Р Е Ш Е Н И Е
№ 98
гр. Габрово, 30.07.2021 година
В ИМЕТО НА НАРОДА
Административен съд Габрово в открито съдебно заседание от втори
юли, две хиляди двадесет и първа година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЕМИЛИЯ КИРОВА- ТОДОРОВА
и
секретар: Радина Церовска, постави за разглеждане докладваното от председателя
адм. д. № 116 на Административен съд Габрово по описа за 2021 година и за да се
произнесе взе предвид следното:
Производството по настоящото адм. дело е образувано въз основа на
депозирана в деловодството на Административен съд Габрово Жалба с вх. №
СДА-01-894 от 27.05.2021 г., подадена от С.Б.П.,***, с ЕГН: **********, чрез
адв. С.Т. ***, против Заповед за прилагане на принудителна административна
мярка /ПАМ/ № РД-14-1528 от 12.05.2021 г. на Началник областен отдел „Автомобилна администрация“
– Габрово /ОО “АА“/, Регионална дирекция „Автомобилна администрация“ – Плевен,
към Изпълнителна агенция „Автомобилна администрация“ /ИА“АА“/, с искане за
отмяна на заповедта като незаконосъобразна.
С оспорения индивидуален административен акт /ИАА/ на жалбоподателя
са наложени ПАМ: спиране от движение за срок от 10 месеца чрез сваляне и отнемане
на предна табела с регистрационен номер и отнемане на свидетелството за
регистрация на лек автомобил ***, собственост на жалбоподателката, до отстраняване на нарушението,
но за не повече от 10 месеца; временно отнемане на свидетелството за управление на същата до
отстраняване на нарушението, но за не повече от 10 месеца.
Мерките са наложена на основание чл. 107, ал. 1, във вр. с чл.
106а, ал. 1, т. 1, б. „б“ и ал. 2, т. 1 и т. 4, б. “б“ от Закона за
автомобилните превози /ЗАвтП/ затова, че на 12.05.2021 г., при извършена проверка
за спазване разпоредбите на същия закон е установено, че жалбоподателката
извършва превоз на шестима пътника, посоени в процесната Заповед с имена и ЕГН,
срещу заплащане и издадени от водача билети – три билета по два лева и един
билет на стойност 3 лева, по маршрут, посочен в снетите от три от лицата
обяснения, с МПС ***, което не е включено в списъка към удостоверение за регистрация за
извършване на таксиметров превоз на пътници, което е основание за налагане на
процесните ПАМ.
Жалбата е подадена в законния срок от заинтересовано лице против
подлежащ на съдебно оспорване индивидуален административен акт /ИАА/ и се явява
редовна и допустима, поради което съдът следва да се произнесе по нейната
основателност.
Мотивите
на жалбоподателката, поради които тя намира, че заповедта е незаконосъобразна,
са следните:
За
прилагането на ПАМ е необходимо да е извършено нарушение, но в случая в
Заповедта то не е описано по ясен и непротиворечив начин. Видно от мотивите в
ИАА, то съставлява липса на документ – невключване в списъка към удостоверения
на регистрация за извършване на таксиметров превоз, но в обстоятелствената част
на акта не са налице такива твърдения, нито преписката съдържа подобни
доказателства. Жалбоподателят не оспорва това, че при проверката в процесния
автомобил е имало шестима пътника, но това не означава, че жалбоподателката е
осъществявала таксиметров превоз. При такъв тип превоз не се издават билети и
не е налице движение по маршрут. В случая може да става въпрос за обществен
превоз на пътници или за друга правна фигура, но това не е посочено като точна
квалификация в Заповедта, което я прави неясна и необоснована. При условие, че П.
не е осъществявала таксиметров превоз на пътници, то тя не е имала задължението
да включи процесното МПС в списък към удостоверение за регистрация за
извършване на таксиметров превоз на пътници. На следващо място
административният орган е определил срок на действие на процесните ПАМ, който е
определяем – „до отстраняване на нарушението“, но не е ясно какво е това
нарушение, за да се проследи дали и кога е отстранено то. Жалбоподателката не е
извършвала таксиметров превоз на пътници, не е имала намерение да го прави,
нито да включва автомобила в такъв списък и поради това няма как да отстрани
такова нарушение.
В
проведено по делото о.с.з. жалбоподателят се представлява от адв. Г., преупълномощен, който поддържа жалбата.
За
ответната страна се явява А. П.П. –
лицето, осъществяващо функциите на административния орган, издал процесната
Заповед – началник Областен отдел „Автомобилна администрация“ – Габрово, който
оспорва жалбата.
Съдът
направи проверка както за наведените в жалбата доводи за отмяна на процесния
ИАА, така и за наличието на всички основания по чл. 146, във вр. с чл. 168, ал.
1 от АПК.
От
фактическа и правна страна се установява следното:
Заповедта
е издадена от началник Областен отдел „Автомобилна администрация“– Габрово към
Изпълнителна агенция „Автомобилна администрация“. Съгласно нормата на чл. 107, ал. 1 от ЗАвтП, принудителните административни мерки по чл. 106 и
106а се
прилагат с мотивирана заповед на изпълнителния директор на Изпълнителна агенция
"Автомобилна администрация" или упълномощени от него длъжностни лица. В тази връзка на съда е известна и по делото е
приложена Заповед № РД-01-43 от 23.01.2020 г. изп. директор на ИА „АА“ към
МТИТС, с която на това основание са упълномощени посочените в нея длъжностни
лица, които могат и следва да прилагат с мотивирани заповеди ПАМ по чл. 106 и
чл. 106а от същия нормативен акт, сред които са и началниците на Областни
отдели „АА“, какъвто е авторът на процесната заповед и настоящ ответник по
делото. С оглед така изложеното съдът намира, че процесният ИАА е издаден от
компетентен орган, в изпълнение на предоставените му по закон правомощия.
По
делото няма спор, че на процесната дата – 12.05.2021 г., С.П. е управлявала
посоченото в заповедта МПС, нейна собственост. Няма спор и за това, че тя е
превозвала шестима пътника по предварително определен маршрут и срещу
предварително направено от тях заплащане, за което им е издала билети. В тази
връзка по делото са приложени билетите, писмени обяснения на трима от пътниците, списък на пътниците на автомобила, а актосъставителят на
съставен преди издаването на процесната Заповед АУАН е разпитан като свидетели в съдебно заседание. Приложен е
АУАН № 286260 от процесната дата, съставен срещу жалбоподателката П., за
нарушение на чл. 6, ал. 1 от Закона за автомобилните превози. Нарушението,
съгласно така съставения АУАН, е за това, че жалбоподателката е извършвала
таксиметров превоз на пътници, без да притежава удостоверение за регистрация на
такава дейност.
Според
разпоредбата на чл. 106а, ал. 1, т. 1, б. „б“, предл. първо и ал. 2, т. 1 от ЗАвтП, посочени като основания за издаването на
акта, за преустановяване на административните
нарушения се прилагат следните принудителни административни мерки: временно
спиране от движение на моторно превозно средство до отстраняване на
нарушението, но за не повече от 12 месеца, което не е включено в списък към
удостоверение за регистрация за извършване на таксиметров превоз на пътници или
е без разрешение за извършване на таксиметров превоз на пътници за съответната
община. Другата цитирана норма – тази, на чл. 106а, ал. 2 от
ЗАвтП, е процесуална и предвижда начина на налагане на мярката – чрез снемане
на предната регистрационна табела на МПС и отнемането й заедно с документа,
удостоверяващ регистрацията на превозното средство. Третата цитирана
разпоредба е тази, на чл. 106а, ал. 1, т. 4, б. „б“ от същия закон, според
която се налага ПАМ - временно отнемане на свидетелството за управление на моторно
превозно средство на водач, който извършва обществен превоз на пътници или товари с моторно превозно
средство, без да има издадено удостоверение за обществен превоз на пътници или
товари или не е включено в списък към удостоверение за регистрация за
извършване на таксиметров превоз на пътници, или без да има заверено копие към
лиценз на Общността – до отстраняване на нарушението, но за не повече от една
година.
В случая са налице две различни хипотези за налагането на
двата вида мерки – извършване на „таксиметров превоз на пътници“ по ал. 1, т.
1, б. „б“ и „извършване на обществен превоз“ – по ал. 1, т. 4, б. „б“ от закона.
Двете хипотези се изключват взаимно – П. следва да е наясно в извършването на
какво точно по вид нарушение е обвинена, за да организира своята защита – дали
за неправомерно извършван таксиметров превоз или за обществен такъв.
Създаването на неяснота в тази връзка с диспозитивната част на Заповедта води
до немотивираност на процесния ИАА и до затруднения в организиране правото й на
защита. Цялостното затруднение и за адресата на ИАА, и за съда относно
преценката за вида нарушение, в извършването на което е обвинена П. и поради
което са наложени ПАМ, идва и от там, че в Заповедта никъде не е посочена
конкретна нарушена правна норма от даден нормативен акт, а целта на чл. 106а от
ЗАвтП е мерките да се налагат не самоцелно, а за „преустановяване на
административни нарушения“, поради което тези нарушения следва да посочени ясно
и непротиворечиво в самия ИАА, което в случая не е направено.
Конкретизацията на вида на нарушението е изключително
съществена и от гледна точка на определяне срока на наложените ПАМ. И двете
мерки са наложени „до отстраняване на нарушението“, а в случай, че то е неясно
посочено, то и времетраенето на мярка остава неопределено, а за адресата на
акта остава неизпълнимо отстраняването му, т.к. той не е наясно какво поведение
следва да осъществи, за да отпадне приложението на процесните мерки.
В мотивите на акта не се сочи изобщо, че П. е извършвана
обществен превоз на пътници, твърди се, че е осъществявала евентуално таксиметрова
дейност с МПС, което не е включено в удостоверение за регистрация за извършване
на таксиметров превоз на пътници. Следователно липсва обвинение за неправомерно
осъществяване на обществен превоз на такива и втората мярка – временно отнемане
на СУМПС при извършване обществен превоз на пътници или товари с
моторно превозно средство в разрез с изискванията по ал.1, т. 4, б. „б“,
не следва да се налага.
От
изложеното до тук обаче съдът намира, че не става въпрос и за осъществяване на таксиметров превоз на пътници, т.к. съгласно
разпоредбата на §.1, т. 26 от ДР на ЗАвтП такъв е налице, когато превозите на пътници се извършва срещу заплащане, извършвани от регистрирани
превозвачи или от водачи, извършващи дейността от името на регистриран
превозвач, но за своя сметка, с леки автомобили до седем места, включително
мястото на водача, които водачите държат в готовност, за да изпълнят пътуване
до определена от клиента цел. В случая пътници срещу заплащане са били
превозвани, но не от регистриран превозвач или от водач, извършващ дейност от
името на такъв превозвач, но за своя сметка. В случая би могло да се обсъжда
евентуално неправомерно извършване на обществен превоз или превоз на пътници по
смисъла на §.1, т. 1 и 2 от ДР на ЗАвтП, но тези хипотези не са посочени в
мотивационната част на оспорената заповед. А съдът не може в последствие, при
наличието на вече висящ правен спор за законосъобразност на ИАА, сам да издирва
и заменя или допълва несъдържащи се в него фактически и/или правни основания.
„В заповедта административният орган е приел, че с процесния
автомобил е извършван таксиметров превоз, без да посочи по какви критерии е
дефинирал превоза като "таксиметров" и коя точно законова разпоредба
е нарушена с извършването му. Относно различните видове превози законодателят е
дал дефиниции в специалния закон (§ 1 на ДР на ЗАвП), като регламентацията им (включително
необходимите документи и условията за извършването им) се подчинява на различни
законови разпоредби. Различни са и законовите разпоредби, които предвиждат ПАМ
за преустановяване на административни нарушения при извършването им.“ - Решение № 6454 от 28.05.2021 г. на ВАС по адм.
д. № 13522/2020 г., VII о.
Следва да се отбележи, също така, че немотивиран се явява и определеният размер на ПАМ – административният орган може да наложи
такава мярка, но в един доста широк диапазон – до 12 месеца. В случая не става ясно по каква
причина мярката е наложена за срок, близък до максималния – 10 месеца.
„Законодателят е предвидил максимална продължителност на мярката от
12 месеца, като продължителността на действието й зависи от поведението на
адресата на мярката – мярката има действие "до отстраняване на
нарушението". Колкото по-скоро нарушителят отстрани нарушението, толкова
по-скоро ще се преустанови действието на мярката, съответно нейните
неблагоприятни последици. Чрез това законодателно решение интензивността на
държавната принуда се поставя в зависимост от поведението на нейния адресат. В
случая обаче предвид липсата на посочена в заповедта нарушена законова
разпоредба не става ясно какви действия и/или бездействия следва да предприеме
превозвачът, за да се приведе в съответствие с изискванията на административния
орган, както и при какви обстоятелства органът би приел, че нарушението е
отстранено. Следователно макар и в заповедта да е предвидено, че мярката се
прилага до отстраняване на нарушението, продължителността й фактически се свежда
до определения срок от /от 10 месеца – б.м./, с което е нарушен принципът на съразмерност и
по-конкретно разпоредбата на чл. 6, ал. 2 АПК, която предвижда, че административният акт и
неговото изпълнение не могат да засягат права и законни интереси в по-голяма
степен от най-необходимото за целта, за която актът се издава. Безспорно е, че
една от целите на закона е да се осигури безопасност на автомобилните превози
на пътници, но това трябва да става със законосъобразни средства.“ - Решение № 6454 от 28.05.2021 г. на ВАС по адм.
д. № 13522/2020 г., VII о.
Съгласно
т. 2 от ТР № 4 от 22.04.2004 година по ТД № 4/2004 година на ВАС, в случаите,
когато административният орган е овластен да реши въпроса по свободна преценка,
неизлагането на мотиви съставлява основание за отмяна на административния акт.
Същият е постановен в нарушение на чл. 59, ал. 1 от АПК във връзка с ал. 2, т. 4 от същия нормативен акт. Определянето на срока, за
който се налагат ПАМ, е по преценка на административния орган, но в случая той
е бил длъжен да изложи мотиви, което не е сторил. В този смисъл, например: Решение № 7663 от 25.06.2021 г. на ВАС по адм.
д. № 5911/2021 г., VII о.
В заключение настоящият съдебен състав намира,
че обжалваната Заповед следва да бъде отменена като издадена при съществено
нарушение на процесуалните правила и изискване за форма на ИАА и по-конкретно –
липса на ясно фактическо и правно мотивиране, както и поради
липса на установеност на хипотезата на правната норма, която се сочи като
основание за налагане на ПАМ и, в тази връзка – налично е нарушение и на материалния закон.
При този изход на спора претенцията на
процесуалния представител на жалбоподателката, адв. Т., за възлагане в полза на тази страна на направените
от нея разноски, се явява обоснована и следва да бъде уважена, на основание чл.
143, ал. 1 от АПК. Същите се равняват на 10.00 заплатена държавна такса и 300.00 /триста/ лв. договорен и заплатен адвокатски хонорар,
който не е оспорен от ответника по размер като прекомерен, а и съдът намира, че
не се явява такъв.
Воден от горното и на основание чл. 172, ал. 2,
предл. последно, във вр. с ал. 1 от АПК, Административен съд Габрово
РЕШИ:
ОТМЕНЯ по Жалба с вх. № СДА-01-894 от 27.05.2021 г. по описа на същия съд, подадена от С.Б.П. ***, ЕГН: **********, Заповед за прилагане на принудителна
административна мярка /ПАМ/ № РД-14-1528 от 12.05.2021 г. на Началник областен отдел „Автомобилна администрация“ – Габрово /ОО“АА“/ към Изпълнителна агенция „Автомобилна администрация“
/ИА“АА“/, с което на същата са наложени принудителни административни мерки: Спиране от движение за срок от 10 месеца чрез сваляне и отнемане на
предна табела с регистрационен номер и Отнемане на свидетелството за регистрация на лек автомобил „***, собственост на жалбоподателката, до
отстраняване на нарушението, но за не повече от 10 месеца; Временно отнемане на свидетелството за
управление на същата до отстраняване на нарушението, но за не повече от 10
месеца.
ОСЪЖДА Областна дирекция „Автомобилна
администрация“ - Габрово към Изпълнителна агенция „Автомобилна администрация – София, да
заплати на жалбоподателката С.Б.П. ***, ЕГН: **********направените от нея разноски в настоящото производство на обща стойност 310.00 /триста и десет/ лв., от които 10.00 лв. заплатена
държавна такса и 300.00 /триста/ лв. договорен и изплатен адвокатски хонорар.
Решението подлежи на обжалване с касационна
жалба, подадена чрез Административен съд Габрово до Върховен административен
съд в 14-дневен срок от получаване на съобщението за изготвянето на настоящия
съдебен акт.
Препис от съдебното решение да се връчи на
страните в едно със съобщението.
СЪДИЯ:
ЕМИЛИЯ КИРОВА- ТОДОРОВА