Р Е Ш Е Н И Е
София, 04.07.2018 г.
В
И М Е Т О Н А Н А Р О Д А
СОФИЙСКИ
ГРАДСКИ СЪД, ГО, І-3 състав, в закритото заседание на четвърти юли през
две хиляди и осемнадесета година, в следния състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
БОГДАНА ЖЕЛЯВСКА
като разгледа
докладваното от съдия Желявска гр.дело
№ 2629 по описа
за 2016 год. И за да се
произнесе,взе пред вид следното:
Производството е по реда
на чл.250 от ГПК.
Образувано е по молба на първия ответник „И. ***“ ООД – в несъстоятелност,
ЕИК *******София, Район Средец, ул. ***********,
за допълване на постановеното на 23.04.2018
г. решение по настоящото дело, в която се твърди, че съдът не се е произнесъл по
предявения от този ответник насрещен иск за сумата 1 151 218 лв., представляваща
обезщетение, равно на стойността на извършените в процесния
И.т подобрения, ведно със законните последици.
Молителят и първи ответник твърди, че размерът на тези подобрения е
установен от приетата по делото тройна оценителна експертиза и този размер
следва да му бъде присъден, ведно със законната лихва, считано от влизане на
решението в сила до окончателното изплащане.
Заявява,
че е представил множество писмени доказателства за извършените строителни
работи в процесната сградата, а това се установява и
от приетите и неоспорени техническа и съдебно – счетоводна експертиза. Според твърденията
му „Б.К.“, ЕООД му е прехвърлило учредените му от собствениците на терена права
в пълния им обем, включително и правата върху построеното до момента на
прехвърлянето на правото на строеж и построеното в него в изпълнение на
учреденото прав на строеж срещу продажната цена от 850 000 евро, като в
тази връзка се позовава на сключения в нотариална форма договор.
Пред
вид това и, с оглед погасяване на учреденото право на строеж в полза на
собствениците на недвижимия И.т, за него възниква вземане за обезщетение по отношение
собствениците на И.та за всички придобити заедно с прехвърленото му право на
строеж подобрения в И.та към момента на прехвърлянето на правото на строеж –
строителни работи, извършени до прехвърлянето, както и за строителните работи,
извършени от него в И.та след прехвърлянето на правото на строеж и продължаване
на строителството на процесната сграда.
Според
него техният размер е доказан с приетата по делото тройна съдебно – оценителна
експертиза и за този размер следва да бъде уважен, ведно със законните
последици, в който и смисъл да се допълни постановеното решение.
Ответниците по молбата – ищци по делото, заявяват, че
съдът следва да се произнесе по предявения и приет за разглеждане по делото насрещен
иск, по реда на чл. 250 ГПК, тъй като такова произнасяне в решението
липсва, като следва да приеме, че този иск е неоснователен и недоказан и като
такъв, следва да го отхвърли. Според тях неоснователни са доводите на ищците,
че искът е доказан с приетата по делото тройна оценителна експертиза, тъй като
тази сума представлява, според експертите, разликата между стойността на
парцела без изградената сграда и, съответно, с нея. Към настоящия момент.
Ищците
заявяват също, че предявеният от първия ответник иск няма своето правно
основание в нормата на чл. 72 ЗС, поради което не може да бъде уважен.
Отделно
от това, според тях, дори и да бъде прието, че първият ответник – ищец по
насрещния иск има право да получи увеличената стойност на И.та, предмет на суперфицията, тази стойност не бе установена по делото,
пред вид факта, че не може да бъде категорично установено какви точно са
извършените строителни работи от ответника „И. ***“, ООД /в несъстоятелност/,
тъй като и двете приети технически експертизи третират извършени подобрения
през периода 2008 г. – 2016 г., а не разграничават от кого тези подобрения са
извършени. Така приетите от експертизите суми, макар и различни, касаят
строителни работи, извършени от всички суперфициари.
Що
се касае до приетата по делото съдебно – счетоводна експертиза, ищците смятат,
че тя има само пояснителен характер, пред вид факта, че липсват първични
документи, които да докажат извършените разходи.
Ответникът „М.“ ЕООД,
***,
заявява, че, макар да няма отношение по съществото на спора, е на мнение, че
съдът е бил редовно сезиран с насрещния иск на първия ответник и следва да
допълни решението си, като се произнесе по него.
Ответникът „О.Б.“ АД,
***,
счита молбата с правно основание чл. 250 ГПК, пред вид факта, че насрещният иск
е бил предявен още с отговора на исковата молба и е приет за разглеждане в
настоящото проицводство, а съдът е допуснал и събирал
доказателства по него.
Съдът,след като съобрази събраните по делото
доказателства,намира за установено следното:
Молбата е процесуално допустима, пред вид
факта, че съдът е пропуснал да се произнесе по приетия за съвместно разглеждане
в настоящото производство насрещен иск, предявен от ответника „И. ***“ ООД – в
несъстоятелност.
Насрещният иск, предявен от ответника „И.
***“ ООД – в несъстоятелност, против ищците е с правно основание чл. 59 ЗЗД.
Той е предявен като евентуален, в случай че съдът уважи предявения първоначален
иск и признае, че правото на строеж, предмет на настоящото дело, е погасено по
давност, за сумата 1 815 395 лв.
В хода по същество ищецът по насрещния
иск го е уточнил и го поддържа до размер 1 151 218 лв. и заявява, че
за тази сума той е основателен и доказан и, като такъв, следва да бъде уважен.
Ищецът по насрещния иск е формулирал
претенцията си като извършени в И.та подобрения от страна на лицата, на които е
прехвърлено правото на строеж и обуславя неговата основателност от евентуалното
прекратяване на това право на строеж. С оглед на това и съдът, на базата на
тези твърдения на първия ответник – ищец по насрещния иск, както в отговора на исковата
молба, така и в представената по делото писмена защита, е приел че евентуално
предявената претенция представлява такава с правно основание чл. 59 ЗЗД –
неоснователно обогатяване във връзка с извършените строителни работи.
Съгласно чл. 59 ЗЗД, всеки, който се е
обогатил без основание за сметка на другиго, дължи да му върне това, с което се
е обогатил, до размера на обедняването, като, съобразно ал. 2 на същия текст,
това право възниква, когато няма друг иск, с който обеднелият може да се
защитни.
В
хода на делото, както бе отбелязано по – горе се събраха доказателства във
връзка с учредената суперфиция, извършените
прехвърляния на тази суперфиция, неизпълнението на
същата в съответния срок и, съответно, бе постановено че това право на строеж е
погасено по давност в полза на собствениците на земята поради неупражняване, на
основание чл.67 ЗС.
Събрани бяха доказателства досежно обстоятелството, че в И.та има извършено
строителство и е построена сграда, която не е довършена, и бяха приети
заключения на вещи лица – единична и тройна оценителна експертиза, като
тройната такава не бе оспорена. От експертизата се установи, че настоящата
пазарна стойност на И.та на ищците, без извършените подобрения в него, т.е. без
изградената в него недовършена жилищна сграда е 1 463 499 лв.
Вещите лица заявиха, че пазарната цена
на И.та, заедно с недовършената жилищна сграда, при степен на завършеност към
23.11.2017 г. е 2 359 276 лв., а тази – към настоящия момент възлиза
на 2 614 717 лв.
В хода на делото ищецът по насрещния
иск не успя да докаже каква част от тези подобрения – респ. строителни работи,
е извършена от него, като бе установено, че различните приобретатели
на правото на строеж са строили различни части от сградата, а извършеното от
тях не може автоматически да бъде присъединено като стойност към построеното от
„И. ***“, ООД /н/.
Отделно от това, съдът приема за
правилна тезата на ищцовата страна – ответник по
насрещния иск, че, пред вид липсата на първични документи за извършваните от „И.
***“, ООД /н/, заключението на съдебно – счетоводната експертиза по делото може
да има само декларативен характер.
Съдът не обсъжда възражението на ответниците по насрещния иск – ищци по първоначалния иск, че би могла да
бъде разглеждана хипотезата на чл. 72 ЗС досежно
извършени в чужд И.т подобрения, именно поради факта, че, както бе изтъкнато и
от тях в приложените бележки, претенция с такова правно основание не е
предявена.
По изложените съображения съдът приема, че предявеният от „И. ***“, ООД
/н/ против ищците насрещен иск за сумата 1 151 218 лв., представляваща обезщетение, равно на
стойността на извършените подобрения - строителни работи по изграждане на процесната седеметажна жилищна сграда в съсобствения
на ищците недвижими И.т, е неоснователен и недоказан и, като
такъв, следва да бъде отхвърлен, като по реда на чл. 250 ГПК следва да бъде
постановено решение в този смисъл.
Водим
от горното и на основание чл. 250 от ГПК,съдът
Р Е Ш И:
ДОПЪЛВА
постановеното на 23.04.2018 г. решение по гр.дело № 2629/2018 г. по описа на
СГС, ГО,I-3
с-в, като ПОСТАНОВЯВА:
ОТХВЪРЛЯ предявения от „И. ***“ ООД – в
несъстоятелност, ЕИК *******София, Район Средец, ул. ***********, против Е.Н.Г.,
ЕГН **********,***, Л.Н.С., ЕГН **********,***, В.А.М., ЕГН **********,***, С.В.М.,
ЕГН **********,***, Д.С.С., ЕГН **********,***, П.Е.С.,
ЕГН **********,***, Е.С.Т., ЕГН **********,***, Б.П.Т., ЕГН **********,***, Р.А.Р.,
ЕГН **********,***, Д.М.Н., ЕГН **********,***, всички те чрез адв. Н.В.П.,***, съдебен адрес:***, офис, насрещен иск с правно основание чл. 59 ЗЗД за
сумата 1 151 218 лв., представляваща обезщетение, равно на стойността на извършените
подобрения - строителни работи по изграждане на процесната
седеметажна жилищна сграда в съсобствения на ищците
недвижими И.т, находящ се в
София, Столична община, Район „Възраждане", на улица „********, в
урегулиран поземлен И.т № I-19, 22 (номер първи, отреден за И.ти с планоснимачни номера деветнадесет и двадесет и две), в
квартал № 138 (номер сто тридесет и осем) по плана на град София, улица „********
- 86 (номера: осемдесет и четири тире осемдесет и шест), местност „Зона Б - 3,
по одобрения със Заповед № РД - 50 (петдесет) - 09 (нула девет) - 152 (сто петдесет
и две) от 03.05.1993 г. план на град София, изменен със Заповед № РД - 09 - 202
от 11.11.1994 г., като НЕОСНОВАТЕЛЕН и НЕДОКАЗАН.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване в
четеринадесетдневен срок от съобщението за изготвянето му пред Софийски
апелативен съд.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: