договор за продажба и прехвърляне на вземания.Цедентът
оправомощил цесионера да уведоми длъжника за прехвърленото вземане и той
предприел действия в тази насока,изпращайки му писмено уведомление,което се
върнало в цялост ,като непотърсена от адресата.
Поради неизпълнение от страна на
кредитополучателя , цесионерът подал заявление по чл.410 от ГПК и в негова
полза била издадена заповед за изпълнение по чл.410 от ГПК по
ч.гр.д.№970/201г.на НПРС,връчена на длъжника при условията на чл.47 ал.1 от ГПК.
На заявителя било указано,че следва да
предяви иск за установяване на вземането си,поради което същият предявява
настоящия иск.
Моли да бъдат призовани на съд с ответника и
след доказване основателността на твърденията,изложени в исковата молба,съдът
постанови решение,с което признае за установено ,че в полза на „Фронтекс
Интернешънъл „ЕАД гр.София по отношение на длъжника /ответникът/ Р.М.Х.
съществуват следните вземания,обективирани в заповед за изпълнение ,издадена по
образуваното ч.гр.д.№970/2019г.по описа на НПРС,а
именно:1/556.51лв.-главница,ведно със законната лихва от датата на подаване на
заявлението за издаване на заповед за изпълнение до окончателното изплащане на
задължението и 2/ 166.81лв.- лихва за забава за периода от 22.07.2016г.до
05.07.2019г.
Моли да му бъдат присъдени направените в
заповедното и в исковото производство съдебни и деловодни разноски.
Препис от исковата молба и доказателствата
към нея са изпратени на ответника,като същият е уведомен по реда на чл.47 ал.1
от ГПК и на основание чл.47 ал.5 от ГПК по делото му беше назначен особен
представител –адвокат Ц.К. –*АК,която депозира писмен отговор на предявения
иск.
Признава исковете по допустимост.В съдебно
заседание ги оспорва по размер,като изразява становище за частична
основателност на същите.
Съдът като прецени събраните по делото
доказателства,поотделно и в тяхната съвкупност,прие за установено от фактическа
страна следното:
Не се оспорва от ответника и от събраните
по делото писмени доказателства съдът приема за доказано по несъмнен начин,че
между на ***.е сключен договор за
потребителски кредит ,по силата на който „Провидент Файненшъл България“ ООД
/провидент/ е предоставил на Р.М.Х. /клиент/ потребителски кредит в размер на
600.00л/главница/,уговорена такса за оценка на досие -30.00лв. и финсирана
лихва в размер на 81.96лв.,при 49%ГПР,както и по желание на клиента-„Такса за
услугата Кредит у дома“в размер на 349.68лв.Така общият размер на задължението
е определен на 1061.64лв.,платим на 45 седмични вноски,всяка от които
-23.60лв.,а последната в размер на 23.24лв.,с падеж на първата вноска -05.01.2015г.
Ответникът Р.Х. не оспорва подписа си
,положен под договора,както и,че е приел посочените в същия условия,както и,че
му е била преведена посочената сума за кредит в размер на 600.00лв..Самият
договор има характер на разписка за предаване
на паричната сума.Ответникът не оспорва и положения от негово име формуляр за
кандидатстване за кредит.
С договор за прехвърляне на вземания/цесия/
от 21.03.2016г.,“Провидент Файненшъл България“ООД е прехвърлил на ищеца
„Фронтекс Интернешънъл „ЕАД наличните си вземания към трети лица,в това число и
към ищеца/Приложение №1 на л.9-10 по делото/.Цедентът е придприел действия по
уведомяване на длъжника за извършената цесия,но видно от представената обратна
разписка е,че същият не се е явил ,за да получи адресираната до него пратка /
уведомление/.
По подадено заявление по чл.410 от ГПК,със
Заповед №568/24.07.2019г.за изпълнение на парично задължение по чл.410 от ГПК
по ч.гр.д.№970/2019г.по описа на НПРС е присъдено Р.М.Х. да заплати на
„Фронтекс Интернешънъл“ЕАД сумата от 556.51лв./главница/,65.64лв./договорна
лихва за периода от 26.04.2015г.до 09.11.2015г./, 233.12лв./лихва за забава за
периода от 27.04.2015г.до 05.07.2019г./, 316.49лв./такси за периода от
26.04.2015г.до 09.11.2015г./,ведно със законната лихва върху главницата,считано
от 23.07.2019г.до окончателното изплащане,както и направените по делото
разноски в размер на 25.00лв-./държавна такса/ и 50.00лв./***ско
възнаграждение/.
Заповедта е връчена на длъжника по реда на
чл.47 ал.1 от ГПК и съдът е указал на заявителя,че може да предяви иск за
установяване на вземането си в едномесечен срок,като довнесе следващата се
държавна такса.
Заявителят е предявил установителен иск
само за част от вземането си,а именно за:
556.51лв.-главница,ведно
със законната лихва от датата на подаване на заявлението за издаване на
заповед за изпълнение до окончателното изплащане на задължението и 2/ 166.81лв.- лихва за забава за периода от
22.07.2016г.до 05.07.2019г.,като досежно останалите суми,присъдени му с
издадената заповед за изпълнение: 65.64лв./договорна лихва за периода от 26.04.2015г.до 09.11.2015г./, 66.31лв./представляваща разликата над 166.81лв.до
233.12лв./лихва за забава за периода от 27.04.2015г.до 05.07.2019г./ и за сумата
от 316.49лв./такси
за периода от 26.04.2015г.до 09.11.2015г.,не е предявен иск за установяване на
вземането, след влизане в законна сила на решението по исковото
производство,същото следва да се докладва на съдия-докладчика по ч.гр.д.№970/2019г.по
описа на НПРС за произнасяне по реда на чл.416 ал.5 от ГПК.
От назначената по делото съдебно-счетоводна експертиза,изготвена от
вещото лице Е.К. се установява,че общо
за погасяване на кредита/главница и лихви/,уговорените такса за оценка на досие
и такса за услуга кредит у дома,от страна на длъжника са платени общо 123.00лв.,като сумите са внасяни
на вноски в периода от ***.до 26.04.2015г.,както следва:на ***.-30.00лв.,на
18.01.2015-24.00лв., на 25.01.2015г.-24.00лв.,на 01.02.2015г.-10.00лв.,на
09.02.2015г.-14.00лв.,на 22.02.2015г.-10.00лв.,на 15.03.2015г.-5.00лв.,на
15.03.2015г.-5.00лв.,на 22.03.2015г.-2.00лв.,на 05.04.2015г.-3.00лв. и на
26.04.2015г.-1.00лв.С направените от длъжника суми са погасени:главница в
размер на 59.37лв., договорна лихва -16.43лв.,дължима за периода от усвояване
на кредита до 02.02.2015г.,такса за оценка на досие -3.35лв./дължима за периода
от усвояване на кредита до 02.02.2015г./,такси услуга кредит у дома -43.85лв.
за периода от усвояване на кредита до 09.02.2015г.
Ответникът не навежда твърдения ,не
представя доказателства и съдът приема,че други плащания по договора за
кредита,освен изброените в ССЕ,същият не е извършвал в полза на кредитора си.
Пак в ССЕ се сочи,че неплатеното задължение
на ответника по договора за потребителски кредит е общо в размер на
938.64лв.,като същото включва:неплатена главница в размер на
540.63лв.,неплатена след 22.03.2015г/, неплатена договорна лихва в размер на
65.53лв.за периода след 22.02.2015гдо 09.11.2015г./, неплатени такси за оценка
на досие -26.65лв.-за периода след 02.02.2015г.до 09.11.2015г. и неплатени
такси услуга кредит у дома -305.83лв.-за периода след 09.02.2015г.до
09.11.2015г./.
При така установеното от фактическа
страна,съдът направи следните правни изводи:
Договорът за кредит е сключен на разбираем
език,спазено е изискването на разпоредбата на чл.10 ал.1 от ЗПК относно
шрифта,на който следва да бъде съставен.Несъмнено се установява постигането на
съгласие между страните относно предмета на заема/кредита/ и поемането на
задължение за неговото връщане ,както и предаването на уговорената сума от
600.00лв.в държане на ответника Р.Х..
Към датата на сключване на договора за
кредит са действали разпоредбите на чл.19 ал.4 и ал.5 от ЗПК,в сила от
23.07.2014г.,според които годишният процент на разходите не може да бъде
по-висок от пет пъти размера на законната лихва по просрочена задължения,а
клаузите в договори,надвишаващи този размер,се считат нищожни.Договореният
между страните ГПР от 49% не надхвърля петкратно размера на законния такъв за
времето от сключване на договора/определения от БНБ основен лихвен процент и 10
пункта надбавка/.
На основание чл.99 ал.3 от ЗЗД ,предишният
кредитор/цедентът/ е длъжен да съобщи на длъжника прехвърлянето на
вземането,като от представените с исковата молба доказателства се установява,че
до завеждане на делото,не е налице надлежно уведомяване за цесията.Съобразно
задължителната съдебна практика ,цесията следва да се счете за надлежно съобщена на длъжника и тогава,когато изходящото от
цедента уведомление е връчено на длъжника като приложение към исковата молба на
цесионера и с оглед разпоредбата на чл.235 ал.3 от ГПК следва да бъде
съобразено от съда.Доколкото препис от исковата молба,ведно с приложеното към
нея уведомление за сторената цесия е връчено надлежно на ответника чрез
назначения му по делото особен представител,то същата е породила своя
прехвърлителен правен ефект и като носител на вземанията по процесния договор
за кредит се легитимира ищецът.
Договорът за кредит е бил сключен за срок
до 09.1.2015г.и от този момент насетне
остатъкът от непогасеното задължение по него е станал изцяло изискуем.
Ищецът претендира главница и лихва за
забава,за период,различен от посочения в заповедното производство,но доколкото
съдът е обвързан от петитума на иска,следва да се произнесе по заявеното
искане.
Видно от заключението на ССЕ,че размерът на
дължимата,но незаплатена главница ,към момента на подаване на заявлението по
чл.410 от ГПК ,възлиза на 540.63лв.,а не ,както е претендиран от
ищеца- в размер на 556.51лв.,поради което,искът в тази му част се явява
частично основателен и доказан и следва да се отхвърли за разликата над
540.63лв.до 556.51лв.
Доколкото ответникът е изпаднал в забава
на плащане на уговорената главница на посочените в договора за кредит падежни
дати и предвид цялата изискуемост на вземането,на основание чл.86 ал.1 от ЗЗД,той дължи на кредитора си лихва/обезщетение /за забава,определим по
начина,фиксиран в договора.
Досежно претендираната лихва за забава за
периода за периода от 27.04.2015г.до 05.07.2019г. ,установяването й не е било
включено като задача на вещото лице по искане на страните,но съдът намира,че
може да направи служебно такова изчисляване ,ползвайки приложението on-line calculator,като обявява на страните,че при
направеното изчисляване се установи,че върху размера на главницата,установен от
ССЕ,размерът на лихва за забавено плащане,дължим по арг.на чл.86 ал.1 от ЗЗД от
страна на длъжника, за периода за периода от 27.04.2015г.до 05.07.2019г.възлиза
на 162.03лв.В останалата му част,за разликата над този размер до претендирания
такъв от 166.81лв.за периода от 22.07.2016г.до 05.07.2019г-.,искът за
присъждане на лихва за забава се явява неоснователен и недоказан и като такъв
следва да се отхвърли.
В исковото производство,съдът следва да се
произнесе и по въпроса за дължимостта на разноските по заповедното
производство.Отчитайки изхода на спора и на основание чл.78 ал.1 от ГПК,ответникът следва да бъде осъден да заплати на ищеца направените в
заповедното производство съдебни и деловодни разноски в общ размер на 72.75 лв.
Съобразно чл.78 ал.8 от ГПК във вр.чл.25
ал.1 от НБПП ,с оглед тежестта и предмета на делото,следва да се заплати
юристконсултско възнаграждение в минимален размер.
Предвид изхода на делото и на основание
чл.78 ал.1 от ГПК,ответникът следва да бъде осъден на ищеца съразмерно уважения
иск,направените по делото разноски в размер на 606.25лв./от направените такива
в общ размер на 625.00лв.,включващи държавна такса при завеждане на делото,
депозит за изготвяне на ССЕ,депозит за възнаграждение на особен представител на
ответника и юристконсултско възнаграждение/.
Водим от гореизложеното,съдът
Р Е Ш
И :
ПРИЗНАВА
ЗА УСТАНОВЕНО,че ответникът Р.М.Х. с ЕГН:**********,с постоянен и настоящ
адрес:г*** ДЪЛЖИ на ищеца „ФРОНТЕКС ИНТЕРНЕШЪНЪЛ“ЕАД,с ЕИК:*********,със
седалище и адрес на управление:гр.София,ул.“Хенрик Ибсен“№15 ет.6,представлявано
от Л.Д. –изпълнителен директор,СУМИТЕ в размер на 540.63лв./петстотин и четиридесет лева шестдесет и три
стотинки –главница/, лихва за забава в
размер на 162.03лв./сто шестдесет и два лева и три стотинки- за периода за периода от 27.04.2015г.до
05.07.2019г./,ведно със законната лихва върху главницата,начиная от 23.07.2019г./подаване на заявлението по чл.410 от ГПК до окончателното изплащане/,за което е издадена Заповед №568/24.07.2019г.за
изпълнение на парично задължение по чл.410 от ГПК по ч.гр.д.№970/2019г.по описа
на НПРС.
ОТХВЪРЛЯ предявения положителен
установителен иск от ФРОНТЕКС ИНТЕРНЕШЪНЪЛ“ЕАД,с ЕИК:*********,със седалище и
адрес на управление:гр.София,ул.“Хенрик Ибсен“№15 ет.6,представлявано от Л.Д. –***против
Р.М.Х. с ЕГН:**********,с постоянен и настоящ адрес:г*** за установяване
дължимостта по посочената заповед за изпълнение за разликата над 540.63лв. до
556.51лв./главница/ ,ведно със законната лихва върху нея,начиная
от 23.07.2019г./подаване на заявлението по чл.410 от ГПК до окончателното
изплащане/ ,като неоснователен и недоказан.
ОТХВЪРЛЯ предявения
положителен установителен иск от ФРОНТЕКС ИНТЕРНЕШЪНЪЛ“ЕАД,с ЕИК:*********,със
седалище и адрес на управление:гр.София,ул.“Хенрик Ибсен“№15
ет.6,представлявано от Л.Д. –***против Р.М.Х. с ЕГН:**********,с постоянен и
настоящ адрес:г*** за установяване дължимостта по посочената заповед за
изпълнение за лихва забава за разликата над 162.03лв.до 166.81лв.за
периода от 22.07.2016г.до 05.07.2019г. ,като неоснователен и недоказан.
ОСЪЖДА ответника Р.М.Х. с ЕГН:**********,с
постоянен и настоящ адрес:г*** да заплати на ищеца направените по ч.гр.д.№970/2019г.по
описа на НПРС разноски в размер на 72.75лв./седемдесет и два лева седемдесет и
пет стотинки/.
ОСЪЖДА ответника Р.М.Х. с ЕГН:**********,с
постоянен и настоящ адрес:г*** да заплати на ищеца направените в настоящото
исково производство съдебни и деловодни разноски в общ размер на
606.25лв./шестстотин и шест лева двадесет и пет стотинки/.
Решението може да бъде обжалвано пред
Окръжен съд –Шумен в двуседмичен срок от връчването му на страните.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: