№ 4209
гр. София, 04.05.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 168 СЪСТАВ, в публично заседание на
единадесети април през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:
Председател:КАТЯ Н. ВЕЛИСЕЕВА
при участието на секретаря НАДЯ В. ЧЕРНЕВА
като разгледа докладваното от КАТЯ Н. ВЕЛИСЕЕВА Гражданско дело №
20211110146025 по описа за 2021 година
Предявени са осъдителни искове от ИЩЕЦ с правно основание чл. 79 ЗЗД, ал. 1 вр. с
чл. 149 ЗЕ и чл.86, ал.1 ЗЗД против АНН. П. Б. за осъждане на ответника да заплати сумата
932.02 лева – главница, представляваща обща стойност на незаплатена ТЕ за периода
м.05.2016 г. до 30.04.2019 г. за имот, находящ се в АДРЕС абонатен № 309488, сумата
157.09 лева – обезщетение за забава в размер на законната лихва върху посочената главница
за периода от 15.09.2017 г. до 09.07.2020 г., сумата 25.94 лева – главница за извършена
услуга за дялово разпределение за периода от м.03.2017 г. до м.04.2018 г. и сумата 5.85 лева
– обезщетение за забава в размер на законната лихва върху главницата за предоставена
услуга за дялово разпределение за периода 30.04.2017 г. до 09.07.2020 г., ведно със
законната лихва върху главниците от датата на депозиране на исковата молба – 05.08.2021 г.
до окончателното изплащане на задълженията.
Ищецът твърди, че е налице облигационно отношение, възникнало с ответника в
качеството на собственик на процесния имот въз основа на договор за продажба на
топлинна енергия при Общи условия, чиито клаузи съгласно чл. 150 ЗЕ са обвързали
потребителите, без да е необходимо изричното им приемане. Поддържа, че съгласно
действащите през периода общи условия е доставил за процесния период топлинна енергия,
като купувачите не са заплатили дължимата цена, формирана на база прогнозни месечни
вноски и изравнителни сметки, изготвени по реда за дялово разпределение. Твърди, че
съгласно общите условия купувачите на топлинна енергия са длъжни да заплащат
дължимата цена в 45-дневен срок от датата на публикуването им на интернет страницата на
Продавача. Твърди, че ответникът е изпаднал в забава, поради което претендира заплащане
на обезщетение за забава по чл.86, ал.1 ЗЗД върху главниците. Сочи, че ежемесечното
публикуването в интернет страницата на дружеството на данните за дължими суми за
топлинна енергия се удостоверява чрез констативни протоколи, съставени в присъствието на
нотариус. Заявява, че в сградата, в която се намира процесния имот се извършва услугата
дялово разпределение, стойността на която следва да се заплаща на ищеца по силата на
Наредба №13-334/2007 г. за топлоснбдяването и общите условия, действащи между
страните. Претендира разноски.
В срока по чл. 131 ГПК ответникът заявява, че исковете са неоснователни, тъй като са
подкрепени от необосновани и несъответстващи на обективната истина доводи. Позовава се
1
на изтекла в нейна полза погасителна давност като поддържа, че вземанията за главница и за
лихви за периода 01.05.2016 г. до 31.08.2017 г. са погасени по давност. Не оспорва
останалата част от исковите претенции по основание и по размер. Моли исковете да бъдат
частично отхвърлени като бъдат редуцирани и претендираните разноски.
Третото лице – помагач на страната на ищеца „ТРЕТО ЛИЦЕ-ПОМАГАЧ“ ООД счита
предявените искове за основателни и доказани.
Съдът, като съобрази доводите на страните и обсъди събраните по делото
доказателства поотделно и в тяхната съвкупност, намира за установено от фактическа
и правна страна следното:
Според нормата на чл. 150, ал. 1 ЗЕ продажбата на топлинна енергия от
топлопреносното предприятие на клиенти на топлинна енергия за битови нужди се
осъществява при публично известни общи условия, предложени от топлопреносното
предприятие и одобрени от Комисията по енергийно и водно регулиране, като в ал. 2, изр. 2
е предвидено, че общите условия влизат в сила 30 дни след първото им публикуване, без да
е необходимо изрично писмено приемане от страна на клиентите. Съгласно чл. 153, ал. 1 от
ЗЕ, всички собственици и титуляри на вещно право на ползване в сграда - етажна
собственост, присъединени към абонатна станция или към нейно самостоятелно отклонение,
са клиенти на топлинна енергия и са длъжни да заплащат цената на топлинна енергия.
Досежно изложеното следва да се приеме, че клиенти (потребители) на топлинна енергия, с
които по силата на закона възниква облигационното отношение с предмет продажбата на
енергия, са собствениците или вещните ползватели на топлоснабдените имоти, или трето
ползващо лице в хипотезата на ТР 2/2017 г. от 17.05.2018 г. на ОСГК на ВКС.
В случая от представения нотариален акт за продажба на недвижим имот №87, том I,
рег. 649, дело 95/1998 г. от 20.11.1998 г. на нотариус В.Б. с рег. №302 на НК и район на
действие СРС е видно, че АНН. П. Б. е закупила недвижим имот, представляващ апартамент
№3, находящ се в АДРЕС и избено помещение №8 и 9.26 идеални части от общите части на
сградата и правото на строеж върху дворното място, в което е изградена сградата. По делото
няма данни собствеността върху процесния имот да е прехвърлена на друго лице преди
датата на депозиране на исковата молба в съда, поради което се налага извод, че ответникът
в качеството си на собственик на апартамент №3 е потребител на топлинна енергия.
Съдържанието на това облигационно правоотношение по повод доставката на
топлинна енергия е уредено от Общите условия /ОУ/ на топлопреносното предприятие,
одобрени с Решение №ОУ-1/27.06.2016 г. от Комисията за енергийно и водно регулиране и
действащи през процесния период. Същите са влезли в сила, за което са представени
доказателства от ищцовото дружество. Влизането в сила на ОУ не е обусловено от
писменото им приемане от страна на потребителите. Общите условия обвързват ответника
дори и без да ги е приел изрично съгласно разпоредбата на чл. 150, ал. 2, изр. 2 ЗЕ,
доколкото не се твърди и не се установява изключението по чл. 150, ал. 3 от ЗЕ - няма
твърдения да е упражнил правото си на възражение срещу Общите условия в срока по чл.
150, ал. 3 от ЗЕ.
Ответникът не оспорва количеството доставена до имота топлинна енергия, нито
нейната цена, както и не твърди да са извършвани плащания за процесния период, а
напротив признава дължимостта на част от сумата, поради което съдът приема, че
отговорността му следва да бъде ангажирана.
Предвид това следва да бъде разгледано възражението на ответника за погасяване на
вземанията за периода 01.05.2016 г. до 31.08.2017 г. по давност.
Задължението на потребителите за заплащане месечно на цената на консумираната
топлинна енергия представлява задължение за периодично плащане по смисъла на чл. 111,
б. „В“ ЗЗД, тъй като са налице повтарящи се през определен период от време - месец,
еднородни задължения, имащи единен правопораждащ факт, чиито падеж настъпва през
предварително определени в общите условия интервали от време – така ТР №3 от 18.05.2012
г., постановено по тълкувателно дело № 3/2011 г. на ОСГТК на ВКС. За приложението на
2
специалната погасителна давност съгласно цитираната разпоредба не е необходимо
плащанията да са еднакви по размер. Следователно и вземанията на ищеца към
потребителите се погасяват с изтичане на 3-годишен давностен срок. Според действащите
общи условия на ищеца купувачите са длъжни да заплащат месечните си задължения за
доставена топлинна енергия в 45–дневен срок след изтичане на периода, за който се отнасят.
Съгласно разпоредбата на чл.114, ал.1 ЗЗД давността започва да тече от момента на
изискуемостта на вземането, като при срочните задължения каквито са процесните за
главница, давността тече от деня на падежа. Падежът на всяко месечно задължение за
доставена топлинна енергия е определен от ОУ като не е спорно, че размерът на
задължението е обусловен от определената прогнозна консумация. Съгласно чл. 155, ал. 2
ЗЕ топлопреносното предприятие или доставчикът на топлинна енергия фактурира
консумираното количество топлинна енергия въз основа на действителното потребление
най-малко веднъж годишно, но това не променя падежа на задълженията на абоната за
доставена топлинна енергия, които са месечни.
При липсата на твърдения и доказателства за спиране или прекъсване на давността,
съдът приема за погасени по давност всички месечни вземания, чиято изискуемост е
настъпила преди повече от три години назад, считано от датата на подаване на исковата
молба, а такива са задълженията за заплащане на доставена топлинна енергия за периода
01.05.2016 г. до 31.05.2018 г. вкл., независимо, че същите са отразени в общи фактури,
издадени на 31.07.2017 г. и 31.07.2018 г., тъй като както се посочи по-горе задължението на
абоната да заплати топлинната енергия е в 45–дневен срок след изтичане на периода, за
който се отнасят, а не след с издаването на обща фактура. Предвид това исковата претенция
на ищеца за заплащане на реално потребена топлинна енергия подлежи на отхвърляне като
погасена по давност за сумите дължими за двата отоплителни сезона м.05.2016 г. м.04.2018
г., м.05.2017 г.– м.04.2018 г. и за м.05.2018 г. възлизащи на 611.93 лева, колкото е
стойността на реалния разход за топлинна енергия според издадените от третото лице и
приобщени по делото изравнителни сметки.
Изцяло основателна е претенцията за заплащане на дължимите годишни такси за
извършваната услуга за дялово разпределение за периода възлизащи на 25.94 лева. Няма
спор между страните, а се установява и от представените писмени доказателства, че
процесния имот се намира в сграда - етажна собственост, а съгласно разпоредбата на чл.
139, ал. 1 ЗЕ разпределението на топлинната енергия в сграда - етажна собственост, се
извършва по система за дялово разпределение. Етажната собственост по местонахождението
на процесния имот е сключила договор с „ТРЕТО ЛИЦЕ-ПОМАГАЧ“ ООД за извършване
на индивидуално измерване на потреблението на топлинна енергия и вътрешно
разпределение на разходите за отопление и топла вода. Съгласно чл. 61, ал. 1 от Наредба №
16-334/06.04.2007 г. за топлоснабдяването дяловото разпределение на топлинна енергия
между потребителите в сграда в режим на етажна собственост се извършва възмездно.
Съгласно сключения между ИЩЕЦ като възложител и „ТРЕТО ЛИЦЕ-ПОМАГАЧ“ ООД
като изпълнител, договор при общи условия за извършване на услугата дялово
разпределение на топлинна енергия, заплащането на цената на тази услуга се извършва от
възложителя, който на основание чл. 22, ал. 2 от ОУ получава стойността на тази цена от
крайните клиенти, какъвто е ответника. Законовата уредба установява задължение за
купувача на топлинна енергия да заплаща на топлофикационното дружество суми за дялово
разпределение, чиято цена се определя в договора, сключен между него и топлинния
счетоводител, като е без значение факта дали топлофикационното дружество е платило
предварително или не тази цена на търговеца, извършващ услугата. Меродавно е единствено
обстоятелството услугата да е била извършена, а в случая това не е спорно по делото и се
установява от приобщените писмени доказателства.
Относно претенцията на ищеца за присъждане на обезщетение за забава в размер на
законната лихва върху задълженията за топлинна енергия, следва да се съобрази, че според
чл. 33, ал.4 на общите условия към договорите за продажба на топлинна енергия продавачът
начислява обезщетение за забава в размер на законната лихва само за задълженията по чл.
3
32, ал. 2 от ОУ, а именно тези, за които е издал кредитно известие на стойността на
прогнозните фактури за отчетния период и фактурата за потребеното количество за отчетния
период, определено на база изравнителните сметки, неплатени в 45-дневен срок след
изтичане на периода ,за който се отнасят. По делото се установи, че част от дължимите суми
за топлинна енергия за тези три отоплителни сезона, са погасени по давност, поради което
обезщетение за забава следва да се начисли само върху останалата незаплатена в срока за
това сума в размер на 320.02 лева. Съдът на основание чл. 162 ГПК с помощта на
calculator.bg определи, че дължимото обезщетение за забава за периода 31.07.2019 г. до
09.07.2020 г. възлиза на 30.68 лева.
По отношение на цената за услугата дялово разпределение липсва предвиден срок за
плащане от страна на потребителя на топлинна енергия, поради което длъжникът изпада в
забава след покана – арг. чл. 84, ал. 2 ЗЗД. По делото не са представени доказателства за
отправена покана от кредитора за плащане на това задължение от дата, предхождаща
подаването на исковата молба в съда, поради което и тази акцесорна претенция се явява
неоснователна.
При този изход на спора право на разноски имат и двете страни в производството, но
такива са претендирани само от ищеца. В негова полза следва да бъдат присъдени
направените и претендирани разноски по делото съразмерно с уважената част на исковете в
общ размер на 50.41 лева за платена държавна такса и юрисконсултско възнаграждение,
определено на основание чл. 78, ал. 8 ГПК вр. чл. 37 ЗПП вр. чл. 25 НЗПП.
Така мотивиран, съдът
РЕШИ:
ОСЪЖДА АНН. П. Б., ЕГН ********** с адрес: АДРЕС да заплати на ИЩЕЦ, ЕИК
ЕИК със седалище и адрес на управление: АДРЕС на основание чл. 79 ЗЗД, ал. 1 вр. с чл.
149 ЗЕ сумата 320.09 лева – главница, представляваща обща стойност на незаплатена ТЕ за
периода м.06.2018 г. до 30.04.2019 г. за имот, находящ се в АДРЕС абонатен № 309488,
сумата 30.68 лева – обезщетение за забава в размер на законната лихва върху посочената
главница за периода от 15.09.2019 г. до 09.07.2020 г., сумата 25.94 лева – главница за
извършена услуга за дялово разпределение за периода от м.03.2017 г. до м.04.2019 г. ведно
със законната лихва върху главниците от датата на депозиране на исковата молба –
05.08.2021 г. до окончателното изплащане на задълженията, както и на основание чл. 78, ал.
1 ГПК сумата 50.41 лева – разноски за производството като ОТХВЪРЛЯ иска по 79 ЗЗД,
ал. 1 вр. с чл. 149 ЗЕ за сумата 611.93 лева, представляваща обща стойност на незаплатена
топлинна енергия за периода 01.05.2016 г. до 31.05.2018 г. като погасен по давност и
исковете чл.86, ал.1 ЗЗД за сумата над 30.68 лева до предявения размер 157.09 лева –
обезщетение за забава в размер на законната лихва върху посочената главница за периода и
сумата 5.58 лева – обезщетение за забава в размер на законната лихва върху главницата за
предоставена услуга за дялово разпределение за периода 30.04.2017 г. до 09.07.2020 г., като
неоснователни.
Решението е постановено при участието на трето лице-помагач на страната на ищеца
„Топлофикация София” ЕАД – „ТРЕТО ЛИЦЕ-ПОМАГАЧ“ ООД
Решението може да бъде обжалвано пред Софийски градски съд в двуседмичен срок,
считано от връчването му на страните.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
4