№ 419
гр. София, 22.06.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, НО XIV ВЪЗЗ. СЪСТАВ, в публично
заседание на първи юни през две хиляди двадесет и втора година в следния
състав:
Председател:Андрей Ангелов
Членове:Мирослав Г. Георгиев
Бетина Б. Бошнакова
при участието на секретаря Даниела Д. Генчева
в присъствието на прокурора Алб. К. Т.
като разгледа докладваното от Андрей Ангелов Въззивно административно
наказателно дело № 20221100600184 по описа за 2022 година
Производството е по реда на глава XXI НПК.
С решение от 16.12.2021 г., постановено по НАХД № 16598/2021г. СРС,
НО,11-ти с-в е признал ПЛ. П. Д. за виновен в това, че на 01.04.2021 г. около
18:30 часа в гр. София, ж.к. „Триъгълника“, бул. „Ломско шосе“ в тревна
площ, в близост до №15 не положил достатъчно грижи за гръбначно животно
– мъжко куче, порода „американски питбул“, родено на **** г., с паспорт на
домашен любимец № BG01VP392961, което се намира под негов надзор, а
именно не осъществил постоянен и непосредствен контрол над животното,
като пуснал същото свободно без повод и наморик извън обособените и
обозначени за разходка на кучета места, в резултат на което животното
причинило средни телесни повреди на Д.И.С., на 4 г., ЕГН **********,
изразяващи се в следните травматични увреждания в тилната област: четири
рани от кучешко ухапване в тилната област на главата, като всяка една по
отделно и в съвкупност причиняват разстройство на здравето, временно
опасно за живота, изразяващи се в следното: контузия на мозъка, в областта
1
на счупванията на тилната кост, причинило разстройство на здравето,
временно опасно за живота; импресионна фрактура медиално ос окципиталис
с наличие на импресия по – значително навътре на латералния край на
фрагмента с ширина фрагмента 3-4 мм, както и импресия 2-3 мм навътре с
ангажиране и на табула интерна на калварията, причинили нараняване,
проникващо в черепната кухина; фрактурна линия, която се вижда латерално
вдясно на ос окципиталис зад дясната петромастоидна област
екстракраниално /извънчерепната кухина/; въздушни колекции в меките
тъкани от травмата, вдясно окципитално, причинили разстройство на
здравето, временно опасно за живота – престъпление по чл.325в, ал.1, пр.1 от
НК. На основание чл.78а, ал.1 от НК съдът го е освободил от наказателната
отговорност, като е наложил административно наказание ГЛОБА в размер на
4 500 /четири хиляди и петстотин/ лева. Със същото решение и на основание
чл.189, ал.3 от НПК, съдът е осъдил П.Д. да заплати сумата в размер на 968,
83 /деветстотин шестдесет и осем лева и осемдесет и три стотинки/ лева по
сметка на СДВР, представляващи направените по делото разноски.
Срещу постановеното решение е постъпила въззивна жалба от
обвиняемия Д. чрез неговия защитник – адв. Р.. В подадената жалба се
твърди, че решението е неправилно, незаконосъобразно и явно
несправедливо, поради което се иска неговото изменение в частта относно
наложеното наказание. Постъпило е и допълнение към жалбата, в което са
изложени съображенията на защитата, които налагат изменението на
атакуваният акт в обжалваната му част. Посочват се нарушения на
материалния закон, изразяващи се в несъобразяване с разпоредбите на чл. 47,
ал.1 и чл. 54 от НК. Според адв. Р. без наличието на данни за имущественото
състояние на дееца е невъзможно да се определи справедливо наказание
„глоба“, както и че първоинстанционният съд не е отчел заслужено оказаната
помощ от страна на Д. на детето. На следващо място е посочена неправилно
отразена форма на вина в първоинстанционните мотиви, изразяваща се в
евентуален умисъл, когато според защитата се касае за непредпазливо
престъпление.
Въззивният съд по реда на чл.327 от НПК прецени, че за изясняване на
обстоятелствата по делото следва, не се налага разпит на обвиняемия,
свидетели и експерти. Относно събирането на доказателства досежно
имущественото състояние и имотното положение на обвиняемия Д., съдът
2
служебно е констатирал, че следва да се изискат справки от НАП, КАТ и
Агенцията по вписванията относно данните за наличие на доходи на обв.
П.Д., съответно МПС и имоти на същия, с оглед установяване на твърдяното
във въззивната жалба недобро негово имуществено положение.
В хода по същество обвиняемият П.Д. и неговия защитник адв. Р. не се
явяват. Съдът съобразявайки редовната процедура по призоваването им е
констатирал, че не са налице пречки за разглеждане на делото в тяхно
отсъствие.
Представителят на СГП в хода на съдебната прения, определя
наложеното от първоинстанционни я съд наказание като съответстващо на
извършеното престъпление. Счита, че атакуваното решение следва да бъде
оставено в сила, тъй като наказанието е съобразено с разпоредбите на
наказателния кодекс, както и че размерът на наложената глоба не надхвърля
рамките на разумното. Доказано е, че кучето на обвиняемия е оставено без
надзор и без наморник, при все че същото е от агресивна и нападателна
порода животни, на които съответства повишено внимание. Наказанието
следва да бъде възприето от Д. и да го възпира от последващи неправомерни
действия, още повече че същия продължава да отглежда тази порода кучета.
Софийски градски съд, след като обсъди доводите в жалбата, както и
тези изложени от държавното обвинение в съдебното заседание и след като в
съответствие с чл. 314 от НПК служебно провери изцяло правилността на
атакувания съдебен акт, констатира следното:
Фактическата обстановка е правилно изяснена от първоинстанционния
съд. По делото са събрани в необходимия обем и по съответния процесуален
ред доказателства, нужни за правилното решаване на делото. Въз основа на
събраните и проверени по реда на НПК доказателства и доказателствени
средства са направени правилни фактически изводи, а оттам – и правни
изводи. Въззивният съд намира, че при извеждане на релевантната
фактическа обстановка от районния съд не са допуснати процесуални
нарушения при формиране на вътрешното му убеждение, тъй като са
обсъдени всички доказателствени материали, без някои от тях да са били
подценени или игнорирани за сметка на други, като не са допуснати
логически грешки при обсъждането им. Според настоящия състав събраните
по делото доказателства са еднопосочни и безпротиворечиви относно
3
обстоятелствата от главния предмет на доказване, а именно авторството от
страна на обвиняемия на престъпното деяние. Настоящият съдебен състав
изцяло се солидаризира с направения анализ на доказателствената
съвкупност, поради което не намира за необходимо да го преповтаря. Когато
и доколкото изразява съгласие с доказателствения анализ, направен от
предходната инстанция, въззивният съд не е длъжен да обсъжда отново
подробно доказателствата по делото, а може да анализира само тези, които се
оспорват, за да отговори изчерпателно на наведените доводи в жалбата или
протеста или тези, които счита за неправилно анализирани /в този смисъл
Решение № 372 от 01.10.2012г. по НД № 1158/2012г., НК, III НО на ВКС/. Ето
защо и въззивният съд не намира за необходимо да преповтаря доводите на
контролирания съд, а да отговори изчерпателно на възраженията, наведени в
жалбата и допълнението към нея.
При самостоятелна преценка на събраните по делото доказателства,
въззивният съд не намери основания за промяна във фактическата
обстановка по делото, която е следната:
Обвиняемият ПЛ. П. Д., с ЕГН **********, е роден на **** г. в гр.
София, българин, български гражданин, неосъждан /реабилитиран/, без
образование, неженен, работи като общ работник към Столична община,
адрес: гр. София, ул. ****.
На 01.04.2021 г. около 18:00 св. И.С. и брат му св. М.С. излезли да
разходят децата и кучета си, порода „немска овчарка“ в компанията на
тяхната майка – св. Д.Ш.. За целта отишли на тревна площ, в близост до
блоковете, в които живеели, а именно квартал „Триъгълника“, бул. „****.
Към 18:30 часа към тях се присъединил обвиняемия П.Д., който водил със
себе си и своето куче – порода „американски питбул“ от мъжки пол, родено
на **** г., с паспорт на домашен любимец № BG01VP392961. Кучетата и
децата тичали и играели по поляната като нито едно от животните не било с
поставени поводи или наморник, а посоченото място не било обособено
място за разходка на домашни любимци. Докато възрастните си говорили,
обвиняемият Д. започнал да вика „Кучето ухапа детето“. В този момент
свидетелите видели, че кучето на Д., порода „американски питбул“ е захапало
малолетната Д. – дъщеря на св. И.С., като детето се намирало на земята, а
кучето го влачело. Обвиняемият веднага предприел мерки по освобождаване
4
на детето от захапката на кучето, като хванал животното за каишката на врата
и го издърпал във въздуха, за да отвори устата му. Св. И.С. взел детето си,
чиято качулка била цялата в кръв и се затичал към близкия магазин за
хранителни стоки, в който работела съпругата на св. М.С. – св. В.С., с цел да
вземе нещо, с което да спре и попие кръвта. След което позвънил на тел. 112,
но същевременно решил да не чака спешната помощ, а да закара дъщеря си до
болницата с личен автомобил, собственост на св. М.С.. Пострадалото дете
било откарано в УМБАЛ „Пирогов“, където му била извършена оперативна
интервенция по спешност. За случилото се св. И.С. уведомил майката на
дъщеря си – св. Г.К., с която същият бил разделен, а попечителството над
малолетното им общо дете било възложено на нея.
От изготвената в хода на досъдебното производство
съдебномедицинска експертиза на пострадалата Д.И.С. се установяват
причинени средни телесни повреди, изразяващи се в следните травматични
увреждания в тилната област: четири рани от кучешко ухапване в тилната
област на главата, като всяка една по отделно и в съвкупност причиняват
разстройство на здравето, временно опасно за живота, изразяващи се в
следното: контузия на мозъка, в областта на счупванията на тилната кост,
причинило разстройство на здравето, временно опасно за живота;
импресионна фрактура медиално ос окципиталис с наличие на импресия по –
значително навътре на латералния край на фрагмента с ширина фрагмента 3-4
мм, както и импресия 2-3 мм навътре с ангажиране и на табула интерна на
калварията, причинили нараняване, проникващо в черепната кухина;
фрактурна линия, която се вижда латерално вдясно на ос окципиталис зад
дясната петромастоидна област екстракраниално /извънчерепната кухина/;
въздушни колекции в меките тъкани от травмата, вдясно окципитално,
причинили разстройство на здравето, временно опасно за живота.
Изложената фактическа обстановка се установява по несъмнен начин от събраните в
хода на делото доказателства и доказателствени средства, а именно: гласни
доказателствени средства: свидетелските показания на Г.К.а (л.36 от ДП,), на М.С. (л.41 от
ДП), на Д.Ш. (л. 42 от ДП), на И.С. (л.43 от ДП), на В.С. (л.44 от ДП), писмени
доказателства: справка за съдимост, съдебно медицинско удостоверение (л.30 от ДП), както
и от способи за доказване: заключението от изготвената съдебно медицинска експертиза
(л.110 от ДП).
Обстоятелствата относно времето и мястото, авторството и механизма на
извършване на изпълнителното деяние на инкриминираното престъпление, въззивния съд
счита за изяснени посредством показанията на свидетелите, от писмените доказателства,
5
както и от заключението на приетата съдебно медицинска експертиза.
Основен източник на преки доказателства са показанията на св. И.С. – баща на
пострадалото дете от инкриминираното деяние. Депозираните от него показания са
логически последователни, детайлни и синхронизиращи си със заявеното от останалите
свидетели в съществените за предмета на доказване части. От заявеното от св. С. се
установяват, както деня и мястото на инцидента, така и присъстващите на инкриминираната
локация. Изнесената от свидетеля информация досежно присъствието на обвиняемия Д.,
които водил със себе си и кучето си, намира доказателствена опора, както в заявеното от св.
М.С., така и от св. Д.Ш.. Всички те са преки очевидци на развилия се инцидент, като
еднопосочно твърдят, че кучетата и по конкретно инкриминираното такова, а именно
„американски питбул“, придружено от обвиняемия не е било с поставени повод и наморник.
Еднопосочни са и в твърденията си, че именно това животно е нападнало малолетната Д.
С.а, както и че по дрехите на детето е имало кръв.
На плоскостта на заявеното от посочените свидетели следва да бъдат обсъдени и
свидетелските показания на св. Г.К.а – майка на пострадалото дете, доколкото последната
не е очевидец на момента, в който дъщеря й е била нападната от животното, а на един
последващ момент по възприемането на инкриминираните наранявания по главата на
детето, непосредствено след инцидента, в каквато насока са и показанията на св. В.С.. При
преценка на достоверността на показанията на така посочените свидетели, основаващи се на
непосредствените им наблюдения върху случилото се, въззивният съд, подобно на
първоинстанционния, намира същите за правдиви, конкретни и кореспондиращи с
ангажирания по делото доказателствен материал, с оглед на което ги приема с доверие.
Следва да се спомене, че между страните няма спор относно изложената от
първоинстанционния съд фактическа обстановка, като формираните въз основа на събраните
в хода на д.п. доказателствени средства, релевантни за изхода на делото факти изцяло се
възприемат и от настоящата инстанция.
Въззивният съд се солидализира с решението на СРС да кредитира изготвената
съдебно медицински експертиза поради нейната компетентност и обективност. Така от
депозираното експертно становище се установява както вида и характера на причините
травматични увреждания на пострадалата, така и причината за същите и механизмът им на
получаване.
Всичките гореизложени доказателства са свързани с основния факт, като преценени
поотделно и в своята съвкупност водят до единствено възможния извод за извършване на
инкриминирането деяние от страна на обв. Д., който краен извод не поражда никакви
съмнения, нито се опровергава от някое от доказателствата по делото. Поради това,
анализираните от първостепенния съд свидетелски показания и писмени доказателства и
доказателствени средства, ведно със заключението на изготвената експертиза представляват
достатъчно стабилна доказателствена опора, за да позволят формиране на еднозначни
изводи по фактите и виновността на обвиняемия.
ОТ ПРАВНА СТРАНА:
При така установената фактическа обстановка заключението на районния съд, че с
деянието си обвиняемият П.Д. е осъществил от обективна и субективна страна състава на
престъплението по чл. 325в, ал. 1, пр. 1 от НК е обосновано и законово издържано. Правните
изводи на съда са съобразени с доказателствата по делото, с установената фактическа
обстановка и със закона.
От обективна страна – на инкриминираната дата и място Д. е извел кучето си
6
порода „американски питбул“ като пуснал същото свободно без повод и наморник, извън
обособените за разходка на домашни любимци места, в тревиста площ, която се намира в
близост до жилищен блок, с което не е положил достатъчно грижи за животното си, докато е
било под негов надзор, в резултат на което кучето причинило средни телесни повреди на 4
/четири/ годишната към момента на инцидента Д.И.С.. Налице е изискуемата причинно-
следствена връзка между причинените от страна на кучето захапвания, резултат от
повърхностния надзор, който обвиняемия е наложил над животното си и констатираните
увреждания на пострадалата.
На следващо място правилно контролираният съд е приел, че Д. е извършил
деянието виновно при формата на вината евентуален умисъл. Противно на твърденията във
въззивната жалба за непредпазливо престъпление, настоящата инстанция счита, че Д.
отглежда животно, за което е общоизвестно, че не е от спокойните и безобидни домашни
любимци, нещо повече породата „американски питбул“ е една от най – агресивните,
следователно завишеният надзор при тях е задължителен. Обвиняемият, освен че е извел
кучето си без повод и наморник, го е пуснал на свобода в населена част и в непосредствена
близост до малки деца, с което се е отнесъл безразлично към евентуални инциденти,
свързани с агресивни прояви на кучето, т.е. отнасял се е безразлично към настъпването на с
общественоопасните последици. С оглед на така посочения волеви аспект на поведението
му, констатацията на СРС за наличие на евентуален умисъл следва да бъде споделена.
По наказанието:
Въззивният състав споделя извода на СРС, че са налице предпоставките на чл. 78а
от НК за освобождаване на обвиняемия П.Д. от наказателна отговорност и налагане на
административно наказание, тъй като разпоредбата е императивна и следва да бъде
приложена към всеки случай, който отговаря на предвидените в чл.78а от НК изисквания.
През призмата на смекчаващо отговорността обстоятелство следва да бъде третиран факта,
че Д. е оказал необходимата помощ по освобождаване на детето от захапката на кучето.
Не може да бъде подминат факта, обаче че отегчаващите отговорността
обстоятелства са повече, както и коректно е отбелязал първоинстанционния
съд при индивидуализацията на наложеното наказание. Нарушените няколко
забрани от Наредбата за придобиване, притежание и отглеждане на домашни
животни на територията на Столична община, крехката възраст на
пострадалата – едва четири годишна, изключително тежкото увреждане на
здравето на детето, при все и лошите характеристични данни на обвиняемия,
изводими от предходния му сблъсък с правосъдието.
Предвид изложеното и като прецени, че административното наказание,
приложимо по отношение на обв. Д. следва да бъде определено при превес на
отегчаващите над смекчаващите отговорността му обстоятелства, и като
съобрази целите на специалната и генерална превенция, настоящият съдебен
състав намира определеното на обвиняемия П.Д. наказание „Глоба“ в размер
от 4 500 /четири хиляди и петстотин/ лева се явява справедливо отмерено, при
7
все че макар и размера на наказанието да е близо до максималния, предвиден в
закона, районният съд го наложил след извършена подробна оценка на
тежестта на извършеното престъпление и личността на дееца. Вярно е, че след
направената проверка досежно имотното и имуществено състояние на дееца,
настоящият състав констатира нестабилно финансово положение, но също
така съдът взе предвид и факта, че обвиняемия отглежда породисто животно
със средно големи размери. За поддръжката на такова животно се изискват
специални грижи и средства, които обвиняемия поддържа, следователно тезата
на защитата, че размерът на наложената санкция се явява прекалено тежък за
Д. остава безпочвена.
Така определеното административно наказание съдът прецени, че се
явява едновременно необходимо за поправянето и превъзпитанието му,
заслужено и целесъобразно с оглед целите по чл. 12 от ЗАНН.
Вярно с оглед изхода на делото на основание чл. 189, ал. 3 от НПК с присъдата си
районният съд е възложил на обвиняемия разноските по делото.
При извършената на основание чл. 314 от НПК цялостна служебна проверка на
правилността на атакуваното решение, въззивната инстанция намира контролираният
съдебен акт за правилен и обоснован, с оглед на което същият следва да бъде потвърден.
Така мотивиран и на основание чл.334, т.6 вр. чл.338 от НПК Софийският
градски съд
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА решение от 16.12.2021г. по НАХД № 16598/2021 г.
по описа на СРС - НО, 11-ти състав.
РЕШЕНИЕТО е окончателно и не подлежи на обжалване и
протестиране.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
8